О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито
заседание на
08.08.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 452 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на Т.Л.Т. ***, чрез пълномощника му адв.Н.Д., против
Определение № 200/18.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 441/2019 г. на Районен съд-Оряхово
в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането за допускане на
частично обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.200 КТ чрез налагане на
обезпечителна мярка "запор" върху банкови сметки на ответника за
сумата над 75 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева.
Поддържа се, че в
обжалваната част определението е неправилно и необосновано. Навеждат се доводи,
че сумата от 75 000 лева, за която е допуснато обезпечението, е крайно занижена
с оглед справедливия размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД при подобни хипотези.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че липсват фактически
твърдения относно болките и страданията, претърпени при трудовата злополука. В
тази връзка се сочи, че сам по себе си фактът на получените увреждания налага
обоснован извод за високия интензитет на претърпените от молителя болки,
страдания и битови неудобства. Развиват се съображения, че са налице
предпоставките за допускане на обезпечение
предвид наличието на обезпечителна нужда и предвид характера на
търсената защита, както и че посочената обезпечителна мярка е напълно
подходяща. Жалбоподателят моли да не се прилага разпоредбата на чл.391, ал.2 ГПК, тъй като не е налице риск от евентуални вреди за ответника, а точно
обратното - ще бъде поставен в предварителна възможност да извърши адекватна
преценка относно актуалното си финансово състояние и относно възможността да
поема нови парични задължения. Моли също така, ако все пак съдът прецени, че за
искания размер на обезпечение следва да се бъде приложена разпоредбата на
чл.391, ал.2 ГПК, да бъде редуциран размера на допуснатото обезпечение до
размер, който не предполага заплащане на гаранция от бъдещия ищец, респ. до
който се приеме, че исковете са безспорни. В заключение жалбоподателят моли за отмяна
на обезпечението в обжалваната част и допускане на обезпечение до размер от 150
000 лева. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК.
За да се произнесе
по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано пред Районен съд-Оряхово по молба на Т.Л.Т., чрез
пълномощника му адв.Н.Д., с която се иска да бъде допуснато обезпечение на
бъдещ иск против "Доминал" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1612, жк ***, представлявано от М.А.Н., с правно
основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 300000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие трудова злополука от 06.02.2019 г.
Иска се да бъде наложен запор на банковите сметки на ответника до размер на 1/2
от цената на иска, а именно - до размер от 150 000 лева.
В молбата се
посочва, че страните са били в трудово правоотношение, както и че на 06.02.2019
г. по време на изпълнение на трудовите си задължения молителят Т.Л.Т. е паднал
от петия етаж на строеж. Вследствие на този инцидент е претърпял множество
физически увреждания и е приет с опасност за живота по спешност в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД, където е констатирано коматозно състояние, а на
11.02.2019 г. е извършено и трахеостомиране. Навеждат се доводи, че
фактическата обстановка по възникването й определя злополуката като трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО, поради което са налице основанията по чл.200, ал.1 КТ и правен интерес от ангажиране имуществената отговорност на работодателя за
претърпените от бъдещия ищец неимуществени вреди в размер на 300 000 лева.
Развиват се подробни съображения относно наличието на обезпечителна нужда, като
се изтъква, че при обезпечаване на парични вземания тази нужда се предполага
при липса на данни, които да я опровергават, както и че законът не поставя като
условие за допускане на обезпечението доказана финансова нестабилност на
ответника. Обосновава се адекватността на търсената обезпечителна мярка, като
се посочва, че запорирането на банкови сметки на ответника до размер на 1/2 от
исковата сума или за сума в размер на 150 000 лева би довело до сигурност на
бъдещия ищец и е съобразено със съдебната практика относно размера на обезщетенията,
присъждани в подобни случаи. Бъдещият ищец моли да не се прилага разпоредбата
на чл.391, ал.2 ГПК, тъй като не е налице риск от евентуални вреди за
ответника, а точно обратното - ще бъде поставен в предварителна възможност да
извърши адекватна преценка относно актуалното си финансово състояние и относно
възможността да поема нови парични задължения. Моли също така, ако все пак
съдът прецени, че за искания размер на обезпечение следва да се бъде приложена
разпоредбата на чл.391, ал.2 ГПК, да бъде редуциран размера на допуснатото
обезпечение до размер, който не предполага заплащане на гаранция от бъдещия
ищец, респ. до който се приеме, че исковете са безспорни.
Към молбата са
приложени писмени доказателства, както следва: справка за актуално състояние на
действащи трудови договори на Т.Л.Т., от която е видно, че за периода от
19.12.2018 г. до 06.02.2019 г. страните са били в трудово правоотношение;
епикриза от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, от която е видно, че в периода
от 06.02.2019 г. до 03.04.2019 г. е проведено болнично лечение на Т.Л.Т., както
и вида на травмите; писмо изх.№ 1023-13-32/1/27.06.2019 г. от НОИ, ТП-Перник,
от което е видно, че в това териториално поделение няма регистрирана трудова
злополука с бъдещия ищец от 06.02.2019 г.; извлечение от Търговския регистър
относно актуалното състояние на ответното дружество.
С обжалваното
Определение от 18.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 441/2019 г. Районен съд-Оряхово е
приел, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане
обезпечение на бъдещия иск, а именно - представени са убедителни писмени
доказателства и е обоснована обезпечителна нужда. Изложени са и мотиви, че
исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда
на ищеца. Посочено е, че в случая предвид естеството на накърненото материално
право, размерът на вземането не е с документално установим характер, а е
предоставен на преценката на съда, но в обезпечителното производство тази
преценка може да обхване само доказателствата относно вероятното основание на
иска, но не и относно вероятния му размер. При тези съображения районният съд
прави извод, че следва да бъде допуснато обезпечение, но за да не бъдат
засегнати в неоправдана степен правата на ответника следва да се наложи запор
върху банковите му сметки до размер на 1/2 от поискания такъв, а именно - 75
000 лева. Първоинстанционният съд приема, че при наличието на убедителни
писмени доказателства относно факта на настъпили телесни увреждания в резултат
на трудова злополука и предвид невъзможността да бъдат представени писмени
доказателства на този етап относно размера на неимуществените вреди, не е
оправдано да се определя парична гаранция по предявения иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ.
При тези мотиви
районният съд е допуснал частично обезпечение на бъдещия иск чрез налагане
запор върху вземанията /банковите сметки/ на "Доминал" ООД в
конкретно посочени банки до размер на 75 000 лева, като е отхвърлил искането за
допускане на обезпечение над тази сума до претендирания размер от 150 000 лева.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
За да допусне
исканото обезпечение и наложи мярка за обезпечаване изхода от спор за
репариране на претърпените от Т.Л.Т. неимуществени вреди, настъпили в резултат
на трудова злополука от 06.02.2019 г., съдът следва да извърши проверка относно
допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси,
наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна
мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват
кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото
обезпечение.
В молбата за
допускане на обезпечението е мотивирано наличието на правен интерес от
предявяването на бъдещия иск, при което съдът приема, че същият е процесуално
допустим.
Представените
към искането по чл.
390 ГПК писмени доказателства кореспондират с твърденията на молителя
за произхода и основанието на претендираното парично вземане, с оглед на което въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд за вероятна основателност на бъдещата искова претенция с правно основание
чл.200 КТ и наличието на предпоставката на чл.391, ал.1 т.1 ГПК за допускане на
обезпечението.
Бъдещият иск е за
парично притезание, при което обезпечителната нужда на практика се предполага,
доколкото всяко евентуално разпореждане на ответника с имуществото му би довело
до затруднения при удовлетворяването на кредитора. Ето защо и предложената
обезпечителна мярка "запор на банковите сметки" на ответника е
адекватна на обезпечителната нужда.
При наличието на
всички посочени по-горе предпоставки за допускане обезпечение на бъдещия иск,
настоящият съдебен състав намира, че молбата на Т.Л.Т. е основателна, но и че
обезпечението е следвало да бъде допуснато в условията на чл.391, ал.2 ГПК,
т.е. при задължаване на молителя за внасяне на парична гаранция. Съображенията
за това са следните:
На първо място, макар
и към молбата да са представени доказателства, от които се установява наличието
на трудово правоотношение между страните към деня, в който е станала
злополуката с молителя, по делото липсват писмени доказателства - напр. декларация
от работодателя от чл.57 КСО или разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ
по чл.60 КСО, от които по несъмнен начин да се установява, че злополуката е
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Действително не са налице пречки
злополуката да се установява от съда в исковия процес
по чл. 200 КТ и без да са издадени посочените
актове по КСО, но при липсата на такива документи в рамките на
обезпечителното производство преценката за вероятна основателност на иска
остава твърде обща.
На второ място, естеството
на материално-правния спор не изисква от бъдещия ищец пряко
и пълно доказване в обезпечителното производство на обема на отговорността на
работодателя. Обезщетението за претърпени неимуществени
вреди се определя по справедливост при приключване на исковото производство. Ето защо, от една страна в рамките на обезпечителното производство ищецът
конкретизира размера на претенцията си,
оценявайки сам болките и страданията си, а от друга -
неимуществените вреди не могат изобщо или е твърде трудно да бъдат отразени в
писмени доказателства. При това положение съдът в обезпечителното производство не може да извършва
преценка относно вероятната основателност на иска за неимуществени вреди по
размер, с оглед на която преценка да приложи разпоредбата на чл.394 ГПК и да
допусне частично обезпечение на иска. При
евентуална преценка, че цената на бъдещия иск е завишена и налагането на
предложената обезпечителна мярка може да окаже неоправдано вмешателство в
имуществената сфера на ответника, съдът следва да определи парична гаранция при
спазване изискванията на чл.391, ал.3 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя
изводите на районния съд, че в конкретния случай налагането на запор до размер
на посочената в молбата сума от 150 000 лева би могло да доведе до засягане
правата на ответника и търговската му дейност, но не и изводите, че за да бъде
избегнато това засягане следва да бъде наложен запор до размер на 1/2 от
поискания такъв и че не следва да бъде определяна парична гаранция. Както бе
посочено по-горе, доколкото в случая се касае до претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди, не може да бъде извършвано частично обезпечение на иска по
реда на чл.394 ГПК, а искът е следвало да бъде обезпечен за пълния посочен от
молителя размер от 150 000 лева, но при определяне на парична гаранция.
Като е допуснал
частично обезпечение и е отхвърлил молбата на Т.Л.Т. за допускане на
обезпечение за сумата над 75 000 лева до претендирания размер от 150 000 лв.
районният съд е допуснал процесуално нарушение и в тази част постановеното определение
е незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки това
нарушение първоинстанционният съдебен акт не следва да бъде отменян в обжалваната
част, поради следните съображения: В частната жалба е изразена изрична воля, че
в случай, че съдът приеме приложимост на разпоредбата на чл.391, ал.2 ГПК,
жалбоподателят моли да бъде редуциран размера на допуснатото обезпечение до
размер, който не предполага заплащане на гаранция. Както бе посочено,
въззивният съд приема, че обезпечението е следвало да бъде допуснато в
условията на чл.391, ал.2 ГПК. Районният съд е допуснал обезпечение до размер
от 75 000 лева, без да определя парична гаранция, като в тази част съдебният
акт не може да бъде ревизиран в рамките на настоящето производство, тъй като при
липсата на данни за жалба от насрещната страна това би довело до недопустимо
влошаване положението на жалбоподателя. За да бъде допуснато от въззивния съд исканото
обезпечение за размер над тази сума до претендирания размер от 150 000 лева следва обаче да бъде
определена парична гаранция с оглед изложените по-горе мотиви. При изричното
изявление на жалбоподателя, че не желае прилагането на разпоредбата на чл.391,
ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че жалбата му за отмяна на
определението на ВРС в отхвърлителната му част следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалбата на Т.Л.Т. *** против Определение № 200/18.07.2019 г. по ч.гр.д.№
441/2019 г. на Районен съд-Оряхово в частта, в която е отхвърлено като
неоснователно искането за допускане на частично обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.200 КТ чрез налагане на обезпечителна мярка
"запор" върху банкови сметки на ответника за сумата над 75 000 лева
до претендирания размер от 150 000 лева.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........