РЕШЕНИЕ
№ 1705
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330114352 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ВиДжиАр “ ООД, ЕИК *********
против „Валком Хидротехнологии” ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 7 413,69 лева, представляваща
незаплатен остатък от договорено възнаграждение по Договор за изпълнение
на СМР от **г. за извършени и приети СМР на обект – **, находяща се в с.
**, обл. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 07.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че ищцовото дружество се извършва дейност по
строителство, строително- монтажни работи, метална конструкция,
термоизолационни панели, хладилни камери, като между страните били
възникнали трайни търговски взаимоотношения. Съобразно сключен Договор
за изпълнение на СМР от **г., ищецът следвало да извърши строително -
монтажни работи на обект - „**“, намираща се в с.**, съгласно Приложение
№ 1 към договора. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение в
размер на 147 000 лева с ДДС, от които 60 000 лева аванс при сключването на
договора. Авансът следвало да се приспадне пропорционално при заплащане
1
на свършената работа на база подписан Акт Образец 19. Твърди се, че
периодично и на етапи страните преглеждали извършените до момента СМР
и подписвали протоколи. За периода от 11.09.2020г. до 26.03.2021г. ищецът
извършил строително – монтажни работи, които били приети от ответника, на
обща стойност от 147 193,06 лева, а именно:
на **г. между страните бил подписан акт за извършени СМР на обща
стойност 72 519,98 лева, съгласно Протокол обр.19 № **г., като след
приспадане на 40 % от авансовото плащане била издадена фактура № **г. на
стойност 43 511,99 лева с ДДС;
на **г. - между страните бил подписан акт за извършени СМР на обща
стойност 57 182,72 лева съгласно Протокол обр.19 № **г., като след
приспадане на 40 % от авансовото плащане, била издадена фактура №
**********г., на стойност 34 309,63 лева с ДДС;
на **г. - между страните бил подписан акт за извършени СМР на обща
стойност 17 490 лева съгласно Протокол обр. 19 № **г., като след
приспадане на остатъка от авансовото плащане, била издадена фактура №
**г., на стойност 9 371,45 лева с ДДС.
Твърди се, че ответникът не е заплатил изцяло договореното
възнаграждение за извършените СМР. Същият бил извършил общо четири
частични плащания по банковата сметка на ищеца в общ размер на 139 779,37
лева. Останал незаплатен остатък в размер на сумата от 7 413,69 лева. На **г.
ищецът изпратил покана до ответника за заплащане на остатъчната дължима
сума. Поради отказ да получи поканата лично, същата му била изпратена чрез
имейл. Твърди, че ответникът отказал да заплати остатъка от задължението
поради прихващане. Счита този отказ за неправомерен и неоснователен, тъй
като работата била приета надлежно, без забележки и възражения, както и че
ответникът не притежавал ликвидно вземане. Извършените СМР били приети
без възражения от ответника, липсвало от негова страна оспорване както за
дължимостта на договореното възнаграждение, така и за неговия размер.
Счита извършените частични плащания да представляват признание на иска.
С оглед гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7 413,69 лева,
представляваща незаплатен остатък от договорено възнаграждение по
Договор за изпълнение на СМР от **г. Претендира разноски
2
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Признава, че между страните бил сключен
посочения в исковата молба договор, с договорено възнаграждение, съгласно
подписани между страните протоколи образец 19 - в размер на 147 193,06
лева, по който договор е заплатена сумата в общ размер на 139 779,37 лева и
останала незаплатена сума по него в размер на 7413,69 лева. Твърди, че не
дължи заплащането на остатъка от сумата по договора, тъй като с нея било
извършено прихващане за погасяване на свое вземане срещу ищеца,
представляващо начислена неустойка по чл.28 от договора. Неустойката била
дължима поради изпадане в забава на ищеца относно задължението си да
завърши и предаде работите по договора с повече от 25 дни над договорения
срок за изпълнение от 50 работни дни. За начална дата счита **г., тъй като
авансовата сума била платена в деня на сключване на договора – 11.09.2020г.
Твърди, че ищецът започнал работа едва на 23.10.2020г., като преди тази дата
единствено на **г. доставил на място част от покривните панели. По този
начин срокът за изпълнение изтекъл на **г., считано от **г., когато бил
изтекъл 3-дневният срок след поканата на ответника – възложител по чл.2,
ал.1 от договора. От съставения Протокол образец 19 за извършено СМР
№**г., към съответната дата **г. била приключена работата по първия етап –
„**“ и започване на втори етап – „**“. Твърди, че „Валком
Хидротехнологии” ЕООД е изпълнявало добросъвестно всичките си
задължения по договора и своевременно е съдействало във всяко едно
отношение. Счита, че забавата да изпълни в срок договорените СМР, се
дължала изцяло по вина на ищеца. Забавата продължила повече от 25 дни,
независимо, че ответникът се забавил с уточняване на цвета на **г. Офертата
за детайлите била дадена на **г., както и на **г. Съгласно чл.28 от сключения
договор при забава за завършване и предаване на работите по договора в
срок, изпълнителят дължал неустойка в размер на 0,2 % от общата цена за
всеки просрочен ден, но не повече от 5 %“. При приетата обща стойност на
договора, заложена в Приложение 1, в размер на 148 277,76 лева с ДДС,
размерът на дължимата на ответника неустойка на основание чл.28 от
договора била в размер на 7413,89 лева, с която била извършена прихващане
със стойността на фактура № **г. За извършеното прихващане ищецът бил
уведомен на **г., с връчено му уведомление прил.№9 и №10, въпреки което
същият отправил изрична покана за заплащане до ответника.
3
Предвид всичко изложено, се моли за отхвърляне на предявения иск,
като неоснователен. Претендират се разноски.
На следващо място прави възражение за прихващане между сумата от
7 413,69 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл.28 от
процесния договор със сумата от 7 413,69 лева, представляваща незаплатен
остатък от договорно възнаграждение.
С Определение № 1417/09.02.2022 г., постановено по делото, е прието
за съвместно разглеждане в настоящото производство възражение за
прихващане от ответника „Валком Хидротехнология” ЕООД на сумата в
размер на 7413,69 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен
между страните Договор за изпълнение на СМР от **г. за извършени и
приети СМР на обект – **, находяща се в с. **, обл. **, със сумата от 7413,69
лева, представляваща дължима от ищеца на ответника неустойка за забава по
чл. 28 от Договор за изпълнение на СМР от **г., сключен между страните за
забава изпълнението на задължението по договора с 25 дни.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
От Договор за СМР № **г., сключен между страните, се установява, че
ответникът е възложил на ищеца да извърши СМР на обект: **, с. **.
Съобразно чл. 2, ал.1 от договора, срокът извършване на посочените СМР бил
50 дни от датата на изпълнение на следните условия: 1. превеждане на аванс и
2. подписване на двустранен протокол за приемане на строителна площадка с
годност за извършване на СМР. Протоколът следвало да бъде подписан в срок
от три работни дни, след покана от ответника към ищеца. В договора била
договорена неустойка за забава за завършване и предаване на обекта /чл. 28/ в
размер на 0,2 % от общата цена за срочен ден, но не повече от 5 %. Такава
била договорена и по отношение на забава в плащанията в предвидените
срокове /чл. 29/.
По делото е представен Протокол обр. 19 за извършени СМР от ** г.,
подписан от представители на двете страни /л. 13/, от който е видно, че на
посочената дата са изпълнени СМР на обща стойност 72519,98 лева с ДДС.
От страните е подписан и Протокол обр. 10 за извършени СМР № ** от
** г. /л.17/, от който е видно, че ищецът е изпълнил СМР на стойност 57
4
182,72 лева.
По делото е приобщен и Протокол обр. 19 за извършени СМР № ** от
** г., подписан от страните /л. 20/, от който се установява, че от страна на
ищеца са извършени СМР на стойност 17 490, 36 лева.
От Покана от ** г. /л.23/, изпратена до ответника чрез „**“ АД /л.24/, но
върната като неполучена, и чрез електронна поща /л.25/, се установява, че
ищецът е адресирал до ответника изявление за заплащане на сумата от
7413,69 лева, дължима за извършени СМР.
По делото е представена и Покана от ответника до ищеца, връчена на **
г. /л.54 – л. 55/, от която е видно, че е направено изявление за прихващане на
дължимата част от възнаграждението на ищеца с неустойка в размер на
7413,89 лева, начислена по чл. 28 от договора.
По делото като свидетел е разпитано лицето Й. Д. / л. 118 гръб- л. 119 /,
заемащ длъжност „**“ при ответника. Сочи, че изпълнението по договора е
започнало от страна на ответника на 05 или 06 октомври 2020г. и е
продължило до края на месец февруари 2021г. Изтъква, че монтажните
дейности е следвало да приключат за един месец. Сочи, че не е виждал
сключения между страните договор, както и не знае точно какъв е предметът
му и дали се изчерпва единствено с монтиране на панели в халето,
стопанисвано от ответното дружество.
Съдът не кредитира изложеното от свидетеля, доколкото казаното от
него не носи релевантна за предмета на доказване информация. Спорният
въпрос между страните се концентрира върху точното изпълнение на
договора в темпорално отношение, но самият свидетел изтъква, че никога не
се е запознавал със съдържанието му. Нещо повече- свидетелят поддържа и
че не е запознат с предмета на договора. Предвид това, напълно произволно е
твърдението му, че задълженията си по договора, ищецът е следвало да
изпълни в месечен срок от получаването на паричен превод за изработването
и монтажът им.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ. / л. 141- 143/
се изяснява, че във връзка с процесното правоотношение са издадени четири
фактури, както следва: фактура № **г. на стойност 60 0000 лв. с ДДС,
фактура № **г. на стойност 43 511, 99 лв. с ДДС, фактура № **г. на стойност
34 309, 63 лв. с ДДС и фактура № **г. на стойност 9 371, 45 лв. с ДДС. От
5
страна на ответника е извършено пълно плащане на сумите по първите три
фактури, а по фактура № **г. е платена сумата от 1957, 76 лв. Предвид това,
по последната фактура е останала непогасена сума в размер от 7 413, 69 лв. В
своето заключение вещото лице е посочило, че ответникът е осчетоводил
горепосочените фактури ( включени са в дневниците за покупки по ДДС ) и е
ползвал данъчен кредит върху пълния им размер.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита
същото за обективно и компетентно изготвено, в съответствие с поставените
от страните задачи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 286, ал.1 ТЗ, вр. чл. 266,
ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена
работа; приемане на възложената работа и настъпила изискуемост на
задължението. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от
ищеца.
В настоящия случай между страните липсва спор, а и от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства се установява, че между тях е
възникнало по надлежен ред правоотношение по повод на сключен Договор
за СМР № **г. Предмет на договора е извършването на редица СМР в обекта
на ответното дружество – „**“ в с. ** ( съобразно Приложение № 1 към
договора ). Между страните не е налице и спор, че всичко извършено от
ищцовото дружество е прието от ответника- възложител без забележки. В
уверение на това обстоятелство, по делото е представен подписан от
представители на двете дружества протокол за извършени дейности / л. 13 -
14/.
Съобразно нормата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тоест, с факта на приемане, възниква и
корелативното задължение от ответника да заплати стойността на така
изработеното от ищеца. Както вече бе посочено, ответникът не оспорва факта
6
на приемане на работата и че изработеното съответства на спецификациите на
възложителя. Не се оспорва и размера на претендираната от ищеца главница в
размер на 7 413, 69 лв. – оставаща сума по фактура № **г.
Спорът между страните в настоящото производство се съсредоточава
върху обстоятелството дали е налице възникнало в полза на ответника
насрещно вземане в размер на 7 413, 89 лв. за забавено изпълнение по
договора, с което може да се осъществи съдебно прихващане. Съдът счита
възражението за неоснователно, по следните съображения: съобразно чл. 2-
ри от сключения между страните договор, ищецът изпълнител следва да
осъществи възложената му дейност в срок от 50 работни дни, започващи да
текат от датата на кумулативното изпълнение на следните условия-
превеждането на паричен аванс и подписване на двустранен протокол за
приемане на строителната площадка в годност за извършване на разписаните
в договора СМР. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено и че протоколът се
подписва в срок от три работни дни, след покана от страна на възложителя
към изпълнителя. По делото не бе установено подобна покана да е отправяна,
съответно протокол за приемане на строителната площадка не е съставен от
страните. Предвид това, то и ищецът- изпълнител не е изпаднал в забава
досежно задължението си да осъществи предвидените в договора СМР.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е и фактът, че
ответникът е подписал протокол за извършените от ищеца дейности, без в
същия да обективира каквито и да било възражения за несвоевременно
изпълнение на дейността. Нещо повече- от заключението по изготвената
ССчЕ. се установява и че ответникът надлежно е осчетоводил всички
издадени фактури и е ползвал данъчен кредит върху пълната им стойност. В
този смисъл, безпротиворечива е практиката на ВКС, че отразяване на
парична престация като дължима в счетоводството на ответника- възложител
и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява
извънсъдебно признание на задължението (Решение № 172/13.01.2016 г. по
т.д. № 2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на
ВКС, І ТО, Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО,
Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др. ).
Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че казаното от
7
вещото лице в ОСЗ от 17.03.2023г. /л .148 гръб/, при защита на заключението,
е неотносимо в настоящия случай. След като ищецът не признава отправеното
извънсъдебно изявление на ответника за прихващане, то не е налице и
основание да издаде кредитно известие. Впрочем, ако ищецът бе сторил това,
то на практика означава, че би признал насрещното вземане на ответника.
Предвид гореизложеното, стореното от ответника възражение за
прихващане между вземането претендирано от ищеца, с насрещно вземане на
ответника за забавено изпълнение по процесния договор, е неоснователно.
Съответно, предявеният от ищеца иск за сумата от 7 413, 69 лв. е основателен
и следва да бъде уважен в пълен размер.
Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда / 07.09.2021г./ до
окончателното й заплащане.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищеца. Такива следва да бъдат присъдени в общ
размер на 1546 лева, съобразно представения по делото списък на сторените
разноски / л. 138 /.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Валком Хидротехнологии” ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „ВиДжиАр “ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 286, ал.1 ТЗ,
вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД сума в размер от 7 413, 69 лв. / седем хиляди,
четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща незаплатен остатък от договорено възнаграждение по
Договор за изпълнение на СМР от **г. за извършени и приети СМР на обект –
***, находяща се в с. **, обл. **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.09.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Валком Хидротехнологии”
ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиДжиАр “ ООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 1546 лева /хиляда петстотин четиридесет и
8
шест лева/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
9