ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500435 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е
образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК *********, против разпореждане № 1237 от 31.01.2023г. по ч. гр. д.
№513/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.
Б. Ф. за следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№ 485364/11.01.2021 г. сключен с "Сити кеш“ ООД, а именно за сумата от
49.48 / четиридесет и девет лева и 48ст./ – договорна лихва за периода от
11.02.2021г. до 13.12.2021г. и за сумата от 79.32лв. / седемдесет и девет лева
и 32ст./ - мораторна лихва за периода от 12.02.2021г. до 29.01.2023г.
В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, като за да обоснове извода си, че договора за
потребителски кредит е недействителен, районният съд е излязъл извън
правомощията си като е коментирал клауза / за неустойка/ на която искането
за издаване на заповед за изпълнение не е основано, като счита че съдът няма
задължение да следи за всички възможни основания за нищожност. Сочи, че
съдът отказва издаване на заповед за изпълнение когато искането се основава
1
на неравноправна клауза в договор сключен с потребител и че проверката за
съответствие на искането с императивни норми на закона и добрите нрави
както и за наличието на неравноправни клаузи се отнася само до тези клаузи
от договора на които се основава искането и районния съд е излязъл извън
правомощията си и е коментирал клаузи на които иска за издаване на
заявление не е основано. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК. Поради
което Бургаският окръжен съд намира жалбата за редовна и допустима и
следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на
жалбоподателят и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на частния жалбоподател "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника И. Б. Ф. от *** за следните суми: 300 / триста/ лева -
главница по договор за потребителски кредит № № 485364/11.01.2021 г.
сключен със "Сити кеш“ ООД; 49.48 / четиридесет и девет лева и 48ст./ –
договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 13.12.2021г. и за сумата от
79.32лв. / седемдесет и девет лева и 32ст./ - обезщетение за забава за периода
от 12.02.2021г. до датата на подаване на заявление в съда, като за периода на
обявено извънредно положение от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. мораторна
лихва не е начислявана. Претендира се и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както
и разноски по делото.
В заявлението е посочено, че на 11.01.2021 г. между "Сити кеш“ ООД
като заемодател и И. Б. Ф. като заемател е сключен договор за потребителски
кредит по силата на който заемодателя се задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на 300.00лв. с уговорена лихва и срок на
изплащане. Сочи се,че вземането на "Сити кеш“ ООД произтичащо от
договора за кредит било прехвърлено на заявителя "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД по силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ от
2
26.08.2021 г. и Приложение № 1 към него, подписано на 14.06.2022 г. и до
длъжникът било изпратено уведомлние за извършената цесия. Към
заявлението е приложен Договор за потребителски кредит №
485364/11.01.2021г. и общите условия приложими към същия.
На 31.01.2023 г. Районен съд – Бургас е издал заповед по чл. 410 от
ГПК № 269/31.01.2023 г., с която е осъдил длъжника И. Б. Ф. да заплати на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 300 лева, представляваща
главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2023г.. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 52.47лева –деловодни разноски съразмерно на
уважената част от заявлението. С разпореждане № 1237/31.01.2023 г.,
инкорпорирано в заповедта за изпълнение, Районен съд – Бургас е отхвърлил
заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за сумата от
49.48лв.– договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 13.12.2021г. и за
сумата от 79.32лв. - мораторна лихва за периода от 12.02.2021г. до
29.01.2023г, като е счел, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 10а, чл.11ал.1, т. 10, във връзка с чл. 19ал.1-4, чл.22 и чл. 23 от
ЗПК и поради това потребителят дължи връщане само на чистата стойност по
кредита. Съдът е приел, че уговорената клауза за неустойка по договор за
заем за непредставяне на обезпечение е част от възнаграждението за
предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане с цел
заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК установяващ лимит на
годишния процент на разходите, като така уговорената неустойка е
изначално известна и изначално дължима и разсроченото й плащане е
включено в погасителния план, но не е включена в общите разходи за
потребителя. Въз основа на тези изводи, съдът е приложил предвидените в
закона последици при недействителност на договора за кредит и е отказал
присъждането на договорна и мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът може
да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/, също и когато се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това /т. 3/. Така законодателя е определил обхвата
на служебната проверка, извършвана от заповедния съд, в случаите когато се
касае до вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител, какъвто е
3
и настоящият случай. Доколкото в заявлението са конретизирани
претендираните суми с посочване на вида, размера и периода, съдът следва да
прецени всяко от тях дали се дължи, като в конкретния случай заявителя
претендира вземания за главница по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху нея, както и договорна и мораторна лихва,
индивидуализирани по размер и периода от време, за който са начислени. Със
заявлението не се претендира неустойка, макар същата да е уговорена в
договора, но съдът извършвайки служебна проверка за неравноправни клаузи
на договора е обсъдил не само клаузите въз основа на които се претендират
вземанията предмет на заявлението, но е извършил преценка и относно
уговорената неустойка. В тази връзка настоящия състав счита, че за тази
преценка липсват формалните предпоставки на закона, посочени в чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК – да е налице конкретно искане и същото да се основава на клауза
от договор, сключен с потребител, която да е неравноправна или да
съществува обоснова вероятност за това. Доколкото съдът е разширил
обхвата на извършваната служебна проверка за неравноправноправни клаузи,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми от 49.48лв.– договорна лихва за периода от 11.02.2021г. до 13.12.2021г.
и за сумата от 79.32лв. - мораторна лихва за периода от 12.02.2021г. до
29.01.2023г,
В полза на частния жалбоподател следва да бъдат изплатени
направените в заповедното производство разноски в пълен размер – а именно
22.53лв. над уважената част
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1237/31.01.2023 г., по ч.гр. дело №
513/2023г. на Районен съд – Бургас с което е отхвърлено заявлението на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника И. Б. Ф., ЕГН ********** за следните вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит №485364 от 11.01.2021г.
4
сключен със "Сити кеш" ООД, за сумата от 49.48лв.– договорна лихва за
периода от 11.02.2021г. до 13.12.2021г. и за сумата от 79.32лв. - мораторна
лихва за периода от 12.02.2021г. до 29.01.2023г. и постановява
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********,
против длъжника И. Б. Ф., ЕГН ********** за сумата от 49.48лв.– договорна
лихва за периода от 11.02.2021г. до 13.12.2021г. и за сумата от 79.32лв. -
мораторна лихва за периода от 12.02.2021г. до 29.01.2023г, както и за сумата
в размер на 22.53лв. представляваща разноски над уважената част.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото
определение сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5