РЕШЕНИЕ
№1
гр. В. Търново, 25.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10290 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Ив. М.,
в качеството му на пълномощник на В.М.В. ***. Търново, срещу Решение
№355/01.07.2021г. по НАХД №634/2021г. по описа на Великотърновския районен съд
в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №21-1275-000102/02.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл.
5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т., т. 1 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и
постановяване на ново, по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, както и присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– В. Търново, не е взел становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище са основателност на подадената жалба и за неправилност на
обжалваното съдебно решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №355/01.07.2021г. по НАХД №634/2021г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил наказателно постановление
№21-1275-000102/02.02.2021г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в частта, в която на В.В. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
е отменил е наказателното постановление в частта, в която на В. са наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лв. на основани е чл. 181, т. 2
от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗдвП.
В частта, в която е отменено наказателното постановление, съдебното решение не
е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови като правен резултат, потвърждаване на
наказателното постановление в посочената част, съдът е приел, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, правилно е определен вида и размера на
наказанието.
Така постановеното съдебно решение е неправилно в обжалваната си
част.
От фактическа страна в производството пред въззивния
съд е било прието за установено, че на 18.01.2021г. служители на ответника по
касация са спрели за проверка лек автомобил „Мазда Демио“ с рег. №***, собственост на касатора
и управляван от него. При проверката е било установено, че с издадена заповед
за налагане на принудителна административна мярка по ред на чл. 172, т. 2 от ЗДвП управляваното МПС е спряно от движение. Съдът е приел, че касаторът е знаел и напълно съзнавал, че управлява такова
МПС. Тези изводи не се споделят от касационната инстанция.
В съставения АУАН и издаденото наказателно постановление не е
посочен актът, с който се налага принудителната административна мярка „временно
спиране от движение на ППС“, нито такъв акт е бил изискан и приобщен към доказателствения материал по делото. В приетата по делото
„справка за нарушител/водач“ за касатора В., на стр.
30 от делото са посочени два акта за налагане на ПАМ – Заповед
№20-0258-000073/29.05.2020г. на началник РУ на МВР – Дряново и Заповед
№21-1275-000046/19.01.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
В. Търново. В цитираната справка за първата заповед е отбелязано „изпратен за
връчване“, без отбелязване това действие да е извършено, а за втората е
посочено, че е връчена на 12.04.2021г., когато са били отнети и
регистрационните табели на лекият автомобил. Като се има предвид, че
нарушението се сочи за извършено на 18.01.2021г., към този момент по данни от
системата на МВР, ако е имало наложена ПАМ, то това е станало посредством
Заповед №20-0258-000073/29.05.2020г. на РУ на МВР – Дряново. За нея както се
посочи по данни от ответника не е връчвана на касатора.
Други доказателства, касаещи релевантния за спора факт досежно налагането на
ПАМ „временно спиране от движение на ППС“ не са представени.
При това положение касационната инстанция намира за необоснован
направеният извод за надлежно уведомяване на касатора
за наложената му ПАМ и оттам за недоказан субективен елемент от състава на
нарушението – вината на касатора. След като
издадената заповед за налагане на ПАМ няма данни да е доведена до знанието му
посредством нейното връчване и няма данни подлежащата на предварително
изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП заповед да е била изпълнена, както изисква
на чл. 172, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, то няма как да се приеме убедително, че касаторът е знаел за наложената ПАМ и е управлявал процесното МПС съзнавайки неговият статус. След като не е
безспорно установено недобросъвестност на касатора, а
вината не може да се презюмира, то не е надлежно
установено извършване на административното нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за да
понесе касатора санкцията по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Като е приел друго, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му
част. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се
постанови ново решение, по същество, с което да се отмени наказателното
постановление в съответната обжалвана част.
При този изход на делото основателна
се явява претенцията на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Достатъчни за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА са следните
обстоятелства: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.
36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна, и липсата на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 63д от ЗАНН. В
конкретния случай съдът присъжда разноски в размер на лв. на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба
№1/09.07.20104г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 50 лв., като се съобрази обстоятелството, че пълномощникът на касатора не се е явил пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. ІІ и чл. 222, ал.
1 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №355/01.07.2021г. по НАХД №634/2021г.
по описа на Великотърновския районен съд в частта, в която е потвърдено
наказателно постановление №21-1275-000102/02.02.2021г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в частта, в която
на В.М.В. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1275-000102/02.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– В. Търново в частта, в която на В.М.В. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на МВР да
заплати на *** И.Т.М. от Великотърновска адвокатска колегия, *** №**********
възнаграждение за адвокатска защита по делото в размер на 50/петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.