Р Е Ш Е
Н И Е
№……………../…….…...01.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена П.,
като
разгледа докладваното от съдията
т. д. № 55/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 1118/14.01.2020 г. предявени
от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 19, ет. 2, обективно
кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД, за приемане за
установено, че Л.П.Л., ЕГН **********,***, дължи сумата 29749.92 лв., главница,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 04.12.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 3605.00 лв., договорна лихва, за периода 30.04.2013 г. –
03.12.2013 г.; сумата 1399.13 лв., представляваща наказателна
лихва, за периода 30.04.2013 г. – 03.12.2013 г. и сумата 60.00 лв., такса
изискуемост към 03.12.2013 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за
текущо потребление от 29.01.2013 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1022/2013
г., на ПрРС.
В
условията на евентуалност,
предявява иск за осъждането на ответника да заплати сумата 27630.16 лв., представляваща непогасена по давност главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба - 14.01.2020 г., до
окончателното изплащане, сумата 8607.26 лв., представляваща непогасена по давност редовна лихва, като част от вноски по погасителен
план от вн. № 48 до вн. № 83, вкл., падежирали през периода 15.01.2017 г. –
15.12.2019 г. и сумата 2446.73 лв., представляваща непогасена по давност
наказателна лихва, по чл. 19.1 от ОУ, за периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г.,
върху просрочената главница по вноски падежирали през периода 15.01.2015 г. -
15.12.2019 г., вкл, на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен на
29.01.2013 г., между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, Договор за кредит за текущо потребление е предоставен кредит в размер на 30084.00 лв.,
Определена била падежна дата 15-то число на месеца, при краен падеж –
15.01.2023 г. Уговорено било олихвяване с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора възлизал на 14.94 %, годишно, при ГПР в размер
на 16.02 %. Поради необслужване на задължението и на осн. чл. 19.2. от ОУ към
Договора, поради забава в плащанията над 90 дни, кредитът станал автоматично
предсрочно изискуем на 11.06.2013 г. Сочи, че Банката предприела действия по
принудително събиране на задълженията като в нейна полза била издадена Заповед
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1022/2013 г. След издаването на заповедта по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания, вземането от ответника било
цедирано на ищеца, ведно с всичките му принадлежности, привилегии, лихви и
обезпечения. На длъжника било изпратено уведомително писмо за прехвърлянето на
вземането, но същият е уведомен за това и с връчване на препис от исковата
молба.
В случай, че
бъде прието, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на ответника
преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, прави изявление в исковата
молба, че поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски по лихва и
главница, са налице обективните предпоставки на чл. 19.2. и предсрочна
изискуемост е настъпила, която следва да се счита обявена с връчване на препис
от исковата молба на ответника. Поради обявената предсрочна изискуемост и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД конкретизира претенциите си
като пояснява, че претендирания общ размер на главницата се състои от 12875.41
лв. – представляваща сбор от главниците по вноски № 24 – 83, вкл., падежирали
през периода 15.01.2015 г. – 15.12.2019 г. и 14754.75 лв. – представляваща сбор
от главниците по предсрочно изискуеми вноски № 84 – 120, вкл., с падежи през
периода 15.01.2020 г. – 15.01.2023 г. Сочи, че ответникът дължи и наказателна
лихва на осн. чл. 19.2. от ОУ върху просрочената главница по вноски с падежи
през периода 15.01.2015 г. – 15.12.2019 г., която лихва предвид съобразяването
на изтеклата давност е за периода 13.01.2017 г. – 13.01.2020 г.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът не депозира отговор.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмено становище,
ответникът чрез процесуален представител оспорва иска.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№ № 1022/2013 г., по описа на Районен съд – Провадия, III с. е, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е
издадена Заповед № 663/09.12.2013 г., за изпълнение на парично задължение по
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Л.П.Л.
и Наталия Стефанова Димова, да заплатят солидарно сумите 29749.92 лв.,
неизплатена главница по Договор за текущо потребление № 11/29.01.2013 г. и
Договор за поръчителство към него, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението 04.12.2013 г. до окончателното й изпащане,
сумата 3605.00 лв., договорна лихва за периода 30.04.2013 г. – 03.12.2013 г.,
1399.135 лв., наказателна лихва за периода 30.04.2013 г. – 03.12.2013 г, както
и сумата 60 лв., такса изискуемост към 03.12.2013 г. Присъдени са разноски в
размер на 1494.42 лв.
По
делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2013 г., по
силата на който „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитор е отпуснала на Л.Л., в
качеството на кредитополучател, сумата 30084.00 лв., който да бъде използван за
рефинансиране на задължения по Договор за кредит от 19.03.2008 г., Договор за
кредит овърдрафт от 18.04.2008 г. и Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 18.06.2008 г., срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне отпусната му сума в срок от 120 м., считано от
датата на подписването на договора, при крайна падежна дата 15.01.2023 г. Уговорена
била падежна дата за всяка вноска на 11-то число от месеца. Страните постигнали
съгласие, за ползвания кредит да се дължи договорна лихва в размер 14,95 %, при
ГПР 16,02 %.
Представени
са Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление,
които са неразделна част от сключения договор, по силата на чл. 10 от него.
Представен
по делото е и погасителен план към сключения договор.
Цитираните
документи са подписани от ответника и автентичността им не е оспорена по
съответния ред.
От
представения по делото Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен
на 15.09.2014 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД продава на „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията,
посочени в приемо-предавателен протокол срещу цената посочена в договора. Видно
от представения приемо-предавателен протокол е, че със сигнатура 0306 е вписано
вземането срещу ответника по настощото дело – Л., по процесния договор.
По
силата на представеното пълномощно от 15.10.2014 г., на цесионера „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е делегирано задължението на цедента - „Банка ДСК” ЕАД за
уведомяване на всички длъжници по цедираните вземания, предмет на Договор за
цесия от 15.09.2014 г.
С
оглед уведомяване на ответника за цедирането на вземането е изпратено писмо от
15.10.2014 г., изходящо от цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Не са налице
данни писмото да е надлежно връчено на адресата.
На
10.03.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключено
Допълнително споразумение към Договори за покупко-продажба на вземания, измежду
които и процесния, с което страните постигнали съгласие, че ведно с цедираните
вземания, цедента е прехвърлил на цесионера и правото да обявява на
длъжниците предсрочна изискуемост на
вземанията (освен
ако това право не е било вече упражнено) при настъпване на условията за това, предвидени в съответните договори за кредит. Страните се договорили, че предмет
на цесията са и всички вземания, които биха възникнали в резултат на обявена от
цесионера предсрочна изискуемост.
По
делото е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е прието и се
цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението, се
установява, че сумата не е превеждана по разплащателна сметка на ответника, тъй
като с нея на 29.01.2013 г. са рефинансирани дължимите суми по предходните три
договора на същия титуляр като по този начин е извършено усвояването.
Експертът
е установил, че за периода от 29.01.2013 г. - 31.10.2014 г. по сметката служеща
за погасяване на кредита, е постъпила обща сума 529.00 лв. 234.00 лв., от тази
сума на 04.03.2013 г. са отнесени за погасяване на 81.80 лв., главница, 150.36
лв., възнаградителна лихва и 1.84 лв., санкционираща лихва. На 30.04.2013 г.
270.00 лв. са отнесени за погасяване на 252.28 лв., главница, 11.56 лв.,
договорна лихва и 6.16 лв., санкционираща лихва и на 17.06.2013 г. 25.00 лв. са
отнесени за погасяване на начислена банкова такса. Или погасени са изцяло главниците по
погасителни вноски с падеж 15.02., 15.03. и 15.04.2013 г. и 1.03 лв. от
главницата по вноска с падеж 15.05.2013 г. Погасена е и част от дължимата лихва
с падеж 15.02.2013 г. като е налице непогасен остатък в размер на 212.88 лв.
Последното плащане е извършено на 30.04.2013 г.
Вещото
лице е изчислило, че към датата на депозиране на заявлението в съда –
04.12.2013 г. задълженията по договора са възлизали на: - 29749.92 лв.,
главница, в т.ч. 825.91 лв., падежирали 7 бр. вноски и 28924.01 лв., остатъчна
главница; - 3739.61 лв., падежирала възнаградителна лихва по месечни вноски с
падежи 15.03.2013 г. – 03.12.2013 г. и – 1413.12 лв., наказателна лихва за
периода 15.06.2013 г. – 03.12.2013 г. По отношение на начислената такса
изискуемост в размер на 60.00 лв., в представените на експерта регистри не се
съдържа записване свързано с подобно начисляване. Експертът е установил, че
Банката е отразила предсрочна изискуемост на кредита в регистрите си на
11.06.2013 г. Вещото лице е извършило изчисления за размера на задълженията на
ответника по договора към различни дати, съобразно поставената му задача.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правното си основание от чл. 422,
ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 1022/2013 г. на РС - Провадия, III с.
Предвид характера
на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на валидно
сключен договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който е
придобил процесните вземания, надлежно уведомяване на ответника за
цесията от страна на цедента, както и предпоставките
довели до дължимост на претендираните суми и наличието на такива задължения. В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения,
ако претендира отхвърлянето на предявения иск.
Обвързаността на страните от валидно
облигационно правоотношение, по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2013 г.,
неговите клаузи и усвояването на сумата по него не са предмет на спор между
страните по делото. Не е спорна и липсата на редовно извършвани плащания, в
размерите и сроковете уговорени между страните по него.
Вземането по процесния договор за кредит е било прехвърлено
с договор за продажба на вземания от 15.14.2014 г. на настоящия ищец. Цесията е
била съобщена на длъжника, съобразно нормата на чл. 99, ал. 3 ГПК, в това число
и с връчването на исковата молба като цесионерът/ищец е бил изрично упълномощен
да извърши това действие от името на цедента „Банка ДСК“ АД, съгласно коментираното
във фактическата установеност пълномощно от 15.10.2014 г.
Претенциите
на ищеца са основани на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща дължимите вноски изцяло и
на уговорените дати на падеж. От страна на ищеца се твърди, че предсрочната
изискуемост не е била съобщавана на длъжника, а същата е настъпила автоматично,
на осн. чл. 19.2. от ОУ и е била осчетоводена от „Банка ДСК“ ЕАД на 11.06.2013
г. Безспорно е, че посочената разпоредба от ОУ, приложими в отношенията между
страните, предвижда че при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася
в просрочие. Тази уговорка между страните не освобождава кредитора, да доведе
до знанието на длъжника, упражняването на потестативното си право да отнеме
преимуществото на срока уговорен в полза на последния. предприети действия на ищеца. Упражняването
на това право ще има действие спрямо длъжника след уведомяването му. В този
смисъл са и разясненията дадени в т. 18 на ТР № 4/18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС.
След като подобно изявление на Банката не е било отправяно до длъжника и
съответно не е достигало до него, то не е налице и настъпила предсрочна
изискуемост. Този извод не може да бъде разколебан и от установеното по делото
счетоводно отразяване на кредита като предсрочно изискуем на 11.06.2013 г. (заключението на ССЕ). Предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този извод проведеното заповедно
производство е загубило своето значение, поради което следва да се пристъпи към
разглеждане на предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и чл. 99 ЗЗД. Искът е основан на настъпила предсрочна изискуемост
обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба.
Безспорно се установява по делото, че
от страна на ответника плащания по сключения договор не са извършвани след 30.04.2013 г., когато е последното
като погасени изцяло са първите три вноски с падеж през периода 15.02.2013 г. –
15.04.2013 г. Така до датата на предявяване на иска – 14.01.2020 г., е настъпил
падежа на всички вноски от № 4 с падеж 15.05.2013 г. до № 83 с падеж –
15.12.2019 г., както и е безспорно, че е налице забава продължила повече от 90
дни по вноските с настъпил падеж през периода 15.05.2013 г. – 15.09.2019 г.,
поради което и предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 19.2 от ОУ, за
настъпване на предсрочна изискуемост, са налице. От материалите по делото се
установява и че исковата молба е връчена на ответника на 09.06.2020 г., чрез
пълнолетно лице от домашните му. Доколкото потестативното преобразувано право
за обявяване на предсрочна изискуемост като част от принадлежностите на
цедираното вземане е преминало върху цесионера-ищеца, то не съществува пречка
последния да предприеме действия по обявяване на настъпилата предсрочна
изискуемост. В същия смисъл е подписаното между страните Допълнително
споразумение от 10.03.2017 г. Посочените обстоятелства налагат извода, че
предсрочната имискуемост на задълженията по кредита настъпила и е надлежно
обявена на длъжника на 09.06.2020 г.
Във
връзка със служебно вмененото му задължение за служебна проверка за
неравноправност на клаузите в договора, настоящият състав установи, че в
договора между страните уговорен променлив лихвен процент, който към датата на
сключването му е в размер на 14.95 %,
при ГПР – 16.02 %. Видно от разпоредбата на чл. 7.1 променливия лихвен процент
е зависим от стойностите на базов лихвен процент, определян по одобрена от
Кредитора методология и се променя при промяна на БЛП по решение на Кредитора.
Безспорно, заложени точни и конкретни критерии или методология за промяна на
лихвения процент по договора липсва, но доколкото тази клауза не е била
прилагана в отношенията между страните, то не се налага и прогласяването й за
неравноправна, тъй като това не би рефлектирало върху предмета на спора.
По размера на претенциите:
Съобразно изложеното по-горе досежно настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, дължима се явява главницата по договора, формирана
като стойност от падeжирали
и неплатени вноски по главница и такава предсрочно изискуема. Следва да бъде
посочено, че при формиране на тази си претенция ищецът е съобразил 5-годишната
погасителна давност, в хипотезата на чл. 110 ЗЗД, преди предявяване на иска.
Така с оглед датата на предявяване на иска 14.01.2020 г., главницата по
падежирали вноски е ограничена за периода 15.01.2015 г. – 15.12.2019 г.
Съобразно отговора на въпрос № 10 от заключението на ССЕ, общия размер на
дължимата главница, по падежирали вноски за периода 15.01.2015 г. – 15.12.2019
г. и предсрочно изискуема такава,
възлиза на 27184.50 лв. Искът подлежи на уважаване до този размер като за
разликата до предявения размер от 27630.16 лв., ще следва да бъде отхвърлен.
До
настъпване на предсрочна изискуемост дължима се явява и уговорената договорна
лихва. Тази претенция на ищеца също е съобразена с приложимия, съобразно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, давностен срок от 3 години и с оглед
датата на предявяването на иска – 14.01.2020 г., се претендира
възнаградителната лихва, представляваща част от падежирали през периода
15.01.2017 г. – 15.12.2019 г., вкл., вноски. Съобразно отговора на въпрос № 11
от заключението на ССЕ, общия размер на дължимата за процесния период
възнаградителна лихва, възлиза на 8594.82 лв. Искът подлежи на уважаване до
този размер като за разликата до предявения размер от 8607.26 лв., ще следва да
бъде отхвърлен.
Дължима
се явява и наказателна лихва, на осн. чл. 19.1 от ОУ. Съобразно посочената
разпоредба при забава в плащането на месечна вноска, от деня следващ падежната
дата, частта от вноската представляващ главница се олихвява с надбавка за
забава в размер на 10 %. Тази претенция също е съобразена с датата на
предявяването на иска и с приложимия период на погасителната давност – 3 години
и се претендира за периода 13.01.2017 г. – 13.01.2020 г., върху непогасената по
давност главница по падежирали вноски, предмет на предявения иск. Така
съобразно отговора на въпрос № 12 от заключението на ССЕ размерът на
наказателната лихва за забава възлиза на 3868.07 лв. Доколкото искът за същия
период е предявен до размера на сумата 2446.73 лв., то до този размер и ще
следва да бъде уважен.
По
разноските. С оглед
изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски
възлизащи на 800.00 лв. възнаграждение за вещо лице и определено служебно от
съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Съразмерно с
уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 1086.97 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се
следват и на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Така от
претендираните 1950.00 лв., адвокатско възнаграждение, на присъждане подлежи
сумата 23.09 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено, че Л.П.Л., ЕГН **********,*** дължи на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 19, ет. 2, сумата 29749.92 лв., главница, ведно със законната лихва
върху нея считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.12.2013 г. до
окончателното изплащане; сумата 3605.00 лв., договорна лихва, за периода 30.04.2013 г. – 03.12.2013 г.; сумата 1399.13
лв., представляваща наказателна лихва, за периода 30.04.2013 г. –
03.12.2013 г. и сумата 60.00 лв., такса изискуемост към
03.12.2013 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 29.01.2013 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1022/2013
г., на ПрРС.
ОСЪЖДА
Л.П.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал.
Дондуков“, № 19, ет. 2, сумата 27184.50 лв. (двадесет и седем хиляди сто осемдесет и четири лева и
50 ст.), представляваща непогасена по
давност главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба - 14.01.2020 г., до окончателното изплащане, сумата 8594.82 лв. (осем хиляди петстотин деветдесет и
четири лева и 82 ст.), представляваща непогасена по
давност възнаградителна лихва, за периода 15.01.2017 г. – 15.12.2019 г. и
сумата 2446.73 лв. (две хиляди четиристотин четирдесет и
шест лева и 73 ст.), представляваща непогасена по
давност наказателна лихва, по чл. 19.1 от ОУ, за периода 13.01.2017 г. -
13.01.2020 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 29.01.2013 г., както и сумата 1086.97
лв. (хиляда
осемдесет и шест лева и 97 ст.), на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, чл. 99 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница в
частта за разликата до предявения
размер от 27630.16 лв. и иска за възнаградителна лихва, в частта за разликата до предявения размер
от 8607.26 лв.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал.
Дондуков“, № 19, ет. 2 да заплати на
Л.П.Л., ЕГН **********,*** сумата 23.09
лв. (двадесет
и три лева и 09 ст.),
разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: