Р Е Ш Е Н
И Е
№
18.11.2019 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в
закрито заседание на горепосочената дата, в състав:
Председател:
Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас
Христов
като изслуша докладваното от
съдията Атанас Христов въззивно гр.д. № 315 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 16816 от
21.10.2019г. подадена от длъжника по
изпълнението "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, тел.:
9813122, факс: 9814351, Електронна поща: **********@***.**, Интернет
страница: www.ozk.bg, представители: Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, начин на представляване: заедно,
представлявани в настоящото производство от адвокат Свилен Евгениев Стоянов –
управител на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, Булстат *********,
СРЕЩУ Разпореждане от 10.10.2019г., постановено по изпълнително дело №
20199120400953, по описа на ЧСИ Георги Александров Стоянов, рег. № 912. С
обжалваното разпореждане е постановен отказ за намаляване на разноските по
делото, включващи такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, и определения размер на адвокатско
възнаграждение. В жалбата се поддържа, че размерът на дължимото
възнаграждение за адвокатски хонорар заплатен от взискателя е прекомерен, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Заявено е искане
да бъде постановено намаление на адвокатското възнаграждение в съответствие с
минималния му размер, определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същият
бъде намален от 1 000 лв. на 200 лв. Сочи че такава е и съдебната практика:
Решение № 7162/21.09.2016 г.,
постановено по в.гр.д. № 8080/2016 г., по описа на СГС, III състав; Решение №
8589/28.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 6067/2016 г., по описа на СГС, I
състав; Решение № 289/16.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 15485/2016 г., по
описа на СГС, I състав, Решение № 9334/22.12.2016 г., постановено по 13306/2016
г., по описа на СГС, I състав; Решение № 288/16.01.2017 г., постановено по гр.
д. № 4928/2016 г., по описа на СГС, I състав; Решение № 5300/23.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 584/2016 г., по описа на СГС, II състав; Решение №
6926/24.08.2016 г., постановено по гр. д. № 2583/2016 г., по описа на СГС, II
състав; Решение № 7745/25.10.2016 г., постановено по гр. д. 6410/2016г., по
описа на СГС, II състав; Решение № 470/23.01.2017г., постановено по гр. д. №
400/2017 г., по описа на СГС, I състав; Решение № 223/03.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1234/2017 г., по описа на ОС - Стара Загора.
Моли се да се намали и съответно таксата
по т. 26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, като се сочи че адвокатското възнаграждение не следва да
се включва в паричното вземане посочено в т. 26 от тази тарифа. Позовава се на
съдебна практика - Решение №
7745/25.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 6410/2016 г., по описа на СГС, II
състав.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат
Юрий Веселинов Йорданов от АК - Разград, с което жалбата е оспорена, като
неоснователна, по подробно изложени съображения.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ
Стоянов, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Сочи че от
посочената в покана за доброволно изпълнение сума в размер на 4 618.17 лв.
от тях 106.90 лв. са прости такси, а 4 511.27
лв. е пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по обжалваното изпълнително
действие, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 ГПК от надлежно легитимирано, лице-длъжник по
изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК – относно
разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20199120400953 по
описа на ЧСИ Георги Александров Стоянов е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 09.09.2019 г., с който дружеството -жалбоподател е осъдено да заплати
на И.С.И. сумите 50 000 лв., 1 386.81 лв. и 974.80 лв. По делото към молбата за образуване на
изпълнителното производство, изходяща от адв. Юрий Веселинов Йорданов, в качеството
му на пълномощник на взискателя, е представено пълномощно за учредена
представителна власт както и договор за правна защита и съдействие с уговорено
и заплатено възнаграждение в размер на 1 000 лв. Извършените изпълнителни
действия по делото от пълномощника на взискателя са подаване на молбата за
образуването му на 26.09.2019 г., в която е посочен изпълнителен способ. Сумата
по изпълнителния лист е събрана на 11.10.2019 г., в срока за доброволно
изпълнение, след наложен запор.
С възражение вх. № 16243/09.10.2019 г.
длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя до сумата от 200 лв., съобразно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да
коригира размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Изложени
са и подробни аргументи за липса на изготвена сметка за събиране на таксите по
изпълнението, на осн. чл. 79 ЗЧСИ, което е довело до затруднения при
осъществяване защитата на длъжника в производството, обуславяща необходимостта
същият сам да извършва съответните изчисления.
Взискателят възразил срещу искането
намаляване.
В мотивите на ЧСИ в обжалваното разпореждане
е обективиран изричен отказ на исканото намаление, с мотива, че размерът на
възнаграждението е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Отказал да приспадне адвокатския хонорар от сумата,
за която се определя дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, отказал да намали
определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изброява действията на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, поради което произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително
действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебния изпълнител също има право по искане
на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият
акт подлежи на обжалване. В случая е направено такова искане от длъжника,
взискателят е изразил изрично становище по същото, поради което обективираният
в мотивите на ЧСИ отказ е предмет на обжалване в посочената част.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител за
намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия. При
така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно 200 лв.
Разпоредбата на т. 2 в случая е неприложима, тъй като касае по - голяма
фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна
на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки,
предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.
н. В този смисъл освен цитираната от жалбоподателя съдебна практика са и Решение № 6961 от 15.10.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 11715/2019 г., Решение № 223
от 3.07.2017 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 1234/2017 г. и Решение № 25 от 22.02.2017 г. на ОС - Ловеч
по в. гр. д. № 60/2017 г.
По въпроса дали направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват в
"събраната сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По този въпрос е налице противоречива
съдебна практика.
Според първото становище: Включването на
адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство, в "събраната сума" по смисъла на т. 26 от Тарифата, е
незаконосъобразно – материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Това
становище е застъпено в Решение № 7162 от 21.09.2016 г. на СГС по в.
гр. д. № 8080/2016 г., Решение № 7745 от 25.10.2016 г. на СГС по
в. гр. д. № 6410/2016 г., Решение № 8589 от 28.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
6067/2016 г.
Според второто становище: Разпоредбата на
т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски
по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). Тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово
заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази
база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху
такси, което е недопустимо). Това становище е застъпено в Решение № 278 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2012 г., IV г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав намира за
правилно второто от горепосочените становища, по изложените в същото
съображения.
Ето защо и съобразно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в
размер на 3 723.90 лв., респ. на
сумата 4 468.68 лв. с включен ДДС.
Досежно изготвяне на сметката по см. на чл.79 ЗЧСИ, следва да се вземат в предвид разрешенията дадени в Решение № 89 от
06.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 893/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2014
г., IV г. о., ГК.
Предвид горното, жалбата е частично
основателна досежно гореприетите размери на адвокатско възнаграждение и такса
по чл. 26 ТТРЗЧСИ. В останалата част жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 16816 от
21.10.2019г. подадена от длъжника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, Разпореждане от
10.10.2019г. на ЧСИ Георги Александров
Стоянов, рег. № 912 по изпълнително дело № 20199120400953, с което е оставено
без уважение възражение вх. № 16243/09.10.2019 г. В ЧАСТТА за определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, за разликата над 4 468.68
лв. до първоначално
определения размер, както И В ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително
дело № 20199120400953, по описа на ЧСИ Георги Александров Стоянов, рег. № 912,
дължима на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на сумата 4 468.68 лв. /четири хиляди четиристотин шестдесет и осем
лева и шестдесет и осем стотинки/ с включен ДДС.
На осн. чл. 78, ал.5 ГПК, НАМАЛЯВА размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***
до размера на сумата от 200 лв. /двеста
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част жалба
с вх. № 16816 от 21.10.2019г. подадена от длъжника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.