Р Е Ш Е Н И Е № 267/20.11.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №
1416 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „Кредитреформ България“ ЕООД против П.Д.П. с ЕГН ********** ***, с която е
предявен осъдителениск за сумата от 200
лева, главница по договор за кредит № **********/19.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Представя и ангажира
доказателства.
В с.з. не се явява
представител на ищцовото дружество, но е депозирано писмено становище, с което
исковата молба се поддържа.
В законоустановения срок
ответникът чрез
назначения от съда особен предсатвител на основание чл. 47,ал.6 ГПК оспорва иска
и моли съда да го отхвърли.
В с.з. не се явява
представител на ответника, но депозира писмено становище делото да се гледа в
отсъствието на представител, като исковата молба се отвхърли.
С определение № 436/02.07.2019г. съдът конституира като трето лице помагач на
страната на ищеца „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********.
В съдебно заседание
процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебно
заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
процесуален представител на третото лице помагач „4финанс“ ЕООД не се явява.
Дружеството не изразява становище по иска.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
На 19.10.2015г.
между „4финанс“ ЕООД, в качеството на кредитор, и П.Д.П., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредит № ********** (за краткост
Договора), с който дружеството предоставя кредит в размер на 200 лева със срок
на издължаване 7дни. Процесният договор е сключен изцяло онлайн чрез
официалната интернет страница www.vivus.bg, както и при условията на
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, във формата
на електронен документ и правоотношенията се реализират съобразно Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закон за платежните
услуги и платежните системи, ЗЗД, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ).
Ответникът
кандидатства за кредит посредством интернет страница www.vivus.bg, на която създава свой
потребителски профил. В искането за потребителски кредит ответникът предоставя
пълни и верни данни за своите три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта,
мобилен телефонен номер, адрес на електронна поща. За да завърши регистрацията
на профила на кредитополучателя, той трябва да се запознае и приеме общите
условия на договора за кредит (за краткост ОУ).
След регистрация
проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната
страница. Кредитополучателят прочита Договора и ако го приема, го подписва
електронно, като натиска бутон „Подпиши“. За избягване на съмнение, с
натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е
подписал всяка страница на Договора, включително и ОУ. С подписването на
Договора кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема ОУ и бланката на
стандартен европейски формуляр (за краткост СЕФ), че желае да сключи Договора и
се съгласява кредиторът да преведе сумата чрез системата на Изипей.
Договорът се счита
за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително
кредитополучателят го е приел на началната страница.
На 19.10.2015г.
кредиторът извършва преводно нареждане на отпуснатата парична сума в размер на 200
лева чрез „Изипей“. В подписаната от ответника разписка за получаване на сумата
се посочени както трите му имена и ЕГН, номер на лична карта, като и
основанието за получаване на сумата.
На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД (цедент) и
ищцовото дружество, цесионер, сключват договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора. Тези
вземания са описани в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия.
Цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника за цесията. Последната не
му е съобщена преди подаване на исковата молба.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
По възражението на
ответника за ненадлежно съобщаване на цесията:
Ответникът чрез
назначения му от съда процесуален представител е възразил по редовността на
връчването на уведомлението за цесията на длъжника. Действително от
представеното по делото известие за доставяне на уведомителното писмо за
цесията не се установява, че то е било връчено на ответника, предвид
обстоятелството, че то е върнато като непотърсено.
От друга страна настоящият съд взе предвид
приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, в което е посочено, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая приложеното към исковата молба
уведомление е връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК. Правото на защита на ответника в процеса при условията на
чл. 47, ал. 6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен представител в
пълен обем. Особеният представител осъществява защитата на ответника в процеса,
както чрез възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез
възможността да прави възражения срещу претендираното от ищеца материално
право. Ето защо, както не могат да бъдат ограничени възможностите на особения
представител на ответника да прави всякакви правопогасяващи възражения на
претендираното от ищеца материално право, така не могат да бъдат ограничени и
възможностите на ищеца да прави релевантни изявления относно спорното
материално право по отношение на особения представител. В противен случай би се
нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на правото на защита на
страните, като едната страна би била поставена в по-благоприятно положение от
другата, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в
процеса. В този смисъл- Решение № 919 от
31.10.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1405/2019г.
Относно възражението, че не е налице облигационно правоотношение
между страните.
Според разпоредбата
на чл. 6, ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от
страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на
кредит от разстояние, между които, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ.
За да се сключи процесният
договор, следва да се
направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото
сключване, което се подава от сайта на кредитора (www.vivus.bg).
Установи се, че П.
отразява в искането толкова и такива лични данни, от които може да се направи
еднозначен и категоричен извод, че именно той желае да получи кредит. Както
вече се посочи, с натискане на
бутона „подпиши“
кредитополучателят подписва всички страници от договора за потребителски кредит
и ОУ към него и приложенията към него. Договорът е приет като доказателство по делото на хартиен
носител като заверен препис и има доказателствена
стойност.
Сумата по кредита
(общо 200 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора начин
(чрез Изипей) и получена от него, което потвърждава волята му за сключване на
договора.
Ето защо е налице
валиден договор за кредит. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК и отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Липсват плащания на дължимите
суми по договора. Падежът
на договора е настъпил, поради което претенцията за главницата е изцяло основателна. Осъдителният иск следва да се уважи изцяло за сумата от
200 лв., ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата
молба – 30.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищццовата страна сумата
от 350лв. съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. Д. П. с
ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10 сумата от
200лева, главница по договор за кредит № **********/19.10.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба на 30.11.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10 сумата от 350лв. представляваща разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********, на страната на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.