РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2335
гр. Пловдив, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ,
ХV състав в публично заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от Председателя
АД № 1200 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Х от АПК.
Образувано е по жалба на „ИНДЖОВСТРОЙ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.С.И. ***, обективиран
в писмо с изх. № 7000-19914 от 20.05.2020г.
Обективираните в жалбата възражения се
свеждат до следното: нарушени са изискванията на АПК относно задължителните
реквизити на административния акт, същият е немотивиран като препращането към
мотиви за отказ за издаване на друг акт е принципно недопустимо.
Излагат се съображения и по съществото на правния спор.
Претендира се отмяната на отказа на Кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 7000-19914
от 20.05.2020г. Претендират се разноските по делото и се представя списък на
същите.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна и претендира потвърждаването на оспорения административен акт.
Съгласно Определение № 11814 от
23.09.2020г на Върховния административен съд, постановено по АД № 9024/2020г.
жалбата е допустима и подадена при наличието на правен интерес, което налага извод за
ДОПУСТИМОСТ на жалбата.
Съдът
установи, че „ИНДЖОВСТОЙ“ ЕООД със заявление с вх. № 94006-162/10/ от
13.03.2020г. до Кмета на район „Централен“ при община Пловдив е поискано
одобряване на технически проект по част: План за управление на строителните
отпадъци на обект: жилищна сграда с височина Н -9.60м, 12.00м, 15.00м с фитнес
зала с кафене, шест магазина за промишлени стоки и две ателиета за индивидуална
творческа дейност в УПИ II-286,
кв. 443 по плана на Първа градска част-гр. Пловдив, с адрес: бул. „Марица“ № 146А.
Към заявлението са приложени План за управление на строителните отпадъци,
Разрешение за строеж № 122 от 17.05.2008г. на Главния архитект на район
„Централен при община Пловдив; скица на ПИ.
По повод това заявление административният
орган не се е произнесъл в срок.
Съдът установи, че до кмета на район
„Централен“ при община Пловдив друго юридическо лице, а именно „РАДЕВ-06“ ЕООД,
с ЕИК *********, представлявано от управителя С.А.Р., е подало заявление с вх.
№ 7000-19914 от 13.04.2020г., с което е уведомен административният орган, че
възнамерява да открие строителна площадка и състави протокол по реда на чл.
157, ал.2 от ЗУТ за строеж: жилищна сграда с височина Н -9.60м, 12.00м, 15.00м
с фитнес зала с кафене, шест магазина за промишлени стоки и две ателиета за
индивидуална творческа дейност в УПИ II-286, кв. 443 по плана на Първа градска
част-гр. Пловдив, с адрес: бул. „Марица“ № 146А.
Точно по това заявление административният
орган се е произнесъл с оспореното писмо с изх. № 7000-19914 от 20.05.2020г.
Посочил е, че с предходно заявление с вх. №94006-162/10/
от 13.03.2020г. е поискано одобряване на технически проект по част -ПУСО.
Не е изяснено от кого е подадено това
заявление, какви документи са приложени към същото, не са изложени конкретни
мотиви относно заявлението от 13.03.2020г. Във връзка с изложеното в писмото
относно заявлението на „РАДЕВ-06“ ЕОД е посочено, че липсва основание това
заявление да бъде уважено, тъй като Разрешение за строеж №122 от 17.05.2008г.
на Главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив е презаверено на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ на
28.05.2011г. Същото е повторно заверено на 25.04.2014г. На 22.05.2017г.
Главният архитект на район „Централен“ при Община Пловдив е извършил трета
презаверка на същото основание без да съобрази разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗУТ /ДВ.бр.13/2017г. в сила от 07.02.2017г.
Посочено
е в мотивите на оспорения акт, че презаверката, извършена на 22.08.2017г. е
нищожна по своя характер.
Не са
представени доказателства от ответника, че презаверката, извършена на
22.05.2017г. е прогласена за нищожна по съответния административен или съдебен
ред, въпреки изричните указания на съда, дадени с Разпореждане от 28.09.2020г.
/л.94 по делото/.
Настоящият
съдебен състав намира, че е недопустимо да извършва косвен съдебен контрол по
отношение на презаверката на РС, извършена на 22.05.2017г. от Главния архитект
на район „Централен“ при Община Пловдив. Институтът на косвения съдебен контрол
(дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание
на гражданската колегия на Върховния съд като правомощия в рамките на
задължението (на съда) за преценка на правопораждащите факти - съдът може да
констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го
изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени
правоотношения) намира приложение само в гражданския процес, в който има за
предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един административен
акт е възможно да представлява факт с правно значение (например правопораждащ
факт). Аналогична разпоредба на чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
в процесуалните закони в областта на административното право не е налице,
защото възможността съдебен контрол за действителност на административните
актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 от АПК. Въвеждането
на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за
обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена
законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез
зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни.
Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се разглежда
от административен съд, респективно Върховния административен съд, като се
подчинява на всички правила на административния процес, включително относно
родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на
доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в
административния процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на
административното правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един
съд от друг.
Следователно административният орган трябва по
съответния административен или съдебен ред да прогласи нищожността на
извършената трета по ред презаверка на РС, тъй като действително разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗУТ е материалноправна, а
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.
Освен това при издаването на оспореното писмо
административният орган е нарушил изискването на чл. 26 от АПК, жалбоподателят
не е уведомен за започналото административно производство. Въобще не е уведомен
и за издадения административен акт.
Установените нарушения, допуснати при
постановяването на процесният акт, обективиран в писмо с изх. № 7000-19914 от
20.05.2020г., водят до незаконосъобразност на същия и съставляват отменителни
основания по смисъла на чл.146 т.3,4 и 5
от АПК.
От жалбоподателя своевременно са претендирани
съдебни разноски, които се установиха в общ размер от 700лв. /седемстотин лева/, от които 50лв.- ДТ; 150лв. ДТ пред ВАС и 500лв.- адвокатско възнаграждение, която сума
ответникът дължи в полза на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
172 ал.2 от АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХV състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на район „Централен“ при
Община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 7000-19914 от 20.05.2020г.
ВРЪЩА административната
преписка на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив за произнасяне
съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебния акт.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „ИНДЖОВСТРОЙ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.С.И., сумата в размер
на 700лв. /седемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: