РЕШЕНИЕ
№ 4691
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "С.-П." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул."К. Б. I" № *, представлявано от К. А. С., срещу Наказателно
постановление N 22-2300267 от 07.08.2023г. , издадено от директор Д“ИТ“ София, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5 от КТ -
"имуществена санкция" в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, не редовно уведомен , не се представлява.
Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното Наказателно
постановление, като се сочи, че е непонятно нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят.
Сочи се, че са допуснати процесуални нарушения при съставяне ан АУАН и НП.
Алтернативно се иска приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административно-наказващият орган - директор Д“ИТ“ София,
редовно уведомен не се явява.Представлява се от пълномощника – юрисконсулт С.
В хода на съдебните прения, последната пледира за потвърждаване на НП, като сочи ,
1
че съдържа всички реквизити, нарушението е описано коректно, а санкцията е
индвидуализирА. с оглед установени и други нарушения.
Претендира разноски.
СРП, редовно уведомена , не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на "С.-П." ЕООД с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление N 22-
2300267 от 07.08.2023г. , издадено от директор Д“ИТ“ София е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
РазгледА. по същество е неоснователна.
В периода 05.04.2023г. до 12.06.2023г. инспектори от ДИТ извършили проверка на
"С.-П." ЕООД с ЕИК *** за спазване на трудовото законодателство
Проверката започнала по работни места на 05.04.2023г. в обект – '' Две жилищни
сгради с гараж, подземни гаражи, подпорни стени и допълващо застряване-зимна градина''',
находящ се в гр.С., УПИ *** по плА. на местност кв.‘‘Л. – з. *“ , район „П.“.
По време на проверката по работни места било заварено да полага труд в обекта ,
лицето Г. В. С. с ЕГН **********.
Последният декларирал пред проверяващите, че работи в "С.-П." ЕООД с ЕИК ***
със сключен трудов, като работник с място на полагане на труд УПИ *** по плА. на
местност кв.‘‘Л. – з. *“ , район „П.“ , фиксирано работно време, почивки и заплащане.
Стоилов декларирал също, че очаква да получи трудовия си договор и уведомление и
отказал постановление за обявявяване съществуването на трудово правоотношение.
В резултат на направените в хода на проверката констатации, служителите на ДИТ,
изготвили и връчили на техническия ръководител на обекта, призовка за явяване на
представител на дружеството в ДИТ на 11.04.2023г. и представяне на документи за
проверка.
На 20.04, 04.05 и 12.06.2023г. в ДИТ били представени от дружеството документи за
проверка.
Установено било , че между Г. В. С. с ЕГН ********** от една стрА. и "С.-П." ЕООД
с ЕИК *** от друга , бил сключен трудов договор в писменс форма № 032 на 04.04.2023г.,
но същият е бил регистриран в ТД НАП на 05.04.2023г. в 11:47:05ч.
В следствие от извършената проверка по работни места и по документи, контролните
органи приели наличието на нарушения на трудовото законодателство, които били
обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с изх. № ПР2312642 от 12.06.2023
г., връчен на същата дата на представителя на дружеството К. С..
В резултат на констатациите при извършената проверка св.А. Б. – инспектор в ДИТ
София, съставил АУАН № 22-2300267/12.06.2023 г. срещу "С.-П." ЕООД с ЕИК *** за
2
извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда в присъствието
на представителя на нарушителя – К. С. и свидетелите В. и Г.
К. С., подписал АУАН и получил екземпляр от него , без да изложи възражения.
В предвидения от ЗАНН срок жалбоподателят не депозирал пред
административнонаказващия орган възражения във връзка със съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 07.08.2023г. директора на ДИТ София издадал
НП N N 22-2300267 от 07.08.2023г. , издадено от директор Д“ИТ“ София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5 от КТ -
"имуществена санкция" в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на
наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .
Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за
събиране на доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК ,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по
реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св.
Б., ПИП с № ПР2312642 от 12.06.2023 г, заверени копия от: трудов договор № 032 на
04.04.2023г., длъжностна характеристика , заверено копияена Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и заверено копие на декларация от Г. С.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Б., които потвърждават времето , местата
и начина на ивършване на проверката, както и резултатите от нея.
Показанията на посочения свидетели кореспондират изцяло със събраните по делото
писмени доказателства и съдът оценява изложената в атакуваното наказателно
постановление, фактическа обстановка, като правдива .
Видно от декларацията на С., същият е удостоверил, че е приет на работа от
3
дружеството на 05.04.2023г. да изпълнява трудови задължения като работник. С. е посочил ,
че има сключен трудов договор, но очаква получаването му, респективно не е представил
екземпляр на проверяващите.
Съдът не може да направи категоричен извод , че представения по делото трудов
договор № 032 на 04.04.2023г., е антидатиран , като му е поставена дата преди проверката,
но регистрацията на този договор е след проверката.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН.
АУАН е бил съставен, предявен за запознаване и подписан от законния представител
на нарушителя като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
Спазени са изискванията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен орган , съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ вр. чл. 21, чл. 4, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 от
Устройствен правилник на ИА ГИТ.
НП е било издадено от компетентно длъжностно лице - директор на ДИТ София.
От всичко изложено следва, че съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и НП не са били допуснати.
По отношение материалното право:
При така установената фактическа обстановка АНО обосновано и правилно е
определил, че жалбоподателят носи административно-наказателна отговорност по чл. 414,
ал. 3 от КТ, според която: "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение". Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.
63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, съдържащ задължение за работодателя преди да допусне
дадено лице да престира труд в негова полза, да му предостави изискуемите по закон
документи.
Субект на нарушението може да бъде само лице с качеството "работодател" или
"длъжностно лице" по смисъла на § 1, т. 1 и 5 от ДР на КТ.
Нарушението е формално и е довършено с допускането до работа от работодателя на
работник или служител, преди да са му предоставени изискуемите по чл. 63, ал. 1 от КТ
документи.
Под допускане до работа следва да се разбира начало на престирането на труд от
работника или служителя със съгласието на работодателя.
Жалбоподателят има качеството "работодател", доколкото самостоятелно е наел
работник по трудово правоотношение, като в момента на проверката от инспекторите на
05.04.2023 г. Г. С. е полагал труд в обекта.
Първо контролният , а после АНО правилно са квалифицирали бездействието, като
4
нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.
По делото с категоричност се установи, че към момента на проверката на 05.04.2023
г. около 10:00 часа, жалбоподателят е допуснал Г. С. да полага труд като работник, без да му
е предоставено копие от сключен в писмена форма трудов договор и уведомление за
регистрацията му до ТД на НАП.
Видно от заверено копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ , уведомлението до ТД на НАП за сключения на 04.04.2023г. трудов договор с Г.
С. е било подадено в деня на проверката по работни места – 05.04.2023г., след нейното
приключване.
Без правно значение за състава на нарушението, за което е ангажирА. отговорността
на жалбоподателя е кога е сключен трудовият договор.Нрушението се счита за извършено,
когато лицето полага труд без да са му връчени документите, посочени в чл. 63, ал. 2 от КТ.
Преценката за маловажността на този вид нарушения стои извън обхвата както на
административнонаказващия орган, така и извън производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН за
съдебен контрол относно законосъобразност на наказателното постановление.
Според Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС по н. д. № 1/07 г.,
административнонаказателният процес е строго нормирА. дейност, при която за извършено
административно нарушение се налага съответното му наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма е въпрос единствено на
законосъобразност и никога на целесъобразност. АНО е оправомощен да отграничи
маловажните случаи на административни нарушения, извън случаите, когато тази негова
компетентност е изрично отнета със специален закон. Такъв специален закон е именно чл.
415в, ал. 2 КТ, който изключва като маловажно настоящото нарушение по чл. 63, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от КТ.
Съдът намира, че правилно , съобразно тежестта на конкретното нарушение АНО е
наложил имуществена санкция в размер, над минималния.
Вярно е , че в НП не са изложени аргументи в тази насока, но съдът намери, че по
делото е установено поне още едно нарушение от същия вид, допуснато от дружеството-
жалбоподател на процесната дата.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба с искане за отмяна на
НП за неоснователна, а обжалваното НП следва да се потвърди.
При този изход от спора, жалбоподателят следва да заплати на ДИТ , сторените по
делото разноски за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д,ал. 1, т. 1 и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 22-2300267 от 07.08.2023г. ,
издадено от директор Д“ИТ“ София, с което на "С.-П." ЕООД с ЕИК ***е наложено
административно наказание на основание чл. 416, ал. 5 от КТ - "имуществена санкция" в
размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
ОСЪДЖА "С.-П." ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ДИТ София, сумата в размер
на 100 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6