МОТИВИ към присъда № 20 / 19.06.2018 г. по НОХД № 142 / 2018 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия А.А.Д. е повдигнато обвинение, затова че на
неустановени дати през периода от 03.11.2017 г. до 16.12.2017 г. в село Градец,
община Котел, при условията на продължавано престъпление, като разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот и след като се сговорили
предварително с М.З.Г., отнел чужди движими от владението на В.В.М. на стойност 644.62 лева и от владението на М.А.Е. на
стойност 490.72 лева, всичко на обща стойност 1135.34 лева, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и
представлява немаловажен случай, с което е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия М.З.Г. е повдигнато обвинение, затова че на неустановена дата през
периода от 03.11.2017 г. до 16.12.2017 г. в село Градец, община Котел, като
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот и след като се сговорил
предварително с подсъдимия А.Д., отнел чужди движими вещи на стойност 644.62
лева от владението на В.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Пострадалото
от престъплението лице В.М. е конституирано по чл.76 от НПК като частен
обвинител и по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателното
производство, след като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу
двамата подсъдими при условията на пасивна солидарност граждански иск за сумата
619.52 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди.
Пострадалото
от престъплението лице М.Е. е конституирано по чл.76 от НПК като частен
обвинител и по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателното
производство, след като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу
подсъдимия А.Д. граждански иск за сумата 272.22 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.
В
открито съдебно заседание на 19.06.2018 г. съдът е изслушал подсъдимите по реда
на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното от тях
самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, след като съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства.
В
съдебно заседание след приключване на съдебното следствие представителят на РП
Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли и на двамата
подсъдими да се определи наказание лишаване от свобода в размер под средния
предвиден, което да се редуцира по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и
изпълнението му да се отложи по реда на чл.66 от НК за определен от съда
изпитателен срок. Счита гражданските искове за основателни и моли съда да ги
уважи.
Частните
обвинители и граждански ищци поддържат обвинението и предявените граждански искове.
Поддържат искането на прокурора относно вида, размера и начина на изтърпяване
на наказанието.
Служебният защитник на подсъдимия
А.Д. – адв. В.Д. ***, моли съда да постанови
осъдителна присъда и да наложи подсъдимия Д. минимално наказание от една година
лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 и изтърпяването на което да се
отложи за изпитателен срок с продължителност, определена от съда. Служебният защитник на подс. М.Г. - адв. Е.М. ***, моли
съда да постанови осъдителна присъда, като определи на подс.
Г. наказание три месеца лишаване при приложението на чл.55 от НК, тъй като и
най-лекото предвидено от закона наказание се явявало несъразмерно тежко. Моли
изтърпяването на наказанието да се отложи за три години изпитателен срок.
Двамата подсъдими изразяват
съжаление за извършеното и молят съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Съдът, след като обсъди се
съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимите
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното производство
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият
А.А.Д. е български гражданин, роден на *** г., без образование
– неграмотен, не работи, не е женен, осъждан.
Подсъдимият
М. З. Г. е роден на *** г., с основно образование, не работи, не е женен, не е осъждан.
Двамата подсъдими
живеят постоянно в село Градец, община Котел и са приятели помежду си.
На неустановен ден в
периода от 03.11.2017 г. до 16.12.2017 г. решили да извършат кражба от къща на
адрес ул. ****** **, собственост на пострадалия В.М.. Знаели, че обитателите
ù работят извън селото и към него период къщата била необитаема. Прескочили през оградата и влезли в двора.
Огледали постройката и решили да влязат през прозорец на първия етаж.
Подсъдимият извадил пирончетата, с които стъклото било закрепено към дограмата,
свалил стъклото и го оставил на земята. През образувалия се отвор влезли на първия
етаж, който бил устроен като механа. Намерили и изнесли през прозореца следните
вещи : една музикална уредба „Сони“ с тонколони към
нея; един приемник за сателитна телевизия „Булсатком“,
един дек усилвател; две малки тонколони за компютър; десет престилки; две
пердета; две бутилки уиски; един стек бира „Астика“ –
кенчета; един стек бира „Каменица“ – кенчета; четири бутилки вино; една декоративна сабя; десет
литра домашна ракия; един медальон; два трилитрови
буркани с консервирани камби. Занесли откраднатите вещи в дома на подс. Д., където си ги поделили.
Няколко дни
по-късно, пак през същия период, подс. Д. решил да
извърши кражба, но от дома на пострадалия М.Е.,*** *** *. Пострадалият и
семейството му работели извън селото и към него момент къщата била необитаема.
Подсъдимият отишъл до къщата, прескочил оградата и влязъл в двора. Счупил
стъклото на един прозорците на първия етаж и през образувалия се отвор
проникнал във вътрешността на къщата. Намерил и изнесъл шест одеяла, три
юргана, две покривки, едно огледало, едно родопско одеяло и две златни
синджирчета в тегло 4.75 гр. Отнесъл вещите в дома си, а няколко дни след това
оставил златните накити в заложна къща „Тони 2009“ в град Сливен.
След извършени оперативно-издирвателни работи подс.
Д. предал стереоуредбата (начупена) и проемника за
сателитна телевизия, заедно с картата, а подс. Г.
предал две тонколони „Сони“. С протокол от 05.01.2018
г. собственикът на заложната къща е предал накитите на полицейския служител Г.
Г., впоследствие върнати на собственика им с разписка от 22.03.2018 г.
Според назначените в
хода на досъдебното производство оценителни експертизи се установява, че общата
стойност на отнетите от владението на пострадалия В.М. вещи е 644.62 лева, а на
тези, отнети от владението на пострадалия М.Е. – 490.72 лева.
Горните
факти съдът прие, след като обсъди всички събрани по делото гласни
доказателства, които кредитира изцяло – показанията на свидетелите В.М. и М.Е..
Към доказателствената съвкупност съдът приобщи и протоколите
за оглед и за доброволно предаване. Протоколите са съставени по реда на НПК,
без да са допуснати някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание,
които да са ги опорочили до степен на негодност, налагащ изключването им от доказателствената съвкупност. Тъй като протоколите са
съставени при условията и реда, предвидени в НПК, са доказателствено
средство за извършване на действията, за реда, по които са били извършени
действията и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Към доказателствения материал съдът приобщи заключенията на
вещите лица С. П., Д. Я., инж. С. В. и С. Г., след като съдът прецени, че дават
екзактен отговор на поставените въпроси.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението, мястото на
неговото извършване и предмета на престъпното посегателство.
Въз
основа на приетото за установени от фактическа страна съдът направи правния извод, че подсъдимият А.А.Д. е осъществил от обективна и субективна престъпния състав
на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че периода от 03.11.2017 г.
до 16.12.2017 г. в село Градец, община Котел, при условията на повторност и на продължавано престъпление, след като се
сговорил предварително с подсъдимия М.З.Г. и разрушил преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1135.34
лева от владението на В.М. и М.Е. без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят не е маловажен, а подсъдимият М.З.Г. – престъпния
състав на 195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, затова че на неустановена дата през периода от 03.11.2017 г. до 16.12.2017
г. в село Градец, община Котел, след като се сговорил предварително с
подсъдимия А.А.Д. и разрушил преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 644.62
лева от владението на В.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
Налице
са всички съставомерни признаци както от обективната,
така и от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба.
Установи се както времето на извършване на престъплението, извършено от всеки
от подсъдимите, така и мястото на неговото извършване. Видът, размерът и
количеството на откраднатите вещи се установява от показанията на пострадалите
лица и от самопризнанията на подсъдимите. Като са взели всички описани по –
горе движими вещи, подсъдимите са прекъснали владението на пострадалите лице
върху тях и са установили свое собствено владение, като са се разпоредили с
тях.
Налице
са и всички квалифициращи деянието признаци. Налице са предпоставките за
ангажиране на наказателната отговорност и на двамата подсъдими по т.5, тъй като
е безспорно, че е налице предварителен сговор между тях преди извършване на
кражбата от дома на пострадалия М. – подсъдимите са планирали кражбата и са
обсъдили детайлите на престъплението.
Правилно
обвинението е повдигнато по т.3, тъй като при извършване на кражбите подсъдимите
са счупили стъклата на прозорците, които по смисъла на НК представляват
преграда, здраво направена за защита на имот.
Деянието
е извършено повторно от подсъдимия Д. и правилно е квалифицирано по т.7-ма. С
присъда, влязла в сила на 08.05.2013 г., постановена по НОХД № 247/2012 г. на
РС Котел, подсъдимият е бил признат за виновен за извършени по чл.195 от НК
престъпление и му е било наложено наказание пробация,
кумулирано с наказание по НОХД № 136/2012 г. на РС
Котел и е постановено да изтърпи по – тежкото от двете, а именно шест месеца
лишаване от свобода с две години изпитателен срок, изтекъл на 08.05.2015 г.
Налице са условията на чл.28 от НК и съдът приема, че настоящото деяние е
извършено в условията на повторност, след като вече
подсъдимият вече е осъждан за друго такова престъпление и от изтърпяване на
наказанието не са изминали повече от пет години, които в случая започват да
текат от датата, когато е изтекъл изпитателният срок. Без значение е
обстоятелството, че деянието, за което е бил осъден тогава подсъдимият, е било
извършено от него, докато е бил непълнолетен.
За да се
квалифицира престъпната дейност по т.5 и по т.7, е поставено условие деянието
да не представлява маловажен случай. В казуса деянието не представлява
маловажен случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.9 от НК, тъй като не
може да се приеме, че липсват вредни последици или същите са незначителни, нито
пък са налице други смекчаващи обстоятелства, заради които деянието да разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъплението кражба.
И
двамата подсъдими са извършили престъплението при условията на пряк умисъл –
съзнавали са обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването
на общественоопасните му последици. Субективният
елемент на престъплението се обективира в
изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите
събития и действия на подсъдимите, намира израз в обясненията, както тези,
дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по време на
съдебното следствие.
Деянията на подсъдимия Д. са осъществени
при условията на продължавана престъпна дейност (чл.26 от НК). Продължаваното престъпление е извършено с две отделни
деяния, които осъществяват поотделно състава на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 от НК – извършени
са през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Деянията са извършени при
една и съща форма на вина
– пряк умисъл. Обективните и субективните
белези на престъпните деяния при последващата престъпна проява се явяват продължение
на предходната и са в причинна връзка
помежду си с оглед вътрешната им определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин.
Именно обективната и субективната връзка характиризира отделните престъпни деяния като едно
продължавано престъпление и
същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която
съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението
си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията на
чл.55 от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете степента на обществената опасност на
деянието и на подсъдимите, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът съобрази, че по отношение
на подсъдимия Д. превес вземат отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства, изразяващи се в предишни осъждания, които го очертават като
личност със завишена степен на обществена опасност. Но съдът прецени, че с
оглед възрастта му, наказанието следва да бъде опредено малко над минимума,
като този подход елиминира опасността от необоснована наказателна репресия и е
съобразен с принципа за адекватност на наказанието и с целта, която преследва
законът – да се превъзпита осъдения и посредством наложеното наказание да бъде
възпиран от извършване на противообществени прояви. При наличните данни съдът
реши, че най – адекватното наказание е две години лишаване от свобода, което
съдът намали с 1/3 и наложи на този подсъдим наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода. На подсъдимия Г. съдът определи наказание в размер на
предвидения минимален от една година лишаване от свобода. Съдът прецени, че
липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства, които да мотивират налагане
на по – тежко наказание. Определеното наказание съдът намали с 1/3 и наложи на този
подсъдим наказание осем месеца лишаване от свобода.
Изпълнението
на наложените на подсъдимите наказания съдът отложи за изпитателен срок, след
като прецени, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК. Към момента на извършване на престъплението подсъдимите не са били
осъждани на лишаване от свобода. Подс. Д. е
реабилитиран по общото наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което е било отложено за две години изпитателен срок, наложено по НОХД №
247/2012 г. на РС Котел, тъй като в изпитателния срок не е извършил друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание (чл.86, ал.1,
т.1 от НК). В изпитателния срок е извършил престъплението, за което е било
осъден по НОХД № 30/2016 г. на РС Котел, но му е било наложено наказание пробация, което не е пречка за настъпване на ефекта на
реабилитацията по право по условното осъждане.
Законът
е поставил изискване пред съда да извърши преценка дали за постигане на целите
на наказание и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително
наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Съдът счита, че следва да се даде
приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето и на двамата
подсъдими извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като
процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно при пълна изолация
от общество. Съдът определи на подсъдимия Г. изпитателен срок от три години, който
дори и в минимална продължителност, е достатъчно дълъг и е в състояние да
реализира в пълнота предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършват противообществени прояви под
страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение,
ако до изтичане на изпитателния срок извърши друго престъпление. С оглед по –
високата лична обществена опасност на подс. Д., съдът
определи на този подсъдим четиригодишен изпитателен срок.
Съдът уважи изцяло предявения от В.М. граждански иск с
цена 619.52 лева – стойността на вещите, които са били отнети, но
невъзстановени от подсъдимите. Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на гражданския
ищец присъденото обезщетение при условията на солидарност, тъй като вредите
произтича от непозволено увреждане (чл.53 от ЗЗД).
Съдът уважи изцяло предявения от М. Е. срещу подс. Д.
граждански иск с цена 272.22 лева, представляващи стойността на невъзстановените вещи.
Съдът
разпореди да се върне на собственика В. М.приемника за сателитна телевизия с
карта към него.
Съдът
разпореди да бъдат унищожени като вещи без стойност музикалната уредба „Сони“ и две тонколонки към нея,
тъй като същите са повредени до степен, която не позволява тяхното възстановяне.
Съдът
осъди двамата подсъдими солидарно да заплатят по сметка на бюджета на бюджета
на съдебната власт сумата 50.00 лева, представляващи окончателна държавна такса
върху гражданския иск, предявен от В.М.. Съдът осъди подс.
Д. да заплати държавна такса в същия размер върху гражданския иск, предявен от М.Е..
Съдът
осъди подс. А.Д. да заплати в полза на ОД на МВР
Сливен сумата 229.37 лева, представляващи разноски в хода на досъдебното
производство, а подс. Г. – сумата 70.38 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
С Ъ Д И Я :