№ 30993
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20211110163130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на “АС.В. „ ЕООД ,ЕИК : ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу М. Д. Г.,ЕГН : ********** за вземане в размер на :
- 476,07 лв., представляваща главница по договор за паричен заем , ведно със законна
лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането;
- сумата в размер на 21,51 лв. ,представляваща договорна лихва за периода от
20.01.2020год. до 06.04.2020год. ;
- сумата в размер на 145,42 лв.,представляваща възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/;
- сумата в размер на 36 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- сумата в размер на 53,14 лв. ,мораторна лихва за периода от 07.04.2020год. до
24.08.2021год.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна,
обезщетение за забава,както и за разноските,съобразно уважената част от вземанията.
Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираната сума в
размер на 145,42 лв.,представляваща възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ ,основава на сключеният между праводателя на заявителя и длъжника
договор за поръчка, по силата на който „Файненшъл България " ЕООД е поело задължение
да сключи с "Изи Асет Менджимънт " АД договор за поръчителство, с който да обезпечи
изпълнението на задълженията на М. Д. Г., произтичащи от договора за потребителски
кредит.
Съдът намира ,че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем , която вменява на
заемополучателя задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните три обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които
следва да отговарят на няколко кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат
осигурителен доход в размер над 1000 лв.; 2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя
за цялата сума предмет на договора и 3. одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки е в противоречие с добрите нрави и неравноправна
1
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.От една страна води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя, от друга страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения
за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок.
Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия
на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК
на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Дори да се приеме, че се касае за
възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора по смисъла
на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, претендираната сума като възнаграждение за сключен договор за
поръчителство не е посочена в договора за заем като дължима сума от потребителя, което е
в нарушение на чл. 10а ал. 4 ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая сумата от 161,71 лв. по чл.3 от
договор за поръчителство , не е част общото задължение по договора, не е включена като
дължима такса в него, а се претендира на основание договор за поръчителство , сключен на
датата на сключване на процесния договор за заем 10.01.2020 г. между трета страна
"Файненшъл България"ЕООД като поръчител и потребителя М.Г., по силата на който
дружеството поръчител се е задължило да отговаря солидарно с потребителя за
задължението, предмет на договора за заем, а потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 158,64 лв.
Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжника за
плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Размерът на възнаграждението от 158,64лв.,съотнесен
към размера на предоставения заем от 500лв., който длъжникът следва да заплаща по
договора за потребителски кредит, като е предвидено възнаграждението за поръчителя да се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план
води до извода за една несъразмерност на уговореното възнаграждение.
Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за
потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни
плащания по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението
към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и
затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче
ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50
%).
Посредством клаузата за гарантиране на задълженията по договора за кредит
2
кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността
на потребителя на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава
финансовото бреме за потребителя. По този начин пряко се нарушава разпоредбата на чл. 16
от ЗПК, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между
страните по отношение на тази клауза, т. к. за потребителят не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да
предостави на кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на
юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство.
Поради това следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител, е неравноправна.
Клаузата в договора за паричен заем на "Изи Асет Мениджмънт" АД, съгласно
която кредитополучателят дължи направените разходи за извънсъдебно събиране на
вземането ,в случая в размер на 36лв.,нарушава забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, каквито в случая представляват те.
Тези разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято цел
е стимулирането на длъжника да изпълни, т. е. се отнасят до действия, свързани с
управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията
по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за
кредит.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да
надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски
кредит, във връзка с която кредиторът начислява разноски за фактически действия на свои
служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително
финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, т. к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на
длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне
на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявлението на “АС.В. „ ЕООД ,ЕИК : ********* за издаване на заповед
за изпълнение срещу М. Д. Г.,ЕГН : ********** , в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 145,42
лв.,представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/;за сумата в
размер на 36 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,както и за
разноски по делото в размер на 55,75 лв. ,съобразно отхвърлената част от претендираните
суми.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4