Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Елисавета Деянчева
гр.д. № 405 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от М.С.Р., починал след депозирането на исковата
молба - на 29.12.2020 г., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите законни
наследници -
Г.Т.Р., ЕГН ********** – съпруга на ищеца, И.М. Р., ЕГН ********** - син
на ищеца, С.М.Р., ЕГН ********** - дъщеря на ищеца, против Прокуратура на
Република България.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2012 г. ищецът
бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № ЗМ-490/2011 год. по описа на
РУ „Полиция“, гр. Кюстендил, преписка вх. № 722/2011 г. по ДП № 441/2011 г. по
описа на Районна прокуратура – гр. Кюстендил, за извършването на престъпление
по чл. 170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр. с ал.1, пр.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 22.09.2010 г. С оглед повдигнатото обвинение му била извършена
полицейска регистрация, която накърнила доброто му име и репутацията му в
обществото, сред колеги и приятели.
След приключване на досъдебното производство делото
било внесено в съда и образувано НОХД № 536/2012 г. на КРС, като последното
продължило повече от 7 години. Проведени били около 40 съдебни заседания,
сменени били два състава на съда, а в заключение производството по делото
приключило с оправдателна присъда на 21.09.2018 г., същата потвърдена с решение
на горната инстанция, постановено по пътя на въззивния съдебен контрол по ВНОХД
№ 117/2019 г., и влязло в сила на 20.05.2019 г.
КРП с вх. № 10137/2019 г. иницирала процедура по
възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, като
предложението й било оставено без уважение с резолюция от 20.09.2019 г., поради
липса на законово основание за това.
Твърди се, че ищецът работел като държавен служител. В
резултат на гореописаното с месеци бил обвиняем, а с години – подсъдим, като
понасял всички неудобства и ограничения, които това процесуално качество му
налагали. Тази ситуация повлияла и на поведението, и на психиката на ищеца –
станал раздразнителен, потиснат, влошил отношенията си със семейството,
изпитвал постоянен страх от несигурното си положение и неизвестно бъдеще,
свързани с евентуалното му уволнение непосредствено преди пенсионирането му и
др. Тормозел се преди всяко заседание, което неминуемо довело и до влошаване на
здравословното му състояние. Като резултат от разклатената му нервна система
заболял от артериална хипертония, хронични бъбречни заболявания, анемичен
синдром, тромбофлебит.
В резултат на всичко изложено ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на честта и
достойнството му, преживяване на физически и душевни болки и страдания, стрес,
депресия, влошаване на физическото и психическото му здравословно състояние, а
и имуществени такива в размер на 300 лв., с оглед заплащане на предоставените
му адвокатски услуги по водене на делата.
Предвид
изложеното се поддържа
искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.С.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата в размер на 20 000 (двадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, изразяващи се в
негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на
чувство на несигурност и страх от незаконно (признато за такова с решение по
НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло
в сила на 20.05.2019 г.) осъждане, за нещо, което не е извършил, преживени
душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на
психическото му и физическо здраве и причиняване на множество заболявания с
траен характер, както и сумата от 300,00
(триста лева), представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на хонорар за адвокатска защита, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила
(потвърдителното решение на Кюстендилки Окръжен съд от 20.05.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и сторените разноски в настоящото
производство.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че
исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения:
досежно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди ищецът не сочел доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените
за настъпили вреди и поведението на Прокуратурата. Нещо повече, не били
представени каквито и да е
доказателства, които да подкрепят твърденията на Р. за причинените му стрес,
срам, неудобства, напрежение, морални страдания, накърняване на доброто му име
и др. Не се установявало в тази връзка прокуратурата да е разгласявала публично
повдигнатото обвинение, като същата не носела отговорност за поведението на
трети лица в тази насока.
Алтернативно, ответната страна оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена. Поддържа се, че
в ППВС № 4/1968 г. са посочени критериите, от които съдът следва да изхожда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на
чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка Прокуратурата сочи, че макар в действителност
наказателното преследване срещу ищеца да е продължило в неразумен срок, то това
не може да бъде вменено във вина на ответника, доколкото в голямата си част
производството по делото се е намирало в съдебната фаза на процеса и други
субекти са били отговорни за своевременното му разглеждане и приключване.
Размерът на търсеното обезщетение не кореспондирал и на икономическата
обстановка в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели в
тази насока, като от друга страна търсеното обезщетение не следвало да се
превръща в източник на обогатяване за пострадалия, в който смисъл била и
практиката на върховната съдебна инстанция. При определяне на размера на
обезщетението следвало да бъдат отчетени тежестта на обвинението, неговата
продължителност, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда, извършените действия по разследването с участието на обвиняемия и
ефектът им върху него и неговите близки. В конкретния случай и с оглед
посочените критерии, характерът и степента на увреждане на ищеца не били
високи, а упражнената спрямо него принуда не била с голям интензитет. Не били
вземани спрямо Р. мерки за неотклонение или предприемани други мерки за
процесуална принуда; извършваните с негово участие действия по разследването не
били множество; досъдебното производство е протекло в разумни срокове;
обвинението не е било публично разгласено от Прокуратурата.
Досежно претенцията за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен от ищеца хонорар за адвокатски услуги в размер
на 300,00 лева, също не се представяли доказателства за заплащането му, поради
което и искането за тази сума оставало недоказано и поради това –
неоснователно. Отделно така претендираното за заплащане възнаграждение за
адвокат било и прекомерно, доколкото делото не се отличавало с фактическа и
правна сложност.
Неоснователна била и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, считано от 20.05.2019 г. (датата на влизане в сила
на оправдателната присъда по НОХД 536/2012 г. по описа на КРС), доколкото ищецът
не представял доказателства относно нейния начален момент.
Поради изложеното се иска отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна, алтернативно – редуциране на размера й
като прекомерно завишен.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално
съображения.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 490/2011 г., за което е било образувано ДП-441
от описа на КРП за 2011 г., като за това е бил предаден на съд с постановление
на прокурор при КРП, а пред КРС е било образувано НОХД № 536/2012 г.
Не спорно също, че подсъдимият М.С.Р. е признат за
НЕВИНОВЕН за извършването на деянието, за което е бил обвинен - (за това, че на 22.09.2010 г. около 01.00
часа в гр.Кюстендил, в съучастие като съизвършител с В. О. Г., ЕГН ********** от гр.София и Д. А. И., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, е
влязъл в чуждо жилище – къща, собственост на Г. М. К., находяща се в гр.Кюстендил, ***********, обитавана от С. Г. К., като е употребил за това сила –
разбита входна врата на къщата и деянието е извършено нощем от две или повече
лица (от три лица) – поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.3 във връзка с ал.1, пр.1 във връзка с
чл.20, ал.2 НК).
По делото няма спор и за това, че Присъдата № 56/21.09.2018 г. на
КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда, е била потвърдена с
Решение на въззиния съд по ВНОХД № 117 по описа за 2019 год., и е влязла в законна сила на 20.5.2019г.
Не е било
оспорено и фактическото твърдение, че КРП инициирала започване
на процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, с
вх. № 10137/2019 г., като предложението й било оставено без уважение с
резолюция от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Р. К. и
Г.Р..
Приложена е обемна медицинска документация, в
т.ч. заверен препис от експертно решение № 1586 от 131/28.07.2020 г.
Приобщено е и заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице А.Н..
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Според наведените
твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 2, ал.2
вр. с ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
По допустимостта:
Съгласно ТР №
3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ
се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и
централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).
С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и
е допустим.
По основателността:
В нормата на чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето
е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството
му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила
присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда
незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното
производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Кюстендилската Районна
Прокуратура, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и
е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал.
1 НПК), подготвила е и е внесла обвинителен акт срещу ищеца,
обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, а в
последствие е внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда на първата
инстанция.
Неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които нямат
парична равностойност, не биха могли да бъдат възстановени, заради това и чл.
52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда и съгласно ППВС №
4/1968 г. Когато се касае за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение, обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне
размера на дължимото обезщетение, са свързани с продължителността на
наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените
мерки на процесуална принуда, характера и тежестта на причинените душевни
страдания и неудобства. В този смисъл е
ориентирана и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 254 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик
Василев; Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева; Решение № 476 от 27.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова;
Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. Белазелков и др.
Наред с това при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи – спр. Решение № 388/2013
г. по гр. д. № 1030/2012 г. на IV г. о. В т.см. последователно в практиката
си Върховният касационен съд приема, че повдигането на незаконно обвинение в
извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и
страх от несправедливо осъждане и е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (в този смисъл
Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, Решение № 434 от
25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от 17.09.2018 г.
по гр. д. № 1603/2017 г. на ВКС).
С
оглед горното и събраните по делото доказателства може да се приеме, че ищецът
безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които, също несъмнено, са пряка и непосредствена последица от
обвинението, които следва да бъдат компенсирани. Свидетелските показания също
са в тази насока.
Не може да се остави без внимание соченото от свидетеля Р. К., според
когато наближавали датите на съдебните заседание М.Р. ставал нервен, ограничил
общуванията си, а след 2009 г. започнали и здравословните му проблеми с
бъбреци, кръвно, по болници лежал. Понеже работел на държавна служба особено се
притеснявал, че могат да го изгонят от работа.
Показанията
на свидетеля Г.Р. също се възприемат като обективни, доколкото не са
опровергани от другите, събрани по делото доказателства, въпреки възможната й
заинтересованост, предвид това, че е съпруга на ищеца М.Р.. Тя сочи, че
наказателното дело продължило почти 9 години, като той присъствал на почти
всяко съдебно заседание, с малки изключения. След образуването му започнал да
вдига кръвно, не можел да спи, станал сприхав. Това поведение се изостряло преди
съдебните заседания. Тяхната обективност не е компрометирана, доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му. Те не са и оборени от другите,
събрани по делото, доказателства, поради което съдът им се доверява – така
Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК,
Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК,
Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., Решение № 457 от
06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г.,
IV г. о., ГК, и мн. др.
Според приобщеното заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице А.Н., през десет
годишния период от повдигане на обвинението до оневиняването му, ищецът е
получил изостряне на симптомите от страна на сърдечно съдовата симптома и
бъбреците. От 2017 г. започнал да получава хипертонични кризи с максимални
стойности 220/120. Имал силна отпадналост, както и масивни отоци по долните
крайници. Бил лекуван в специализирани медицински заведения. В последствие била
проведена и биопсия на бъбрек, която установила Хроничен нефрозен синдром при
хроничен мембранопролифратиративен гломерулонефрит. То утежнявало артериалната
хипетония и я превръщало в злокачествена и труднолечима. В следствие на това се
развила и вторична анемия, съотв. водеща и до вторична интоксикация. Експертът определя
този процес като каскаден. Той се развивал успоредно с промени в
нервно-психичното състояние на ищеца – депресивно такова, провокирано от
унижението и елиминирането му от близки и приятели. Последствията от това
вещото лице намира са сериозни, прогресиращи и системни, които в крайна сметка
са довели до силно влошаване на здравословното му състояние, а и смъртта на
ищеца. Няма доводи, а и обстоятелства, които да водят до съмнения в изводите на
вещото лице, поради което съдът възприема с доверие заключението на д-р Н.. С
това се приема за установено наличието на вреда.
Безспорно е налице и правнорелевантната
причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца,
която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД
и чл. 4 от ЗОДОВ.
Досежно размера:
Справедливото обезщетяване на вредата, както
сочи чл. 52 ЗЗД,
изисква съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии –
пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и
справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай (Решение № 111/17.03.2014 по
гр. д. № 4207/13, ІV ГО на ВКС), вкл. с оглед на факта, че всяко
отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни
и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение.
В настоящата хипотеза, съдът съобразява
продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца в негово
присъствие – 9 г. (образувано 2011 г. и окончателно оправдаване с присъда през
2019 г.); предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен –
лишаване от свобода; вида на търпените от него психически страдания -
тревожност, безпокойство, напрежение, потиснатост, а и изострянето на
симптомите от страна на сърдечно съдовата симптома и бъбреците. Всичко това обосновава
завишен размер на обезщетението, макар и в човешки план вредата да не подлежи
на остойностяване. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице, заради което претенцията за неимуществени вреди следва да
бъде уважена за сумата от 12000 лв., а за
разликата до пълния предявен от 20000 лв. – оставена без уважение като
недоказана. Само за пълнота на изложението ще се посочи, че смъртта на ищеца е
факт, но липсва надеждна доказателствена съвкупност, която да обоснове
категоричен извод, че тя е настъпила именно поради незаконно повдигнатото му
обвинение. Наличието на преживени душевни и физически болки и страдания,
стрес, депресия, засягане на психическото му и физическо здраве и причиняване
на множество заболявания с траен характер, са факт, но и сериозните хронични
заболявания, налични преди да му бъде повдигнато обвинение, както и неговата
възраст към датата на леталния край, вещото лице намира за фактори, ограничаващи
възможността за неговото възстановяване. Поради това съдът приема, че претенцията,
в нейната цялост, остава недоказана.
Върху това обезщетение
се дължи законна лихва, като това право
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който
момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да
възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - срвн. Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС или в случая законна лихва върху сумата се
дължи от 20.5.2019г.
Относно
претендираната сума в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение:
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. дело №
1/2017 г., ОСГТК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невинно или по отношение на което наказателното производство е прекратено.
Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството по обезщетяване на вреди от незаконосъобразно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД
за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму,
доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ. В т.см. изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,
респ. решение или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
В настоящият случай обаче, не е представен
писмен договор между страната и нейния защитник, а с оглед принципа за
непосредственост в гражданския процес, приложен такъв в друго дело, не може да
бъде ценен. Това обуславя недоказаност на претенцията в тази й част.
По разноските и следващите се държавни такси:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 9а
и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди внесената от него
държавната такса от 10.00 лв.
На
основание чл. 10, ал.
3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати и разноските по
производството в размер на 556,00 лв.
Поискано
е присъждане на адвокатско възнаграждение. Токова се следва при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената
част от иска,
респ. сумата от 472,91 лева. Предварително заплатеният
депозит за вещо лице от ищеца може да бъде възстановен при поискване – спр. чл. 9а
и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 2, ал.2,
предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на Г.Т.Р.,
ЕГН **********, И.М. Радев, ЕГН ********** и С.М.Р., ЕГН **********, всички с
адрес ***, като правоприемници на ищеца (негови законни наследници) М.С.Р.,
притежавал ЕГН **********, починал след депозирането на исковата молба - на
29.12.2020 г., сумата в размер на 12 000,00 лв. (дванадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, изразяващи се в
негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на
чувство на несигурност и страх от незаконно (признато за такова с решение по
НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г., влязло
в сила на 20.05.2019 г.) осъждане, за нещо, което не е извършил, преживени
душевни и физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на
психическото му и физическо здраве и причиняване на множество заболявания с
траен характер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане на оправдателната присъда в сила (потвърдителното решение на
Кюстендилки Окръжен съд от 20.05.2019 г.) до окончателното изплащане, КАТО до
пълния предявен размер от 20000,00 лв., както и за сумата от 300,00 (триста лева), представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на хонорар за
адвокатска защита, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2, представлявана от Главен
прокурор Иван Гешев, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.Р., ЕГН **********, И.М. Радев, ЕГН **********
и С.М.Р., ЕГН **********, всички с адрес ***, като правоприемници на ищеца
(негови законни наследници) М.С.Р., притежавал ЕГН **********, починал след
депозирането на исковата молба - на 29.12.2020 г., сумата
от 482,91 лв. (четиристотин осемдесет и два
лева и деветдесет и една стотинки), разноски
по водене на делото, в т.ч.
10,00 лева платена държавна такса, както и 472,91 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2, представлявана от Главен прокурор Иван
Гешев, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Кюстендил,
сумата 556,00 лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда, на основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, възнаграждение за вещо лице по
допусната в производството съдебно-медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК, а ПРЕПИС от него да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_______________