Р
Е Ш Е Н И Е № 261660
гр.Пловдив, 14.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседА.е на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя
Мутафчиева,като разгледа докладваното от съдията гр.дело№12007по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на предявени обективно и субективно съединени
искове от А.М.П., EГН **********, Ю.П.П., ЕГН **********
и Я.Л.Г., ЕГН ********** ***, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в вр.
с чл. 51 и 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците претърпените имуществени и
неимуществени вреди в причинно – следствена – връзка с настъпило на *** г.
събитие, изразяващо се в откъсване на огромно парче от оградата на общински
имот № *** по КККР на гр. П. в размер на 7791,30 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността, необходима за ремонт на
увредените имоти в сградата на ***, обща сума в размер на 3507,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г., обща сума в размер на 5700
лв.- обезщетение за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019
г. в размер от 2566,09 лв. и имуществени
вреди в размер на 1741,74 лв. за закупуване на самолетен билет, разпределени,
както следва : за А.М.П. - сумата от
3752,24 лв.- съответна част от обезщетението за имуществени вреди, сумата от
3200 лв. – неимуществени вреди и сумата
от 3129,83 лв. – мораторна лихва върху двете главници за периода от 14.02.2015
г. до 22.07.2019 г.; за Ю.П.П. – сумата от 2500 лв. – неимуществени вреди,
сумата от 2101,54 лв.- съответна част от обезщетението за имуществени вреди и
сумата от 1741,74 лв.- имуществени вреди за закупен самолетен билет и сумата от
2855,66 лв.- мораторна лихва върху трите главници за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г.
и за Я.Л.Г. – сумата от 1937,52 лв.- имуществени вреди и сумата от 872,25 лв.-
мораторна лихва за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г. Претендира се и
законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищците
твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, съставляващ
УПИ *** и изградените в него масивна многофамилна жилищна сграда и гараж с
адрес: *** въз основа на Нотариален акт за доброволна делба от 2016 г. Относно
ответникът сочи, че същият е собственик на УПИ *** въз основа на Акт за
общинска частна собственост, отразен в Разрешение за строеж № *** за обект
„Аварийно укрепителни работи по възстановяване на обект „Подпорна стена“.
Ищците
посочват, че на *** г. в *** часа вечерта от съседния им имот с ИД *** по КККР на гр. П., разположен в
югозападния скат на ***- трихълмието се откъсва огромна част от ограждащата го
каменна ограда и със силен грохот полита надолу, влачейки след себе си късове
скална маса и пръст. Отломените късове се стоварват върху жилищния имот,
собственост на ищците, ситуиран в подножието на хълма, под общинския имот.
Предвид силния тътен собствениците на сградата си помислили, че има
земетресение. Още повече, че къщата и долепената до нея жилищна сграда са силно
разтърсени от разбиващите се едри каменни и тухлени късове, примесени с бетонно
отломки, които изпотрошават врати, прозорци, стени, настилки, парапети и
покриви. Улуците и водосточните тръби са разпокъсА. и смачкА..
Сочи
се, че А. М. П. -една от собствениците на имот с идентификатор ***, която в
същия час се прибира вкъщи, по чудо не загива. Става неволен свидетел на
инцидента, когато над главата й започват да трещят и да се сипят камъни и
скални маси. Едва съвзела се от ужаса подава сигнал до телефон 112. На сигнала
реагира дежурен екип РД „Пожарна безопасност и зашита на населението“, гр.
Пловдив и в 19:04 часа вечерта на *** се озовава на местопроизшествието.
Съветват собствениците да се евакуират. Впоследствие МВР РД ПБЗН, гр. П. издава
Служебна бележка, от която се установява, че за периода от 17.04.2015г. до
21.04.2015г., екипи на група „Спасителна дейност" към РДПБЗН П., участват
в отстраняване на опасни предмети от ската и разкъртват, раздробилият се на
едри късове ограден зид, срутил се в дворовете на имоти с адреси : ***.Посочва
се, че инцидентът е широко разпространен и дискутиран от медиите, като се
разпространяват множество снимки и публикации.
Пострадалите
собственици потърсили подкрепа и съдействие от Община Пловдив, като А.П. подава жалба до кмета на общината, вх. №
*** с молба за съдействие, изразена и конкретизирана в пет точки. Търси
изясняване на обстоятелствата относно собствеността на оградния зид и
подпорната стена, законността на строежите-зид, бетонни плочи и постройка. Иска
обезопасяване на останките от насипа по склона, почистване на отломки и
строителни отпадъци от подпорния зид и възстановяване на предишното положение.
Заявила е и искане кметът да назначи комисия, която да направи оценка на
нанесените им щети. вследствие на възникналия инцидент. В отговор от
30.03.2015г. от община Пловдив
потърпевшите са уведомени, че има „представено становище от *** Г. *** относно
обезопасяване на ската в участъка на срутването“. От писмото става видно, че се
провежда служебна кореспонденция между община Пловдив и Областна администрация
Пловдив. Община Пловдив обаче не дава отговор чия собственост е саморазрушилата
се и паднала подпорна стена. Собствениците настояват да се изготви оценка на
вредите, нанесени върху имотите им. Община Пловдив изпраща *** М. ***-представител
на ***. Твърди се, че *** *** прави повърхностен оглед на място без каквито и
да било налични измервателни уреди. „На око“, съставя количествено-стойностна
сметка, която не само, че не е изготвена по действително замерени елементи и
увредени части, но и не обхваща всички повреди. Недоволни от резултата на
извършения оглед от представителя на
общината и съставената от същия
количествено-стойностна сметка, собствениците търсят експерт в областта
на техническите науки в списъка на вещите лица при Окръжен съд - Пловдив, Клас
„Съдебни инженернотехнически експертизи“. Възлагат изготвяне на
строително-техническа и икономическа експертиза за установяване количествата и
стойността на необходимите за извършване строителни ремонтни работи по
отстраняване на щетите. Експертизата е изготвена от *** *** - независим
експерт.
От
кореспонденцията на потърпевшите с община Пловдив и Областна администрация
Пловдив в търсене на собственика на вещта, нанесла имуществени вреди на имотите
им, Областната администрация Пловдив, е тази която изразява готовност да им
съдейства, което ги навежда на мисълта, че собственик на имота, от който се с
съборил оградния зид е Държавата-Министерство на финансите. Направен е опит за
споразумение, но в рамките на година и половина преговори се стига до отказ от
страна на Държавата да заплати щетите от инцидента. С писмо от 28.06.2016 г.
Областна администрация Пловдив уведомява пострадалите, че не би могло да се
постигне споразумение.
Предвид
отказа на основА.е чл.207 ГПК е поискано от увредените и съдът е допуснал
обезпечение на доказателствата. Образувано е гр. дело № 10105/ 2016г., XII
състав по описа на Районен съд - Пловдив. Изготвеното от вещото лице заключение
е прието в съответното съдебно заседА.е, след което делото е прекратено.
Назначеното от съда вещо лице В, Р., в т. 3 на заключителната част на
експертизата посочва стойността на необходимите разходи за възстановяване на
повреденото имущество; 8 657,00 /осем хиляди шестстотин петдесет и седем/ лева
с включен 20% ДДС. Оценката е за дворно място с идентификатор ***, съставляващо
УПИ ***, собственост на А.М.П., Ю.П.П. и Я.Л.Г.. *** *** оценява щетите в
размер на 8840,16 лв.
Образувано
е гр. дело № 15449 по описа за 2016 година на Районен съд - Пловдив срещу
Държавата, представлявана от Министъра на финансите. С решение №
615/22.02.2018г. съдът е отхвърлил исковете на А. М. П., Ю. П. П. и Я. Л. Г.
като е възприел, че вещта , от чиито обективни свойства са произлезли вредите,
не е собствена на ответника, не се твърди да му е предоставяна за стопА.сване,
следователно хипотеза по чл. 50 от ЗЗД по отношение на държавата не е налице и
спрямо нея всички главни искове следва да бъдат отхвърлени. В решението е прието, че имотът е частна
общинска собственост. Решението е обжалвано, като е образувано въззивно гр.
дело №1082 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2018г. В мотивите на решение №
860 от 20.06.2018г. по в. гр. дело №1082/2018г. съдът е възприел следното:
„Така ответникът Държавата, чрез Министерство на финансите, не се явява пасивно
легитимиран да отговаря за всички вреди, настъпили от падналата ограда/подпорен
зид, според различните документи/, доколко то последната не се намира изцяло в
имот, нейна собственост. Отговорността й може да бъде ангажирана само до
размера на притежаваните от нея части от същата вещ, доколкото като собственик
на земята, притежава и приращенията върху нея. Според геодезичното заснемане
само 10% от оградата е попадала в имота на Държавата, поради което и
отговорността й за настъпилите вреди от рухването на същата може да се ангажира
за същия процент. “ В тази връзка и с оглед на останалите представени
доказателства се твърди, че ответникът Община Пловдив е собственик на 90 % от
подпорната стена, доколкото същата попада с 90 % в ПИ с ИД *** по КК в гр. П. –
собственост на Община Пловдив. Твърди се, че и в двете съдебно – технически
експертизи, изготвени от вещото лице Р. и вещото лице *** се установява, че
вредите са настъпили в резултат на лошо изпълнение на оградния зид. Твърди се,
че нейните опасни свойства и характеристики са станали причина за
саморазрушението й. Сочи се, че вещта е стопА.свана зле от собственика й – не е
отговаряла на нормативно – установените изисквавия за безопасност, била
полуразрушена, в резултат на което е представлявала сериозна заплаха за живота
и здравето на хората в съседните имоти. В тази връзка се твърди, че не е бил
упражнен необходимия надзор от задължените за това лица. Относно качеството на
собственик на ответника се твърди, че е налице признА.е, изразяващо се в
обстоятелството, че Община Пловдив е възложител на аварийно – укрепителните работи по
възстановяване на подпорната стена.
Ищците
посочват, че са направили опит за извънсъдебно уреждане на спора, но същият е
бил безуспешен.
Претендира
се обезщетение за имуществени вреди в размер на 90 % от общо дължимия размер от
8657 лв.
Освен
за имуществени вреди, ищците претендират и обезщетение за неимуществени вреди в
размерите, посочени в исковата молба, отразяващи стойността на причиненото
негативно влияние върху психичното и физическото състояние на ищците, довело до
емоционален дискомфорт.
Ищцата
А.П. посочва, че е непосредствен свидетел на инцидента,
като едва успява да се спаси под
козирката на входната врата, за да не бъде смачкана от разтрошените едри
отломки на оградата и до днес има кошмарни нощи. Твърди, че се наложило лечение с медикаменти,
не е смеела да се прибере у дома, нощувала е у ***. Към датата на събитието
само тя е живеела в сградата и съответно е изпитвала страх да се прибере.
Отивала е да вземе вещи от там с приятели.
Получила е психически стрес от преживяното. Започнала да страда от алергии
под формата на атопичен дерматит на клепачите и алергичен конюнктивит - и двете
болезнени неприятни състояния, значително повлияващи качеството на живот.
Предполага се, че заболяването е следствие на замърсяване от тоновете
строителни отпадъци, които е чистила след инцидента. Виждайки липсата на
подобрение в състоянието на А., лекарите я съветват да намали стреса и да
приема успокоителни медикаменти. Лишена от родителска подкрепа, без баща,
починал наскоро при ПТП, моли *** си, която повече от 10 година работи в ***,
да се прибере в ***. Въпреки, че месец март не попада в сезона на отпуските, ***
й повлияна от състоянието на *** си, взема първия възможен полет и на 01.
03.2015г. отлита от *** за ***. ***та обаче не може да си позволи дълъг престой
и на 22.03.2015г. се прибира обратно в ***. А. отново е сама и трябва да намери
физически и психически сили, за да заличи спомените и да се възстанови. Твърди,
че и до днес се намира в непрекъснат стрес от инцидента. Принудена е да търпи
значителни неудобства поради увреждането на имота и непоемане на отговорност от
общината.
А.П.
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3200 /три хиляди и
двеста/лева за причинените й физически и психически увреждания, изразяващи се
във влошено здравословно състояние - причинени тревожност, постоянно
безпокойство и разходи свързА. с закупуване на медикаменти.
Ю.П.П.-*** на А. повече от 10 години живее и
работи в ***, като се сочи, че когато научава за инцидента е обладана от силно
безпокойство, както за физическата безопасност и психическото състояние на ***
си, така и за състоянието на имота си. Налага се да поддържа непрекъснат
телефонен контакт и видео връзка чрез Skype с *** си, за да я успокоява. Твърди
се, че претърпяването на страдА.я от дете носи страдА.е и за неговите родители.
***та изпитва страх и притеснения за живота и здравето на *** си и се тревожи
дали тя ще се възстанови от претърпяната психическа травма. Сочи се, че е непредвидени
разходи във връзка с извънредното си завръщане в ***. Самолетен билет на
стойност 1265.10 /хиляда двеста шестдесет и пет/ канадски долара, равняващи се
на 1741.74 лв. / хиляда седемстотин четиридесет и един лев и седемдесет и
четири ст. по курса на БНБ, валиден за 16.02.2015г. датата на която е закупен
билета. Твърди се, че инцидентът се отразява негативно на работоспособността й
в този период, а и до днес, защото повече от 4 години не се намира решаване на
проблема. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за причинените й тревоги, непредвиден отпуск, който я
лишава от възможността да го използва, както обикновено, през летните месеци, и
за разходите по закупуване на самолетния билет.
Твърди
се, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община
Пловдив, като се излагат подробни правни съображения.
Моли
се исковете да се уважат, като се претендира и обезщетение за забава, законна
лихва и разноски по делото.
В указания срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба ответника, като оспорва претенциите като неоснователни и
необосновани.
На първо място се посочва, че сграда с ИД *** е
многофамилна жилищна сграда, състояща се от 4 броя самостоятелни обекта,
собственост на различни лица, която сграда е в режим на етажна собственост по
смисъла на чл. 37 от Закон за собствеността. Освен това така описаната жилищна
сграда е построена на калкан с жилищна сграда с ИД ***, разположена в ПИ с ИД ***
по КК и КР, собственост на физически лица, различни от ищците по настоящия
спор.
Ответникът посочва, че на 14.02.2015 г. от дворно място ***
представляващо ПИ с ИД *** по КК и КР. с адрес *** с площ 5424 кв.м.-частна
държавна собственост, за който е съставен Акт за частна държавна собственост №***,
с предоставени права за управление на Областен управител на област Пловдив, на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗДС, се срутва каменна ограда, обслужваща изцяло
описаното по-горе дворно място. Падайки каменната ограда повлича със себе си
скални късове, които падат в дворни места, представляващи ПИ с ИД *** и *** по
КК и КР, находящи се на *** и нанасящи щети. Узнавайки за инцидента от страна
на Община Пловдив са предприети съответните действия по изясняване на случилото
се, в това число е извършена документална проверка и такава на място, в хода на
която е констатирано, че срутената каменна ограда е от имот с ***.
Видно от констативен протокол, съставен на 24.02.2015 г.
от ***, представител на ОП „Жилфонд“, в присъствието на собственици на имотите,
разрушената ограда е прилежаща такава на факултета по *** Ответникът посочва,
че следва да се има предвид, че дворното
място, съставляващо ПИ с ИД *** е обслужващо такова сградите, разположени в
него, които видно от приложените към ОИМ актове за държавна собственост се ***
от *** и ***.
Ответникът твърди, че обстоятелството, че се е разрушила
част от подпорна стена, разположена западно от сградата на факултета по
Биология се потвърждава и от писмо на Регионална дирекция „Пожарна безопасност
и защита на неселението“-Пловдив към Министерство на вътрешните работи от
17.02.2015 г. В този смисъл, това са първите лица, извършили оглед
непосредствено след възникналия инцидент. Твърденията на пострадалите лица,
част от които ищци в настоящото производство, през цялото време се свеждат до
инцидент, настъпил вследствие паднала каменна ограда от имот-държавна
собственост.
Не се спори, че община Пловдив е собственик на част от
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, попадащ в УПИ ***, одобрен със
заповед № ***, на основА.е чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС,
във връзка чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, но се сочи, че за останалата част от ПИ *** по КК и КР, с граници: от север-*** и ***,
от изток-***, от юг-***, от запад-останалата част от ПИ ***; от северозапад-***,
попадаща в УПИ ***, одобрен със заповед № ***, община Пловдив е изпратила
официално запитване до Министерство на културата, относно собствеността, като
до настоящия момент няма получен отговор.
Твърди се, че на 14.03.2016 г. заместник областен
управител на област Пловдив прави искане до главен архитект на Община Пловдив
за издаване на скица-виза за проектиране по реда на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с изпълнение на неотложни аварийно-укрепителни работи по възстановяване
на обект „Подпорна стена в ПИ ***.“ Предвид необходимостта укрепителните
дейности да бъдат извършвА. и в *** - част от който е общинска собственост
инвестиционният проект включва обезопасяване и на част от общинския имот, в
този смисъл е и издаденото разрешение за строеж. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ разрешение за строеж се издава на възложител,
който възложител по смисъла на закона е собственикът на имота, в който ще се
реализира строителството. Издаденото разрешение за строеж на Държавата и на
Община Пловдив по никакъв начин не води автоматично до извода, че се
възстановява точно това, което се е срутило, не води до извода, че община
Пловдив следва да отговаря за причинените вреди, още по-малко пък да съставлява
признА.е, че именно община Пловдив е собственик на срутилата се каменна ограда.
Сочи се, че в нито един момент нито от страна на
пострадалите, нито от страна на ***и *** са правени изявления, от които да може
да се направи извод за вината на Община Пловдив. Нещо повече в наличната в
община Пловдив кореспонденция нееднократно е споменаван факта, че се срутва
суха каменна зидария УКРЕПВАЩА ***.
Оспорва наличието на предпоставките по чл. 50 ЗЗД за
уважаване на исковите претенции. В тази връзка се сочи, че Община Пловдив не е
собственик на срутилата се каменна ограда, довела до причиняване на щети за
ищците. В нито един момент не е участвала в изграждането й, защото по
съществото си тази сграда съставлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ПЗР на
ЗУТ. В Община Пловдив не са налични каквито й да е документи, свързА. с
изграждането на такъв строеж. Твърди се, че въпросната ограда е била югозападна
граница на имота, находящ се ***, в непосредствена близост до *** и до
монтирана „Паянтова постройка за
оранжерия“-премахната към настоящия момент, поради незаконност на строежа. Сочи
се, че законодателят е предвидил
възможността трето лице, различно от собственик да строи в чужд имот. В този
смисъл, счита, че от съществено значение за това кой следва да носи
отговорността, респективно да носи пасивната процесуална легитимация, е да бъде
изяснено кое е лицето реализирало строителството на оградата, в това число да
бъде изяснено какво е било функционалното й предназначение—кой имот е
обслужвала и не на последно място-какви са причините довели до нейното рухване
и кое е лицето, което следва да отговаря. В тази връзка се сочи, че самите ищци
представят документи от които е видно, че: „срутилата се ограда е била
компрометирана преди всичко от „бетоновата настилка, с която е покрито дворното
место на ***, която бетонова настилка е с наклон към оградата и е опирала в нея;
върху съществуващата бетонова настилка е излята втора бетонна плоча, която
служи за основа на „Паянтова постройка за оранжерия“; бетоновата настилка и
изградената постройка допълнително са влошили условията на работа на оградния
зид: паянтовата постройка натоварва оградния зид; дъждовните води от покривите
на сградите на ***, се изливат директно в оградния зид, тъй като не са
обхванати от отводняваща система. “
Оспорват се твърденията на ищците, че „по отношение на
собствеността на оградата има категорично произнасяне в две влезли в сила
съдебни решения - Решение № *** на Районен съд Пловдив по гр. дело 15449/2016
г. и Решение № *** на Окръжен съд Пловдив по гр.д. № 1082/2018 г., като се
сочи, че ответникът не е бил страна в тези производства. Страни по делата,
цитирани от ищците са били Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
*** и ***-като подпомагащи страни в съдебния процес.
Оспорва се размера на претендираните от ищците
обезщетения за вреди, като се сочи, че не може в настоящия съдебен процес да
бъде кредитирано заключението на СТЕ по частно гр. дело №10195 по описа на ПРС
за 2016 г., инкорпорирано като доказателство на основание чл. 207 от ГПК във
вече приключилите гр. дела, по които
Община Пловдив не е била страна.Освен това що се отнася до вида и
стойността на нанесените щети, се сочи, че следва да се има предвид, че на
първо място щети са нанесени в два поземлени имота-ПИ *** и ***. В констативния
протокол на ОП Жилфонд се посочва, че са
описани щети, но в него не е посочено кой индивидуален имот засягат, предвид
факта, че в двата ПИ има жилищни сгради, които са в режим на етажна
собственост. В този смисъл не става ясно какви са вредите по вид и стойност за
всеки един собственик. Не се посочва и от самите ищци какъв е конкретния вид
щета, която е настъпила за всяка една от тях. Не се дава обосновка как е
определен размерът на щетите. Ответникът счита, че следва да бъде изяснено от
страна на ищците налице ли е застраховане на имуществото им, респективно
изплащано ли е застрахователно обезщетение, имайки предвид, приложената служебна
бележка от 06.04.2015 г. от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр. Пловдив, която е издадена, „за да послужи пред Застрахователи. “
Предвид изложеното и в случай, че се приеме, че Община
Пловдив следва да понесе отговорността за настъпилия инцидент, то ответникът
счита, че предявените искове за репарация на нанесените материални щети, следва
да бъдат отхвърлени като недоказА..
Оспорват се и претенциите за обезщетения за неимуществени
вреди. Сочи се, че не са представени доказателства за сочените, като претърпени
от инцидента болки и страдания и необходимост от лекарска помощ за лицето А.П.. Оспорва отразените в исковата молба
предположения за наличие на причинно – следствена връзка със здравословните
проблеми на ищеца. Относно ищцата Ю.П., *** на А., която се твърди, че живее в ***,
където и работи се сочи, че липсва пряка причинно – следствена връзка между
събитието и преживения дискомфорт. Оспорват се твърденията, че „ноторно известен факт е, че претъпяването
на страдани от дете носи страдА.е и за неговите родители“, като се сочи, че към
датата на инцидента А. е на 28 години. Оспорват се твърденията, че вземането на
непредвиден отпуск я е лишило от възможността да го използва както обикновено,
през летните месеци, като се сочи, че е
от служебна бележка от работодателя на ищцата Ю.П., е видно, че последната е
ползвала през 2015 г. два пъти отпуск, от които единия е в периода 01. Юли 2015
г.-03. АВГУСТ 2015 г. Твърди се, че не се установява и причинната връзка между
закупения самолетен билет и инцидента.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Община Пловдив не оспорва обстоятелството, че е е
собственик на част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, попадащ в
УПИ ***, одобрен със заповед № ***/ 29.12.2000 г., на основА.е чл. 2, ал. 1, т.
2 от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА, чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във връзка чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, но се сочи,
че за останалата част от ПИ *** по КК и
КР, с граници: ***, одобрен със заповед № ***/01.09.1971 г., община Пловдив е
изпратила официално запитване до Министерство на културата, относно
собствеността, като до настоящия момент няма получен отговор. Оспорва се и
обстоятелството, че общината е собственик на срутилата се каменна ограда.
На 16.02.2015 г. ищците са депозирали жалба до Община
Пловдив за вземане на незабавни мерки относно обезопасяване на остатъчни
отломки от разрушилите се зид, изграден на върха на скалния склон на ***,
находящ се непосредствено над домовете им и използван като ограда на дворното
място към сградата на факултетите по
химия и биология към ***с адрес: ***. В жалбата е описано посоченото в
исковата молба събитие, настъпило на 14.02.2015 г. около 18.40 часа – срутване
на стена. В жалбата са описани следните щети, а именно: счупени бетонни
покривни плочи, пробита бетонна плоча на терасата, потрошени парапетни
конструкции на тераси, смачкани водосточни тръби, счупени прозорци на стаи и
стълбища, както и затрупване от масивно количество отломки за отстраняване.
Поискано е предприемане на действия по
отстраняване на щетите и обезопасяване на района.
В писмо от РД „Пожарна безопасност и защита на
населението ” – Пловдив е изходирано писмо на 17.02.2015 г. до областния
управител и до кмета на община Пловдив. Описват се резултите от извършените
огледи, като се сочи, че е констатирано следното, а именно: част от подпорната стена заподнсо от факултет
по *** се е разрушила и част от насипа зад нея се е свлякъл по скалния откос;
част от отломките са паднали в двора и върху къщатана адрес ***, като са
нанесли значителни разрушения на конструктивните елементи; налична е обрушена
част от едри късове от стената с тегло около 6 тона, които към момента са се
закрепили върху скалата; необрушените късове са от бутобетон, лежат върху
отломки и глина от подпорната стена и не може да се установи устойчивостта им
при дъждове, канстатирани са и други опасни участъци от все още непадналата
част от подпорната стена, които създават реална опасност от срутване. Отразени
са извършените действия, като се сочи, че живущите на ***са уведомени за
съществуваща опасност от описА.те разрушения и са инструктирани да не обитават
дворните места и жилищните помещения от страна на срутището, разчистени са и
част от отломките.
В Констативен протокол от 24.02.2015 г. е отразен оглед на жилищните имоти, находящи
се на ул. „***“ *** и ул. „***“ в гр. П. направен от представител на ОП
„Жилфонд “ в присъствието на г-н С.Д. – собственик на недвижим имот, находящ се
на ул. „***“ № *** и г-жа А.П. – собственик на недвижим имот, находящ се на ул.
„***. Констатирано е следното за жилищна сграда на адрес: ул. „***“ – обрушена
е стоманобетонова козирка около 0,5 м2 с оголена и висяща армировка,
разположена от североизточната страна на сградата; нарушена е целостта на
вароциментовата мазилка на североизточната фасадна стена с площ от 8 м2;
обрушена е страницата на прозореца, разположен на североизточната фасада с
размер 0,3/2 м.; нарушена е целостта на вароциментовата мазилка на стената на покритата тераса,
разположена на югозападната страна на сградата с площ около 5 м2; счупени са
марсилски керемиди около 3 м, които покриват стената на терасата, разположена
на югозападната страна на сградата; деформирана е обшивката от поцинкована
ламарина с площ около 1 м2 на покрива на терасата, разположена в югозападната
страна на сградата; стоманобетоновата плоча на терасата над входа на сградата е
частично разрушена с оголена и деформирана армировка, като същата е с площ от 6
м2, а парапетът на терасата е напълно изкъртен и е констатирана пукнатина от
вътрешната страна на стената на стълбищната клетка на нивото на терасата по
цялата дължина; челото на терасата е обрушено с размери 3/0,10 м2; обрушени са
челата ан 2 броя каменни стъпала на стълбата на входа; нарушена е повърхността
на бетоновата площадка пред входа на сградата с площ около 2 м2 и има счупени
тротоарни плочи на една от площадките пред входа на сградата с площ около 4 м2;
деформирани и откъснати са 2 броя водосточни тръби с обща дължина 19 м.; счупен
е стъклопакета на алуминиев прозорец с размери 80/120, като на същия прозорец е
деформирано крилото и касата; деформирана е металната решетка, монтирана пред
прозореца; счупено е орнаментно стъкло на вратата на стълбищната клетка с
размери 70 /200 на етаж 3; стоманобетоновата плоча над стълбищната клетка е
разрушена с площ около 3 м2; на същата плоча е нарушена покривната хидроизолация;
деформиран откъснат е улука; борда на тухлената зидария с размери 0,15 /0,25 м.
ограждащ покривната плоча над стълбищната клетка е частично разрушен /около 7
м./; счупени са керемидите, покриващи борда и е счупен един пластмасов стол.
В конструктивно становище от *** *** от 25.02.2015 г. са
констатирани щети вследствие на срутилата се каменна ограда от имот ***, като
срутването се дължи на недоброто състояние на оградата, както и на
обстоятелството, че е изградена незаконна постройка, която допълнително
натоварва насипа под нея и създава допълнителни натискови напрежения върху
оградата, както и изградена бетонова настилка, която не позволява повърхностните дъждовни води да попиват
в земята и те се изливат във фугата между бетонната настилка и оградни зид и
подкоповат основите на зида.
Приет е като писмено доказателство Акт за публична
държавна собственост *** от 14.07.2014 г., в който е описана сграда с
идентификатор № *** – за образовА.е, масивна, триетажна застроена площ от 417
кв.м.- година на построяване 1868 г.
Имотът е предоставен за управление от
Министерство на образованието и науката, ***. Приет е и Акт за публична
държавна собственост № ***, в който са описА. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** и ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, както и други самостоятелни обекти в сградата, които също
са предоставени за управление от Министерство на образованието и науката, ***.
Прието е като писмено доказателство входирано на
26.02.2015 г. становище от *** до Община Пловдив относно възникнало
произшествие с разрушаване на подпорна стена и свличане на отломки в ***. Отразено е, че обезопасяването следва да се
извърши на два етапа, подробно описани.
На 12.03.2015 г. е изходирано съобщение от община Пловдив
до ищците, както и до областния управител, и ректора на ***, в което се сочи,
че на основА.е § 4 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ е съставен Констативен акт за премахване на строеж
„Паянтова постройка за оранжерия“, находящ се в УПИ ***. За тази незаконна
постройка са дадени множество сигнали от ищците.
От приетия по делото
като писмено доказателство Нотариален акт за дарение от *** се установява, че
ищцата Я.Г. е собственик на етаж от фамилна жилищна сграда в режим на СИО,
находяща се в ***.
От приетия по делото Нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти от 25.07.2016 г. се установява, че ищците
придобиват в дял, както следва: за А.М.П. – 3/8 идеални части, за Я.Л.Г. – 1/2
идеална част и за Ю.П.П. – 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор
№ *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П. с адрес на поземления имот – гр. П., *** с площ от 260 кв.м. В общ дял А.П. и Я.Г. са получили при равни
квоти сграда с идентификатор № ***, находяща се в имота с предназначение –
хангар, депо, гараж. Ю.П. е придобила в дял самостоятелен обект с идентификатор
№ ***. с площ от 128, 85 кв.м. с предназначение –
жилище, апартамент с брой нива на обекта 2, ведно с прилежащото към обекта
югозападно избено помещение с площ от 9 кв.м., ведно с идеални части от общите
части на сградата. Я.Л.Г. е придобила в
дял самостоятелен обект с идентификатор № ***. с площ от 125, 45 кв.м. с
предназначение – жилище, апартамент на втори етаж, ведно с избеното помещение,
през което се влиза към избения етаж, ведно с помещението в дъното на избения
етаж, разположено между северозападното и североизточното избени помещения, с
обща площ от 20 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата. А.М.П.
е придобила в дял самостоятелен обект с идентификатор № №***. с площ от 125, 95 лв. и предназначение – жилище, апартамент,
находящ се на третия етаж, ведно с прилежащите към обекта: североизточно избено
помещение с площ от 9 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, както и самостоятелен обект
идентификатор № ***., находящ се на четвъртия етаж с площ от 65, 20
кв.м. и предназначение – ателие за творческа дейност, което ще се ползва за
жилищни нужди, ведно с прилежащите към обекта източно избено помещение с площ
от 9 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата. По отношение на тези два имота
Ю.П. е получила пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Приета е като писмено
доказателство скица от 18.07.2019 г., в която е отразен имотът с идентификатор
№ ***, както и находящите се в него сгради, а именно: сграда с идентификатор № ***
и четириетажна сграда с идентификатор № ***. 3., както и съседите на имота, а
именно: имоти с № ***, с № *** и *** . В скицата е отразен и номера по
предходен план, а именно: ***
В писмо от 12.11.2015
г., постановено от ответната община е отразено, че общината е предприела
действия за съставяне на акт за общинска собственост за УПИ ***представляващ ПИ
*** с площ от 2180 кв.м. Посочва се, че
част от имота попада в имот – държавна собственост, УПИ ***. Отправено е
запитване по повод съставения акт за държавна собственост № ***/15.11.1951 г.,
с който е актувано училище, представляващо сгради и незастроено дворно място на
***. Представена е скица от 28.10.2015 г., в която са отразени граници на имота
и местоположение, както и стар номер на имот с идетификатор ***, а именно: ***.
С решение от 23.12.2015
г. е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с възложител Областна
администрация Пловдив за избор на изпълнител за упражняване на строителен
надзор при изпълнение на неотложни
аварийно укрепителни работи по възстановяване на обект подпорна стена в ПИ № *** по КККР
с административен адрес: ***.
В писмо от Областна
администрация Пловдив до Община Пловдив е отразено, че след геодезическо
заснемане се установява, че обектът Подпорна стена с административен адрес ***
освен в държавния поземлен имот с идентификатор № *** попада в по- голямата си
част в ПИ № *** – общинска собственост. Поради това се сочи, че визата следва
да бъде издадена на Община Пловдив и на Областния управител. В на поземлен имот с идентификатор № ***е
отразено местоположението на имота, както и находящите се в него две триетажни
сгради. Видно от скицата съседи на имота са имотите, както следва: ***, ***. Посочен е номер по предходен план ***.
Прието е като писмено
доказателство Разрешение за строеж № *** от 15.09.2016 г. в полза на Община
Пловдив и област Пловдив за обект „Аварийно – укрепителни работи по
възстановяване на обект „Подпорна стена“, находящ се в УПИ ***, ПИ с ИД *** и
УПИ ***, като аварийно – възстановителните работи ще се сочи, че ще се извършат
в УПИ ***, ПИ с ИД *** по КК гр. П.
Приета е като писмено
доказателство извадка от обяснителна записка по извършването на укрепителните
работи, в която е отразено, че подпорните стени, които трябва да бъдат укрепени
и зоната, в която е свлачишната дейност попадат
на 90 % в ПИ с идентификатор *** – общинска собственост, а останалата част е в
ПИ ***, който се посочва, че също е общинска собственост.
Представени са от
ответника и приети като писмени доказателства, находящите се в документи в
Инвестиционен проект „Неотложни аварийно укрепителни работи по възстановяване и
укрепване на подпорна стена в ПИ *** и ПИ ***, централна градска част”. След
извършване на съответните укрепителни дейности на 05.09.2019 г. е постановено
разрешение за ползване на строеж „Аварийно – укрепителни работи по
възстановяване на подпорна стена”, находяща се в горепосочените два имота. От
така приетите документи може да се направи извод, че аварийно – укрепителните
работи са се извършвали в няколко етапа, като са обхващали и двата имота. Съдът
счита, че относно част Геодезия се установява, че липсва представената и приета
като писмено доказателства Обяснителна записка на л. 205. Същата обаче съдът
счита, че е част от инвестиционния проект, като най – вероятно поради пропуск
не е представена от ответника при изискване на инвестиционния проект, доколкото
същият съдържа обяснителна записка единствено относно извършване на аварийно –
укрепителните дейности в имот *** и то
единствено и само относно отвеждане на дъждовни води. Представеният от ищеца е работен проект в
част Геодезия, а такъв в представената документация от ответника липсва. В част
Конструкции от инвестиционния проект е отразено, че обектът, предмет на
техническия проект, представлява частично аварирала каменна подпорна стена,
която е на границата на имоти ПИ с идентификатор *** и с идентификатор № ***.
Посочва, че предназначението на подпорната стена е да ограничава обратния насип
около сградата на ***. Констатирано е, че подпорната стена по време на
експлоатация не е поддържана и е получила деформации и част от нея се е
разрушила.
Приети са като писмени
доказателства направени от Ю.П. резервации за самолетни билети за отпътуване от
*** през *** до *** на 1 март 2015
г. и за отпътуване от *** през *** до ***
за 22 март 2015 г. В приетите като
писмени доказателства имейли е отразена цена на билетите 1 265, 10 канадски долара, като в приетите
доказателства е посочено, че резервацията е направена и потвърдена.
В служебна бележка от
06.04.2015 г., издадена от МВР – РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“, гр. Пловдив е отразено, че в 18.59 часа на 14.02.2015 г. е
получен сигнал от РЦ 112 – К. за техническа помощ – падащи камъни в двор на
жилищна сграда на адрес: ***. Посочва се, че дежурен екип е посетил
местопроизшествието в 19.04 часа на 14.02.2015 г. За периода от 17.04.2015 г. до 21.04.2015 г.
екипи на група „Спасителна дейност“ към РДПБЗН П. са участвали в отстраняване
на опасни предмети от ската и разкъртване на едри късове от подпорната стена,
попаднали в двора на горепосочения адрес.
Прието е като писмено
доказателство Разрешение за строеж № *** от 15.09.2016 г. в полза на Община
Пловдив и област Пловдив за обект „Аварийно – укрепителни работи по
възстановяване на обект „Подпорна стена“, находящ се в УПИ ***, ПИ с ИД *** и
УПИ ХХIХ – зеленина и архологическо проучване, кв. ***, ПИ
С ид *** по КК на гр. П., като аварийно – възстановителните работи ще се сочи,
че ще се извършат в УПИ“ – ***, ПИ С ид *** по КК на гр. П. Собствеността се сочи, че е установена след
справка в Общинска собственост към Община Пловдив.
Приете като писмено
доказателство документ, издаден от *** *** Лтд, в който се сочи, че Ю. П. е *** на
дружеството, наета на постоянен трудов договор и пълен работен ден, като
трудовият й договор е от ***. Удостоверено е, че размерът на годишното й
трудово възнаграждение е 92 611, 42 канадски долара, без да се вземат
предвид плащанията за извънреден труд и допълнителни плащания (бонуси).
Удостоверено е и ползване на отпуск от
страна на ищцата Ю.П. за периода от 2012 до 2019 г., като видно от представения
документ през 2015 г. освен редовния отпуск през август, юли, тя е ползвала и
отпуск от 01 март до 22 март. Приети са
като писмени доказателства следните разходо – оправдателни документи: Фискален
бон от 13.11.2015 г. на стойност 14,40 лв., фискален бон от 14.11.2015 г. на
стойност 30, 16 лв., фискален бон от 03.07.2015 г. на стойност 62, 01 лв.,
фискален бон от 18.09.2015 г. на стойност 32,81 лв., фискален бон от 15.04.2015
г. на стойност 57,94 лв., фискален бон от 07.06.2015 г. на стойност 61 лв.,
фискален бон от 13.11.2015 г. на стойност 29, 70 лв. и фискален бон от 10.12.2015
г. на стойност 52,13 лв.
Приети са като писмени
доказателства рецептурни бланки за
предписани на А.П. медикаменти и
закупени медикаменти в периода от месец април 2015 г. до месец декември 2015 г.
от различни специалисти – от специалист по очни болести, от специалист по кожно-венерически
заболявания и др.
С Постановление от
07.11.2017 г. на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи на
областния управител на Област Пловдив за извършване на неотложни ремонтни и
укрепителни работи за възстановяване на подпорна стена в Стария град и
обезопасяване на застрашени имот на ул. „***” № ***.
С решение от 20.06.2018
г. по в.гр.д № 1082/2018 г. по описа на ПОС е отменено първоинстанционото
решение по гр.д. № 15449/2016 г. по описа на ПРС, с което са отхвърлени
исковете против Държавата за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на срутването на ограда, описано по – горе.
Прието е, че само 10 % от оградата е попадала в имота на държавата, поради и
което отговорността може да се ангажира до този размер. Не се установява община
Пловдив да страна по делото, поради и което постановеното решение няма сила на
присъдено нещо спрямо ответната община.
Приета е като писмено
доказателство частна техническа експертиза от *** ***, който е разпитан като
свидетел по делото и потвърждава изложеното в частната експертиза и дава показА.я
за констатираното състояние на имота при изготвяне на експертизата. Така
приетата по делото частна експертиза не би могла да се ползва като годно
доказателствено средство, установяващо отразеното в нея, но същата удостоверява
обстоятелството, че разпитаният свидетел *** детайлно е проучвал настъпилите щети,
вследствие на падането на оградата и е правил снимки непосредствено след
събитието.
На 25.08.2018 г. Община Пловдив е изпратила до
процесуалния представителна ищците писмо,
с което се отхвърля предложението за извънсъдебно уреждане на настоящия
спор. Посочва се, че общината не е била страна по посочените в заявлението на
ищците за изплащане на обезщетение граждански дела, като не счита, че дължи
обезщетение. Изпратени са още няколко
писма със сходно съдържание.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на доведените от ищците свидетели.
От разпита на свидетеля ***
– *** - *** на А.П. от 2011 г. се
установява, че на датата, на която е било срутването А. се обадила на
свидетелката, за да я попита дали се случва нещо при нея. Свидетелката посочва,
че живее от отсрещната страна на другото тепе – ***. Обяснила, че е чула
тътени, като нещо падало и се рушало, но после пак звъняла и накрая пренощувала
при нея, защото пожарната й препоръчала да напусне къщата, като пренощува
другаде поради съображения за сигурност. Св. А. – *** посочва, че от доста
време са приятелки, но за първи път А. се чувствала толкова уплашена, че
останал да спи в къщата й няколко дни, като същата вечер я довел нейн приятел –
***. Свидетелката предложила на А. успокоителни, защото имала нужда от такива,
не знаела какво да прави и от къде да започне, като имала и изблици на емоция.
През цялото време А. говорила с *** й, като от разговорите не можело да се
установи коя от двете е по – притеснена, като се успокоявали взаимно.
Разговорите на А. били основно с *** й Ю., със свидетелката *** и с ***. А.
искала бързо да започне да разчиства мястото, за да се върне към нещо познато и
по – бързо да се възстанови. Вълнувала
се, че се върне на мястото, тъй като вечерта, когато се случило не е видяла
точно какво става. От шока и емоцията казала, че има чувството, че умира. Шокът
от видяното на дневна светлина бил изключително голям, тъй като очаквала нещата
да са по – добре. Посочва, че и до ден днешен шокът от видяното не е отшумял.
Свидетелката посочва, че фактът, че е била сама без опората на *** си също е
допринесло за по – трудното справяне с емоцията. Това наложило и *** й Ю. да си
дойде по най – бързия начин. Свидетелката посочва, че е видяла сградата доста
след случката, тъй като се грижела за детето си. Това, което е видяла е бетон
със стърчащи железа, висящ от терасата, парчета скална маса. Свидетелката
посочва, че макар и А. да е нямала 30 години, тя е изключително отговорен пораснал човек, но има и силна емоционална връзка с *** си, на
която А. е била опора, когато баща й е починал. Ю. искала да й се реваншира и
приела тежко трудностите по прибирането в ***.
От разпита на св. *** *** - *** на А. от 10 години, се установява, че в
деня на случилото се, той се е намирал в близост до къщата на А.. Чул се трясък като земетресение, когато доближили
адреса с приятели видели, че вратата на *** № на А. е отворена, а А. излязла отвътре, имало
пушилка, която излизала отвътре, като било мрачно надвечер. Виждала се пушилка,
като А. излетяла и св. Д. я попитал какво се случва, а А. казала, че нещо е
паднало някакви камъни, била объркана. А. казала на свидетеля да не влиза, но
той влязъл и коридора на открито,
тунелче към входа и светнал лампата. Установил, че тунелът е натрупан с камъни, почти до входа на
къщата имало натрупА. камъни на различни нива. Виждала се терасата над входа на къщата, която била
изкъртена, в терасата имало парчета скали, висели парчета от терасата, един
улук висял до входа на къщата. До този момент А. била объркана, коментирали
какво ще прави. Звъннали на институциите, като дошли представители на
пожарната. Огледали къщата, казали, че нищо не могат да направят по това време,
можели да сложат жълта лента и посъветвали да не се влиза никой в къщата. Чули
се с *** на А. – другата св. Т.А. и се разбрали А. да отседне у тях. А. била
много притеснена, не знела какво да прави, къде ще спи, какво ще се случи. На
другия ден по светло отишъл с А. да видят щетите, като коридорът до входа бил
натрупан целия със скали, терасата била разбита, видели улуци. Влезли в къщата,
като заобиколили камъните, а в
стълбищната клетка на къщата имло счупени стъкла. В покривната част имало щети, разбити парчета,
отломки. Горе на самата скала стоели камъни и тухли, материали, буквално висели на склона, на тепето на горната част от
където били паднали. А. си взела някакви багажи и продължила да спи у Т.. Свидетелят посочва, че доколкото си спомня А.
се прибрала след 2-3 дни, след като доброволно формирование разчистило. А.
имала притеснение, тъй като отломките били на склона и ако паднат може да бъде
затворен входът на къщата, който е само един за жилищната част. За няколко дни
поразчистили нещата, не на 100 %, имало една много голяма скала, която висяла
на хълма, нямало как да стане без специализирана техника, можело да я бутнат
върху други къщи на улицата, които са в непосредствена близост. Свидетелят посочва, че А. поддържала комуникация
с *** си, която работи в ***. Свидетелят посочва, че е ставал свидетел на 1 – 2 разговора между тях дали е
възможно да се върне да й помогне да решат проблема на място. Посочва, че ***та
на А. се върнала на 02 март, като свидетелят я взел от летището, тъй като А. не
била в състояние да шофира. Отишли заедно с А. на летището, като срещата била
изключително емоционална, като коментираха ситуацията. Посочва, че ***та на А.
също трудно понасяла нещата. През следващите дни свидетелят се вижда с тях може
би 1-2 пъти седмично, като коментирали нещата. И двете били доста изнервени, много емоционално приемали
нещата. Две – три седмици, 20 дни след това Ю. си тръгнала за ***, защото имала
ангажименти, като свидетелят я закарал на летището. Свидетелят посочва, че
водил А. на ***, тъй като имала рА. по клепачите, които лекарите заявили, че е
на нервна почва и й предписали лекарства като *** и други. Свидетелят посочва,
че доколкото знае работата на Ю. е свързана с петролния бизнес. Посочва, че Ю.
изпитвала съчувствие, изнервяне, негативни емоции и притеснение за детето й А.. Била и много фрустрирана от липсата на
своевременна реакция от органите и най – вече от собствениците на стената.
От разпита на свидетеля ***
се установява, че през пролетта на 2015 г. живущите на „***“ и *** през пролетта
– зимата на 2015 г. се свързали с него,
за да извърши оглед и да определи стойност на нанесени върху имота щети
вследствие на паднали камъни и други материали от тепето, което в последствие
св. *** разбрал, че е от подпорна стена. При л първия оглед на място му били
предоставени документи, един от който бил становището на колега
конструктор-инженер, който е обследвал подпорна стена над двата имота на хълма,
която се е разрушила и паднала и протокол от колега от Жилфонд за щети в имота.
Запознал се с двете становища, правил на
място замерване и оглед с цел действително да установи какво има повредено по
двете сгради, защото на място заварил голяма скална маса във вътрешния двор, в
която имало и бетонови елементи, тухли и армировка, и други строителни
материали, както и имало камък и други материали при бетонната плоча при
входното антре на имота на № 11. Виждало се, че е разчиствана голяма част от
падналите материали. Виждали се следи от пътеката на № 11, която е под плочата
до входната врата. Посочва, че освен описаните в констативния протокол от
служител на ОП „Жилфонд” е имало и други щети, описани от *** *** в експертното
становище. Щетите били основно върху фасадите,
върху отводняването – улуци и водосточни тръби, върху покрива на сградата на № ***
имало с парапет керемиди и капаци, върху тази плочата над входното антре, имало
счупени прозорци и изкривени рамки, включително били паднали камъни върху
общото стълбище и били наранили част от вътрешните мазилки и шпакловки и
латекс, имало и напукване на външната стена. Това се виждало, че е причинено от
тази паднала скална маса. Като обем на елементи, които бяха паднали, които се
бяха опрели в сградата и в стълбището, в тази маса освен големи камъни, които
могат да се ползват за каменна зидария имало и камъни, които се ползват за
изравняване на тази суха зидария. Св. *** посочва, че не е правил обследване на
самата стена. В констативния протокол се
сочи, че е било отразено, че това е подпорна стена, служеща и за ограда, върху
която е било извършено строителство. Вещото лице посочва, че е запознат със
становището от специалиста, отразено в част Конструктивна. Твърди, че камъните
като вид и размер са били от тази стена, като са падали са повлекли камъни от
самото тепе, имало и други строителни елементи, които вероятно са от насипа зад
стената. Посочва, че колегата преди него конструктор е обследвала
собствеността, качествата като конструкция, тя е казала, че това е подпорна
стена и служи за ограда и надстрояване.
От приетото по делото
заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че за срутените
участъци от оградата е изготвен и одобрен проект за обект „Аварийно укрепителни
работи по възстановяване на подпорна стена”. Вещото лице посочва, че според
означеното в архитектурния проект местоположение на каменен зид 1 и каменен зид
2 спрямо съществуващата подпоран стена и имотната граница на КК се налага
извод, че предвидените за възстановяване и укрепване участъци попадат в ПИ
519.1089 по КК. В Приложение № 3 към заключението на техническата
експертиза е посочено с точки 1,2,3 и 4
мястото на аварията на границата между двата урегулирани поземлени имоти. В съдебно заседани е вещото лице Г. посочва,
че основно срутването е станало в т.2,3 и 4, като същите се намират в имотната
граница на имот на ПИ ***. Вещото лице посочва, че точните местоположения на
срутените участъци от оградата по действащата кадастрална карта и действащия РП
се установяват по приложения по делото проект за обект „Аварийно укрепителни
работи по възстановяване на подпорна стена, находяща се в УПИ *** Не се
установява кой е построил каменната ограда първоначално. Вещото лице посочва,
че според заснемането около 10% от каменния зид и от разрушението попада в имот
***. Вещото лице посочва, че разрушенията означени в имот 1, 2, 3 и 4, отбелязани
като черни точки в приложението към заключението показват, че оградата е изцяло
в имота, към който са обърнати знаците, което е в имот ***, а ремонтираната
част е в имот ***.
От приетото по делото
заключение на съдебно – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице В.Р. и
депозирано на 26.08.2020 г. се установява, че вещото лице е осъществило оглед
на имота през месец август 2016 г. и месец август 2020 г. Вещото лице посочва,
че от момента на инцидента – 14.02.2015 г. до датата на първия оглед през
август 2016 г. видимо на място не са били предприети действия по укрепване на
останалите на място зидове и огради, както и за възстановяване на
саморазрушилата се ограда. Първоначално при изчисляване на стойността на
строително – монтажните работи за отстраняване на повредите са взети предвид
цените, посочени в справочник за цените от 2016 г., като установява следните
стойности – сумата от 2767 лв. за материали и 5890 лв. за труд и механизация. С
оглед искането на ищците, вещото лице е изготвило заключение за определяне на
разходите за отстраняване на вредите към 2020 г., като с второто заключение от
09.11.2020 г. се установяват следните стойности: 2915,98 лв. за труд и 7076,22
лв. за труд и мехА.зация или обща стойност на необходимите разходи за
възстановяване на повреденото имущество 9992,20 лв. При изготвяне на
заключението и изчисляване на стойността на разходите, вещото лице е взело
предвид установеното в съставения
констативен протокол от 24.02.2015 г., установен от представител на ОП
„Жилфонд”.
За да се уважат предявените искове в тежест на
ищците е да докажат положителните факти, от които извличат благоприятни за себе
си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл.50 ЗЗД-
че процесната ограда е собственост на ответника или се намира под негов надзор,
че същата е била в лошо техническо състояние, че не е осъществен достатъчен
надзор от собственика, настъпването на соченото събитие, вследствие на което са
причинени сочените имуществени и неимуществени вреди, причинно – следствена
връзка между причинените вреди и събитието, настъпило вследствие на състоянието
на вещта. В
тежест на ишццовата страна е провеждането на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, като
отговорността е безвиновна.Доколкото в случая се твърди, че вредите са произлезли от състоянието на
вещта, то съдът е обвързан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради
и което искът се квалифицира по чл. 50 ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства се установява, че срутилата се подпорна стена се е намирала,
както в имот с № ***, така и в собствения на ответника имот с № ***. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че имот с № ***, който попада в УПИ *** е общинска
собственост. Оспорва се частта от имота попадаща в УПИ ***, която част не се
установява да е свързана по какъвто и да е начин, както със срутилата се
подпорна стена, така и с аварийно – укрепителните дейности. В приетото като
писмено доказателство Разрешение за строеж от 15.09.2016 г. изрично се посочва,
че аварийно – възстановителните дейности ще се извършват в УПИ ***, ПИ с № ***
по КК на гр. П. От предмета на възложения строеж може да се направи извод, че
не се изгражда нова стена, а се извършват аварийно – укрепителни работи по
възстановяването й. В Акт образец 15 е отразено, че съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри подпорната стена укрепва два поземлени имота с №
*** и ***, като границите по КК и КР съвпадат с имотните граници, съгласно
регулационния план. Видно от изложеното цялостното завършване на подпорна стена
№***, която попада изцяло в ПИ *** включва и почистване и премахване на
стърчащи камъни от компрометираната подпорна стена, което също е в подкрепа на
извода, че подпорната стена, намираща се в общинския имот е била компрометирана
от процесното събитие, доколкото не се твърди друго събитие да е настъпвало.
Вещото лице Г. също посочва в заключението си, че мястото на аварията е на границата
между двата урегулирани поземлени имоти.
Основен елемент
на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД е собствеността върху
процесната ограда. Последната би могла да съставлява самостоятелна вещ, но дори
да беше такава, съдът следва да приеме, че собственика на недвижимия поземлен
имот, в който тя се намира, е собственик и на самата ограда , тъй като по
делото не е провеждано оспорване на презумпцията на чл. 92 от Закона
за собствеността. Затова и спорът се концентрира върху следното: в кой точно
имот се е намирала откъсналата се от основата си ограда, и дали този имот е
собствен на общината или на
държавата.
Съдът приема, че се
установява по безспорен начин, че самосрутилата се ограда се е намирала, както
в имот с идентификатор *** и в имот с идентификатор ***. Не може да се каже с категоричност именно кои
отломки от частта, попадащ в кой имот са в причинно следствена връзка с
причинените щети на имота на ищците, но доколкото по – голяма част от аварийно
укрепителните дейности се извършват в имот с № ***, то съдът приема, че се
установява, че срутването на части от стената, попадаща и в собствения на
ответника недвижим имот е в причинно – следствена връзка с причинените на
ищците щети.
От приетото по делото
заключение на съдебно – оценъчната експертиза от ноември 2020 г. се установява
и стойността на щетите в размер на сумата от 9992,20 лв., от която ищците
претендират 90 % - 8992, 98 лв., като с оглед на диспозитивното начало исковата
претениция в общ размер от 7791,30 лв. следва да се уважи до този размер, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците съответната част
от обезщетението. Съдът счита за основателна и претенцията за мораторна лихва
върху така определеното обезщетение за посочения период и в посочения размер от
3507,55 лв. за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г. в полза на всеки от
ищците в размерите, претендирА. с уточнителна молба от 11.09.2019 г.
Съдът счита, че от събрА.те
по делото доказателства не се установи по безпорен начин, че ищцата Ю.П. е
заплатила претендираната стойност на самолетния билет, поради и което исковата
претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца Ю.П. сумата от 1741, 74
лв.- имуществени вреди за закупен билет се явява неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за неимуществени вреди в размер на 3200 лв. в полза на А.П., съдът
счита, че от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е била в
сградата в момента на процесното събитие, като същата е била в шок. Свидетелите
Д. и А. описват част от щетите, състоянието на имота, както и емоциите на А.П..
Предвид мащабността на аварийно укрепителните дейности може да се направи извод
и за опасността за имотите, намиращи се
в непосредствена близост до имотите. Обстоятелството, че ***та на А.П. не е
била до нея и несвоевременната реакция на съответните органи също е допринесли
за по – трудното възстановяване от случилото се и преодоляване на последиците. Не
се установява с категоричност, че проблемите с очите са в причинно – следствена
връзка със случилото се. Предвид така изложеното съдът счита, че обезщетение в
размер от 2500 лв. напълно съответства на установеното по делото и се явява справедлив
размер, съобразно разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 3500 лв. искът за неимуществени вреди следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Мораторната лихва върху уважения
размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор в размер от 1125.47 лв. за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г.,
като до този размер претенцията следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 1440, 62 лв. исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Съдът счита, че по
делото се установява от събраните гласни доказателства, че на ищцата Ю.П. са причинени неимуществени вреди –
безпокойство, стрес и емоционален дискомфорт в причинно – следствена връзка със
случилото се на 14.02.2015 г. От събраните по делото гласни доказателства не се
установява значителен интензитет на емоционалния дискомфорт на ищцата Ю.П..
Действително същата като родител се е притеснявала за *** си, като това е
наложило и прибирането й в *** в период,
в който по принцип същата не е използвала отпуск и не е идвала в страната, но
не се установява тези притеснения да са продължили значителен период от време.
За емоционалното състояние на ***та се
правят изводи от разговорите по Скайп с ***
й, при които не е установено с категоричност дали ***та е успокоявала ***та или
обратното, както и от случаите, в които св. Д. е виждал Ю.П. и е усетил нейната
тревожност и фрустрация. Справедлив размер, съответстващ на установеното съдът
счита, че се явява сумата от 1000 лв. до който размер, исковата претенция ще
следва да се уважи, а за разликата над този размер до пълния предявен такъв от
2500 лв. искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан. Мораторната лихва върху уважения размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът определя на
основани е чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор в размер от 450,19
за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г.,
като за разликата до пълния предявен размер на мораторна лихва върху
главниците за имуществени и неимуществени вреди от 784,10 лв. искът следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 3249, 50 лв., от които по –
съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковете следва да се присъди
сумата от 2274,65 лв., разпределени както следва в полза на Ю.П.П. сумата
от 837 лв. в полза на А.П. сумата от 997,70
лв. и в полза на Я.Л.Г. сумата от 439,95 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, като на основание
чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 60 лв.,
платим общо от ищците.
Мотивиранотгорното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 да заплати на А.М.П., EГН **********,
Ю.П.П., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН ********** претърпените имуществени
и неимуществени вреди в причинно – следствена – връзка с настъпило на *** г.
събитие, изразяващо се в откъсване на огромно парче от оградата на общински
имот № *** по КККР на гр. П. в размер на 7791,30 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността, необходима за ремонт на
увредените имоти в сградата на ***, гр. П. и сумата в размер на 3507,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г., обща сума в размер на 3500
лв.- обезщетение за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019
г. в размер от общо 1575.67 лв., разпределени,
както следва : за А.М.П. - сумата от
3752,24 лв.- съответна част от обезщетението за имуществени вреди, сумата от 2500
лв. – неимуществени вреди и сумата от 2814,68 лв. – мораторна лихва върху двете главници за
периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г.; за Ю.П.П. – сумата от 1000 лв. –
неимуществени вреди, сумата от 2101,54 лв.- съответна част от обезщетението за
имуществени вреди и сумата от 1396,28 лв.- мораторна лихва върху двете
главници за периода от 14.02.2015 г. до
22.07.2019 г. и за Я.Л.Г. – сумата от 1937,52 лв.- имуществени вреди и сумата от
872,25 лв.- мораторна лихва за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019 г., ведно
със законна лихва върху уважените главници, считано от 22.07.2019 г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.П., EГН **********
и Ю. П. П., ЕГН **********
***, ЕИК: *********, гр.
Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 искове за неимуществени вреди в причинно –
следствена – връзка с настъпило на *** г. събитие, изразяващо се в откъсване на
огромно парче от оградата на общински имот № *** по КККР на гр. Пловдив в
размер на разликата между претендирания
размер от 5700 лв. до уважения размер от
3500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.02.2015 г. до 22.07.2019
г. за разликата между самата от 2566,09 лв. и уважения размер от 1575,67 лв.-
мораторна лихва върху общия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
разпределени както следва за разликата между сумата от 3200 лв. до 2500 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди за А.П. и за разликата между претендираната сума от 1440,62 лв. и уважената сума от 1125,47 лв. –
мораторна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, а за Ю.П. за
разликата между сумата от 2500 лв. до
1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и за разликата между претендираната сума от 1125,47 и уважената сума в размер от 450,19
лв. – мораторна лихва върху обезщетение
за неимуществени вреди, както и предявения иск за имуществени вреди в размер на
1741,74 лв. за закупуване на самолетен билет, ведно мораторната лихва върху така
претендираната главница в размер от 784,10 лв. за периода от 14.02.2015 г. до
22.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
отхвърлените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 да заплати на А.М.П., EГН **********,
Ю.П.П., ЕГН ********** и Я.Л.Г., ЕГН ********** разноски по делото,
съразмерно на уважените искови претенции в общ размер от 2274,65 лв., разпределени както следва на Ю.П.П., ЕГН **********
сумата от 837 лв., на А.М.П., EГН **********
сумата от 997,70 лв. и на Я.Л.Г., ЕГН ********** сумата от 439,95 лв.
ОСЪЖДА А.М.П., EГН **********, Ю.П.П., ЕГН **********
и Я.Л.Г., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“
№ 1 сумата от 60 лв.- разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ