Определение по дело №972/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 793
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 19 октомври 2019 г.)
Съдия: Светла Василева Даскалова
Дело: 20193100200972
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№793/20.9.2019г.         Град Варна

 

Варненският окръжен съд    Наказателно отделение

На деветнадесети септември 2019 година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова

ЧНД 972 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Съдебното производство по настоящето дело е по реда на чл.243, ал.4 от НПК и е образувано по жалби от И.К.И., чрез повереника й адв.С.Ч. и от К.Ф.И., чрез повереника й адв.Е.П. против постановление от 10.11.2016 г. на ОП - Варна за прекратяване на наказателно производство по ДП № 138/2015 г. по описа на РУ „Аксаково“ водено срещу С.Д.М. за това че на 03.05.2015 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока Варна-Девня, на около 600 м. от пътен възел “Летище“ л.а. „****“ с рег. № **** блъска движещия се в активната лента по посока на движението пешеходец с неустановена самоличност и по непредпазливост му причинил смърт.

                   В жалбите се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са нарушени процесуалните им права. Твърди се, че двете жалбоподателки са наследнички на загиналия при ПТП - Ф.А.И., което е предмет на разследване по ДП № 138/2015 г. по описа на РУ „Аксаково“. За образуваното наказателно  производство те не са били уведомени, на са били запознати с правата си, което е възпрепятствало  възможността им да упражнят тези права. Излагат се и съображения относно необходимостта от извършване на допълнителни следствени действия, с оглед твърдението, че не е бил изяснен механизма на настъпване на ПТП. Искането е за отмяна на постановлението и връщане на ДП на ВОП с указания за извършване на допълнително разследване  и уведомяване на пострадалите и предоставяне на възможност на последните да упражнят правата си в нак.производство.

 

Жалбите следва да се приемат като подадени в срок, тъй като жалбоподателите не са били уведомявани за атакуваното постановление. Следва да се приеме, че жалбите са подадени от легитимирани лица, с оглед представеното копие от решение №524/08.02.2019 г. по гр.д.№ 14341/2018 г. на ВРС и удостоверение за наследници изх.№ 19/12.08.2019 г., издадено от Кметство с.Изворско , община Аксаково, обл.Варна.

Предвид изложеното съдът намира, че подадените жалби са допустими, а разгледана по същество се явяват основателни по следните съображения:

Наказателното производство е водено срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК за това, че на 03.05.2015 г. на Автомагистрала „Хемус" в посока гр. Варна - гр. Девня, на около 600 метра след пътен възел „Летище", при управление на МПС - лек автомобил марка „С.", модел „С." с peг. № ****, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт на пешеходец - лице от мъжки пол, с неустановена самоличност.

В атакуваният акт е приета за установена следната фактическа обстановка:

През 2015 г. свид. С.М. ***. Притежавал лек автомобил „****" с peг. № ****.

На 03.05.2015 г. свид. М. се намирал в гр. Варна. Около 21:00 часа предприел пътуване от гр. Варна към гр. София с горепосочения автомобил. Бил отпочинал, не бил употребявал алкохол и медикаменти. Излязъл от гр. Варна на изхода на автосалоните по бул. „Цар Освободител" и се качил на автомагистрала „Хемус" в посока гр. София от пътен възел „Летище". Пътният възел бил осветен. След качването на магистралата се престроил от ускорителната лента, която преминава в аварийна, в дясната пътна лента /активна лента по посока на движението/ и ускорил до 80-90 км/час. На около 100-на метра след пътния възел нямало осветление и станало тъмно. Свид. М. управлявал автомобила с включени къси светлини, тъй като имало насрещно движещи се автомобили. Техните светлини го заслепявали. Свид. М. изминал още около 100 метра, или общо около 200 метра от пътния възел, движейки се със скорост 80-90 км/час, когато внезапно, пред автомобила му, в дясната лента за движение, в която се движел, изникнал човек, облечен в тъмни дрехи, който вървял с гръб към автомобила в дясната половина на лентата. Свид. М. веднага отклонил вляво автомобила и натиснал спирачката, но въпреки това настъпил удар, като тялото на пешеходеца се ударило в капака и в предното стъкло на МПС. М. спрял веднага в аварийната лента, включил аварийните светлини, слязъл от автомобила и изтичал до човека, който лежал на дясната си страна напряко на средата на дясната лента за движение в посока гр. София, а под главата му, към краката се стичала кръв. Свид. М. сложил ръка на шията му, но не усетил пулс. Човекът не реагирал и М. разбрал, че пешеходецът мъртъв. Веднага се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента, след което останал на място до идването на екип на Бърза помощ и полицията.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е видно, че след извършения оглед и аутопсия на труп на мъж с неустановена самоличност, пострадал при гореописаното ПТП е установена съчетана травма: черепно мозъчна травма: циркулярно счупване на костите на границата между черепния покрив и основа с пълно разделяне, ожулвания по главата, множествени контузии по основата на мозъка, двустранен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; прекъсване на гръбначния стълб на ниво трети шиен прешлен и на ниво първи втори гръден прешлен; счупване на костите ла подбедрицата на ляв крак; ожулвания и контузно-разкъсни рани по предни и задни повърхности на двата крака; тежка /коматозна/ степен на алкохолно опиване - наличие на 4.7 %о ЛРВ - етилов алкохол в кръвта.

Смъртта се дължи на несъвместима с живота черепномозъчна и гръбначномозъчна травма. Всички увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Към времето на смъртта лицето е било в тежка /коматозна/ степен на алкохолно опиване.

Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 03.05.2015 год., около 21:00 часа, на Автомагистрала „Хемус", след включване на пътен възел Летище - Варна посока гр. Варна - гр. Девня, се движил св. С.М. с управлявания от него лек автомобил „****" с per. № ****. Времето се характеризирало като лятно време в тъмната част на денонощието. Осветление на автомагистралата не се намерило. В същото време по Автомагистрала „Хемус" в посока гр. Варна - гр. Девня се движел пешеходец с неустановена самоличност. След като се включил на Автомагистрала „Хемус" св. М. ускорил до около 80 км/час /съгласно свидетелските показания/. В последния момент забелязал пешеходеца и употребил спирачно усилие, но същото не било с голям ефект, тъй като не разполагал с достатъчно време и място за реакция. След натискане на спирачките успял да намали скоростта до около 72 см/час, но ударът между лекия автомобил и пешеходеца се състоял.

В хода на разследването е назначена и допълнителна автотехническа експертиза, от заключението на която е установено, че мястото на удара е в средата на дясна пътна лента за движение посока гр. Варна - гр. Девня. По дължина и ширина точното място на удара не може да бъде определен поради липса на достатъчно данни. По отношение на скоростта на управлявания от св. М. лек автомобил към момента на удара експертизата е приела скорост около 72 км/час. Според вещото лице, максималната скорост на движение, при която водачът на лекия автомобил „****" е било възможно да предотврати вредоносните последици, е около 58 км/час. В конкретния случай пешеходецът е попадал в опасната зона на автомобила.

Относно техническата възможност водачът да предотврати ПТП чрез спиране на управляваното от него МПС при така изчислената скорост на автомобила от около 72 км/ч, експертът сочи, че водачът на л.а. „****" не е имал възможност да спре и да предотврати ПТП, тъй като опасната му зона е била 98 метра при светлинно петно от 70 метра. До 70 метра водачът на МПС е имал възможност да предприеме маневра заобикаляне, ако опасната му зона е била под 70 метра. В конкретния случай опасната зона е 98 метра, най-добрата видимост на фаровете е до 70 метра. Съгласно свидетелските показания насрещно движещите се автомобили са заслепявали М., което намалява възможността за възприятие много под 70 метра, следователно водачът не е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране.

Вещото лице е отговорило и на въпроса могъл ли е водачът да спре при движение с допустимата скорост за движение на автомагистрала -допустимата скорост за движение на автомагистрала е 130 км/час, съгласно която водачът не е можел да спре, тъй като при 72 км/час опасната му зона е 98 метра, а при 130 км/час е 235 метра.

По делото не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод, че управляваният от М. автомобил не е бил технически изправен към момента на ПТП.

С протокол за оглед на пътно транспортно местопроизшествие, в условията на неотложност, одобрен в частта за изземване от съдия при Окръжен съд - Варна с Разпореждане № 1674/04.05.2015 год. по ЧНД № 570/2015 год. по описа на Окръжен съд - Варна, е иззет участвалия в произшествието лек автомобил „****" с peг. № ****, както и намерени на мястото вещи на пострадалия - черна платнена шапка, два броя сини платнени обувки „Ф." с № 42. С протокол за приемане и предаване на ППС per. 1159/04.05.2016 год. автомобилът е предаден на съхранение на специализирания паркинг на ОД МВР Варна.

В хода на проведеното разследване са извършени всички възможни действия за установяване самоличността на пострадалия.

Установено е, че се касае за мъж на видима възраст 30-40 години без лични документи и вещи, висок около 159 см, нормално телосложение, коса - черна къса, набола черна брада. Същият няма белези и татуировки. Бил е облечен с черни дънки, бяла фланелка с къс ръкав марка ,А.", черно платнено горнище марка „А.", сини тип дънкови гуменки марка „Ф." и черна шапка с козирка с емблема и надпис .

Мъжът с неустановена самоличност е обявен за ОДИ с телеграма № 34057/14.08.2015 год. на ГД „КП". Проведени са беседи с лица, живущи на територията на Община Аксаково и РУ - Аксаково, показани са снимки на лицето и дрехите, но информация за самоличността му не е придобита.

Извършена е проверка в психиатрична клиника при МБАЛ „Св. Марина" - Варна, където трупът на мъжа не е разпознат от лекарите на мъжките отделения. Иззети са дактилоскопни следи от трупа и са съпоставени в АФИС, без положителен резултат.

При изготвяне на съдебно-медицинската експертиза за установяване причината за смъртта, била взета кръв върху стерилна марля за евентуално ДНК - профилиране. От вещото лице с допълнително изготвен по делото протокол били взети два броя зъби и парче от бедрена кост за ДНК анализ. Същите към момента се съхраняват в хладилна камера в Катедра „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Марина" ЕАД - Варна.

Назначена и изготвена е ДНК експертиза от вещо лице специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в лаборатория „ДНК анализ" към БНТЛ при ОД МВР Бургас, при която е определен ДНК профил на лице от мъжки пол. Същият е сравнен с ДНК профилите в Националната ДНК база данни, но не е показал съвпадение с регистрираните до момента. ДНК профилът е регистриран в Националната ДНК база данни като профил на лице с неустановена самоличност.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 15 от НК /случайно деяние — не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици/, тъй като се касае за внезапно възникнала ситуация, при която ненадейно, изненадващо за водача на автомобила на пътното платно на автомагистралата се е появил пешеходец. Изяснено е, че не са били допуснати нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата от страна на М., както и не би могло да се приеме, че е налице липса на внимание и проявена непредпазливост от негова страна към другите участници в движението, какъвто е движещият се по автомагистралата пешеходец, доколкото подобно поведение е не само необичайно, но е и неразрешено от закона. Прокурорът е направил извод, че се касае до отклонение от правилата за движение по пътищата, но допуснато от пешеходеца, а не от водача на МПС. Водачът на лекия автомобил е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последствия, според прокурора, тъй като в границите на неговите лични субективни възможности не е било да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Въз основа на тези изводи прокурорът е прекратил наказателното производство.

 

Като се запозна с материалите от проведеното досъдебно производство, и наведените от жалбоподателките оплаквания съдът намира, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено по следните съображения:

По време на образуване и водене на досъдебното производство, както и към момента на прекратяването на наказателното производство от прокурора, е била неизвестна самоличността на лицето загинало при ПТП, предмет на разследване независимо от извършените оперативно - издирвателни мероприятия. Това е била и причината жалбаподателките да не са били уведомени за образуването, воденето и прекратяването на нак.пр-во.

Близо две години по-късно /след прекратяването на нак.пр-во/ във  ВОП са постъпили материали, съответно от РУ Аксаково - ОД - МВР - Варна и от Отдел „КП" при ОД -МВР - Варна, в които се сочело, че е установена самоличността на лицето, починало вследствие ПТП от 03.05.2015 г., във връзка с което е било водено досъдебно производство № 138/2015 год. по описа на РУ -Аксаково - ОД - МВР – Варна, а именно Ф.А.И..

Предприети били действия от ВРП по чл.542, ал.1 от ГПК вр. чл.34, ал.1, пр.посл. от ЗГР, в резултат на които с решение  № 524/08.02.2019 г. по гр.д.№ 14341/2018 г. ВРС е приел за установено спрямо всички, че лицето Ф.А.И. е починало на 03.05.2015 г. в гр.Варна при ПТП състояло се на 03.05.2015 г. на автомагистрала „Хемус“ на активната лента посока Варна – Девня, на около 600 метра след пътен възел „Летище" Варна. Съдът е постановил да се издаде акт за смърт на лицето Ф.А.И..

След установяване на наследниците на Ф.А.И., Варненската окръжна прокуратурата не е разполагала с друг способ, чрез който да охрани интересите им освен да поиска от по-горната прокуратура отмяната на вече постановеното прекратяване на нак.пр-во.

За съжаление Ап.прокуратура - Варна не е възприела съображенията на наблюдаващия прокурор и е отказала произнасяне.

 

Настоящият съдебен състав намира, че установяването самоличността на загиналия и неговите наследници е достатъчно основание за отмяна на постановлението за прекратяване на нак. пр-во, тъй като за него не са знаели и съответно в него не са участвали близките на загиналия, т.е. техните права по чл.74 от НПК са нарушени. В тази връзка не може да се сподели становището на ВАпП, че роднините разполагат с възможност да предявят претенциите си в производство за непозволено увреждане. Да, безспорно те разполагат с такава възможност, но разполагат и с друга – тази, предвидена от НПК - чл.74 и сл. и след като само и единствено по време на висящо нак.пр-во могат да упражнят или не /в зависимост от желанието си/ тези си права, то дори и само за да им бъде предоставена такава възможност атакуваното постановление следва да бъде отменено.

Към настоящият момент, видно от представеното удостоверение за наследници, са известни двама пострадали по смисъла на чл.74 от НПК, а именно жалбоподателките И.К.И. и К.Ф.И., но следва да се извършат необходимите действия по установяване на останалите роднини на починалия Ф.А.И., които съгласно ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ВКС имат право да се конституират като пострадали в процеса.

След установяването на тези лица, следва да им бъдат разяснени правата и да бъдат проведени техните разпити.

 

Съдът не разглежда оплакванията в жалбите, че не е бил изяснен механизма на настъпване на ПТП, тъй като намира, че постановлението следва да се отмени на процесуално основание, поради тази причина исканията за извършване на допълнителни следствени действия следва да бъдат направени пред водещия разследването и по преценка да бъдат или не извършени.

 

Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 10.11.2016 г. на ОП - Варна за прекратяване на наказателно производство по ДП № 138/2015 г. по описа на РУ „Аксаково“.

 

Преписи от определението да се изпратят на И.К.И., чрез повереника й адв.С.Ч., на К.Ф.И., чрез повереника й адв.Е.П., на С.Д.М. и на ВОП.

Определението може да се обжалва в срок от седем дни от съобщаването му на страните пред АС - Варна.

 

 

         

                                                 СЪДИЯ ПРИ ВОС: