№ 325
гр. гр. **, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620102492 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „БЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
****, гр. **, представлявано от управителя Г. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
***, срещу КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, с ЕИК **** и адрес на управление:,
с. *****, представлявана от Г. Х. Ж. – Председател.
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 169/29.05.2023 год. по гр.д. №
1161/2022 год. на ЛРС, изменено с Решение № 251/06.11.2023 год. по в.гр.д. №
259/2023 год. на МОС, арендното плащане, което ответникът му дължи за
имотите, предмет на Договор за аренда, сключен между страните и вписан в
Служба по вписванията - ** с вх.рег. № 124/15.10.2015 год., акт 29, т. 1, е
увеличено (за стопанската 2021/2022 год.) от 40 лв./дка на 62,92 лв./дка. Т.е.
дължимата се разлика в цената е 22,92 лв./дка. Предметът на договора, респ.
имотите, за които се дължи увеличената цена, са два имота (в землището на с.
**, обл. Монтана): ПИ с идентификатор 22783.237.18 и ПИ с ид. №
22873.16.8, които са с обща площ 7,519 дка. Така след увеличението на цената
ответникът е следвало да му доплати още 172,33 лв., което не е сторил.
С молбата се иска да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца дължимата се разлика в арендното плащане, присъдена
по гр.д. № 1161/2022 год. по описа на ЛРС за стопанската 2021/2022 год. в
1
размер на 172,33 лв. главница, мораторна лихва за забава върху тази главница
в размер на 3,32 лв. за периода от 06.11.2023 год. – датата на влизане в сила на
решението по в.гр.д. № 259/2023 год. на МОС, до предявяване на иска –
28.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата от предявяването на
иска – 28.12.2023 год., до изплащането на сумата. Претендира се присъждане
на направените в производството разноски.
В срока за писмен отговор ответникът е подал такъв. Ответникът, чрез
пълномощника си, адв. Н. Б. от МАК, счита исковете за недопустими поради
липса на правен интерес у ищеца от предявяването им, доколкото
претендираната от него разлика е заплатена на 22.11.2023 год. – преди
завеждането на исковете. Счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено и на ответника бъдат присъдени сторените разноски.
Алтернативно оспорва исковете като неоснователни поради плащане,
извършено преди завеждането на делото, поради което следва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния представител
адв. В. П. от МАК, който поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът „Кооперация Прогрес“ се представлява от
пълномощника си адв. Н. Б. и оспорва така предявената претенция.
Съдебният състав, след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД и е допустим. Възражението за недопустимост на предявените
осъдителни искове се преценява като неоснователно. Интересът е налице,
когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника,
което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може
да се проверява по повод отвод на ответника за липса на интерес. Дали
вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на
основателност на иска. На него ще се отговори с решението, т.е. не в началото,
а в края на процеса. Това е указано и с определението за насрочване на делото.
С Решение № 169/29.05.2023 год. и Решение № 172/29.05.2023 г. за поправка
2
на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 1161/2022 год. по
описа на ЛРС, съдът е изменил на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ арендното
плащане по Договор за аренда, сключен между праводателя на ищеца – Й.Г.И.,
като арендодател, и ответника, като арендатор, вписан в Служба по
вписванията - ** с вх.рег. № 124/15.10.2015 год., акт 29, т. 1, като същото е
увеличено за стопанската 2021/2022 год. от 40 лв./дка на 75,00 лв./дка.
Първоинстанционното решение е отменено с Решение № 251/06.11.2023 год.
по в.гр.д. № 259/2023 год. по описа на МОС в частта, с която искът е уважен
над размер от 62,92 лв./дка до уважения размер от 75,00 лв./дка, като с
въззивното решение е отхвърлен иска за размера над 62,92 лв./дка до
уважения размер от 75 лв./дка. Първоинстанционното решение е отменено и в
частта, с която ответникът Кооперация „Прогрес“ е осъдена да заплати на
ищеца разноски за първата инстанция над размера от 671,14 лв. до присъдения
размер от 800 лв. С въззивното решение „Бя Трейд“ ЕООД е осъдено да
заплати на Кооперация „Прогрес“ разноски за въззивното производство в
размер на 134 лв. Макар да не са представени заверени преписи от решенията
от ищеца, страните не спорят по тези факти. Решението по гр.д. 1161/2022 г.
на ЛРС е влязло в сила на 06.11.2023 г. – от датата на постановяване на
въззивното решение, тъй като последното е необжалваемо.
Следователно дължимата се разлика в рентното плащане – така, както е било
уговорено в договора, и присъденото със съдебното решение, е 22,92 лв./дка
/от 40 лв./дка увеличението е на 62,92 лв./дка/. Предметът на договора, респ.
имотите, за които се дължи увеличената цена, са два имота, видно от
представените съдебни решения, в землището на с. **, обл. Монтана - ПИ с
идентификатор 22783.237.18 с площ 3,286 дка и ПИ с ид. № 22873.16.8 с площ
4,232 дка, които са с обща площ 7,518 дка. Така след увеличението на
арендното плащане ответникът – арендатор дължи разлика общо 172,31 лв.
/7,518 дка х 22,92 лв./дка/. Ищецът твърди, че вторият имот е с площ 4,233
дка, но скици с актуалната площ няма представени, поради което се приема
площта, така, както фигурира в договора за аренда и в съдебните решения.
Дължимите разноски съгласно цитираното решение по в.г.д.259/2023 г. на
МОС са: Кооперация „Прогрес“ дължи на „Бя Трейд“ ЕООД 671,14 лв.
разноски за първоинстанционното производство, така, както е посочено във
въззивното решение. „Бя Трейд“ ЕООД пък дължи на Кооперация „Прогрес“
разноски за въззивното производство 134 лв. След прихващане на тези
3
установени по основание и размер вземания за разноски Кооперация
„Прогрес“ дължи на „Бя Трейд“ ЕООД като краен резултат деловодни
разноски от 537,14 лв.
С платежно нареждане от 22.11.2023 г. /л.31/ отв. Кооперация „Прогрес“ е
заплатила на Г. Г. Г. по банкова сметка BG**** сумата от 709,45 лв. с посочено
основание „доплащане рента 172,31 лв. и разноски“ и пояснение в платежния
документ: „ГД 1161-22г. след прихващане – 537,14 лв.“
Съдът с определението за насрочване на делото е задължил страните да
посочат банкова сметка или друг способ за плащане, като ищецът „Бя Трейд“
ЕООД чрез управителя си Г. е представил служебна бележка за банкова
сметка, в която е посочена именно същата банкова сметка - BG**** с титуляр
Г. Г. Г.. В този смисъл, макар плащането от ответника в размер на 709,45 лв. да
е сторено не по банкова сметка на „БЯ Трейд“ ЕООД, а на нейния управител,
след като ищецът сочи същата банкова сметка за разплащане по настоящия
спор, се приема, че плащането от ответника за сумата от 709,45 лв. е правилно
извършено, в полза на правоимащото лице „Бя Трейд“ ЕООД, макар по сметка
с титуляр управителя Г.. Възражения от ищеца в такава насока, а именно, че
ответникът неправилно е заплатил сумата, не бяха и наведени.
От платежно нареждане, представено от ищеца, с дата 23.12.2023 г. е видно, че
наредителят Г. Г. Г. е заплатил на Кооперация „Прогрес“ сумата от 204,38 лв. с
посочено основание: „разн. ВГД 237 и ВГД 259“.
Представено е в незаверен препис решение № 268/21.11.2023 г. по в.гр.д. №
237/2023 г. по описа на МОС, от което е видно, че са присъждани разноски
между Кооперация „Прогрес“ и Г. Г. Г. по друг спор, като Г. Г. Г. е осъден да
заплати на кооперацията 48,32 лв. разноски за първата инстанция по този спор
и 22,06 лв. разноски за въззивното произвоство.
С молба от 26.08.2024 г. и предвид това платежно нареждане от 23.12.2023 г.
се навежда довод от ищеца, че Г. Г. е заплатил разноските по двете въззивни
дела – в.гр.д. 259/2023 г. на МОС, с което „Бя Трейд“ ЕООД е осъдено да
заплати на Кооперация „Прогрес“ 134 лв. разноски за въззивна инстанция и по
в.гр.д. № 237/2023 г. на МОС, с което Г. Г. Г. е осъден да заплати на
Кооперация „Прогрес“ разноски 48,32 лв. и 22,06 лв. Действително сборът от
разноските по тези две въззивни дела е именно 204,38 лв., но всички тези
разноски са платени от Г. след като вечеКооперация „Прогрес“ е
4
извършила прихващане на две насрещни ликвидни вземания за разноски
и е сторила плащане, обективирано в платежно нареждане от по-ранна дата -
22.11.2023 г., т.е. с месец по-рано Кооперация „Прогрес“ се е издължила
спрямо „Бя Трейд“ ЕООД, както за дължимата рента от 172, 31 лв., така и за
дължимите разноски от 537,14 лв. съгласно решението по в.гр.д. № 259/2023 г.
на МОС.
Действително Г. на 23.12.2023 г. е платил 134 лв. разноски, присъдени в полза
на „Бя Трейд“ ЕООД по в.гр.д.№ 259/2023 г., които не е следвало да ги
заплаща, тъй като вече са били приспаднати от Коопреция „Прогрес“, и в този
смисъл има право на иск за тези разноски, което е и констатирано от ищеца,
видно от молба с вх. № 7603/26.08.2024 г., с която е поискано изменение на
иска чрез намаляване размера на същия и изменение на петитума. Така
направеното изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК обаче не е допуснато
поради това, че е искано изменение едновременно на размера на иска чрез
неговото намаляване и на петитума чрез добавяне на още едно основание – за
осъждане ответникът да заплати дължимата разлика в арендното плащане и
недоизплатени съдебни разноски. Дори да се приеме, че намаляването на
размера на иска не съставлява по същината си изменение и в този смисъл да
може да се намали размера и да се измени основанието, то в случая са
въведени при исканото изменение и двете основания – едновременно
осъждане и за арендното плащане, и за вече присъдени разноски, като не
става ясно и кое от двете основания какъв размер касае – каква е сумата за
рента и каква за разноски. Друг е въпросът, че се касае за вече присъдени
разноски, чието събиране следва да се реализира чрез способите на
изпълнителния процес, а не отново те да се присъждат, т.е. по отношение на
тези разноски вече е налице присъдено нещо. Т.е. с изменението се иска
отново присъждане на вече присъдени разноски с влязло в сила съдебно
решение, каквото искане само по себе си е недопустимо, така, както е
формулирано. Не е поискано с молбата за изменение връщането на дадено без
основание, т.е. за връщане на надплатените разноски, а е посочено: „моля да
постановите решение, с което осъдите ответника да заплати дължимата
разлика в арендното плащане и недоизплатени разноски, присъдени по гр.д.
1161/2022 г. по описа на ЛРС в размер на 134 лева …..“. Ето защо изменението
е недопустимо по изброените причини, като съдът следва да се произнесе по
първоначално въведения петитум на иска.
5
С оглед изложеното се доказа, че Кооперация „Прогрес“ е заплатила
дължимата разлика в рентното плащане - общо 172,31 лв., още на 22.11.2023 г.
преди предявяване на иска, по същата банкова сметка, по която ищецът иска
да бъде сторено това и в настоящото производство, като искът за главница за
дължимата рента съобразно увеличението й следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Решение № 251/06.11.2023 год. по в.гр.д. № 259/2023 год. по описа на МОС, с
което е присъдено дължимото се увеличение, е влязло в сила на 06.11.2023 г.,
тъй като не е подлежащо на касационно обжалване, но не са представени
доказателства, от които да е видно кога ответникът го е получил, за да се
прецени същият изпаднал ли е в забава и от коя дата. Ответникът не е длъжен
да извършва проверка всеки ден за обявяване на решението, а следва да го
получи, респ. да получи покана за плащане от ищеца, каквато не бе
представена по делото. В този смисъл съдът намира, че не се доказа
ответникът да е изпаднал в забава, плащайки 16 дни след постановяване на
въззивното решение. Поради това искът за присъждане на 3,32 лв. мораторна
лихва за периода от постановяване на въззивното решение - 06.11.2023 г. до
предявяване на иска - 28.12.2023 г., следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до изплащането й.
По отношение на разноските: Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника се дължат по делото разноски, доколкото искът е
изцяло отхвърлен. Разноските надлежно се претендират. Същите включват
адвокатско възнаграждение в размер от 200,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ****, гр. **,
представлявано от управителя Г. Г. Г., ЕГН **********, от гр. ***, срещу
КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, с ЕИК **** и адрес на управление:, с. *****,
представлявана от Г. Х. Ж. – Председател, иск за осъждане на ответника
КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, с ЕИК ****, да заплати на ищеца дължимата се
разлика в арендното плащане, присъдена по гр.д. № 1161/2022 год. по описа на
6
ЛРС за стопанската 2021/2022 год., в размер на 172,33 лв. /сто седемдесет и
два лева и тридесет и три ст./ главница, мораторна лихва за забава върху тази
главница в размер на 3,32 лв. /три лева и тридесет и две ст./ за периода от
06.11.2023 год. – датата на влизане в сила на решението по в.гр.д. № 259/2023
год. по описа на МОС, до предявяване на иска – 28.12.2023 г., както и
законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 28.12.2023 год.,
до изплащането на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „БЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ****,
гр. **, представлявано от управителя Г. Г. Г., ЕГН **********, от гр. ***, да
заплати на КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“ с ЕИК **** и адрес на управление: с.
**, обл. ******, представлявана от Г. Х. Ж. – Председател, направените по
делото разноски в размер на 200,00 /двеста/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7