№ 7323
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110130477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на К И за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. ИВ.
Д. за вземане в размер на 266,67 лв. главница по договор за кредит, 24 лв. договорна лихва,
26,50 лв. мораторна лихва и 91,01 лв. такса гарант.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В заявлението е посочено, че длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита, като се е задължил към вноската му да бъде начислена и такса гарант в
общ размер на 136,52 лв.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариални такси.
Съдът намира, че посочената такса гарант е свързана пряко или косвено с договора за
кредит, което изключва самостоятелният й характер, тъй като услугата не може да се ползва
1
от клиента извън основния договор за кредит, поради което възнаграждението за тази такса е
възнаграждение по договора за кредит, което съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи
в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса,
чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи – в случая
49,7 %, и води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по
договора за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК, който забранява годишният процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва, което от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание
за дължимост на това вземане.
Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх № 8093 от 28.05.2021 г. на К И за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. ИВ. Д., по отношение на вземането за сумата 91,01
лева, представляваща такса гарант по договор за кредит от 30.01.2020г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2