РЕШЕНИЕ
№
15.10.2018 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Мария
Димитрова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №181 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.П.П., ЕГН ********** *** против Наказателно
постановление №15-0367-000067 от 25.03.2015 г. на Началника на РУ гр.Велинград,
с което на същия за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 300 лева и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева.
Поддържа се, че постановлението е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за изтекла
давността за административнонаказателно преследване.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РУ на МВР Велинград,
не изпраща представител. Депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна
и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 30.01.201 г. около 17,03
часа в гр.Велинград, ул.“Юндола“-КГП „Лъджене“ управлява лек автомобил “Ауди 4” с ДК №РА 4250 АТ със скорост
101 км/ч при общо въведено ограничение за
населено място
Въз основа на това е
издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на писмените доказателства представени по делото.
І.Относно
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
До единствен и несъмнен извод за
правилност и законоустановеност на НП, съдът може да стигне, ако
фактическите констатации описани в акта са подкрепени със достатъчно и
убедителни доказателства относно вида на нарушението, начина на извършване и
авторството на жалбоподателя за неговото извършване.
Първото
възражение на пълномощника на жалбоподателя е, че не е доказана годността на
поради неточното и неясно изписване на техническото средство, с което е фиксирана
скоростта на жалбоподателя в АУАН и в НП.
Съдът
счита така направеното възражение за неоснователно.
В АУАН
е конкретно и ясно посочено, че скоростта е фиксирана с мобилна радарна
система TFR1-M №652.
В
представеното писмо от ГД „Национална полиция“ е видно, че първоначалната
проверка на въпросната мобилната система за видеоконтрол е извършена от
Българският институт по метрология на 28.03.2014 г., като срокът на валидност
на проверката е 12 месеца. Следователно категорично се установява, че
техническото средство с което е извършено измерването на скоростта в конкретния
случай TFR1-M №652 е било в изправност към
дата на проверката 30.01.2015 г., тъй като проверката извършена на същото на
28.03.2014 г. има срок на валидност до 28.03.2015 г.
Що се
отнася до материално правната законосъобразност на обжалваното НП, съдът съди
от писмените доказателства събрани по делото.
Както
се установи от по съображенията посочени по-горе фиксирането на скоростта на
движение на жалбоподателя е установена с мобилна радарна система от типа TFR1-M. Една от функциите на това техническо средство, съгласно
техническото описание и инструкция за експлоатация е възможността за смяна на
разстоянието на действие /обсега/, като видно от инструкцията за експлоатация
тази функция се идентифицира на дисплея на радара с буква „М”, което означава
максимално разстояние на действие – около 10-120 метра за лек автомобил и б.
„Т”, което означава намаление на разстоянието на действие приблизително два
пъти-около 50-60м за лек автомобил.
В настоящия
случай, от представения по делото снимков материал – кадри от видеоклип №515 се
установи, че при измерване на скоростта на жалбоподателя техническото средство
е било настроено на максимален обсег, непрекъснат режим на излъчване на радара
при недвижещ се патрулен автомобил.
В този
случай безспорно скоростта на засечения автомобил е точното и коректно
измерена, тъй като съгласно Раздел VІІ, т.5.2 от инструкцията за експлоатация –
при непрекъснат режим на излъчване , радарът мери непрекъснато и при засичане
на автомобил движещ се със скорост над въведеното ограничение, прави запис на
видеоклип, какъвто е настоящият случай.
Това само
по себе си дава основание да се приеме, че отчетената скорост е точна, т.е.
поради спазване на техническите изисквания за експлоатация същата отговаря на действителната скорост, с която се
е движел жалбоподателя.
Освен
това в акта и обжалваното НП се сочи, че скоростта от 101 км/ч, с която се
твърди, че се е движел жалбоподателя, е отчетена около 17:03 часа., които
скорост и час съвпадат със скоростта и часа посочени в кадрите от видеоклипа
представени по делото. Това обстоятелство представлява още едно доказателство за
коректното измерване и че отчетената посочена в НП скорост е скоростта на
движение на автомобила на жалбоподателя.
Неоснователни
са и възраженията, че липсвали доказателства за поставен знак ограничаващ
скоростта на движение.
Няма
спор, че жалбоподателят е управлявал МПС в населено място. В този случай
ограничението на скоростта на движение на автомобилите произтича директно от
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, според която при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 в km/h за
населено място и не е необходим зцнак за въвеждане на такова ограничение.
При тези данни
съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен
състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП.
При определяне
размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел, тежестта на нарушението.
При
тези данни съдът счита, че видът и размерът на санкцията Глоба е правилно
определен в съответствие с установения императивен размер по чл.182, ал.1, т.5
от ЗДП, в редакцията действаща към датата на нарушението и неможе да бъде
намален или изменен. Санкцията отговарят на тежестта на конкретното нарушение,
което представлява управление с скорост превишаваща с 48 км/ч пределно
допустимата за населено място.
Възражението
за изтекла абсолютна погасителна давност за административнонакаателно
преследване съдът намира за неоснователно.
Според
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
чл.80 от НК.
Съгласно
чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за
погасяване на наказателното, респективно административнонаказателното
преследване в този случай е три години и започва да тече от довършване на нарушението.
Датата
на извършване на нарушението, отразена в наказателното постановление, е 30.01.2015
г.
Следователно,
в конкретния казус с изтичане на 4 години и половина от извършване на
административното нарушение – 30.07.2019 г. изтича абсолютната давност за
адмнистративнонаказателно преследване. В случая в ЗАНН не е предвидено друго
нито за давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в
чл.81, ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства.
Към
момента на постановяване на съдебно решение не е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок, т.е. административнонаказателното преследване не е изключено по
давност.
Цитираната
в жалбата разпоредба на чл.82 от ЗАНН третира давността за изпълнение на
административното наказание, която давност започва да тече след влизане в сила
на акта, с който е наложено.
По
изложените съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ІІ. Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За това
нарушение в жалбата не се навеждат никакви възражения за несъставомерност на
деянието, поради което съдът приема, че констатациите не се оспорват.
Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
обстоятелствата описани в НП, че жалбоподателят не носи контролен талон към СРМПС
не са опровергани.
При
тези данни съдът счита, че е осъществен състава на административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел, тежестта на нарушенията, начина на извършване. В този смисъл съдът
счита, че санкцията е правилно определена в законоустановения императивен
размер по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №15-0367-000067 от 25.03.2015 г. на Началника на РУ гр.Велинград, с което
на П.П.П., ЕГН **********
*** за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: