Р Е Ш Е Н И Е
. . . /. . .
07.11.2014
год.
Номер . . . . . . . Година 2014 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 30 (тридесети)
октомври Година 2014
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2352
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 330 от ГПК –
развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В молбата
си до съда молителите С.К.Н. и Р.Е.Н. излагат, че са съпрузи от 26.05.2002 г.
По време на брака си имали родени две деца – Д.С.Н.., роден на *** г. и Е.С.Н.,
роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие
за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в
което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие
без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното
споразумение.
В съдебно
заседание молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3
от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 26.05.2002 г.,
когато с акт № ***. на Столична община, район Студентски, сключват граждански
брак. От брака си имат родени две деца – Д.С.Н.., роден на *** г. и Е.С.Н.,
роден на *** г. (видно от удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове
за раждане №№ ***., съставени от Община Искър, обл. София).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на
закона, в състояние е да защити интересите на малолетните деца, поради което
следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да
бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв.,
която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят Н. следва да
заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжките на малолетните
деца – в общ размер 144,00 лв., върху стойността на предоставената в изключителна
собственост след прекратяване на съпружеската имуществена общност движима вещ и
върху половината от стойността на остатъка от задължението за връщане на
заетите пари по договора за кредит за текущо потребление, в размер, както
следва: 37,18 лв. върху пазарната стойност на МПС и общо 180,00 лв. – върху
половината от размера на непогасената част от задълженията по договорите за
кредит; молителката Н. – сума в размер на 180,00 лв. – върху половината от
размера на непогасената част от задълженията по договорите за кредит.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 26.05.2002
г. с акт за граждански брак № ***., съставен от Столична община, район
Студентски, между С.К.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Р.Е.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между С.К.Н. и Р.Е.Н. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака Р.Е.Н. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Р..
2. Упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.С.Н.. с ЕГН **********,
се предоставя на майката Р.Е. Р..
3. Определя
се местоживеенето на детето Д.С.Н.. – при майката Р.Е. Р., на адрес ***.
4. Определя
се режим на лични отношения на бащата С.К.Н. с детето Д.С.Н.., както следва:
всяка първа и трета неделя от месеца, от 08,00 часа до 18,00 часа по
местоживеенето им в гр. Шумен, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, през който период има право да взема
детето при себе си.
5. Бащата
С.К.Н. се задължава да изплаща на детето си Д.С.Н.., чрез неговата майка и
законен представител Р.Е. Р., ежемесечна парична издръжка в размер на 110,00 лв.
(сто и десет лева), считано от 07.11.2014 г., с падеж на всяко от месечните
задължения – първия ден от месеца, за който се изплаща издръжката, до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
6. Упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.С.Н. с ЕГН **********,
се предоставя на майката Р.Е. Р..
7. Определя
се местоживеенето на детето Е.С.Н. – при майката Р.Е. Р., на адрес ***.
8. Определя
се режим на лични отношения на бащата С.К.Н. с детето Е.С.Н., както следва:
всяка първа и трета неделя от месеца, от 08,00 часа до 18,00 часа по
местоживеенето им в гр. Шумен, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, през който период има право да взема детето при себе си.
9. Бащата
С.К.Н. се задължава да изплаща на детето си Е.С.Н., чрез неговата майка и
законен представител Р.Е. Р., ежемесечна парична издръжка в размер на 90,00 лв.
(деветдесет лева), считано от 07.11.2014 г., с падеж на всяко от месечните
задължения – първия ден от месеца, за който се изплаща издръжката, до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
10. Молителите
не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.
11. Семейното
жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. София е продаден от
молителите и напуснат от тях.
12. В
дял на С.К.Н. с ЕГН ********** се предоставя и същият, след прекратяването на
брака, става изключителен собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобито
по време на брака между страните: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Деу” модел „Матиз”
с рег. № *** с рама № ***, двигател № *** цвят – тъмносин. Пазарната стойност на движимата
вещ възлиза на 1859,00 лева.
13. Изпълнението
на непогасената част от паричните задължения на заемателя (кредитополучателя)
по договор за кредит, сключен по време на брака – на 19.06.2008 г. с „Централна
кооперативна банка” АД гр. София, възлизаща на 10000,00 лева, СЕ ВЪЗЛАГА в
отношенията между молителите Н. и Р. в тежест на С.К.Н..
14. Изпълнението
на непогасената част от паричните задължения на заемателя (кредитополучателя)
по договор за кредит, сключен по време на брака – на 22.04.2013 г. с „Юробанк
България” АД гр. София, възлизаща на 8000,00 лева, СЕ ВЪЗЛАГА в отношенията
между молителите Н. и Р. в тежест на С.К.Н..
15. В
отношенията между молителите, в тежест на молителя Н. се възлагат окончателната
държавна такса, както и държавните такси върху имуществените дялове.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева),
като ОСЪЖДА С.К.Н. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и
Р.Е. Р. да заплати по сметка на ШРС
сума в размер на 15,00 лева.
ОСЪЖДА
С.К.Н. да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 144,00
лв. (сто четиридесет и четири лева) върху размера на определените издръжки на
малолетните деца.
ОСЪЖДА С.К.Н.
да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 37,18 лв. (тридесет и седем
лева и 18 стотинки) върху стойността на дела си по получаването на
изключителната собственост върху МПС.
ОСЪЖДА С.К.Н.
да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет
лева) върху стойността на дела си в задължението за връщане на остатъка по
задължението за връщане на заетите пари по договори за кредит от 19.06.2008 г.
и от 22.04.2013 година.
ОСЪЖДА Р.Е. Р. да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на
180,00 лв. (сто и осемдесет лева) върху стойността на дела си в задължението за
връщане на остатъка по задължението за връщане на заетите пари по договори за
кредит от 19.06.2008 г. и от 22.04.2013 година.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.
Решението,
на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Районен съдия: