№ 1018
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501171 по описа за 2021 година
С решение № 260603 от 16.10.2020 г., по гр.д. № 1546/17 г., СГС, І-8 с-в,
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ж. И. срещу Министерство на отбраната на
РБ и Община Харманли обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД, за солидарно осъждане на
двамата ответници, да заплатят на ищцата сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от
унищожаване и повреждане на собствен недвижим имот - жилищна и
стопанска сграда в УПИ II-103 от кв. 11 на с. ***, на административен адрес
ул. "***", за сумата от 7 450 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - погинали собствени движими вещи, сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
- емоционален стрес и битово неудобство, които вреди са настъпили в
резултат на събитие - наводнение, осъществено на 06.02.2012 г. в село ***,
Област Харманли, Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната
стена на язовир "Иваново", находящ се в землището на село Иваново, Община
Харманли, Област Хасково.
1
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯТ и предявените от М. И. при
условията на евентуалност кумулативно съединени искове срещу
Министерство на отбраната с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на суми посочени по-горе.
С решението Община Харманли е ОСЪДЕНА да заплати сумата от 17
030 лв. като обезщетение на имуществени вреди от унищожаване и
повреждане на жилищна и стопанска сграда в УПИ ІІ-103 кв. 11 на с. ***, и
сумата от 5000 лв., като обезщетение от понесени неимуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 17 030 лв. до 50 000 лв. и за разликата
над 5000 лв. до 10 000 лв.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД срещу Община Харманли за сумата от 7 450 лв. обезщетение на
имуществени вреди от погиване на движими вещи.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени исковете на М. И.
срещу Община Харманли за обезщетение на неимуществени вреди за сумата
над 5000 до 10 000 лв., за имуществени вреди от увреждане на недвижим
имот за сумата над 17 030 лв. до сумата от 34 059,90 лв. и от увреждане на
движими вещи за сумата от 4 411,17 лв., е постъпила въззивна жалба от
наследниците на починалата в хода на процеса ищца М. Ж. И. – Г. Р. И., Р. Г.
И., Ж. Г. И. и Т. Г. И.. Изтъкнато е, че М. И. е единствен собственик на
недвижимостите в УПИ ІІ-103, кв. 11, с. ***, по силата на дарение и
наследство. Подчертано е, че съдът е следвало да приложи чл. 162 ГПК
спрямо движимите вещи, като отчете, че за свидетелката Т.И., която ги е
описвала, е било житейски логично в процесната ситуация да не е прецизна в
индивидуализацията по марка, модел, сериен номер и пр. Относно
неимуществените вреди се изтъква, че ищцата е преживяла силен стрес от
самото бедствие, от загубата на имота, който имал и сантиментална стойност
за нея и с който тя свързвала бъдещи планове, от загубата на покъщнината си.
Претендира да се отмени решението в обжалваната част, като се присъдят
допълнително обезщетение на неимуществени вреди в размер на още 5000
лв., обезщетение на имуществени вреди от увреждане на недвижим имот в
размер на още 17 029,90 лв. и обезщетение на имуществени вреди от
увреждане на движими вещи в размер на 4 411,17 лв., както и разноски вкл.
2
по чл. 38 ЗА.
Община Харманли и Министерство на отбраната не вземат становища
по жалбата срещу решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата М. Ж. И. твърди, че на 06.02.2012 г. в с. ***, община Харманли,
поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ (наричан още
„Азмака“ и „Ешмеджика“) било наводнено землището на селото. Поддържа,
че били увредени нейни собствени жилищна и стопанска сграда, разположени
в УПИ II -103 от кв. 11 на с. ***, ул. ***, (в последствие разрушени), като от
това тя претърпяла имуществени вреди в размер на 50 000 лв., а за
претърпени неимуществени вреди (страдания, шок, ужас, стрес от бедствието,
загубата на дом и покъщнина), претендира обезщетение от 10 000 лв. Отделно
твърди, че понесла имуществени вреди в размер на 7450 лв. от загубата на
следните движими вещи (описани в списък на л. 79) – телевизор, пералня,
хладилник 2 бр., микровълнова печка, готварска печка - 2 бр., печка на дърва -
2 бр., фризер ракла - 1 бр., легло с ракла – 1 бр., спалня – 1 бр., легло с бюфет -
1 бр., метална детска кошара - 1 бр., дървена маса - 1 бр., ютия – 1 бр.,
мотофреза - 1 бр., резачка за дърва - 1 бр., напоителна бензинова помпа, 1 бр.,
напоителна ел. помпа - 1 бр., компресор за въздух - 1 бр., циркуляр - 1 бр.,
проточен бойлер - 1 бр., обемен бойлер - 1 бр., електрическа печка - 1 бр., ел.
котлон - 1 бр., ел. скара - 1 бр., радио касетофон - 1 бр., ъглошлайф - 1 бр., ел.
мотор - 2 бр. и електрожен - 1 бр. Претендирано е да се осъдят солидарно
министерството и общината да обезщетят посочените вреди, евентуално да се
осъди министерството, като предпочитан ответник, а ако исковете срещу него
се отхвърлят, да се осъди общината. Претендира законна лихва от датата на
събитието и разноски.
Ответникът Министерство на отбраната претендира, че не е пасивно
легитимиран. Излага доводи, че не му е предоставян за ползване язовира и че
3
не разполага с вещни права върху него, като изтъква, че съоръжението се е
ползвало от Община Харманли за напояване.
Ответникът Община Харманли оспорва исковете. Сочи, че не отговаря
за стопанисването на язовира, както и че не е изяснена собствеността върху
него (съобразно чл. 138б ЗВодите), като изтъква, че същият е предоставен за
ползване на министерството. Отделно твърди, че кметът многократно е
правил опити за иницииране на поправка на язовира от собственика, но
министерството не е предприело действия. Не оспорва, че наводнението е
настъпило поради скъсване на язовирна стена, както и лошото състояние на
последната. Оспорва размера на претенциите и твърдението, че те са
последица от противоправно поведение на служителите на общината.
Претендира да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
В настоящото производство няма спор, че н.а. № 81, том I, дело №
167/1973 г. (л. 61) е съставен за да удостовери, че по силата на давност Ж. Д.
Ф. е собственик на процесния имот, включително построената в него
жилищна сграда, заедно с построените в имота стопански/помощни
постройки. Няма спор, че ищцата М. И. е дъщеря на Ж. Ф., както и че с н.а. №
53, том I, нот. дело № 480/1998 г. – л. 60, ищцата е придобила по дарение от
майка си Т. Р. Ф. ½ идеална част от недвижимия имот, заедно с построените в
него постройки. От представени удостоверения за наследници (л. 15 и др.) се
установява, че Ж. Ф. е починал на 15.01.1985 г. и е оставил за свои
наследници съпругата си Т. Ф. и ищцата М. И. (негова дъщеря), а при смъртта
си Т. Ф. (на 5.11.2011 г.) е наследена само от ищцата.
По делото няма спор относно настъпването на събитията на 06.02.2012
г. в община Харманли, обл. Хасково, свързани със скъсване на язовирната
стена на язовир „Иваново“ („Асмака“ и „Ешмеджика“), и последвалото
наводнение на землището на с. Иваново, както и че приливната вълна е заляла
изцяло и с. ***. Не се спори, че имотът на М. И. е пострадал при бедствието и
намиращите се в него сгради са били увредени, а по-късно – разрушени. Няма
оспорване понастоящем, че общата средна пазарна цена на сградите и
4
инфраструктурата, разположени в процесния УПИ II-103 кв.11, с. ***, общ.
Харманли, към датата на бедствието - 06.02.2012 г. е в размер на сумата от 34
059, 90 лева, а общата пазарна стойност на движимото имущество, за което
се твърди, че се е намирало в сградата към датата на настъпване на
увреждането (06.02.2012 г.), е определено на сумата от 4 411, 17 лева. Вещото
лице излага принципно становище за наличие на обоснована вероятност,
описаното движимо имущество, с оглед неговото естество и конструктивни
особености, да погине или да се увреди до степен на пълна негодност за
ползване, в резултат от измокряне при настъпване на процесното наводнение.
По отношение на вида на движимостите са събрани показания от свидетелка е
Т.И.. Показанията на същата могат да бъдат приети и кредитирани при
съблюдаване на чл. 172 ГПК, доколкото макар и понастоящем тя да участва в
процеса като жалбоподател (поради наследяване на ищцата), към момента на
разпита, лицето не е имало качеството страна в процеса. В показанията е
посочено, че имотът е бил посетен в деня след трагичното наводнение. Там
установила, че първият етаж бил наводнен до тавана, всички мебели били
преобърнати, а телевизори, печки, перални, били опустошени. Като
движимости в имота са посочени две готварски печки, един фризер, два
хладилника, една пералня, микровълнова печка, ютии, без да конкретизира
марки и година на производство. (л. 356-357). Посочено е, че има списък на
всички вещи, които са унищожени и той се намира при адвоката, като при
необходимост свидетелката може да го предостави. Свидетелката сочи, че
майка й приела много тежко събитията за бащината си къща, която редовно
посещавала, а през лятото оставала там със съпруга и внуците си. След
събитията тя продължавала за изживява тежко случилото се, изпитвала ужас
и страх, нямало къде да отиде, след събитията се затворила, нямала желание
да отиде и до магазина. В момента дворът бил голо място, с разположен там
"метален фургон", предоставен от "Гражданска защита".
Пред настоящата инстанция са изоставени и разногласията между
страните относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на
ответника община Харманли по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Спорът е
съсредоточен около доказателствата за размера на дължимата в полза на
ищцата (респ. нейните наследодатели) обезвреда.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
5
налагат следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Както бе посочено пред настоящата инстанция няма спор, че по
отношение на Община Харманли може да се реализири гаранционно-
обезпечителната отговорност за погиване на имущество, собственост на
ищцата М. И.. (Това разрешение е споделено от ВКС по множеството дела,
предмет на касационен контрол – напр. определение № 327/23.04.2019г. на
ВКС, III г.о. , постановено по гр.д. № 3984/18 г. и др.)
Събраните (вкл. и пред настоящата инстанция доказателства – данни за
наследяване) установяват, че процесният имот към датата на наводнението е
бил собственост само на М. И. по силата на наследяване от баща й и дарение
от майка й. Предвид казаното следва в полза на ищцата да се присъди цялата
сума, която съответства на погиналата къща и помощна стопанска постройка.
В този смисъл искането за присъждане допълнително на сумата от 17 029, 90
лв. се явява основателно.
По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът
приема, че същият е надлежно уважен в размер от 5000 лв. Соченият размер е
съответен на принципа в чл. 52 ЗЗД, като отговаря на установилата се
практика по този вид дела, отчита възрастта на пострадалата, отношението й
към погиналия имот, стресът преживян от водната стихия, но в същото време
е отчетено и обстоятелството, че лицето не е присъствало на бедствието и
преките впечатления са след трагичните събития.
Що се касае до обезщетението за унищожените движими вещи,
настоящият състав приема, че свидетелските показания установяват пълното
погиване на всички намиращи се в имота печки (микровълнова печка,
готварски, печка на дърва, електрическа), както и телевизор, пералня,
хладилници, ютия. Останалите вещи не са посочени поименно от
свидетелката, а препращането към списък, изготвен от адвокат по делото, не е
годно доказателствено средство за установяване, че даден вид поне родово
определени движимости са се намирали в имота по време на събитията.
Дължимата сума за обезщетение е в размер общо на 1193,50 лв., с оглед
данните в СТЕ. За тази стойност иска следва да се уважи, като над нея
6
решението, с което той е отхвърлен - да се потвърди.
Предвид всичко казано по-горе настоящият състав приема, че
постъпилата въззивна жалба се явява частично основателна. С оглед изхода
на спора на представителя на жалбоподателите, се следват разноски в размер
на 2 153,40 лв. по чл. 38 ЗА. Следва да се редуцират разноските възложени на
М. И. до сумата от 1537, 14 лв., като общината дължи и държавни такси
допълнително в размер на 1 093,40 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260603 от 16.10.2020 г., по гр.д. № 1546/17 г.,
СГС, І-8, в частта, в която искът по чл. 49 ЗЗД, предявен от М. Ж. И. срещу
Община Харманли за обезщетяване на имуществени вреди от погиване на
недвижим имот е ОТХВЪРЛЕН за сумата над 17 030 лв. до 34 059,90 лв. и
искът по чл. 49 ЗЗД, предявен от М. Ж. И. срещу Община Харманли за
обезщетяване на имуществени вреди от погиване на движим вещи е
отхвърлен за сумата от 1193, 50 лв., както и в частта, в която М. Ж. И. е
осъдена да заплати на Община Харманли разноски в размер над сумата от
1 537,14 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Харманли да заплати на Г.
Р. И., ЕГН **********, Р. Г. И., ЕГН **********, Ж. Г. И., ЕГН **********,
и Т. Г. И., ЕГН **********, наследници на починалата в хода на процеса М.
Ж. И., обезщетение на имуществени вреди от погиване на недвижим имот в с.
***, в размер на допълнително 17 029, 90 лв. и за погиване на движими вещи
в размер на 1193, 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът срещу Община
Харманли за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
5000 лв. до сумата от 10 000 лв. и в частта, в която искът срещу Община
Харманли за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен за сумата над
1193,50 лв. до сумата от 4411,17 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на адв. Н. Д. възнаграждение
по чл. 38 ЗА в общ размер на 2 153,40 лв. допълнително и за двете инстанции.
ОСЪЖДА Община Харманли да заплати допълнително държавни такси
по смета на бюджета на съда в общ размер на 1 093,40 лв. за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8