РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Пловдив, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300502189 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р.Д. против решение №
2767/20.07.2022г. по гр.д.№ 7981/2022г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлена молбата
й за защита срещу упражнено спрямо нея на19.05.2022г. домашно насилие от въззиваемия
А.К.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и поради
това е достигнал до грешни изводи. Коментирани са подробно събраните доказателства и в
частност свидетелски показания. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
молбата за защита срещу домашно насилие.
От въззиваемия А.К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата
като неоснователна. Поддържат се изводите на първоинстанционния съд, като са изложени
подробни доводи за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба за защита, подадена от Р.
С.. Д. против ответника А.. Н. К.. В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като
по време на брака им с н.а. № 96/26.06.2013г. им било учредено вещно право на ползване-
заедно и поотделно за всеки един от ползвателите, върху УПИ ІІ-126 по ПУП- ПРЗ на с. Р.,
Община Куклен, ведно с построената в същия имот, двуетажна масивна жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 420 кв.м.. След прекратяване на брака отношенията между тях
били влошени, като още преди това на няколко пъти А.К. бил упражнил спрямо съпругата
си физическо насилие. Гореописаният имот се използвал съвместно от бившите съпрузи до
месец април 2021г., когато К. самоволно подменил ключалката на входната врата на имота и
по този начин лишил жалбоподателката от възможността да го ползва. Тя му изпратила
нотариална покана, с която поискала да й предостави ключове за имота. Многократно
подавала жалби до МВР, както и на тел. 112. Всеки път ответникът лъжел проверяващите
1
полицаи, че няма такова нещо и тя може да си влиза в имота. След всяка проверка той
отново подменял ключалките и тя нямала възможност да влиза в имота. На 19.05.2022г.,
когато молителката, заедно с две нейни приятелки- Г. А. и Г. Р., и геодезисти посетили
имота в с. Р., за да се отстранят грешки и непълноти в кадастралната карта и кадастралните
регистри. При пристигането в имота въззиваемият отсъствал и геодезистите започнали
своята работа само в дворното място, защото отново ключалката на входната врата на
къщата била сменена и жалбоподателката не успяла да я отключи. Към 17,30- 17,50 ч.
въззиваемият се върнал и попитал бившата си съпруга „Ти, какво правиш тук? Ти, нямаш
работа тук!“. Попитала го защо не може да отключи и да си влезе във вилата, на което той й
отвърнал „Това си е твой проблем. Откъде да знам защо не можеш да си влезнеш, аз нали си
влизам“. Поискала да сравнят ключовете с нейния. К. извадил своя ключ и го сравнили с
нейния, при което се оказало, че ключовете не съвпадат. Тъй като една от приятелките на
жалбоподателката имала нужда да посети тоалетната, помолили въззиваемия да отключи.
Първоначално той отказал, но впоследствие отключил вилата. Когато влезли вътре,
молителката поискала да отключи терасата, за да може геодезистите да я измерят. Тогава
ответникът й препречил пътя и започнал да я изблъсква назад, за я избута навън от вилата.
Молителката го помолила да спре, но той продължавал да я приближава застрашително и й
казвал: да не му стъпва на килима, да напуска къщата му, да не стъпва повече там. Твърди,
че в този момент приятелката й излязла от тоалетната и като го видяла се притеснила,
хванала за ръка молителката да излязат от вилата, за да се успокои ответника и да не
направи нещо по-лошо. Отишли при геодезистите в двора, а К. през прозореца започнал да
крещи и на тях „Какво правите тука? Кой ви е пуснал?“. Като му обяснили, че има
непълнота и грешка в кадастъра, той започнал да спори с тях, че всичко си било наред с
кадастъра. В молбата се твърди, че тази ситуация много травмирала жалбоподателката, тя
била разтреперана, тъй като ответникът ограничавал правата й, както си иска и не
получавала закрила от никого. Твърди, че се страхува да посещава имота сама, тъй като
бившият й съпруг можел да я пребие. Макар че с него се водели, че живеят на един адрес- гр.
П., ж.к. ****, на последния живеела тя със сина си, а ответникът живеел в гр. А. и
ежедневно посещавал имота им в с. Р..
С подадения от А.К. отговор на молбата за защита, са оспорени всички факти и
обстоятелства, изложени в нея. Твърди се, че след развода с бившата му съпруга, той въобще
не комуникирал с нея Държал се на дистанция, тъй като тя търсела и нееднократно правила
опити да провокира конфликти. Не се оспорва, че притежават при равни права право на
ползване върху горепосочения имот в с.Р., както и жилище в гр.П., ЖК“***“. В
присъствието на сина им се били договорили въззиваемият да се установи в имота в с. Р., а
жалбоподателката да живее в жилището в гр. П.. Въпреки това тя пожелала да ползва и
имота в с. Р., като завела гр.д. № 7996/2022 г. за разпределение на правото на ползване на
този имот. На 19.05.2022г. жалбоподателката дошла в имота в негово отстъпвие,
придружена от свидетели. Повече от 5- 6 месеца преди това той не я бил виждал, нито се
били чували. К. се прибрал от работа и заварил непознати хора в двора. Въпреки това
отключил вратата на вилата, за да може едната от свидетелките да ползва тоалетната. Той
спрял алармата, а бившата му съпруга посочила на свидетелката тоалетната.
Жалбоподателката продължила през всекидневната към верандата, а той затворил вратата на
всекидневната. Влезнал да се преоблече и през прозореца видях непознат човек да мери
двора. Попитал жалбоподателката: „Кой е този човек?“, при което той самият той му
отговорил, че мери двора. Оспорва да блъскал и бутал молителката. Заявява, че са
пресилени изявленията, че като е бивш военен и притежава оръжие, бившата му съпруга се
страхува да не го използва.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Г. Р. / без родство/, Г. А. /
без родство/, П. К. / без родство/, К. С. / без родство/ и И. П. / без родство/. Свидетелката Г.
Р. сочи, че жалбоподателката е приятелка на Г. А., която от своя страна била майка на
приятеля на свидетелката. На 19.05.2022г. трите решили да се разходят до Бачковския
манастир, като жалбоподателката поискала първо да минат през с.Р., защото там щели да
дойдат геодезисти, за да правят замервания в имота им. Трябвало кучето да бъде прибрано
2
някъде, за да не пречи на геодезистите. Когато отишли до имота, жалбоподателката отворила
дворната врата, но не успяла да отключи вратата на вилата. Геодезистите започнали работа в
двора. Трябвало да ги изчакат, защото автомобилът им аварирал преди да стигнат до селото.
Чакали около 2- 3 часа, след което пристигнал въззиваемият. Още преди това
жалбоподателката се притеснявала, че ще се засекат. Когато К. пристигнал, бившата му
съпруга го попитала, защо не може да отключи входната врата на вилата. Той й отговорил,
че не знае. Питал я, какво търси в имота, след което се скарали. Тя го помолила да отключи,
за да ползват тоалетната. Първоначално той отказало, но когато и Г. А. го помолила за
същото, той се съгласил. Жалбоподателката тръгнала да влиза с А.. Въззиваемият им се
скарал да се събуят. Свидетелката останала на двора. По някое време чула, че от терасата на
вилата въззиваемият се кара с геодезистите. Свидетелката също отишла до тоалетната.
Видяла, че жалбоподателката се опитва да снима стаите. Въззиваемият й се карал и се
опитвал да й отнеме фотоапарата. Дърпал го от ръцете й, но не я бил блъскал. Свидетелката
Г. А. сочи същите обстоятелства относно посещението им в имота в с.Р.. Още с
пристигането си, въззиваемият започнал да ги гледа страшно. Попитал жалбоподателката,
какво прави в имота. Тя от своя страна го попитала, защо не може да отключи входната
врата на вилата. Казала му, че е дошла в дома си и е поканила приятелки на кафе. Помолила
да отключи, за да ползват тоалетната. Първоначално той отказало, но когато и свидетелката
го помолила, се съгласил. Когато жалбоподателката влязла във вилата, въззиваемият й казал
да си събуе обувките. Държал се агресивно, но не упражнил насилие спрямо бившата си
съпруга. Свидетелката само чула тя да му казва да не я бута. Свидетелката П. К. разказва, че
една вечер жалбоподателката й си обадила и й казала, че си събира багажа и отива в
жилището на сина им. Преди това с въззиваемия живеели във вилата в с.Р.. Р.Д. имала
желание да живее на вилата, но въззиваемият не я допускал. Тя споделяла, че й крещял,
блъскал я и я бутал. Свидетелите К. С. и И. П. описват въззиваемия като добър човек,
неспособен на агресия. След развода със съпругата му, той останал да живее във вилата в
с.Р.. Жалбоподателката живеела в гр.П..
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която са отразени същите обстоятелства, както и в самата молба. По
първоинстанционното дело са изискани и приложени прокурорска преписка № 2158/2022г. и
прокурорска преписка № 10831/2021г. на Районна Прокуратура- гр. П., образувани по жалби
от Р.Д., за това, че е лишена от достъп до вилата в с. Р.. И двете преписки са приключили с
постановления за отказ да се образува досъдебно производство. Приети са нотариални
актове за право на собственост върху жилището в гр.П., ЖК“***“, и за учреденото в полза
на страните право на ползване върху имота в с.Р.. Приета е нотариална покана от
жалбоподателката до въззиваемия от 13.05.2021г. за осигуряване на достъп до вилата в с.Р..
По настоящето дело е прието удостоверение от 25.07.2022г. издадено от Фондация “****“, в
което е отразено, че с Р.Д. са провеждани редовни социално- психологически консултации.
Твърдението в молбата за защита от домашно насилие и в декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, че въззиваемият е изблъсквал и избутвал жалбоподателката, не са потвърждава от
показанията на разпитаните свидетелки. Те не са възприели К. да е упражнил физически
насилие над бившата си съпруга. Свидетелката Г. Р. е видяла само той да дърпа от ръцете й
фотоапарата, с който се опитвала да снима стаите. Несъмнено въззиваемият е бил силно
афектиран и е демонстрирал негативно отношение към бившата си съпруга, но конкретно в
случая не той е станал причина за създалата се конфликтна ситуация. И по двете
прокурорски преписки К. е дал писмени обяснения, в които твърди, че в присъствието на
сина им с бившата му съпруга са се уговорили тя да живее в апартамента в ЖК“**“, а той
във вилата в с.Р.. Жалбоподателката не би могла да не знае, че въззиваемият счита тази вила
за свое жилище по силата на мнима или действителна уговорка с нея. Липсват данни тя по
някакъв начин да го е уведомила за намерението на 19.05.2022г. да заведе геодезисти в
имота. В тъжбата й по прокурорска преписка № 2158/2022г. изрично е записано, че през
месец февруари тя два пъти е ходила до имота в с.Р. и не е успяла да отключи входната
врата на вилата, след което бившият й съпруг така и не й е предоставил ключ за новия
патрон на бравата. Следователно към 19.05.2022г. тя е била напълно наясно, че няма да
3
може да влезе във вилата, но е демонстрирала и пред свидетелките и пред въззиваемия
изненадата си от това. Поискала той да отключи, за да могат да ползват тоалетната, но е
тръгнала из стаите, като се е опитала и да ги снима. Както беше посочено по- горе,
фактически тази вила се ползва от въззиваемия като негово жилище. Той е преустановил
всякакви лични отношения с бившата си съпруга и е нормално да се очаква, че ще се
противопостави на опита й да навлезе в личното му пространство. Това не означава, че тя е
лишена от вещните си права върху имота, но защитата на тези права следва да бъде
реализирана по предвидения в закона ред. В тази връзка отново следва да се отбележи, че
споровете относно ползването на вилата са продължили поне една година и към
19.05.2022г., жалбоподателката е знаела, че бившият й съпруг счита този имот за свое
жилище, а също така, че е лишена от достъп до него. Именно поради това проявата на афект,
повишения и груб тон на въззиваемия спрямо жалбоподателката не могат да се
квалифицират като психическо и емоционално насилие, независимо от това, че след случая
тя е била много разстроена, както сочат и първите две свидетелки. Тази негова реакция е
била напълно предвидима и до известна степен желана от жалбоподателката, при което
обаче освен повишения тон и дърпането на фотоапарата от въззиваемия не са извършени
никакви действия, които да се квилифицират като насилие- заплахи, обиди или употреба на
физическа сила. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемия ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за
адв.възнаграждение в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2767/20.07.2022г. по гр.д.№ 7981/2022г. на ПдРС,
ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлена молбата на Р. СТ. Д. от гр.П., ЖК“****, ЕГН: *** за защита
срещу упражнено спрямо нея на19.05.2022г. домашно насилие от въззиваемия А.. Н. К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“****, чрез адв.М.Х..
ОСЪЖДА Р. СТ. Д. от гр.П., ЖК“****, ЕГН: *** да заплати на А.. Н. К., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“****, чрез адв.М.Х., сумата от 400 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4