Решение по дело №3067/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /           .12.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря АННА Д. и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ БАЕВА к. адм. д. № 3067 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Териториална дирекция „Северна Морска“ – Варна при Агенция „Митници“ срещу Решение № 1811/10.10.2019 година, постановено по НАХД № 2628/2019 година на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 377/2018/2019 година от 15.05.2019 година на заместник директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ – Варна при Агенция „Митници“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че съдът неправилно се е позовал на Доклад BG005800/1/6/09.07.2018 година издаден от Митница „Столична“ при Агенция „Митници“ относно спазване на митническото законодателство от жалбоподателя за периода 20.04.2015 - 20.04.2018 година, доколкото същият предхожда писмо № ОСМ (2018) 18661/03.09.2018 година на OLAF, касаещо новоустановени факти и обстоятелства, установени при външно разследване на Европейската служба за борба с измамите и съдържащо безспорни констатации за систематично занижаване на стойността на внасяната стока с около 30%. Твърди, че съдът неправилно е приел, че при липсата на изготвен окончателен доклад, представените доказателства имат само уведомителен характер и нямат обвързваща доказателствена сила. Твърди, че представената от OLAF информация е в съответствие с разпоредбата на чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 година и потвърждава съмненията на митническите органи относно занижена митническа стойност по конкретната митническа декларация. Счита, че износната митническа декларация, макар и частен документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена, и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ в митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди, че липсата на фактура на по-високата стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447, поради което съдът неправилно е приел, че от съдържанието на износната декларация не може да се формира окончателен извод за действителната договорена или реално платена цена. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил констатациите на OLAF за систематично занижаване на стойността с около 30 % при декларирането на внос и за уговорен максимален размер на отстъпката – до 30 % за всяка доставка. Намира за неоснователен извода на съда за липсата на категорични доказателства, обосноваващи извод, че е избегнато отчасти заплащането на дължими държавни вземания, т.к. митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия, като е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на процесната стока в Република България е по-ниска. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът „М.г.б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че изводите на въззивния съд за доказателствената стойност на писмото на OLAF и на износната митническа декларация са правилни и се позовава на Решение на СЕС от 15 септември 2011 година, ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35. Твърди, че установеното несъответствие между сравняваните доставки с около 30% се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „М.г.б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Наказателно постановление № 377/2018/2019 от 15.05.2019 година на заместник директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ – Варна при Агенция „Митници“, с което е наложена имуществена санкция в размер на 804,42 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични вземания затова че на 19.02.2018 година е подало митническа декларация № 18BG002005H00002690 с обявена цена на внесената стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 542,50 щатски долара за метричен тон, с което е избегнало частичното заплащане на публични държавни вземания в размер на 804,42 лева, нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците.

С Решение № 1811/10.10.2019 година, постановено по НАХД № 2628/2019 година по описа на Районен съд – Варна, Наказателното постановление е отменено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че обявената от дружеството стойност на внесената стока е действително платената, поради което дружеството не е извършило нарушението по чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците.

От фактическа страна е установено, че на 20.11.2017 година между „М.г.б.“ ЕАД и Ф. И. СДН.БХД е сключен договор за продажба № BUL/SV/171120/254/01 с предмет на договора – доставка на 1699,50 тона палмово масло марка IFFCO HQPO 36/39. На 12.01.2018 година на пристанище Варна Запад с м/к AVRA MITERAS са пристигнали контейнери № № CARU2755128, CAXU6385011, GESU1316209, MEDU1739739, MSCU3195746, натоварени с общо 5 600 колета, бруто тегло 116 480 кг палмов олеин IFFCO TRISTAR. За стоката е подадена митническа декларация за поставяне под режим „митническо складиране“, регистрирана в МИС под № MRN 18BG002002J0000662/17.01.2018 година. Впоследствие за част от стоката е подадена митническа декларация № MRN 18BG002005H0002690/19.02.2018 година за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмова мазнина IFFCO TRISTAR, 1120 колета по 20 кг. нето тегло, 22 400 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 13 171,20 щатски долара. Към декларацията са приложени фактура № 37637465/07.12.2017 година, издадена от FELDA IFCO SDN BHD, опаковъчен лист, коносамент, сертификат за анализ, здравен сертификат, фитосанитарен сертификат, сертификат за произход, фактура за транспортни разходи, декларация за данните, свързани с митническата стойност.

Митническите органи извършили проверка на внесените стоки от същия вид. С Решение № 32-133335/10.05.2018 година, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 19.02.2018 година, определена е митническа стойност на внасената стока в размер на 1,37 лева/кг., разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, и са взети под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2 661,12 лева, от които са платени 1 972,68 лева и са определени дължими 688,44 лева.

Впоследствие е отправена и молба до OLAF да потърси митническите органи на Малайзия за получаване на информация за стойността, на която стоките били изнесени от Малайзия. На 09.07.2018 година от Митница Столична при Агенция „Митници“ е изготвен Доклад BG005800/1/6/09.07.2018 годшно, относно спазване на митническото законодателство, в който е констатирано, че през проверявания период не са нареждани изходящи валутни преводи без основание към външнотърговски контрагенти. С писмо от 03.09.2018 година директорът на отдел В1 – Митнически и търговски измами към Директорат В при Европейска служба за борба с измамите е уведомил Агенция Митници, че на 30.07.2018 година в Куала Лумпур е проведена работна среща, на която малайзийските власти предоставили на Европейска служба за борба с измамите декларациите за износ за 23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса в България, който бил изпратен за проверка. От писмото е видно, че вносителят „М.г.б.“ ЕАД системно занижава с 30% стойността на стоката при деклариране на вноса в България. Посочено е, че фактурата, вписана в декларацията за износ от Малайзия, е различна от фактурата, посочена в декларацията за внос в България. Към писмото Европейска служба за борба с измамите е приложена износна митническа декларация регистрационен № J33212008108 от 20.12.2017 година на FELDA IFCO SDN BHD за 3399 колета, бруто тегло 70019,400 кг. Въз основа на данните от износната декларация е прието, че декларираната пред митническите органи стойност на палмовото масло е занижена прямо платената при износа от Малайзия, с което дружеството е извършило нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на съдебното си решение.

Въззивният съд е установил фактите, въз основа на представените доказателства и е извел съответстващи на материалния закон правни изводи.

Правилен е изводът на въззивния съд, че износната декларация е годно доказатерлство, арг. от чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013, но не е достатъчно, за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от МК е именно тази, посочена в износната митническа декларация.

Правилен е изводът на въззвия съд, че не са събрани никакви доказателства за платена различна цена от декларираната от жалбоподателя. Съгласно чл. 5, т. 12 от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК – Решение от 15 септември 2011 година, ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35.

Въз основа на горното правилно съдът е приел, че декларираната в износната дакларация стойността на стоката не обвързва българските митнически власти. Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителя, не може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламента. Доказателства за това не са представени. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата е с невярно съдържание.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1811/10.10.2019 година, постановено по НАХД № 2628/2019 година на Районен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                                             2.