Решение по дело №3639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3920
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110103639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3920
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110103639 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Д. Б. С. установителен иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане по заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 01.09.2022г. по ч.гр.д.№ 37751/2022г. на СРС, 55 състав, за сумата в общ
размер от 2360.27 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси, такси за
потребление за използвани мобилни услуги и лизингови вноски по следните договори,
сключени между страните: договор за мобилни услуги № .... от 10.05.2015г. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S5 Black по договор за лизинг
№*********/10.05.2015г., договор за мобилни услуги № ... от 10.05.2015г. за предоставяне
на мобилни услуги за мобилен телефонен номер..... и мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO RANGER 3277 по договор за лизинг №.../10.05.2015г., договор за мобилни
услуги № .... от 26.04.2016г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен
номер ..... и мобилно устройство APPLE iPhone 6s Plus 64GB Rose по договор за лизинг
№.../26.04.2016г., допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към договора
за мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен
номер .... и договор за лизинг от 04.05.2018г. на лизинговата вещ мобилен телефонен
апарат SAMSUNG Galaxy S9 Blue, допълнително споразумение № ********* от
02.11.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги
1
за мобилен телефонен номер ... и мобилно устройство HUAWEI Y6 II Copmact Dual TNR,
допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен
номер.... и мобилно устройство PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Wine, договор за
мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 05.04.2019г. за предоставяне на
мобилни услуги за мобилен телефонен номер .... и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G
MiFi, допълнително споразумение № ********* от 05.04.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен номер
.... и договор за лизинг от 05.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI
Р20 Lite Dual Blue, договор за мобилни услуги № ... за предоставяне на мобилни услуги за
мобилен телефонен номер ... и договор за лизинг от 30.04.2019г. за предоставен мобилен
телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB Silver, допълнително споразумение № *********
от 22.02.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни
услуги за мобилен телефонен номер ...., за задълженията по които за периода 01.01.2020г. до
30.06.2020г. са издадени фактури №№ **********/15.02.2020г., **********/15.03.2020г.,
**********/15.04.2020г. и **********/15.06.2020г.
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника са съществували
облигационни правоотношения въз основа на посочените договори за мобилни услуги за
предоставяне на мобилни услуги за мобилни телефонни номера и устройства на лизинг.
Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените
телекомуникационни услуги на абоната, но последният не заплатил в срок цената им, като
останал задължен за стойността на предоставените му услуги за процесния период от
01.01.2020г. до 30.06.2020г.
По фактура № **********/15.02.2020г. за отчетния период 15.01.2020г.- 14.02.2020г.
били включени следните задължения: за мобилен номер ..... - месечна абонаментна такса
37.49 лв. и ползвани услуги 12,89 лв., от които: такса за спиране на номер 0.75 лв.,
допълнителни услуги 6.66 лв., други услуги 3.48 лв., други услуги с добавена стойност 2.00
лв., които са в общ размер на 50.38 лв. без ДДС, или 60.46 лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Blue - 48.59 лв. с ДДС, Плати с Теленор от
Apple - 45,93лв. с ДДС за мобилен номер .... - месечна абонаментна такса 25.82 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 26.57 лв. без ДДС - 31.88 лв. с ДДС за
мобилен номер ... - месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране номер 0,75 лв.,
които са в общ размер на 14.91 лв. без ДДС, или 17,89 лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство HUAWEl Telenor 4G MiFi - 1.00 лв. с ДДС, за мобилен номер .... -
месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ
размер на 21.57 лв. без ДДС, или 25.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат HUAWEl Р20 Lite Dual Blue - 19.99 лв. с ДДС, за мобилен номер .... - месечна
абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на
18.24 лв. без ДДС, или 21.89 лв. с ДДС, за мобилен номер .... - месечна абонаментна такса
41.66 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 42.41 лв. без ДДС,
2
или 50.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB
Silver - 20.99 лв. c ДДС, Плати с Теленор от Apple - 23.48 лв. с ДДС, като общата сума по
фактурата е в размер от 368.88 лв., а след приспадане на надвнесено плащане на задължение
от предходен отчетен период в размер на 22.68 лв., като претендираната сума по фактурата е
346.20 лв.
По фактура № **********/15.03.2020г., издадена за отчетния период 15.02.2020-
14.03.2020г., са начислени задължения за мобилен номер .... - месечна абонаментна такса
44.82 лв. и ползвани услуги 11,77лв., от които: такса за спиране на номер 0.75 лв.,
допълнителни услуги 6.66 лв., други услуги 0.66 лв., други услуги с добавена стойност 0.50
лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.44 лв., мултимедийни съобщения (MMS) 1.50 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв., временно възстановяване на изходящия трафик
1.24 лв., които са в общ размер на 56.59 лв. без ДДС, или 67.90 лв. с ДДС, лизингова вноска
за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Blue - 48.59 лв. c ДДС, Плати с Теленор
от Apple - 59.96 лв. с ДДС, за мобилен номер .... - месечна абонаментна такса 25.82 лв. и
ползвани услуги 0,86 лв., от които: кратки текстови съобщения (SMS) 0.11 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 26.68 лв. без ДДС, или 32.02 лв. с ДДС,
за мобилен номер ....- месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75
лв., които са в общ размер на 14.91 лв. без ДДС- 17.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство HUAWEl Telenor 4G MiFi - 1.00 лв. с ДДС, за мобилен номер .... -
месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ
размер на 21.57 лв. без ДДС, или 25.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат HUAWEl Р20 Lite Dual Blue - 19.99 лв. c ДДС, за мобилен номер ... - месечна
абонаментна такса 17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на
18.24 лв. без ДДС, или 21.89 лв. с ДДС, за мобилен номер .... - месечна абонаментна такса
41.66 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 42.41 лв. без ДДС,
или 50.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB
Silver - 20.99 лв. c ДДС, Плати с Теленор от Apple - 29.47 лв. с ДДС, като общата начислена
по фактурата сума е в размер от 396.48 лв.
По фактура № **********/15.04.2020г., издадена за отчетния период 15.03.2020г.-
14.04.2020г. са начислени задължения за мобилен номер ... - месечна абонаментна такса
41.66 лв. без ДДС - 49.99 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S9 Blue - 48.59 лв. c ДДС, за мобилен номер .... - месечна абонаментна
такса 25.82 лв. без ДДС, или 30.99 лв. с ДДС, за мобилен номер ....- месечна абонаментна
такса 14.16 лв. без ДДС, или 16.99 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство
HUAWEl Telenor 4G MiFi - 1,00 лв. c ДДС, за мобилен номер...... - месечна абонаментна
такса 20,82 лв. без ДДС, или 24.98 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue - 19.99 лв. с ДДС, за мобилен номер ..... – месечна абонаментна
такса 17.49 лв. без ДДС, или 20,99 лв. с ДДС, за мобилен номер .... - месечна абонаментна
такса 41.66 лв. без ДДС- 49.99 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
APPLE iPhone 6s 32GB Silver - 20.99 лв. c ДДС, като общата начислена по фактурата сума е в
3
размер от 284,50 лв.
Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за
потребените услуги и е бил в забава за плащане на месечните вноски по договорите, което е
обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати предсрочно сключените договори.
Съгласно клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в
облигационните отношения между страните, в случай на предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като е предвидено, че така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В общите условия е
предвидено също, че абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, в
случай, че такива отстъпки са уговорени от страните, както и част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги, в случай, че такива устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги за договор за
мобилен номер ..... била начислена неустойка в размер от 90.66 лв., включваща: три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС в общ размер от 42.48 лв., ведно
с добавена разликата в размер на 48.18 лв. между стандартната цена на HUAWEI Telenor 4G
MiFi без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 05.04.2020г. и
дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 05.04.2020г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги; за мобилен номер ..... била начислена
неустойка в размер от 192.54 лв., включваща: три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без ДДС в общ размер от 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 130.08
лв. между стандартната цена на HUAWEI Р20 Lite Dual Blue без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 05.04.2019г. и дължимата обща преференциална цена
по договор за лизинг от 05.04.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги; за мобилен номер .... била начислена неустойка в размер от 104.10 лв.,
включваща: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС в общ размер от
52.47 лв., ведно е добавена разликата в размер на 51.63 лв. между стандартната цена на
PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Wine без отстъпка съгласно актуалната към 02.11.2018г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги; за мобилен номер ..... била начислена неустойка в
размер от 234.39 лв., включваща: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
ДДС в общ размер от 124.98 лв., ведно с добавена разликата в размер на 109.41 лв. между
стандартната цена на APPLE iPhone 6s 32GB Silver без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 30.04.2019г. и дължимата обща преференциална цена по
4
договор за лизинг от 30.04.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги; за мобилен номер .... била начислена неустойка в размер от 124.98 лв.,
представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера от 41.66 лв.
без ДДС; за мобилен номер .... била начислена неустойка в размер от 145.63 лв., включваща:
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС в размер от 25.82 лв. всяка,
ведно с добавена разликата в размер на 77.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на
68.17 лв. между стандартната цена на HUAWEI Y6 II Copmact Dual TNR без отстъпка
съгласно актуалната към 02.11.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Съгласно клаузата на чл. 12 от общите условия на оператора, които били приложими в
облигационните отношения между страните по договорите за лизинг, в случай на
неизпълнение на задълженията от лизингополучателя, включително по договорите за
мобилни услуги, лизингодателят има право да обяви лизинговите вноски за предсрочно
изискуеми за остатъка от цената на лизинговата вещ. С оглед на обстоятелството, че
устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно изплатена и не са
предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг на основание чл. 10 от
Общите условия, вкл. и от лизингополучателя, договорите са действали в рамките на
първоначално уговорения между страните срок. При изложените съображения, претендира
незаплатената част от стойността на мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi за
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 10.00 лв. с ДДС,
равняващ се на десет неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство HUAWEI Р20
Lite Dual Blue предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски в общ размер 199.90 лв.
с ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство APPLE
iPhone 6s 32GB Silver предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски в общ размер
230.89 лв. с ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови вноски, за които е издадена
фактура за посочените вземания в общ размер от 1333.09 лв. Съгласно клаузите на
договорите, ищецът предоставя 15- дневен срок за заплащане на суми по издадени фактури,
като в посочения срок процесните вземания не са заплатени. Обосновава правния си интерес
от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и
издадената заповед по чл. 410 ГПК от 01.09.2022г. по ч.гр.д.№ 37751/2022г. на СРС, 55
състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства и прави доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза. Претендира разноски.
Ответникът - Д. Б. С., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва претендираните суми по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
5
на месечни абонаменти такси и ползвани услуги. В тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно факта на сключени с ответника договори за мобилни услуги, както следва: 1)
№ ********* от 10.05.2015г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
05.04.2019г.; 2) № ********* от 10.05.2015г., изменен с допълнително споразумение №
********* от 02.11.2018г.; 3) № ********* от 26.04.2016г., изменен с допълнително
споразумение № ********* от 04.05.2018г. и с допълнително споразумение № ********* от
22.02.2020г.; 4) договор за мобилни услуги № *********; 5) договор за мобилни услуги №
*********, 6) допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен номер
.... със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по всеки един от
договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми. При установяване на
горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната
сума в рамките на договорените срокове.
1. От представеното на л. 12 и л. 38 копие на Договор № ********* от 10.05.2015г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* от 05.04.2019г., се установява, че
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи с месечна абонаментна такса от 19.90 лева, след 05.04.2019г. 24.99 лева. По
първоначалният договор срокът му е бил до 10.05.2017г., а с изменението му – срокът
е удължен до 05.04.2021г.
2. От представеното на л. 18 л. 38 от заповедното дело копие на Договор № ********* от
10.05.2015г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г., се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез
една или няколко съобщителни мрежи с месечна абонаментна такса от 13.90 лева. По
първоначалният договор срокът му е бил до 10.05.2017г., а с изменението му – срокът
е удължен до 02.11.2020г. и при такса от 20.99 лева.
3. От представеното на л. 23 и л. 58 копие на Договор № ********* от 26.04.2016г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. и с допълнително
споразумение № ********* от 22.02.2020г., се установява, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 40.99 лева, а след 22.02.2020г. – 49.99 лева.
4. От представеното на л. 52 копие на Договор № *********, се установява, че между
ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко съобщителни
мрежи с месечна абонаментна такса от 49.99 лева със срок на изпълнение до
30.04.2021г.
5. От представеното на л. 43 копие на Договор № *********, се установява, че между
6
ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко съобщителни
мрежи с месечна абонаментна такса от 16.99 лева със срок на изпълнение до
05.04.2021г.
6. От представеното на л. 27 копие на допълнително споразумение № ********* от
02.11.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни
услуги за мобилен телефонен номер ....., се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги, чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 44.99 лева със срок от 04.05.2020г.
От представения към исковата молба сертификат /л.17/ се установява, че ищцовото
дружество е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги във връзка с
използването на следните мобилни номера, а именно: мобилен № ...., мобилен №.......и
мобилен № ...... Страните не спорят, че ищцовото дружество е предоставило на ответника
електронни съобщителни услуги във връзка с използването на следните мобилни номера, а
именно: мобилен № ...., мобилен № ..... и мобилен № ......
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството,
че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от ответника. С
депозираното възражение по чл. 414 ГПК, същият е възразил единствено досежно размера
на сумите, като е посочил, че претендираната от ищеца сума за дължими се такси и мобилни
услуги в размер на 755.47 лева /сумата е сбор от задълженията по трите фактури,
описани в исковата молба, без да се включва в общата стойност вземанията за
лизингови вноски с настъпил падеж и като се извади платената сума от 22.68 лева/, в
която сума са включени и такси за спиране и плати с теленор, за периода 15.01.2020г.-
14.04.2020г., е погасена по давност. Видно от таблица № 5 от заключението на вещото лице
по допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация задълженията за абонаментни такси и предоставени услуги по всеки един от
договорите възлиза на 580.58 лева – месечни такси и 26.44 лева за мобилни услуги. В
таблицата е посочен периода на предоставените услуги, който обхваща дължими такси за
месеци, извън исковия период. На практика се префактурират стари задължения, а с това –
падежът за плащане на старите задължения недопустимо се „подновява“.
Производството по предявени установителни искове по чл.422 ГПК, като продължение
на заповедното производство, изследва съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, индивидуализирано по размер и период. В настоящия случай, периодът на
потребени услуги е бил заявен пред заповедния съд от 15.01.2020г. – 14.04.2020г.
Вписването в заявлението, че това е периода, за който вземането се дължи, не променя
извода, че това е периода на потребление, с който вземането се индивидуализира. От
7
счетоводната експертиза обаче се изясни, че това е всъщност периода на фактуриране на
задължението, като на практика се префактурират стари задължения, а с това – падежът за
плащане на старите задължения недопустимо се „подновява“. Съгласно чл. 27 от ОУ /л.61 от
заповедното производство/ стойността по фактурата се плаща в срока, указан в нея, но не
по-късно от 18 от датата на издаването . Вземането има периодичен характер, поради което
се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, считано от падежа. Давността се
прекъсва с подаване на заявлението и в случай на положително решение – 12.07.2022г.
Съобразявайки изложеното, този съдебен състав намира, че вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 12.07.2019г. се явяват погасени по давност и обхващат всички фактури от
2018г. и от 2019г. по таблица 5 и 6 от заключението или вземане в общ размер на 491.51
лева. Остава дължима сума за месечни абонаментни такси и услуги от 115.51 лева.
В обобщение, вземането за месечни абонаментни такси и услуги се уважава за сумата от
115.51 лева, като за горницата над нея до 557.03 лева се отхвърля като погасено по давност,
а за горницата над 672.54 лева до пълния искан размер от 755.47 лева – следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че в сумата, за която
искът се отхвърля, влиза вземане за такса за спиране, което вземане възлиза на 5.74 лева
/съобразно таблица 1 от заключението/, но по делото няма доказателства за спиране на
абонамента, за което е начислена допълнително тази такса. В сумата се включва и вземане за
услугата плати с теленор, но също няма доказателства тази услуга да е предоставена и
ползвана, поради което искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на дължими лизингови вноски с настъпил падеж /по три вноски за всяко от устройствата/
в общ размер на 271.71 лева по следните договори за лизинг - договор за лизинг от
05.04.2019г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, договор за лизинг от
05.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, договор
за лизинг от 30.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB
Silver, договор за лизинг № *********/10.05.2015г. за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy S5 Black, и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски /спрямо две от
устройствата са 10 лизингови вноски, а спрямо едно – единадесет лизингови вноски
предсрочно изискуеми/ в общ размер на 440.79 лева по следните договори за лизинг -
договор за лизинг от 05.04.2019г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, договор
за лизинг от 05.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual
Blue, договор за лизинг от 30.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат APPLE
iPhone 6s 32GB Silver, за периода 15.01.2020г.-14.03.2020г. В тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно факта на сключени с ответника договори за лизинг, че е изпълнявал
задълженията си по договорите за лизинг - че е предоставил посочените устройства на
ответника.
Между страните са сключени четири договора за лизинг, а именно:
1/ договор за лизинг от 05.04.2019г. с предмет мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G
MiFi – л. 45. Към договора няма представено доказателство, че устройството е предоставено,
8
но в него се съдържа клауза, според която с подписването на договора, устройството се
предава на ответника;
2/ договор за лизинг от 05.04.2019г. с предмет за предоставен мобилен телефонен апарат
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue – л. 40 /гръб/. Към договора няма представено доказателство, че
устройството е предоставено, но в него се съдържа клауза, според която с подписването на
договора, устройството се предава на ответника.
3/ договор за лизинг от 30.04.2019г. с предмет предоставен мобилен телефонен апарат
APPLE iPhone 6s 32GB Silver – л. 54 /гръб/. Към договора няма представено доказателство,
че устройството е предоставено, но в него се съдържа клауза, според която с подписването
на договора, устройството се предава на ответника.
4/договор за лизинг № *********/10.05.2015г. за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy S5 Black – л.14. Към договора няма представено доказателство, че устройството е
предоставено, но в него се съдържа клауза, според която с подписването на договора,
устройството се предава на ответника.
Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализираните договори за
лизинг не се оспорва от ответника, като от заключението на вещото лице по изготвената
ССчЕ се установява, че неизплатените задължения по посочените договори за лизинг са
398.82 лева – предсрочно изискуема част от лизинговите вноски. Видно от договорите за
лизиниг, лизинговите вноски за устройствата са следните: за мобилно устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi – 3.00 лева; за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Blue –
59.97 лева; за мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB Silver – 62.97 лева; за
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S5 Black – 107.97 лева, или в общ размер на
233.91 лева. Размерът се изчисли от съда по реда на чл. 162 ГПК с оглед липсата на
доказателства за направено плащане на търсените три вноски и съобразявайки размера на
всяка вноска с ДДС съобразно посоченото във всеки от договорите за лизинг.
Вземанията са изискуеми, тъй като съобразно срока на изплащане на устройствата,
посочен в договорите, той е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и на исковата молба. Доколкото през процесния период за срока на действие на
договора ответникът е ползвал мобилното устройство, в негова тежест е да изпълни и
задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски, или да върне устройството,
за които обстоятелства няма данни, поради което предявените искове се явяват основателни
за посочените в заключението суми. Вещото лице е изчислило размера на предсрочно
изискуемия остатък, коригирайки вноските до предвидените в договора. Претендират се
последните десет, съответно единадесет вноски, падежът на които според договора не
попада в тригодишния давностен срок. По-конкретно, за устройството HUAWEI Telenor 4G
MiFi – вноските се дължат в срока на договора, като конкретен падеж на всяка вноска не е
посочен, поради което вземането е изискуемо след покана, каквато няма, или както е в
случая - изцяло изискуемо едва след изтичане на срока на договора, от който момент
давностният срок не е изтекъл. По същия мотив не са погасени и търсените три вноски с
настъпил падеж. По отношение на устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Blue – в договора са
9
уговорени падежи за всяка вноска, като най-ранната от търсените вноски – три с настъпил
падеж и десет предсрочно изискуеми/ - не влиза в обхвата на тригодишната давност.
Относно устройство APPLE iPhone 6s 32GB Silver - вноските се дължат в срока на договора,
като конкретен падеж на всяка вноска не е посочен, поради което вземането е изискуемо
след покана, каквато няма, или както е в случая - изцяло изискуемо едва след изтичане на
срока на договора, от който момент давностният срок не е изтекъл. По същия мотив не са
погасени и търсените три вноски с настъпил падеж. Изложеното и при липсата на данни за
погасяване чрез плащане или друг способ, доказването на което обстоятелство е било в
тежест на ответника, дават основание вземането за сумата от 398.82 лева следва да се
присъди, а за разликата над тази сума до искания размер от 440.79 лева да се отхвърли като
неоснователен, а за вноските с настъпил падеж - да се уважи до сумата от 233.91 лева, а за
разликата до пълния искан размер от 271.71 лева – да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на претенциите за неустойка в размер на 892.30 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори по вина на
ответника и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, която сума е включена в
издадена фактура с № **********/15.06.2020г:
Този съдебен състав намира клаузата от ОУ, предвиждаща тези неустойки, за
неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния
договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването
от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено,
кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено
неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно, без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства, не може да бъде натоварен със кумулативни санкции,
което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника
и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото
правило на облигационто право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално
договаряне. По изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е
неравноправна. Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което
договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември
2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна
свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при
неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става
предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната
10
изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се
упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му
до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл клаузата от
договора за продажба на изплащане предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при
неплащане на две последователни вноски от общо 24 е неравноправна и също не следва да
се прилага.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито
предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не
се дължат.
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за
нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви
интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата
страна/. От съдържанието на процесните договор за мобилни услуги и лизинг, както и от
общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е
предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото
техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството
да заплати неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
11
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално
договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща
възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства "Йеттел България" ЕАД е предвидило в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е
прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира
неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.
Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройството. Размерът на всяка неустойка не е установен еднозначно, което препятства
възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно
вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално условие /т.
е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да възникне такова вземане за
кредитора, като последното има отношение и към въпроса за настъпване на падежа, както и
начина на определяне на размера на всяка една неустоечна претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост
и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство – с тази клауза ищецът се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см.
12
са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на
устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016
г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база "стандартна"
цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни
такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения
по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по
друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи
независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно погасяване валидно е
обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от ищеца договорна
клауза , съдържаща се във всеки от договорите /с идентично съдържание, както сам ищецът
сочи/ са разграничени две хипотези, при които за потребителя възниква задължение за
заплащане на съответните неустойки – предсрочно прекратяване по инициатива на
потребителя, въз основа на взето от него решение за това и предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя и при неспазване на негови договорни задължения по
договора за мобилни услуги или по друг договор със същия мобилен оператор, тоест
развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество
претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като
потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за
едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от "Йеттел България" ЕАД (старо наименование "Теленор България"
ЕАД) следва да бъде съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в
писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало
до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при
условията на пълно доказване. Ищецът "Йеттел България" ЕАД не представя каквито и да е
13
доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за
доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по
делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно, че договорът не е
развален по надлежния ред, поради което и неустойката не се дължи поради липса на
предпоставки за възникването и начисляването й.
Дори да се приеме, че вземането, представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, не
представлява неустойка, а оставаща дължима стойност по договора за лизинг, то искът пак
би бил неоснователен. Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена се основава на цитираната идентични клаузи от общите условия и
от договорите, като предпоставките за възникване на отговорността на потребителя се
реализират при прекратяване на договора на една от трите предпоставки – по вина на
потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на задълженията му по договора за
мобилни услуги или по друг договор. Доколкото ищецът основава иска си на неизпълнение
на договорни задължения и изрично твърди, че договорът за мобилни услуги е бил
предсрочно прекратен, което по изложените по-горе мотиви не може да се приеме за
станало, то не е налице предпоставка за възникване на отговорността на ответника съгласно
по тези клаузи, поради което искът следва да се отхвърли.

По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 1462.78
лева, от които 422.34 лева по ч.гр.д. № 37751/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 1040.44
лева в настоящото производство, в това число 47.21 лева държавна такса, 643.23 лева
адвокатско възнаграждение и 350.00 лева депозит за вещо лице. Срещу адвокатското
възнаграждение няма възражение, поради което то не подлежи на намаляване, въпреки че
размерът му е определен съобразно минималния праг по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Съобразно
размера на уважената част от исковете /748.24 лева/ и общия материален интерес,
дължимите на ищеца разноски са в общ размер на 463.71 лева, от които 133.88 лева по
ч.гр.д. № 37751/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 329.83 лева в настоящото
производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани и няма доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„П.“, блок...., вх. 2, ет. 3, ап. ...., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ....., следната сума,
за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37751/2022г., по описа на Софийския
-ти
районен съд, 55 състав, а именно 828.01 лева, включваща следните вземания:
115.51 лева - месечни абонаменти такси и ползвани услуги. по сключени с ответника
договори за мобилни услуги, както следва: 1) № ********* от 10.05.2015г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 05.04.2019г.; 2) № ********* от
10.05.2015г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г.; 3)
№ ********* от 26.04.2016г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
04.05.2018г. и с допълнително споразумение № ********* от 22.02.2020г.; 4) договор
за мобилни услуги № *********; 5) договор за мобилни услуги № *********, 6)
допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен
номер .....;
233.91 лева - дължими по три лизингови вноски с настъпил падеж за всяко от
устройствата по следните договори за лизинг - договор за лизинг от 05.04.2019г. за
мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, договор за лизинг от 05.04.2019г. за
предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, договор за лизинг
от 30.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB
Silver, договор за лизинг № *********/10.05.2015г. за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S5 Black;
398.82 лева - предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по следните договори
за лизинг - договор за лизинг от 05.04.2019г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor
4G MiFi, договор за лизинг от 05.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, договор за лизинг от 30.04.2019г. за предоставен мобилен
телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB Silver, за периода 15.01.2020г.-14.03.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., срещу Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „П.“, блок ...., вх. 2, ет. 3, ап. ..., установителен иск за
горницата над 828.01 лева до пълния искан размер от 2360.27 лева, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37751/2022г., по описа на Софийския районен
-ти
съд, 55 състав, включваща следните вземания:
за месечни абонаменти такси и ползвани услуги. по сключени с ответника договори за
мобилни услуги, както следва: 1) № ********* от 10.05.2015г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 05.04.2019г.; 2) № ********* от
10.05.2015г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г.; 3)
№ ********* от 26.04.2016г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
04.05.2018г. и с допълнително споразумение № ********* от 22.02.2020г.; 4) договор
за мобилни услуги № *********; 5) договор за мобилни услуги № *********, 6)
допълнително споразумение № ********* от 02.11.2018г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен
15
номер ...., за горницата над 115. 51 лева до сумата от 672.54 лева като погасено по
давност, както и за горницата над 672.54 лева до пълния искан размер от 755.47 лева
като неоснователен;
за дължими лизингови вноски с настъпил падеж /по три вноски за всяко от
устройствата/ по следните договори за лизинг - договор за лизинг от 05.04.2019г. за
мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, договор за лизинг от 05.04.2019г. за
предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, договор за лизинг
от 30.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB
Silver, договор за лизинг № *********/10.05.2015г. за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy S5 Black, за горницата над 233.91 лева до пълния искан размер от
271.71 лева като неоснователен;
за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по следните договори за лизинг -
договор за лизинг от 05.04.2019г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi,
договор за лизинг от 05.04.2019г. за предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI
Р20 Lite Dual Blue, договор за лизинг от 30.04.2019г. за предоставен мобилен
телефонен апарат APPLE iPhone 6s 32GB Silver, за периода 15.01.2020г.-14.03.2020г. за
горницата над 398.82 лева до пълния искан размер от 440.79 лева като неоснователен;
за претенциите за неустойка в размер на 892.30 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори по вина на
ответника и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, която сума е
включена в издадена фактура с № **********/15.06.2020г
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Б. С., ЕГН **********, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 463.71 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от исковете, от които 133.88 лева по ч.гр.д. № 37751/2022г. по описа на СРС,
55 състав, и 329.83 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16