№ 14063
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110115747 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от
ЗЗД, предявен от Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника му адв. М. В.,
със съдебен адрес в *** против Н. Н. Н., ЕГН **********, с който ищецът моли да бъде
осъден ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.
С решение № 19697 от 29.11.2023 г. осъдителна претенция е уважена частично за
сумата от 3 000 лв. и в полза на ищеца са присъдени разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска и след намаляване на
адвокатското възнаграждение по направено възражение за прекомерност.
На 29.12.2023 г. процесуалният представител на ищеца депозира молба за
изменение на решението в частта за разноските, касателно присъдения адвокатски хонорар,
като сочи, че делото е с висока фактическа и правна сложност, поради което не следва да
бъде намаляван размера на хонорара до нормативно установения минимум. Твърди, че при
определянето на размера на адвокатски хонорар следва да се вземат предвид подготовката
на исковата молба, свързана с огромна по обем правна документация, липсата на
задължителна практика и множеството процесуални действия по ангажирането на гласни и
писмени доказателства.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, депозира
отговор, с който оспорва искането за изменение на решението в частта му за разноските,
като сочи, че настоящи спор не представлява фактическа и/или правна сложност, която да
обуслови заплащане на възнаграждение в размер на 4 800 лв., какъвто е претендирания от
ищеца.
Съдът, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира
искането на ищеца за неоснователно, предвид следните съображения:
Съдът не счита, че следва да ревизира становището си, възприето в постановеното
решение, че производството по делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
обуславяща присъждането на адвокатски хонорар на минималния нормативно установен
размер. Съдът не споделя становището на ищеца, че подготовката на исковата молба и
събирането на доказателства по делото изискват особени процесуални усилия, в обем и
време по-големи от нормалните за производства от подобен вид. Невярно е твърдението, че
по приложението на разпоредбата на чл. 45 и сл. от ЗЗД липсва задължителна практика.
Освен това, е налице и немалка по обем практика на Върховния касационен съд (макар и
нямаща задължителен характер) по искове за репариране на неимуществени вреди от
клеветнически и/или обидни твърдения.
1
При преценката за основателност на молбата по чл. 248 от ГПК, съдът взема
предвид и свободната воля на страна в производството и нейния процесуален представител
да уговорят размера на адвокатския хонорар, независимо от характера, вида и сложността на
производство. Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, обаче, цели защита на насрещната страна от
несъразмерно високи разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид тези съображения, съдът намира молбата на ищеца за неоснователна,
поради което и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в *** за
изменение на решение № 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 15747
по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав в
частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2