РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503240 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на В. Б. Н. от с.Ч., общ.Р*** чрез адв.Б. З.,
ПАК против Решение №260483/ 26.10.2022г. постановено по гр.д.№ 9804/
2020г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение
на жалбоподателя, че ищците П. В. Г. от гр.П. и Т. В. Т. от с.П., Община С. притежават въз
основа на наследствено правоприемство от В. Н. Х., починал през 1948г. и давностно
владение при равни квоти правото на собственост върху площта от 72 кв м, заключена по
т.7-2-13 от Приложение №6 към допълнителната техническа експертиза вх.№ 267253/
31.05.2022г. на вещото лице В. Г., която площ е погрешно заснета към собствения на
ответника В. Б. Н. имот 391 , за който са отредени УПИ ХІІІ-391 и УПИ ХІV-391 вместо към
притежавания от ищците имот № 392 , за който са отредени УПИ-391 и УПИ ХІV-392по
действащия кадастрален план на с.Ч., одобрен със заповед № 173/ 26.10.1987г. на ОНС-
Пловдив, КАТО жалбоподателят е осъден да предаде владението на тази площ от 72 кв
м, заключена по т.7-2-13 от Приложение №6 към допълнителната техническа експертиза вх.
№ 267253/ 31.05.2022г. на вещото лице В. Г. в полза на П. В. Г. и Т. В. Т., съобразно
Приложение №6 към допълнителната техническа експертиза вх.№ 267253/ 31.05.2022г. на
вещото лице В. Г., неразделна част от заключението. С оплаквания за неправилност и
1
незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
Писмен отговор не е постъпил от въззиваемите П. В. Г. и Т. В. Т.,
представлявани от адв.И. М., който в съдебно заседание по мотивирани
съображения оспорва жалбата като неоснователна.Претендира присъждане на
разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищците П. В. Г. и Т. В. Т. по наследствено правоприемство от баща им В. Н.
Х., починал 1948г. и упражнено давностно владение в периода от 1975г. до
март 2019г претендират придобито право на собственост върху 72 кв м, която
площ сочат да е неправилно включена в очертанията на имот № 391, за който
са отредени УПИ ХIII-391 и УПИ ХIV-391, кв.29, като бъде осъден ответника
В. Б. Н. да предаде собствеността и владението върху тази част от имота от
една страна, а от друга да се установи, че е налице грешка в кадастралния
план, одобрен със Заповед № 173/ 26.10.1987г. на ОНС – Пловдив поради
неправилно включване на тези 72 кв м от имот № 392, за който отреден УПИ
ХV-392 е включена в очертанията на имот № 391, за който са отредени УПИ
ХIII-391 и УПИ ХIV-391, вместо да бъде отразена в имот № 392 по
материализираната граница на място посредством изградена ограда на
вътрешната регулационна линия. Ангажирана е СТЕ, гласни и писмени
доказателства.
С ОИМ е направено възражение за недостатъчна индивидуализация на
претендираната част от УПИ чрез реални граници на терена, а не само по
площ поради липса на титул за собственост с описание на имота на ищците,
поради което същите се позовават на изтекла придобивна давност. По
същество иска се оспорва както по основание , така и по размер, а именно
претендираните от ищците права в ПИ 392 въз основа на насрещно заявените
обстоятелства – след смъртта на наследодателя на ищците В. Х., починал
1948 , в стария парцел и стара къща били останали да живеят родителите на
ответника В. Б. Н. заедно с четирите си деца, като съпругата на починалия В.
Х. - З. А./ поч.2005г/ напуснала имота , като се била омъжила за лицето И.
2
П.Р. и заживяла в неговата къща в с.Ч., където живели и ищците заедно с
втория си баща. Впоследствие Т. се омъжила в с.П., където живее и в
момента, а П.на в гр. П., където живее и понастоящем. Дворът не бил
разделен по документи, а по устна уговорка и границата не била
материализирана, като всеки ползвал дворното място и стопанисвал своите
сгради и терена, оспорва се да имало ограда между ПИ 391 и 392, което се
потвърдило и от заснемането в КРП-1936 и КРП- 1987г , в които липсват
данни за материализиране на обща имотна граница. Посочената стопанска
постройка е била построена от П. през 1990г., като до 2019г. страните се
разбирали и нямало спорове за границата. През 2019г. ответникът предприел
трасиране на парцелните граници, по повод на което установил
несъответствия във фактически отразените на място граници на имота и
посочените в КРП. В резултат на това предприел самоволно отстраняване на
изградена от ищците ограда и частично разрушаване на съществуващата на
имотната граница стопанска постройка, като навлязъл в имота на ищците чрез
поставяне на временни заграждения, с което манифестирал правата си на
собственост, а по повод на тези действия на ответника на ищците станали
известни грешките в изработения през 1987г КРП.
С насрещно становище относно индивидуализацията на претендираната от
ищците част от 72 кв м. е посочено, че тази площ се е получила поради
изместване на източната граница в северната част на запад с три метра към
УПИ ХIII-391, съответно 12 кв м към УПИ ХIV-391 и 60 кв м към УПИ ХIII-
391. В с.з. на 11.02.2021г. е уточнено, че претендираното от ищците
давностно владение е с начален момент от 1963г., когато била извършена
делба между ищците и наследодателя на ответника , чрез обособяване на
самостоятелни парцели 8 и 10, от който момент парцел 10 се владеел от
наследодателя на ищците В. Х., а в последствие и от ищците П. и Т., след
което не била отразявана вярната имотна граница, която да съответства на
влязъл в сила и приложен предходен план от 1936г. По плана от 1987г. не са
били налице придаваеми места, които ответникът да твърди да ги е придобил.
Безспорно по делото се установява, че ищците П.на В. Г. и Т. В. Т. черпят
правата си на собственост върху процесния недвижим имот по наследствено
правоприемство от баща им В. Н. Х., починал 1948г, като обемът на
претендираните права в претендираните граници основават с исковата и
молба и на реализирано давностно владение в периода от 1975г до 2019г,
3
когато тези права са били оспорени чрез извършени фактически действия от
страна на ответника В. Б. Н. за трасиране на своя съседен на ищците имот за
манифестиране на границите и обема на притежавани от същия права на
собственост, по силата на възмездна по НА №16/1984г с праводател Б. Н. Х..
Ищците основават правата си в претендирания обем на извършена през 1963г
фактическа делба, подписана от праводателите на страните, удостоверена в
представена заверена Скица-проект от 1963г. , която е била отразена в
действалия тогава план от 1936 г за населеното място с.Ч., площта и
границите, които не са отразени съобразно материализирани на място
кадастрални граници в настоящият действащ план от 1987г. в посока
източната граница на имота им, грешките в който установили по повод
действията на ответника.
С представеното от ищците извлечение от КРП на с.Ч., одобрен със Заповед
№ 739 / 1936г. е съществувал общ парцел VIII в кв.16 на праводателите на
страните, в който е било отразено последващото по съгласие на
праводателите на страните фактическо разделяне между обозначена
номерация парцел VIII и парцел Х, в кв.16 по Скица-проект от 1963г.
С представения Протокол № 135/ 08.11.2018г. „Десплан“ ООД-геодезически
дейности, за трасиране, означаване и координиране на границата на УПИ
ХIII-391 и ХIV-391, кв.29 по плана на с.Ч., общ.Раковски е удостоверено
инициираното от ответника трасиране на имота на същия по представения НА
№16/ 1934г.
При проследяване на регулационния статут на парцел VIII, кв.16 по РП на с.Ч.
от 1936г. по СТЕ на в.л.инж. В. Г. при изследването на размерите на
границите на първоначалния общ парцел VIII по плана от 1936г. и Скицата
проект от 1963г. съвпада в общото разстояние в северната част на бившия
парцел VIII в размер на 56 м в точките №1-3, като отразеното разделяне на
имота на две в точките 1 -2 , както и в точките 7-6 , в частта на праводателите
на ищците по плана е 29 кв м, а по скицата проект – 31 м, съответно 30м и 31
м. При изчисление по графичните данни на площите по плана е установено
парцел VIII, кв 16 – на 1 455 кв м, а парцел ХIХ, кв 16 – 1410 кв м, а тези
площи по скицата - проект – за парцел VIII, кв 16 – 1421 кв м , а за парцел Х,
кв.16 – 1457 кв м. Отбелязано е различното отразяване на имота на ищците по
плана от 1936 г и представената скица от 1963г. относно номерацията на
4
имота на праводателите на ищците , отразен в плана като № ХIХ, а в скицата-
проект с №Х, без установени причини в техническата документация за това.
В заключение е установено, че кадастърът на плана от 1987г. съответства на
материализираните граници на място и становището, че в плана от 1936 по
отношение на северната граница на парцел VIII, кв.16 около 56 кв м е грешка
в плана , като предвидените парцели VIII и ХIХ, кв 16 по плана от 1987г се
явяват заснети като имоти по приложена регулация на тези с №№391 и 392, в
кв.29 по този план, по който няма придаваеми места по отношение на
процесните имоти. На място е установена материализираната след
трасирането на имота от страна на ответника имотна граница, без видими
белези от ограда или стопанска постройка.
По делото са разпитани двама свидетели по един за страните, като
депозираните показания на св. К. П. П., родственица по сватовство на ищците
, установява преки впечатления относно процесния имот на ищците, неговото
владение във времето от тях поради обработването на имота от свидетелката
и нейния покоен съпруг, начина на обозначаване на източната
материализирана на място граница чрез овощно дърво и циментови колове за
граница, без ограда, както и тяхното разрушаване след трасирането на имота
от ответника, вкл. намиращи се в имота на ищците оранжерии, след
възникнал конфликт между страните през 2019г. Показанията на св. А. Н.,
ангажирана от ответника, не сочи за съществувала ограда, а пътека между
имотите на страните, служеща за граница, като се потвърждават
обстоятелствата относно наличието на постройка в имота на ищците,
разрушаването на част от оранжериите на ищците, както и поставянето на
ограда след конфликта между страните.
При тези фактически данни следователно може да се направи извод, че по
съгласие на праводателите на страните установеното фактическо разделяне на
имотите и материализирането й във времето на място е обективирало
намерението им за така установяване на кадастралната граница между
имотите на настоящите страни, за което сочат размерите на границите и
площите в увеличение относно имота на праводателите на ищците,
оспорването на което е изразено с действия на ответника чрез инициирано
трасиране на имота с редуциране на увеличената реална площ, присъединена
към имота на ищците. В действителност не са налице конкретно установени
данни и факти относно това как се е владял процесният имот на ищците от
5
техните праводатели в периода от 1963 до 1972г. От свидетелските
показания на св. К. П. се установява владение на имота от ищците в
претендираните граници от 1972г и насетне до 2019г., когато е настъпил
конфликтът между страните. Този период обаче от 1973г. е по време на
действието на ЗТСУ/, обн. ДВ, бр.29/ 10.04.1973г., отм./ и действал до
неговата отмяна през 2001г. от настоящия Закон за устройство на
територията, който с пар.20 от ЗР го отменя / ДВ, бр.1 / 2.01.2001г., в сила от
31.03.2001г. По разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/ отм./ е съществувало
ограничение за придобИ.е на реална част от поземлен имот . Независимо от
това обаче установеното владение от страна на ищците в периода от 2001г
насетне до 2019г е достатъчно да обоснове основателност на твърдението им
за придобИ.е на процесната реална част от 72 кв м, установена по размер и
граници по заключението на вещото лице, която фактически се присъединява
към останалата част на имота на ищците, така както това е отразено в
Приложение № 6 и е допустимо на основание чл.200, ал.2, пр.ІІІ ЗУТ. Така
Определение № 492/18.12.2020г. по гр.д.№ 1781/ 2020г. на ВКС – І ГО.
По така изложените съображения от въззивния съд обжалваното решение ще
се потвърди като правилен съдебен акт в крайния си правен резултат при
решаване на спора.
На въззиваемата страна с оглед изхода от спора в настоящата инстанция се
следва присъждане на разноски, доказателства в каквато насока не са
представени.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260483/ 26.10.2022г. постановено по
гр.д.№ 9804/ 2020г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което е признато за
установено по отношение на В. Б. Н., ЕГН: ********** от с.Ч., общ.Р*** чрез
адв.Б. З., че ищците П. В. Г., ЕГН:********** от гр.П. и Т. В. Т., ЕГН:
********** от с.П., *** ** притежават въз основа на наследствено
правоприемство от В. Н. Х., починал през 1948г. и давностно владение при
равни квоти правото на собственост върху площта от 72 кв м, заключена по
6
т.7-2-13 от Приложение №6 към допълнителната техническа експертиза вх.№
267253/ 31.05.2022г. на вещото лице В. Г., която площ е погрешно заснета към
собствения на ответника В. Б. Н. имот 391 , за който са отредени УПИ ХІІІ-
391 и УПИ ХІV-391 вместо към притежавания от ищците имот № 392 , за
който са отредени УПИ-391 и УПИ ХІV-392по действащия кадастрален план
на с.Ч., одобрен със заповед № 173/ 26.10.1987г. на ОНС-Пловдив, КАТО В.
Б. Н., ЕГН: **********, от с.Ч., общ.Р** е осъден да предаде владението на
тази площ от 72 кв м, заключена по т.7-2-13 от Приложение №6 към
допълнителната техническа експертиза вх.№ 267253/ 31.05.2022г. на вещото
лице В. Г. в полза на П. В. Г. и Т. В. Т., съобразно Приложение №6 към
допълнителната техническа експертиза вх.№ 267253/ 31.05.2022г. на вещото
лице В. Г., неразделна част от заключението.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7