№ 276
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. ШаК.
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500051 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. О. Г., ЕГН: **********, и на О.
Г.ев, роден на 07.03.1973г. в Република Полша, срещу Решение
№260355/15.07.2022г. по гр. дело №5983/2020г. на ВРС, 40-ти състав, с което
са отхвърлени исковете на П. и О. Г.еви срещу „Ян билдинг“ ЕООД,
ЕИК175041072, за признаване за установено, че ищците са собственици на
ПИ с идентификатор №10135.2572.148 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-82/14.10.2008 год. на изп. дир. на АГКК., с площ 678 кв.м.,
адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, кк „Чайка“, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс; при съседи на терена ПИ №№
10135.2572.147, 10135.2572.128, 10135.2572.9, 10135.2572.149, и за осъждане
на ответника да предаде на ищците владението върху същия поземлен имот,
като решението е постановено при участието на третите лица –
помагачи на ответника: 1. М. П. Д., с ЕГН ********** в качеството си на
наследник на Домна А.а Й., с ЕГН **********, 2. А. К. А., с ЕГН **********
3. Р. К.а Р., с ЕГН ********** в качеството си на наследници на
Константин А. Каркаленджов, с ЕГН **********, 4. Никола А. К., с ЕГН
**********; 5. К. Ц. Д., с ЕГН **********, 6. Р. Д. С., с ЕГН **********; 7.
Ц. Д. Ц., с ЕГН **********; 8. А. Й. Ж., с ЕГН **********; 9. В. Й. Д., с ЕГН
**********; 10. В. Й. К., с ЕГН **********, 11. М. К. Н., с ЕГН **********,
12. Н. К. Н., с ЕГН **********, в качеството си на наследници на Киро Н. К.,
с ЕГН **********; 13. В. Н. М., с ЕГН **********; 14. Г. Д. Б., с ЕГН
**********; 15. Д. Д. Б., с ЕГН **********; М. Я. Н., с ЕГН **********; 17.
Д. К. Й., с ЕГН **********; 18. Ю. К. Й., с ЕГН **********.
1
Във въззивната жалба, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при игнориране на част от събраните доказателства и неправилна преценка на
същите, както и при прилагането на закона.
В уточняваща молба, подадена след срока по чл.259, ал.1 ГПК, се сочи,
че ВРС правилно е приел за доказано владението на ищците и праводателите
им върху исковия терен от 1968г. до 2011г. и изграждането на бунгало на
място съобразно позволителен билет от 1968г. Неправилно обаче се твърди,
че ВРС е счел недоказано вледението за след 2011г. и до 2019-2020г. и в тази
връзка навежда подробни доводи за нарушения при анализа на
доказателствата и за начина, по който да се ценят същите, според
въззивниците. Сочи неправилност и на изводите за добросъвестност на
владението на ответника за след 2011г. с оглед вписаните данни в Сл Вп,
както и изобщо за негово владение от 2011г. до 2019г., с оглед съпоставка на
гласните доказателства помежду им и с оглед писмените такива. Поддържа
още, че протоколът за въвод във владение на праводателите на ответника,
който е бил преди продажбата от 2011г., е „нищожен“, а нов въвод в след
съдебното реституционно решение в тяхна полза, няма. Поддържа, че правата
на праводателите на ответника са отречени с предходното решение по чл.108
от ЗС по гр. д. №4060/2004г. на ВРС. Сочи и че заключението по приетата
СТЕ е следвало да бъде отчетено в подкрепа на придобивното основание на
ищците, а не при преценка на гласните данни. Към това се правят искания за
допускане на още свидетели.
По същество се моли за отмяна на решението и за постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна
жалба от въззиваемото дружество.
С отговор в законовия срок третите лица-помагачи – М. Н., Д. Й., Ю. Й.,
А. Ж., В. Д., А. А., Р. Р., Д. Б., Р. М., М. Н., Н. Н. и В. К. – оспорват жалбата,
считат част от оплакванията за просрочени, всички възражения – за
неоснователни, а самото решение за правилно и законосъобразно. Поддържат
се всички направени пред ВРС доводи срещу придобивното основание на
ищците замяна и наследяване, в това число правилност на извода на СТЕ за
неидентичност на спорния имот с получения по замяна през 1968г. Оспорват
се исканията на въззивниците, като при уважаване на същите се моли също за
още свидетели.
По същество се моли за потвърждаване на решението и за разноски.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
2
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна проверка за редовност на исковата молба
обаче съдът намира, че същата молба не отговаря в цялост на изискванията на
чл.127 от ГПК и чл.128 от ГПК. Аналогично са налице нередовности и
относно процесуалните действия на част от третите лица помагачи чрез
представител. Поради това на страните следва да бъдат дадени указания за
отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок от получаването на
съобщението. Като бъдат предупредени и за последиците от неизпълнение на
указанията на съда. За процесуална икономия няма пречка това да се
осъществи с определението по чл. чл.267 от ГПК.
По доказателствата: Въпреки поисканите пред ВРС трима свидетели от
ищците, искането им като въззивници за допускане на още двама, освен
единия пред ВРС, свидетели, следва да бъде отхвърлено по следните две
причини:
Първо: при внимателния прочит на исковата молба, уточняващата
такава от 17.08.2020г. и протокола от първо о.с.з. по делото пред ВРС, в нито
един от тези меродавни за предмета на делото документи ищците не са се
позовали на второ, евентуално, придобивно за собствеността им основание,
различно от наследяване и замяна през 1968г.; не са навели твърдения за
пълния състав на такова първично основание; не са използвали дори думата
„давност“, нито са направили препращане към разпоредбите на чл.79 от ЗС. В
исковата молба има единствено наведено фактическо твърдение, че от
замяната през 1968г. първо наследодателите им, а след това и ищците, са
владяли терена в реални граници. Но при липсата на ясно заявено придобивно
основание съдът не може сам да си извежда и да разглежда такова, само на
база фактически твърдения за част от предпоставките му, поради
противоречие с принципа по чл.6 от ГПК. Затова и допълнителни свидетели
досежно незаявеното придобивно основание няма как да бъдат допуснати от
въззивния съд.
Второ: Видно от материалите по делото, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
е подадена въззивна жалба, в която не се съдържат доказателствени искания.
В молба едва от 27.09.2022г., повече от месец след срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, такива искания са направени за първи път. Поради това и тъй като от
ВРС не са били давани указания досежно въззивните оплаквания, исканията
едва с втората молба са късно заявени и тъй като не са сред предвидените в
чл.266, ал.2 от ГПК, не следва да се уважават.
Исканията в отговора на третите лица, тъй като са формулирани при
евентуално уважаване на исканията на въззивниците, следва да се отхвърлят.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
УКАЗВА на ищците по делото, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да потвърдят всички извършени действия от адв. С. пред ВРС
без представителна власт, с оглед, че пълномощното й е от 25.10.2021г.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството ще
бъде прекратено, а първоинстанционното решение ще бъде обезсилено.
УКАЗВА на третите лица-помагачи М. Н., Н. Н. и В. К., в
едноседмичен срок от получаването на съобщението, да потвърдят всички
извършени действия от адв. К. пред ВРС без представителна власт, с оглед, че
пълномощното й е от 04.10.2022г.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, възраженията няма
да бъдат взети предвид при разглеждане на делото, на осн. чл.101, ал.3 от
ГПК, a въззивното производство ще бъде прекратено и върнато на ВРС за
връчване на съобщението за решението на първите двама от тях.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.02.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за
допускането на още двама свидетели за доказване на „факта на владението“
на ищците върху спорния имот от 1968г. и до 2019г.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третите лица за допускане
на още един свидетел за доказване кой е владял спорния терен от 1999г. до
2011г.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпР. извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
4
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5