РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1691 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Р.И.Й. твърди, че на 22/2/2016 год. на път
Е-79, при управление на ППС с животинска тяга, пострадал при пътно-транспортно
произшествие, предизвикано от водача на лек автомобил Москвич с рег. № М 3712
АН, управляван от С.А.Г.. Последният управлявал автомобила си с несъобразена с
пътните условия и собствените си възможности скорост, не подсигурил достатъчно
надлъжно странично отстояние от движещото се ППС с животинска тяга и настъпил
удар между двете превозни средства. От произшествието ищецът претърпял следните
телесни увреждания: непълно счупване (пукване) на черепа –фронтално и
черепно-мозъчна травма с изпадане в безсъзнателно състояние; фрактура на носните
кости; травма на гръдната кост с кръвонасядане, оток и контузия в областта на
кръста. Той бил приет за болнично лечение, но въпреки това не се възстановил –
движенията му били трудни и болезнени, не отшумявали симптомите от получените
телесни увреди, от което той не бил пълноценен в ежедневието за себе си и за
близките си; изпитвал болки и страдания, неудобства и затруднения. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Москвич – С.Г.
била застрахована от ответното дружество. Той предявил претенция към ответника
за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но до изтичане
на срока не получил отговор; отговор от ответника пристигнал след изтичане на
срока, с искане на доказателства, които не били съществени. Ето защо, и като
определя обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди на сумата 40
000 лева, ищецът моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
сума. Претендира законна лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне от ответника – 13/7/2016 год. до окончателното изплащане на
главницата и направените по делото разноски.
Ответникът З.Д.и з. АД оспорва
предявения иск. Не оспорва наличието на правоотношение по сключен между него и
водача на лекия автомобил Москвич
застрахователен договор по застраховка Гражданска отговорност. Оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие. Липсвало противоправно поведение
на водача на лекия автомобил. Твърди, че ищецът управлявал ППС под влияние на
алкохол. Не били установени по категоричен начин и твърдените от ищеца
увреждания. Ищецът се възстановил сравнително бързо от причинените увреждания.
Ответникът оспорва размера на обезщетението, оспорва ищецът да е търпял болки и
страдания, както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на
МПС и претърпените от ищеца увреждания. Счита, че не дължи лихва, тъй като
пострадалият не изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените му вреди, поради което и ответникът не е изпаднал в забава. Моли
искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 22/2/2016 год. на път І Е79, км. 99+500 е настъпило пътно
транспортно произшествие между лек автомобил Москвич 412 с рег. № М 3798 АН,
управляван от С.А.Г. и ППС – кон с каруца, управлявано от ищеца Р.И.Й.. Алкохолната проба на водача
на каруцата, направена при настъпване на произшествието била положителна. В
изготвения протокол за ПТ е отбелязано, че Гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил е била застрахована от ответното дружество.
Със
споразумение от 28/6/2017 год. по нохд № 879/2017 год. на РС-гр.Монтана, С.А.Г.
е признат за виновен в това, че на 22/2/2016 год. на главен път Е-79, на км
900+500, при управление на лек автомобил Москвич 2140, с рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Р.И.Й. е приет за лечение в МБАЛ в
гр.Монтана на 22/2/2016 год., където е останал до 23/2/2016 год. Окончателно
поставената му диагноза е контузио капитис, комоцио церебри, абузус алкохолика.
В съдебно-медицинско удостоверение № 22/2016 год., издадено от началник
отделение Съдебна медицина на МБАЛ в гр.Монтана са описани следните увреждания
на Р.И.Й.: охлузвания в областта на вътрешната част на лявата вежда,
разкъсно-контузна рана на гърба на носа, оток и охлузване по долен клепач на
ляво око, разкъсно-контузна рана на ръба на езика в дясно, охлузване в дясната
тилна област на главата, натъртване в областта на гръдния кош в ляво и на
кръста отзад. В периода 17/2/2017 год.-22/2/2017 год. Р.И.Й. е приет отново за
лечение в болницата в гр.Монтана и му е поставена диагноза световъртеж от
централен произход.
Вещото лице по съдебно-медицинската
неврологична експертиза, дава заключение, че полученото от ищеца мозъчно
сътресение протекло с леко степенни промени в съзнанието, зашеметяване,
повлияно и от алкохолната консумация. В медицинските документи нямало данни за
изпадане на пострадалия в състояние на комоционна кома, а единствено за зашеметяване
в условията на алкохолна консумация. В хона на активното наблюдение не били
отчетени задълбочаващи се количествени промени в съзнанието, неврологичен
дефицит или други усложнения. В медицинската документация липсвали данни и за
счупване на черепа и носните кости. Пострадалият бил изписан от болница в деня,
следващ постъпването му, тъй като не били отчетени степенни количествени
промени в съзнанието и клинични данни за патологични отклонения в неврологичния
статус.На четвъртия ден, след преживяната травма, на пострадалия било
препоръчано симптоматично лечение, при нужда, с обезболяващи и антивертижни
медикаменти. От проведено след една година КТ изследване на главен мозък не
били установени лезии на мозъчния паренхим, патологични корекции в епи- и субдуралните
пространства с травматичен произход. Според вещото лице констатираните
отклонения в неврологичния статус – „Интенцинен тремор и нестабилност в позата
на Ромберг, при затворени очи, без латерализация“ можели да бъдат обяснени с
хронична алкохолна консумация; с това можели да се обяснят и констатираните
година по-късно слухови нарушения. Вещото лице не може да заключи категорично,
че зашеметяването при ищеца е било причинено от травматичните увреждания на
главата, съпроводени от мозъчно сътресение, предвид наличието на алкохолно
опиянение. Според вещото лице уврежданията не притежават медико-биологичен
признак разстройство на З.то, временно опасно за живота.
Вещото лице травматолог по
назначената медицинска експертиза, дава следното заключение: уврежданията,
получени от ищеца, като последица по пътно-транспортното произшествие са -
дълбока охлузна рана с размери 3х3 см. На вътрешната повърхност на лявата
вежда; цепковидна рана и охлузване 1.6 см на гърба на носа, петнисто
охлузванена долния ляв очен клепач 1,8х0,8 см., повърхностна рана на езика
0,8х0,3 см., петнисто охлузване на тилната област на главата 3,3х5 см, контузия
на лявата част на гърдите и поясната област. Тези увреди били получени от удари
на главата и тялото в детайли от каруцата, в която е пътувал в момента на
удара. Тези увреждания били във връзка с настъпилото произшествие и довели до
временно разстройство на З.то, неопасно за живота. Към момента на настъпване на
произшествието, ищецът бил в средна степен на алкохолно опиянение – 2.23 промила
алкохол в кръвта. Липсвали данни за фрактури на черепни кости или по
опорно-двигателния апарат. Лечебният и възстановителен период на ищеца
продължили 2 седмици., през първата от които той изпитвал по-интензивни болки.
Към момента раните били окончателно заЗ.ни, имало остатъчен белег от 1.5 см на
носа и депигментиран участък от кожата над лявата вежда.Относно контузията на
гръдния кош данни се съдържали само в съдебно медицинското удостоверение, но
без наличен оток. Тази контузия, както и болезнеността в поясната област на
гръбнака не оказали влияние върху движенията на снагата на пострадалия. Подобни
контузии се срещали при травми в покрити с дебело облекло части на тялото.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза дава заключение, че преди настъпване на
произшествието лекият автомобил се движил със скорост от 71 км/час, като
произшествието настъпило извън населено място, без данни за наличие на знак,
ограничиващ скоростта. Пътният участък бил прав, настилката – асфалтова, суха,
без неравности. Произшествието настъпило при добра видимост в светлата част на
денонощието. Платното за движение се състояло от две ленти – по една за всяка
посока, разделени с непрекъсната линия по посоката на движение на лекия
автомобил, а в обратна посока на движение – с прекъсната линия. Преди мястото
на произшествието, по посока на движение на лекия автомобил имало поставен знак
„Забранено изпреварването“. Мястото на удара било на около 1.8-2.2 метра от
десния крй на платното за движение по посока на движението на автомобила.
Каруцата се движила в дясно на дясната пътна лента попътно на автомобила. При
застигането й водачът на лекия автомобил не намалил скоростта, нито предприел
спиране и се ударил с предната си дясна част в задната лява част на каруцата.
След удара, автомобилът преминал в насрещната пътна лента и се установил върху
левия банкет, а каруцата била разрушена изцяло. Според вещото лице водачът на
лекия автомобил е имал възможност да забележи движещата се пред него каруца, да
намали скоростта, да спре преди мястото на удара или да изпревари каруцата.
Нито едно от тези действия не било предприето от него и това станало причина за
настъпване на произшествието. Вещото лице не счита, че водачът на каруцата е
допринесъл за настъпване на произшествието.
Горното се установява от събраните
по делото писмени доказателства и заключението на автотехническата и
медицинските експертизи, неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Москвич 2140 с рег.№ *******С.Г.. В качеството си на застраховател,
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца и механизма на
настъпване на произшествието се доказват от споразумението по нохд № 879/2017 год. на
РС-гр.Монтана, имащо сила на влязла в сила присъда на наказателния съд, която е
задължителна за настоящия съд.
Фактът, че ищецът е пострадал от произшествието се
доказва от медицинските експертизи и представените писмени доказателства –
медицински документи и констативен протокол, въз основа на които съдът приема
за доказано, че ищецът е пострадал от посоченото ПТП. Той получил телесни
увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани и охлузвания в различни
области на тялото, изрично посочени от вещото лице – травматолог. Доказва се,
че травмите са причинили болки на ищеца за период от около 2 седмици. Толкова
бил периодът и на пълното му възстановяване.
По делото не се доказа ищецът да е претърпял
черепно-мозъчна травма с пукване в областта на черепа и изпадане в
безсъзнателно състояние и фрактура на носните кости. И двете вещи лица по
медицинските експертизи не са констатирали подобни регистрирани увреждания при
ищеца, след произшествието. Не се доказва и ищецът да е претърпял вреди под
формата на затруднени движения (това твърдение се опровергава от заключението
на вещото лице – травматолог), неудобства и затруднения в ежедневието (за
настъпване на подобни негативни последици по делото не са събрани никакви
доказателства). Ето защо отговорността на ответника следва да бъде ангажирана
единствено за обезщетяване на доказаните вреди, които се намират в причинно –
следствена връзка с произшествието, а именно болки от разкъсно-контузни рани и
охлузвания.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите е неоснователно. По делото са представени
доказателства за това, че водачът на ППС с животинска тяга е употребил алкохол
преди да предприеме управлението на превозното средство. Така, той нарушил
забраната на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП да не управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. По настоящото дело безспорно се доказва,
че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца е била 2.23 промила. Липсват
доказателства обаче нарушението на тази законова забрана да е допринесла по
някакъв начин за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Липсват
доказателства алкохолното опиянение да е допринесло за такова поведение на
ищеца, което обективно да е подпомогнало или улеснило настъпване на
произшествието. Управлението на ППС с толкова висока концентрация на алкохол в
кръвта безспорно представлява закононарушение, но този въпрос не подлежи на
обсъждане по настоящото дело. Поведението на ищеца се разглежда единствено в
контекста на направеното възражение за съпричиняване. Предвид липсата на
установена връзка между настъпване на произшествието и противоправното
поведение на ищеца, то възражението за съпричиняване не следва да бъде уважено.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди,
доказания интензитет на страданията на ищеца и времето, необходимо за
възстановяването му. При определяне на обезщетението съдът взема предвид, че
ищецът е получил сравнително леки наранявания, възстановяването му е приключило
за срок от 2 седмици и няма никакви негативни прогнози за здравословното му
състояние. Съдът съобразява също така и икономическите условия в държавата към
момента, когато е настъпило произшествието, като стандарт, на чиято база се
определя пропорционално обезщетение. Като се вземат предвид посочените
обстоятелства съдът приема, че обезщетение от 1000 лева отговаря на критерия за
справедливост и обезщетява доказаните вреди, претърпени от ищеца. Искът в
останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лева и за вреди, изразяващи
се в трудни и болезнени движения, неудобства и затруднения в ежедневието,
пукване на черепа, счупване на носни кости и изпадане в състояние на
безсъзнание, следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищците да се присъди и
законната лихва. Такава в случая се дължи от датата на произшествието, но с
оглед претенцията на ищеца лихва следва да бъде присъдена от 13/7/2016 год. до
окончателното изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищецът е освободен от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 50 лева и 15 лева разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищеца, на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 300, съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът също дължи на ответника разноски и
възнаграждение за процесуален представител. Ответникът е направил разноски в
размер на 1260 лева и съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи да му
заплати 1238.50 лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата
100 лева. Фактическата и правна сложност на делото и разглеждането му в две
съдебни заседания, не предполагат присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
по-висок размер. Съобразно отхвърлената част от иска, ищеца следва да заплати
на ответника сумата 97.50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника 1336 лева юрисконсултско
възнаграждение и разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Р.И.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
ж.к.*******, партер – адв.Й.Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 1000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разкъсно-контузни
рани и охлузвания, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие от 22/02/2016г,
ведно със законната лихва от 13/7/2016 год. до окончателното изплащане на
главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен от 40 000 лева и за вреди, изразяващи се в трудни и
болезнени движения, неудобства и затруднения в ежедневието, пукване на черепа,
счупване на носни кости и изпадане в състояние на безсъзнание.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати в полза на Софийски градски съд,
на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата
65 лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Й.Д., САК, с адрес ***,
ж.к.*******, партер, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, сумата 300 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.И.Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, ж.к.*******, партер – адв.Й.Д., да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1336 лева юрисконсултско
възнаграждение и разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: