№ 164
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Снежана Бакалова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501498 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника Н. М. И., представляван
от адв. П. срещу решение от 24.07.2015г, постановено по гр.д. № 12969/2009г
Софийски градски съд, ІГО, 17-състав, с което е обявен за нищожен договор
за покупко- продажба, обективиран в НА № 96, н.д. №88/2008г на нотариус
К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на
себе си недвижим имот апартамент № *** в гр. ***, ж.к. ***, бл.***, бивш
блок ***, вх.***, ет.*** , на осн. чл.26,ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД- поради липса
на съгласие.
Във въззивната жалба въззивникът твърди, че решението е постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушаване на
материалния закон. Поддържа, че съдът е разглеждал факти, относими към
иск, който не е бил предявен. Счита, че в нарушение на
съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата в
съвкупност, а едностранчиво. Твърди, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД. Твърди, че по делото не е ясно какъв
или какви искове са приети за разглеждане и не е разпределена
1
доказателствената тежест. Счита, че съдът е нарушил процесуалния закон при
събиране на доказателствата. Моли съда да отмени решението на СГС и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално
да обезсили решението и да го върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Въззиваемите М. С. Т. и Б. С. Т., представлявани от адв. А., са
депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват жалбата
молят решението на СГС да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Първоначално по въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 1568/16
на САС, по което е било постановено решение. Настоящото въззивно
производство е образувано, след като делото е върнато за ново въззивно
разглеждане с решение от 6.11.2020г по гр.д. № 4923/2019г на ВКС, 4 г.о., с
което е обезсилено изцяло решение по в.гр.д.№ 1568/2016г на Софийски
апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от
24.07.2015 г. по гр. дело № 12969/2009 г. на Софийския градски съд, с което е
обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - поради липса на
съгласие, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
96/02.04.2008 г., том III, per. № 3464, дело № 88/2008 г. на нотариус с peг. №
***, с който Н. И., като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си
недвижим имот - апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ - II част,
бл.*** (бивш бл. ***), вх. „Б“, ет. 2; и вместо това са отхвърлени исковете на
М. С. Т. и Б. С. Т. срещу Н. И. както следва: иск, квалифициран като такъв с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - за установяване нищожност на
договор за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната от закона
форма и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване
недействителност на процесния договор, поради липса на съгласие и е уважен
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласен за
недействителен процесния договор, поради липса на представителна власт по
отношение на процесния имот.
В изпълнение на дадените от ВКС указания, исковата молба е била
оставена без движение с дадени указания на ищците по отстраняване на
нередовности на исковата молба. С молба от 22.02.2022г. ищците са
уточнили, че поддържат изложените факти в исковата молба, като предявяват
2
конститутивен иск за унищожаване на процесното пълномощно поради
измама и умишлено въвеждане на упълномощителката в заблуждение на
основание чл. 29 ал.2 във вр. чл. 44 от ЗЗД. Предявяват иск за
недействителност на процесната сделка за покупко-продажба поради
унищожаването на упълномощаването и се позовават на недействителност на
процесния договор за покупко-продажба на основание чл. 42 а.2 от ЗЗД – като
сключен от пълномощник, чиято представителна власт е отпаднала, тъй като
упълномощителната сделка е унищожена, като сключена чрез измама и
въвеждане в заблуждение.
В откритото с.з. поддържат предявените искове. Претендират разноски
за всички инстанции.
Ответната страна оспорва исковете, включително и уточнените такива с
допълнителната молба, като твърди, че последните са погасени с тригодишна
давност. Претендира разноски.
Третото лице –помагач не се явява и не се представлява.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК по отношение на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото
от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение.
От събраните доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищците М. С. Т. и Б. С. Т. са наследници по закон на С. С. Г. е починала
на ***г.
Не е спорно между страните, че С. С. Г. е била едноличен собственик на
апартамент № *** в гр. ***, ж.к. ***-2 , бл.***, бивш блок ***, вх.***, ет.***
при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор със застроена площ от
65.20кв.м. и избено помещение №18 въз основа на договор за покупко-
продажба и наследство по завещание, като правото и на собственост е
констатирано с нотариален акт № 87, т.1, дело 77/2005 на нотариус рег. № ***
на НК.
3
По делото е представено в препис пълномощно, с което С. С. Г.
упълномощава Н. И. И. с ЕГН ********** да я представлява пред всички
органи по въпроси, свързани със собствеността на недвижим имот , а именно
апартамент № *** на етаж ***, вх.***, в бл.*** със застроена площ от
65.20кв.м2, при съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено
помещение № 18, да има право да се разпорежда , включително да прехвърля,
дарява, продава, заменя, ипотекира на когото намери за добре и за цена,
каквато прецени, описания имот. Да договаря сам със себе си. Пълномощното
е подписано от С. С. Г. с посочване на трите имена , като първото е изписано
С. и параф. Пълномощното е със заверен подпис и съдържание от нотариус
096 С. с район на действие РС-Димитровград на 25.03.2008г
От представеното копие от общ регистър на нотариус с рег.№ *** с
район на действие РС- Димитровград се установява ,че на 25.03.2008г под
№ 3161 е вписана заверка на подпис на С. С. Г. в полза на Н. И. И. за
продажба на имот в гр. ***- ап.***, ет.***, вх.***, бл.***. Следващите
вписани сделки до № 3165 са също на името на С. Г.- заверка съдържанието
на пълномощното и заверки на декларации. Видно от представения общ
регистър на нотариуса така описаните нотариални удостоверявания следват
хронологично и не се забелязва във връзка със същите да са налични
изтривания, забелвания или дописвания.
На 02.04.2008г е съставен нотариален акт № 96, н.д. № 88/2008 по описа
на нотариус К., с район на действие СРС, с който С. С. Г., представлявана от
Н. М. И. продава на Н. М. И. собствения си апартамент № *** в гр. ***, ж.к.
*** -2, бл.***, бивш блок ***, вх.***, ет.*** със застроена площ от 65.20кв.м.
и избено помещение №18 за сумата от 22713.70лв, която сума пълномощника
на продавача заявява, че е получил напълно и в брой от купувача. Данъчната
оценка на имота е била 22713.70лв. При съставянето на НА е вписано, че са
представени НА № 87, н.д. № 77 на нотариус с рег. № ***, пълномощно рег.
№ 3162 на нотариус 096 с район на действие РС-Димитровград, декларации,
удостоверения и квитанции.
По делото е представена в заверено копие разписка, с която С. С. Г.
декларира, че на 25.03.2008г е получила сумата от 80 000лв от Н. И. И.,
представляваща продажната цена на апартамент № ***, вх.***, бл.*** със
застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18. Открито е
4
производство по оспорване на разписката.
Във връзка с оспорването е допусната и изслушана съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице И. И., който след анализ на общите и
частни признаци на почерка достига до извод, че ръкописният текст „С. С. Г.”
е изписан от едно лице и след сравнения със събрания сравнителен материал,
като съобразява съвпаденията при изписването на буквените знаци като
посока, форма, разположение на съставните елементи и на графични
признаци, съвпадение в степента на почерковата обработеност, в начина на
изписване и свързване на знаците дава заключение, че ръкописният текст с
името „С. С. Г.” е написан от С. С. Г. и подписът в разписката е положен от С.
С. Г.. Според вещото лице доколкото са констатирани различия в почерка те
нямат характерно значение. Те са въпрос на вариантност и на положение, поза
на изписване.
При разпита в с.з. вещото лице заявява, че няма как да се каже дали
подписът е положен преди текста в документа, видимо е само, че изписването
на трите имена на С. Г. е на значително отстояние от линията на положения
подпис. Според вещото лице няма признаци за кражба на подпис или
ръкопис.
Вещото лице още заявява, че е изследвал оригинал на оспорената
разписка. Заключението е изготвено на 27.02.2013г.
Ищцовата страна е поискала и съдът е задължил ответника да представи
оригинала на разписката от 25.03.2008г. В откритото с.з. на 28.03.2014г. е
представено нотариално заверено копие на разписката с нотариална заверка
№ 3617/01.02.2013г. на нотариус рег. № 274 на НК. При повторното
задължаване на страната да представи оригинала на разписката, тя е завила,
че оригинала на разписката е бил обект на кражба от лек автомобил „Шкода
Окатвия“ на 20.02.2013г., заявена от Н. М. И. по пр. вх. № 6252/13 на второ
РПУ.
Представен е и протокол за разпит на ответника Н. И. от 18.04.2012г
във връзка с документи , издадени във връзка с процесната сделка, съгласно
който той заявява и се подписва под протокола за разпит, че документите са
изгорели при пожар.
Пред въззивната инстанция, при предходното разглеждане на делото, е
изслушана допълнителна СПЕ, изготвена от в.л. И. И., който дава
5
заключение, че ръкописният текст- име на С. С. Г. и подписа в разписката от
25.03.2008г са изпълнени от С. С. Г. , а цифровият текст 25.03 и израза
„двадесет и пети март” не са изпълнени от С. С. Г..
В о.с.з.вещото лице допълва, че първото от заключението си е правил на
база оригинал на оспорената разписка. Вещото лице поддържа заключението
си, че са налице различия в сравнителния материал и изследваните почерк и
подпис, но те не са съществени, а са допустими с оглед начина на изписване.
Вещото лице сочи, че е налице вариантност в изписване на някои букви в
самия сравнителен материал. Вещото лице сочи още, че в сравнителния
материал името на С. е винаги изписано С., а само в изследвания образец- С..
След оспорването на заключението е изслушана тройна СПЕ, изготвена
от вещите лица С. Х., С. Ч. и д-р С. Б. , които дават категорично заключение,
че подписът в разписката – копие, обект на изследване, е копие на подпис
положен от С. Г. и името в разписката е копие на име, написано от С. Г..
Заключението на вещите лица не е оспорено от страните по делото.
Ищцовата страна е оспорила нотариалното удостоверяване на
разписката от 25.03.2008г. Във връзка с оспорването е разпитан свид. К. Н.,
според показанията на когото, преди 6-7 години, Н. И. го помоли да завери
един документ при нотариус – процесната разписка, тъй като се водело дело.
Според свидетеля той занесъл документа на нотариус Р. Д., чиято кантора се
намирала на ул. Ангел Кънчев, зад турското посолство. Според свидетеля
заверката на документа станала между 10 и 14.00часа
Допусната е и изслушана съдебно-компютърно техническа експертиза,
от заключението на която се установява, че през 2013г този нотариус е
ползвал компютърна система за автоматизиране на дейността на нотариусите
„Нотарис”. Според вещото лице програмата дава автоматично номера в
регистри , книги и дела съобразно вида на нотариалното действие. Поддържа
автоматично вписване в общ регистър, азбучен указател и др. регистри.
Според вещото лице в програмата не е предвидена функционалност за
документиране на действия- хронологичен запис на събития, така че да са
проследими действията. Програмата позволява извършване на корекции на
въведени данни, като на съхранение остават само нововъведените данни. При
изследване на програмата вещото лице е констатирало, че запис с рег. №
3617 от 2013г е на стр. 707 със запис предходен номер 3616 и следващ запис с
6
№ 3618 от 01.02.2013г. Като действие , вписано зад този № 3617 е посочено
препис от разписка за 80 000лв за продажба на апартамент 26,ет.***, бл.***
на С. С. Г. с приносител К. М. Н., без да е посочен час.
При разпита в с.з. вещото лице посочва, че програмата позволява
извършване на последващи промени, без да останат следи за начина и
времето на извършване на промените.
От писмо от Община Хасково № 94С-2880-1 от 30.06.2010г се
установява, че лицето с ЕГН ********** е записано с имената Н. М. И. в ЛРК
на гр. Хасково
По делото са събрани гласни доказателства пред първата инстанция,
чрез разпита на двама свидетели, Г. С.- майка на ищците, посочена от ищците
и свид. В. П., посочен от ответната страна.
От разпита на свид. Г. С. се установява, че с починалата С. са живели в
различни входове на един и същи блок, като преди да се разведе свидетелката
е била съпруга на сина й, а също е нейна колежка. През 2008г. С. Г. започнала
много да забравя и да не вижда добре, имала и двигателни проблеми, била
трудноподвижна. Според свидетелката началото на 2008г. С. Г. изгубила
личната си карта, а в началото на февруари станала жертва на кражба на пари,
които изтеглила от банката, като не било установено кой е откраднал парите.
В началото на месец март 2008г. от съседка на С. и от самата С.
разбрала, че при нея дошъл мъж, който твърдял че е полицай и, че за да се
върнат откраднатите пари С. трябва да подпише някакви документи. Според
съседката и самата С., тя подписала документи, за които не знаела какви
точно са и от които нямала копие. Свидетелката се усъмнила и се обадила на
малката си дъщеря, която в този момент отглеждала малкото си дете и тя
дошла да живее с детето в апартамента на свидетелката края на март,
началото на април, за да наблюдава баба си. Свидетелката установява, че с
дъщерите й са се грижили за С.. Имало уговорка този апартамент да бъде
прехвърлен на внучката й М.. За пълномощното в Димитровград разбрала
през 2009г, когато решили да го прехвърлят и разбрали, че апартамента на С.
вече не се води на нейно име, а е продаден.
Свидетелката твърди, че в деня, в които е подписано пълномощното С.
не е пътувала никъде, като свързва тези дни с преживян инцидент-
наводнение. Твърди, че през този ден е чула С. по стационарния телефон в
7
дома й и че дъщеря й Б. е била в този ден с баба си и тя не е пътувала.
Свидетелката твърди, че С. се е придвижвала с бастун, не виждала никак
добре и нямала сили и физическа възможност да стигне до Димитровград.
Според нея, С. никога не е говорила за лице на име Н. и никога не е
разполагала с пари.
От разпита на свид. В. П. се установява, че този свидетел се познава с
ответника, когото е виждал на два пъти- едни път в Хасково и един път пред
блока. Твърди, че е работил като такси през 2008г. за ЕТ”В.-М. П.” и че и
друг път е карал бабата, но на по-кратки разстояния.. Според свидетеля С. му
е разказала, че е била приятелка с майката на Н., ходили в Димитровград до
гробища, казала, че са ходили до нотариус. Според свидетеля същия ден се
върнали в София. С. ходела при жена му, която била в съседния вход и му се
обаждала да отиде да я вземе. Ответникът Н. му платил 200лв за курса.
Твърди, че времето в деня на пътуването е било сухо, без мъгла и валеж.
Бабата имала две внучки, с които не била в добри отношения. По едно време
при С. се нанесли цигани.
По делото е представено удостоверение от ИА”Автомобилна
администрация”, от което се установява, че на ЕТ”В.- М. П.” не е издавано
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, а на В. Й. П. е издадено удостоверение за „водач на лек таксиметров
автомобил” на основание изпитен протокол от 13.06.2013г.
Видно от молба от 08.05.2015г от М. П., собственик на ЕТ”В.-М. П.”
разпитаният като свидетел В. П. е неин син, а фирмата й е извършвала през
2008г дейност ”пътнически таксиметров транспорт” на основание сключен
франчайз договор с „О КЕЙ Супертранс” АД и е подавала съответните
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
От справка на НИМХ от11.11.2014г, се установява, че на 25.03.2008г
времето в района на гр. София е било облачно, със слаб вятър, температура
до 10 С, слаб валеж, в гр. Хасково - облачно с температура до 15С , слаб
валеж, в гр.Димитровград облачно с валежи.
С нотариален акт №155, том 4, дело № 103/2009г. на Нотариус рег. 065
на НК е учредена договорна ипотека от Н. И. в полза на третото лице –
помагач П. Г. И., като обезпечение по договор за заем на сумата 40 00лв.,
сключен на 26.11.2009г. със срок за връщане на сумата - 10 дни от
8
подписването. Ипотекарния кредитор е образувала изпълнително
производство, като е поискала изнасянето на имота на публична продан.
В хода на разследването по ДП №77/ по опис на НСлС, пр. пр.
№12759/10 по описа на СГП е било повдигнато обвинение на Н. М. И. за това,
че на 02.04.2008г. в град София, в кантората на Нотариус Е. К. съзнателно
ползвал, представил неистински документ – пълномощно рег. 3162 от
25.03.2008г. , нотариално заверено от Нотирус Р. С. с район на действие
Районен съд – Димитровград, като в пълномощното били удостоверени
неверни обстоятелства – бащиното име на упълномощения. С Постановление
от 20.11.2014г. на Прокурор от специализираната прокуратура същото е било
прекратено за извършено от него престъпление по чл. 316 вр.чл. 309 ал.1 от
ТК.
Въз основа на събраните по делото доказателства,съдът направи
следните правни изводи:
След връщането на делото от ВКС на въззивна инстанция с указания за
уточняване на исканията на страната и подадената уточняваща молба,
предявените искове следва да се квалифицират, като обективно съединени
иск за прогласяване на недействителността на договор аз покупко-продажба
на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт,
произтичаща от нищожност на упълномощителната сделка на основание чл.
576 във вр. чл. 589 ал.2 от ГПК, поради неспазване на формата й - липса на
нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителката; иск за
прогласяване на недействителността на договор аз покупко-продажба на
основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт,
произтичаща от унищожаемост на процесното пълномощно поради измама и
въвеждане в заблуждение на упълномощителката – чл. 29 ал. 2 във вр. чл. 44
от ЗЗД, че подписва други документи и в условията на евентуалност иск за
недействителност на процесния договор за продажба, поради липса на
представителна власт, произтичаща от липсата на индивидуализация на
имота, описан в пълномощното т.е. извън пределите на дадената
представителна власт и при условията на обективно съединяване - иск с
правно основание чл. 29 ал. 2 във вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка.
С уточняваща молба от 22.02.2022г. ищците са уточнили, че предявяват
9
иск за унищожаване на упълномощителната сделка, поради измама чрез
умишлено въвеждане в заблуждение на основание чл. 29 ал.2 във вр. чл. 44 от
ЗЗД и оглед изхода от този иск – иск за обявяване на договора за покупко-
продажба за недействителен на основание чл. 44 ал.2 от ЗЗД, като сключен
без представителна власт поради унищожаване на упълномощаването.
В тази молба ищците не поддържат и не уточняват, че предявяват иск за
недействителност на второто основание на което се претендира
недействителност на сключения договор за покупко-продажба, а именно –
нищожност на нотариалното удостоверяване, поради неприсъствие на
упълномощителя при извършването на нотариалното удостоверяване на
подписа му.
Ищците са надлежно легитимирани да предявят исковете, тъй като
съгласно даденото разрешение в т. II-6 на ТР №5/2014г. по т.д.№5/2014 на
ОСГТК, както субективното потестативно (преобразуващо) материално право
на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с
обратно действие във времето висящо недействителния договор, така и
неговото субективно материално право да се позове на тази
недействителност, респ. – и процесуалното му право на иск, включващо
предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото
процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са
наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за
предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да
бъдат упражнени от всеки от наследниците му – съразмерно дела му от
наследството.
По отношение на предявения иск за с правно основание чл. 29 ал. 2 във
вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка поради
измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Установява се
от събраните доказателства, че наследодателката на ищците към месец март
2008г. е живеела в град *** в процесното жилище. Към този момент тя е била
трудно подвижна, виждала много зле и имала редица заболявания. От
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. С. се установява, че
била открадната личната карта на С. С. Г., а в последствие й били откраднати
пари. Неизвестни лица се представили за полицаи и поискали да им подпише
10
документи, за да върнат парите които били намерили. С. Г. подписала
всичко, което й било предоставено, като считала, че подписва документи за
връщане на парите й. Според свидетелката, Г. никога не е имала намерение да
упълномощава някого да продава собствения й апартамент. Към момента на
подписване на пълномощното наследодателка била на 83 години, не виждала
добре и лесно можела да бъде заблудена.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свид. С., която макар и
майка на ищците, дава конкретни и логични показания, които не се оборват от
други събрани по делото доказателства.
Показанията на свид. В. П., съдът изключва от доказателствата по
делото, тъй като неговите показания се опровергават от събрания
доказателствен материал по искане на ищците - в частите касаещи какви са
били атмосфрените условия на 25.03.2008г., както и в частите, че е работил
като таксиметров шофьор към 2008г. От събраните по делото доказателства
се установява, че свидетелят има право да работи като таксиметров шофьор
от 2013г, от което следва ,че няма как към 2008г, поне законно, свидетелят да
е работил като шофьор на такси. Установява се и разминаване в
атмосферните условия, така както са описани от свидетеля и удостовереното
от НИМХ. Поради опровергаването на свидетелските показания в посочените
им части съдебният състав намира, че не може да кредитира показанията на
този свидетел и в останалата им част, поради което същите не могат да
служат за обосновка на изводи по делото. При извършената очна ставка
между двамата свидетели, се установяват противоречия в основни твърдения,
като съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свид. С..
Показанията на свид. П., който твърди, че е срещал ответника само два пъти,
единият при пътуването на Димитровград и втори път , когато е бил потърсен
от него да свидетелства, не приема за достоверни, още повече, че не е
установено как точно, ответника е открил свидетеля.
Като допълнителен аргумент за установяване на упълномощаване чрез
измама, следва да бъде преценено, че остана недоказано от събраните
доказателства извършването на плащане от страна на ответника на сума в
изпълнение на договора за покупко-продажба на наследодателката на ищците.
Съдът изключва от доказателствата по делото представената разписка, тъй
като същата не бе представена в оригинал по делото, след изискването й от
11
страната. Въпреки, че бе представен нотирално заверен препис от същата,
автентичността на разписката по делото не е установена, съответно не е
установено авторството на изявлението, обективирано в същата. Само
първата от назначените експертизи е работила върху оригинала, като същата е
била аргументирано оспорена от страната. Последващите експертизи не са
изследвали оригинала на разписката, което им пречи да дадат категорично
заключение за авторството й. Данните предоставени от ответника причините
за загубването на разписката в настоящото производство (кражба от
автомобил на трето лица) и по досъдебното такова ( на 18.04.2012г. при
разпит пред органите на разследването заявява, че документите са изгорели
при пожар) си противоречат взаимно. Породи изключването на разписката от
доказателствения материал, не може да се приеме за установено, че С. Г. е
потвърдила сключването на договора, още повече, че формата необходима за
това потвърждаване е същата форма, която е предвидена за
упълномощаването – нотариална заверка не само на подписа, а и на
съдържанието.
Поради основателността на иска за унищожаване на упълномощаването,
поради измама чрез умишлено въвеждане в заблуждение, следва да бъде
уважен и иска за обявяване за недействителен на договора за покупко-
продажба, като сключен от лице без представителна власт. След като се
установи, че наследодателката на ищците не е имала намерение да
упълномощи ответника да продаде притежавания от нея недвижим имот, като
с предявяването на настоящи иск е налице изрично противопоставяне на
сключването на договора, то последният е недействителен и следва да бъде
прогласен за такъв, като не е породил целените с него правни последици.
Поради изложеното по-горе, че не се поддържа в уточняващата молба
второто основание на което се претендира недействителност на сключения
договор за покупко-продажба, а именно – нищожност на нотариалното
удостоверяване, поради неприсъствие на упълномощителя ,съдът не следва да
се произнася по неговата основателност.
Тъй като искът за недействителност на процесния договор за продажба,
поради липса на представителна власт, произтичаща от липсата на
индивидуализация на имота, описан в пълномощното т.е. извън пределите на
дадената представителна власт е съединен в условията на евентуалност и тъй
12
като иска с правно основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД се уважава, то не следва
съдът да се произнася по този иск.
В обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с искове по чл. 26 от ЗЗД и се е произнесъл по тяхната основателност.
Доколкото се установява, че е била налице нередовност на исковата молба и
след отстраняването на същата се установява какви искови са предявени с
исковата молба и доколкото се касае за неправилна правна квалификация на
предявените искове, обжалваното решение не следва да бъде обезсилвано, а
да бъде отменено, като вместо това съдът се произнесе с решение в посочения
по-горе смисъл.
При този изход на производството, съдът следва да се произнесе по
разноските за всички инстанции, както следва:
Поради основателността на предявения иск и основателността на
въззивната жалба на ищците се дължат направените разноски в пълен размер
за първата инстанция в размер на 2 389,87лв., като същите са присъдени и
решението в тази му част не следва да се отменя. За въззивната инстанция
при първото разглеждане на делото в размер на 4 870 лв. и за въззивната
инстанция при второто разглеждане на делото в размер на 337,87лв. или общо
5 207,87 лв. за въззивната инстанция. Пред ВКС ищците не са представили
доказателства за направени разноски.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.07.2015г, постановено по гр.д. № 12969/2009г
Софийски градски съд, І ГО, 17-състав, с което е обявен за нищожен договор
за покупко- продажба, обективиран в НА № 96, н.д. №88/2008г на нотариус
К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на
себе си недвижим имот апартамент № *** в гр. ***, ж.к. ***, бл.***, бивш
блок ***, вх.***, ет.*** , на основание чл.26,ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД- поради
липса на съгласие, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 29 ал.2 от ЗЗД във вр. чл. 44 от ЗЗД
упълномощаване, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието на от нотариус 096 С. с район на действие РС-
13
Димитровград на 25.03.2008г., с което С. С. Г. упълномощава Н. И. И. с ЕГН
********** да я представлява пред всички органи по въпроси, свързани със
собствеността на недвижим имот, а именно апартамент № *** на етаж ***,
вх.***, в бл.*** със застроена площ от 65.20кв.м2, при съседи – стълбище,
апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18, да има право да се
разпорежда , включително да прехвърля, дарява, продава, заменя, ипотекира
на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, описания имот, да
договаря сам със себе си поради измама, чрез умишлено въвеждане в
заблуждение на упълномощителя.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД
договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 96, н.д. №88/2008г на
нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е
продал на себе си недвижим имот апартамент № *** в гр. ***, ж.к. ***,
бл.***, бивш блок ***, вх.***, ет.***, със застроена площ от 65.20 кв.м, при
съседи – стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18,
като сключен без надлежно учредена представителна власт.
Решенето е постановено при участие на трето лице-помагач на ищците
– П. Г. И. ЕГН **********
ОСЪЖДА Н. М. И. ЕГН ********** да заплати на М. С. Т. ЕГН
********** и Б. С. Т. ЕГН ********** направените разноски за въззивна
инстанция в общ размер от 5 207,87 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14