№ 260
гр. С., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Михаела Николаева Георгиева (СГП-С.)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604019 по описа за 2021 година
С присъда от 09.07.2021г. по н. о. х. д. №17617/19 г. Софийски районен съд, НК, 135
с –в е признал подсъдимата Т. П. Т. за виновна в извършване на престъпление по чл.286 ал.1
от НК,поради което и я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година
,изпълнението на което е отложено за срок от три години и обществено порицание.
Против постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата и допълнение към
нея ,в които се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се
искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която Т. да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание,защитника на подсъдимата поддържа жалбата и посочените в
нея доводи.Считат,че присъдата на СРС следва да бъде отменена.
Повереника на частния обвинител ,намира жалбата за неоснователна.
Представителят на СГП счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.
Подсъдимата моли съда да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от
1
фактическа страна, следното:
Подсъдимата Т. П. Т. е родена на **** г. в гр. Свищов, българка, е българско
гражданство, живуща в гр. С., ул. „****, е висше образование, психоаналитик на частна
практика, неомъжена, неосъждана, е ЕГН **********.
Подсъдимата Т. П. Т. и частният обвинител Х. Б. ТР. имали връзка, от която на 23
февруари 2010 г. се родило детето Х. Х.Б.. Впоследствие отношенията им се влошили, като
е Решение на СТС - III ГО, 87 състав по гр. дело 13395/2013 г. от 25.07.2014 г., частично
изменено е решение на СГС - ГО - I брачен въззивен състав по гр.дело № 17165/2014 г. от 27
май 2015 г. упражняването на родителските права на детето Х. Х.Б. било възложено на
майката-подсъдимата Т..Бащата бил осъден да изплаща издръжка на детето и режим на
лични контакти със същото. Режимът предвиждал лични срещи всяка първа и трета седмица
от месеца от 17:30 ч. в петък до 08.30 ч. в понеделник; всяка втора и четвърта седсмица от
месеца от 17:30 ч. в сряда до 08:30 ч. в петък; за половината от Коледната и Новогодишната
ваканция на детето, така както същата е определена за съответната година от МОН, като
през съответната четна година бащата има право да взема детето от 10:00 ч. на първия ден от
ваканцията до 16:00 ч. на последния ден от първата половина на същата, като това време
включва и полагащите му се лични контакти на Коледната ваканция за съответната нечетна
година, а през съответната четна година - от 10:00 ч. сутринта на първия ден, от втората
половина на ваканцията до 16:00 ч. следобед до последния ден от същата, като това време
включва полагащите му се лични контакти за новогодишните празници за съответната
година; Великденските празници всяка нечетна година съобразно с православния календар,
считано от 10:00 ч на Разпети петък до 20:00 ч. на първия ден след Великден; двадесет дни
през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, за което бащата дължи
предварително уведомление един месец по-рано; личните празници на бащата - рожден ден
на 30.01, считано от 18:30 ч. на предходния ден до 08:30 ч. на деня, следващ личния празник,
със задължениие на бащата да заведе /вземе/ детето до/от училище/ детска градина; през
рождения ден на детето - 23.02 - съвместно от двамата родители - от 10:00 ч. до 20:00 ч., а
при несъгласие за съвместно прекарване на рождения ден - за бащата за времето от 18:30 ч.
на предходния ден до 14:00 ч. на 23.02.
В случай, че така определения режим не можел да се осъществи поради заболяване на
детето, същият следвало се реализира след оздравяване на детето, наред с първоначално
определения режим.
Предвид изключително изострените отношения между подс.Т. и ЧО Т. определеният
със съдебното решение режим не се спазвал редовно. Затова ЧО Т. се снабдил с
изпълнителен лист, като се опитвал да наложи принудително спазването на режима за лични
контакти с детето, а подсъдимата се снабдила със становища на психолози, че контактите с
бащата се отразяват негативно на детето, като на това основание продължила да не спазва
режима за лични контакти на бащата с детето.
По молба на подс.Т. П. Т. по реда на 33ДН на 24.01.2017 г. в CPC, III ГО, 139
състав било образувано гр. д. № 1290/2017 г., по което на същата дата била издадена
2
Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие № 15946. С цитираната заповед Х.Т.
се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката
и детето.
Впоследствие по гр.дело № 1290/2017 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав с Решение №
340888/16.02.2018 г. бил постановен отказ да бъде издадена заповед за защита.
На 06.10.2017 г. в интервала 16:00 - 16:30 часа ЧО Х.Т. отишъл в ЧОУ „Св. С.” на ул.
****, където учело детето му, като поискал да го вземе след приключване на учебните
занятия. От охраната на училището се обадили на св.П.С.-помощник секретар, която извела
навън детето, за да се види с баща си. Когато се срещнали, детето било изненадано, че вижда
баща си. Последният му казал: “Здравей Х., днес аз ще те взема“, а детето му отговорило:
„Добре, но аз имам тренировка по футбол и искам да отида на футбол“. Бащата се съгласил
с желанието на детето, след което влезли в сградата на училището и седнали на пейка, в
близост до канцеларията. ЧО Т. попитал сина си как се чувства и как вървят нещата в
училище, като детето му отговорило, че е добре, но не иска да си тръгва,а да отиде на
тренировка. След края на разговора ,който продължил няколко минути детето се отправило
към класната стая, а ЧО Т. влязъл в канцеларията на училището, където представил копия от
наличните съдебни решения и издадения му изпълнителен лист, след което си тръгнал.
Междувременно, св.С. се обадила по телефона на майката на детето-подс.Т., за да я
попита дали да го пусне да тръгне с бащата или както обикновено да се прибере с
училищния транспорт. Подс.Т. казала, че детето трябва да довърши занятията си, а не да
тръгва с баща си. Малко по -късно последната била уведомена по телефона, че детето не е
тръгнало с баща си, а е отишло на тренировка.
Няколко дни по-късно на 10.10.2017 г. в сградата на 06 РУ-СДВР, подс. Т.Т. подала
жалба с вх. № 230000- 11557/10.10.2017 г. срещу Х. Б. ТР., в която било посочено ,че ЧО Т.
отново е упражнил психическо насилие и тормоз спрямо детето в училище. Впоследствие,
въз основа на тази жалба било образувано досъдебното производство по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка,първата съдебна инстанция е приела
,че подсъдимата Т. е осъществила състава на престъплението по чл.286 ал.1 от НК както от
обективна,така и от субективна страна.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..
След собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници ,въззивната инстанция счете,че основният спорен въпрос – дали подсъдимата е
извършила престъплението, за което е призната за виновна от СРС е намерил своето
3
правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна инстанция е поставила в центъра на своята оценъчна
дейност показанията на свидетелите Т.,С. и К.,съответно баща на малолетното
дете,помощник –секретар и директор на учебното заведение,които са убедителни и
взаимнодопълващи се.От показанията на свидетеля Т. се установява ,че същият не е
демонстрирал поведение,което да се субсумира като такова нарушаващо издадената заповед
за защита от домашно насилие по време на срещата му с детето в училище.В този смисъл са
и показанията на двете свидетелки С. и К.,първата от които пряко е възприела действията
му,след пристигането му в сградата на училището,до момента на напускането му, а втората
е била уведомена от първата за случилото се.Правилно,първият съд е счел ,че техните
показания са обективни и достоверни,тъй като изхождат от безпристрастни лица,които не са
свързани с нито една от страните по делото.Свидетелката С. е категорична в показанията
си,че ЧО Т. е дошъл да вземе детето от училище,извън уговорените дни за срещи с него и
появата му в училището е изненадала детето,но бащата се е съобразил с желанието на детето
да остане на тренировка по футбол и без да създава конфликти, си е тръгнал.По думите на
св.С. не е имало както заплахи ,така и действия ,които да са предизвикали страх или
притеснение у детето.Освен изненадата от появата на бащата в училището, св.С. не е
забелязала безпокойство,страх или друго емоционално състояние у детето,продиктувано от
думи или действия на бащата.Случилото е предадено достоверно по телефона на
подсъдимата от св.С. и от св.К..Нито една от двете не е съобщила на подсъдимата ,че ЧО Т.
е нарушил интегритета на детето по какъвто и да е начин,което да доведе до последващите й
действия –жалба в полицията срещу ЧО Т. и твърденията й за нарушаване на заповедта за
защита от домашно насилие,доколкото самата подсъдима не е била очевидец на случилото
се и е могла да бъде подведена относно действителните събития.Във връзка с
последното,обясненията на подсъдимата ,в които твърди,че е била уведомена от св.С. по
телефона,че детето е треперело и било изключително разстроено от срещата с бащата ,
обосновано са игнорирани от първия съд,тъй като се опровергават от показанията на св.С. и
ЧО Т..Въззивната инстанция също счита,че обясненията на подсъдимата в тази част не
следва да бъдат кредитирани,тъй като не намират опора в другите доказателствени
източници,поради което представляват единствено защитна теза.
Законосъобразно,действията на подсъдимата са квалифицирани от първия съд като
престъпление по чл.286 ал.1 НК,тъй като подсъдимата съзнателно е набедила ЧО Т. в
извършване на престъпление-нарушение на заповед за незабавна защита срещу домашно
насилие-престъпление по чл.296 от НК,действия каквито не са установени за извършени от
страна на ЧО.Появата на частния обвинител в училището на детето след края на учебните
занятия,срещата му и разговора с детето не представляват обстоятелства,които могат да
доведат до нарушаване на издадената заповед за незабавна защита.Независимо от
установения режим от съда за срещи с бащата,последния има право да вижда сина си и
извън уговореното време,стига контактите да не попадат в категорията на неправомерните
такива и да не вредят на детето.В конкретният случай по делото не е установено ,че срещата
4
с бащата е протекла във вреда на детето.Напротив,св.Т. е проявил човешко,бащинско
желание да се види с детето си за кратко време,среща която е протекла и в присъствието на
трето лице-служител в училището,поради което представлява правомерно поведение,което
не подлежи на санкция.Съдържанието на срещата е било предадено на подсъдимата,поради
което последващите й действия-подаване на сигнал срещу частния обвинител за нарушение
на заповедта за защита срещу домашно насилие са съставомерни по смисъла на чл.286 ал.1
от НПК. Следва да се отбележи и ,че жалбата на подсъдимата е подадена четири дни след
събитието,време през което същата е могла да обмисли трезво,без емоции решението си да
извести компетентните органи,поради което няма съмнение за осъществяване на
престъплението по чл.286 ал.1 от НК от субективна страна.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивния съд счете, че
наложеното наказание на подсъдимата е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.Не са налице нарушения на правилата за
индивидуализация на наказанието.
На подсъдимата е наложено минимално предвиденото в конкретната разпоредба
наказание лишаване от свобода и предвиденото кумулативно такова-обществено
порицание.Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства,поради което и няма основание за по-голяма снизходителност
към подсъдимата.Няма основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК,тъй като
смекчаващите отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните , а
липсва и изключително такова.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.07.2021г. по н. о. х. д. № 17617/2019 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 135 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5