Р Е Ш
Е Н И Е
№………../04.03.2021 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното
съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа търг. дело № 448 по
описа за 2019г., намери следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.А.Н., в качеството му на съдружник, срещу
„ЕКИП А.Д.И.“ СД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Софийски герой“ бл. ******7, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ТЗ да
се прекрати дружеството, тъй като другият съдружник и управител на дружеството А.И.умишлено
или с груба небрежност не изпълнява задълженията си към дружеството.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружеството, че
управител и съдружник в дружеството е и А.И., който умишлено или при груба
небрежност не полага грижи за дружествените работи и се десезира от тях, тъй
като не получава поканите за свикване на ОСС, не взема участие в ОСС за
приемане на ГФО на дружеството за 2016г и 2017г.; не изпълнява задълженията си
по сключеното между страните споразумение постигнато по т.д. №2252/2017г на
СГС, ТО, 13-ти състав; бездейства по предявени срещу дружеството искове и става
причина за постановяване на неприсъствено решение срещу дружеството. През
2018г. А.И.подава в Софийски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което срещу дружеството е издадена заповед за изпълнение сумата от
8000,00 лева, като се твърди се, че А.И.е знаел, че няма кой да получи
заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в сила и е издаден
изпълнител лист срещу дружеството. В хода на образуваното изпълнително дело е
запорирана сметката на дружеството. Предвид изложеното моли съдът да прекрати
дружеството, да открие производство по ликвидация и да назначи за ликвидатор
ищеца. Претендира направените в производството съдебни разноски.
В
срока за отговор ответникът „ЕКИП А.Д.И.“, чрез съдружника и управител на
дружеството А.И., оспорва твърдението, че А.И.е в неизпълнение на
споразумението между съдружниците, като твърди, че същото е нарушено от страна
на ищеца И.Н.. Твърди се, че в периода 2015г. – 2018г. в резултат на
управлението на И.Н. финансовите резултати на дружеството се влошават, като се
навеждат твърдения, че последният е присвоявал средства на дружеството. Сочи
се, че причина за отказа на А.И.да подпише протокола от проведеното Общо
събрание на дружеството са именно лошото управление и липсата на финансови
активи на дружеството. Твърди се, че съдружникът А.И.получава покана за
насроченото за 23.06.2017 г. събрание на съдружниците едва на 30.06.2017г.,
като това обстоятелства, а не отказ на последният да присъства на събранието, е
причина за неявяването му. Твърди се, че от няколко години не е в състояние да
се грижи за работите на дружеството поради заболяване А.И.. Моли съдът да
назначи за ликвидатор А.И.. Претендира направените в производството съдебни
разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа, че в действителност отношенията
между съдружниците са крайно влошени, поради което дружеството е с преустановена
търговска дейност, като единствен негов актив е недвижим имот, който не може да
бъде поделен между тях. Възразява срещу искането А.И.да бъде назначен за
ликвидатор, тъй като последният се явявал и кредитор на дружеството.
Ответното
дружество не подава отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
За доказване основателността на иска е необходимо ищецът да
установи че: поради бездействие на А.И.срещу дружеството е
поставено неприсъствено решение; че А.И.е отказал да вземе участие в
процедурата по приемане и обявяване в Търговския регистър на ГФО на дружеството
за 2016 г. и 2017 г.; през 2018 г. А.И.подава в СРС заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което срещу дружеството е издадена заповед за изпълнение
сумата от 8000,00 лева, че това действие е насочено против интереси на
дружеството, тъй като А.И.е знаел, че няма кой да получи Заповедта за
изпълнение; в хода на образуваното изпълнително дело е запорирана сметката на
дружеството.
В
тежест на ответника е да докаже, че: поради
заболяване А.И.не е бил в състояние да се грижи за работите на дружеството; че
късно е получил поканата за ОСС от 23.06.2017г, че е изолиран от дружествените
работи от съдружника И.Н.; причините да откаже да подпише протокола за ОСС за
приемане на ГФО за 2017г.
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Търговския закон визира три
хипотези на укоримо поведение на съдружник, водещо до прекратяване на
дружеството от страна на съда, а именно:
умишлено или с груба небрежност неизпълнение на задължение по
учредителния договор, както и действия, насочени против интересите на
дружеството.
Не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че И.Н. и А.И.са съдружници в „ЕКИП А.Д.И.“ СД.
По
делото е приет като доказателство Дружествен договор от 19.02.2007 г. с
нотариална заверка на подписите. Съгласно т. 6 от Договора, всички решения
относно дейността на фирмата се взимат с единодушно съгласие от съдружниците, а
според т. 7 от договора – съдружниците Н. и Иванов управляват и представляват
дружеството заедно и поотделно. В
договора не са посочени други конкретни права и задължения на съдружниците,
като е записано, че неуредените въпроси се решават в съответствие с действащото
българско доказателство. Няма прието и нарочно решение от съдружниците,
предвиждащо конкретно задължение към съдружника Иванов, което да се изследва
дали последният е изпълнил или не.
Приемането
на годишните финансови отчети на дружеството и публикуването им в Търговския
регистър е правно регламентирана дейност, като неизвършването й влече
неблагоприятни последици за дружеството: блокиране на работата му, невъзможност
да се отчетат финансовите резултати на дружеството, както и възможността за
налагане на административни санкции. Приемането на ГФО се извършва от Общото
събрание на съдружниците. Следователно не вземане на участие в такова събрание
може да се приеме за поведение, което противоречи на интересите на дружеството
до степен, обосноваваща изключването на съдружник.
Не е
спорно, а и от представените доказателства се установява, че съдружникът А.И.не
е присъствал на събрание на съдружниците на 23.06.2017г, както и че е
присъствал на събранието на съдружниците на 04.06.2018 г., но е отказал да
гласува за приемане на Годишен финансов отчет на дружеството за 2017г.
За
събранието от 23.06.2017г. има покана до ответника, но освен, че тя касае друга
дата 22.06.2017г, последната е връчена и след датата на провеждане на
събранието (видно от нотариалното удостоверяване тя е връчена на 30.06.2017г).
Освен това, посочения в нея дневен ред е различен от дневни ред на проведеното
събрание. Вместо за приемане на ГФО за 2016г, в поканата се съдържа дневен ред
за вземане на решение за продажба на недвижим имот собственост на дружеството
при определена цена за квадратен метър, определяне на потенциален купувач и
провеждане на производство по ликвидация с избор на ликвидатор и определяне на
възнаграждението му. Налага се изводът, че по делото не е доказано, че
съдружникът А.И.е поканен надлежно за провеждане на събранието от 23.06.2017г,
поради което и неявяването му не може да се приеме, за неизпълнение на
членственото му задължение да участва в управлението на дружеството, съответно
не може да бъде санкционирано с изключването му.
За
проведеното събрание на 04.06.2018г. има съставен констативен протокол на
нотариус Ст. Тютюнджиев, удостоверяващ изявленията на страните и в частност отказ
на съдружника А.И.да подпише протокола за провеждане на ОС и приемане на ОПР и ГФО
за 2017г. Съдружникът може да откаже подписване на протокола за провеждане на
ОСС, когато не е надлежно поканен и не е взел участие в събранието, защото
подписването удостоверява участието му в събранието. В останалите случаи той не
може да откаже подписване на протокола. Следва да се прави разлика между
основания за отказ да се подпише протокола и основания да се гласува против
направеното от другия съдружник предложение. В процесния случай протокола не е
останал неподписан от съдружника, тъй като видно от приложеното по делото копие
на л.20 то съдържа подпис, който е оформен като такъв за лицето А.И.. А от мотивите
в приложението към протокола от 04.06.2018г. и изявленията на страните в
протокола, съдът намира, че то следва да се тълкува като гласуване против направеното
предложение за приемане на ГФО за 2017г, а като отказ да се подпише протокола.
Другите
две основания, на които се иска прекратяване на дружеството в исковата молба касаят действия и бездействия
от страна на ответника спрямо интересите на дружеството.
С
решение от 22.11.2016, постановено по гр.д. № 32759/2016г по описа на СРС,
спрямо ищцовото дружество е признато за установено, че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1 433,18 лева за доставена топлинна енергия. Решението е
постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК. За да се вмени във вина на
ответника неосъществяването на защита по предявения установителен иск, това
следва да пряк резултат от поведението му (тъй като всеки от съдружниците
управлява дружеството и може да поеме защитата му). Това е възможно във
хипотеза, при която при наличие на основателни възражения срещу съществуването
на вземането или неговия размер и получено от ответника съобщение с препис от
исковата молба и приложенията, последният нито уведомява другия съдружник, нито
вземане мерки лично или чрез упълномощено от него лице да защити интересите на дружеството
чрез подаване на отговор. По делото липсват както твърдения, така и
доказателства за посочения фактически състав. Следователно проявеното
бездействие не може да му се вмени в неизпълнение на членствени задължения.
Относно
издадената заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51049/2018г по описа на СРС, 118-ти състав, с
които ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата от 8000,00
лева, представляваща наемна цена и консумативи за апартамент №7, находящ се в
град София, ул. „******. Само по себе си подаването на заявлението и
получаването на изпълнителния лист не са действия насочени срещу интересите на
дружеството, особено ако в действителност то има договорни отношения със
ответника по отношение на гореописания недвижим имот и е в неизпълнение на
задълженията си да заплаща наемната цена и консумативите. За да съставляват
такива действия, ответникът следва или да е водил процес срещу дружеството при знание за липса на вземане или да е
препятствал защитата на дружеството (било чрез укриване на информация за воденото
производство, било чрез други действия като например оттегляне на възражение
подадено от другия съдружник). Такива твърдения, респ. доказателства, не са
наведени, с оглед на което и съдът не може да приеме, че те са се осъществили.
С
оглед изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на И.А.Н., ЕГН********** и адрес: ***, предявени срещу „ЕКИП А.Д.И.“
СД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Софийски
герой“ бл. ******7, с която на основание чл.95, ал. 1 от ТЗ да се прекрати
дружеството, тъй като другият съдружник и управител на дружеството А.И.умишлено
или с груба небрежност не изпълнява задълженията си към дружеството.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: