Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/09.12.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева
КАНД № 589/2019 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
И.С.Ю. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 39/24.07.2019 г. по НАХД № 76/2019
г. по описа на РС – Тервел, с което е потвърдено НП № 70/19.09.2017г. на
директора на РЗИ – Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.112 от
ЗЗР на основание чл.144, ал.1 от ЗЗР е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, противоречие с материалния закон и явна несправедливост на
наказанието. Счита се, че неправилно съдът е приел, че наказаното лице има вина
за извършеното деяние. Твърди се, че жалбоподателят е бил в обективна
невъзможност да изпълни законовото си задължение, за което е бил санкциониран.
Твърди се, че неправилно съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, след като не са налице настъпили вредоносни последици от извършването на
нарушението. Излагат се доводи и за нарушение на принципа за съразмерност и
пропорционалност, нарушение на правото на равно третиране и принципа на
недискриминация. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
по същество, с което да се отмени изцяло НП.
Ответникът – ОДБХ -
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата.
Представителят на ДОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ТРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че съдът
правилно е преценил, че информацията за местонахождението на пчелините в
близост до обработваната от жалбоподателя земеделска земя е била достъпна и при
желание от негова страна е могъл да я получи без затруднение.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
С процесното НП И.С.Ю. е била
наказан за това, че на 01.04.2019г. в качеството си на земеделски производител
(лице, което използва продукти за растителна защита в рамките на
професионалната си дейност) е употребил продукти за растителна защита с наземна
техника за третиране на полета с пшеница, като не е уведомил лично
собствениците на пчелни семейства, разположени в землищата на кметствата по
местонахождение на площите, които са третирани, както и собствениците на пчелни
семейства, разположени в граничещите землища, за датата и часа, в които са приложени
продуктите за растителна защита. АНО е квалифицирал деянието като нарушение на
чл.112 от ЗЗР, в резултат на което е наложил на жалбоподателя глоба в размер на
1500 лева на основание чл.144, ал.1 от ЗЗР.
За да потвърди НП, районният съд
е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да го опорочават, както и че от
доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си за уведомяване по чл.112 от ЗЗР, поради което правилно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.144,
ал.1 от ЗЗР.
В мотивите към решението е
посочено, че при извършена документална проверка на дневниците на ЗП за
проведените растителнозащитни мероприятия и торене е констатирано, че на
01.04.2019г. в гр.Тервел, общ. Тервел, с наземна техника – пръскачка, са
третирани полета с пшеница с продукти за растителна защита – “Артеа 330 ЕК” и “Дерби
супер едно”, като жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства
за това да е уведомил лично собствениците на пчелни семейства в близост до
обработените площи за предстоящите химични обработки.
Районният съд е счел за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е бил в обективна невъзможност
да изпълни задължението си и не може да носи вина за извършеното нарушение, тъй
като ОДБХ – Добрич не му е предоставила информация за местонахождението на
пчелите в близост до обработваните от него земеделски площи, както и адреси,
имена, телефони и имейли на стопаните на пчелините. Изложил е съображения, че
тази информация е налична и е търсима от земеделския стопанин и при добро
желание от негова страна лесно би могъл да я получи от регистъра на пчелините в
Република България, поддържан от БАБХ, от регистъра на пчелните семейства на
подвижно пчеларство, който се води в кметствата съгласно чл.8, ал.1 от Закона
за пчеларството, както и от публикувания на интернет страницата на БАБХ списък,
който съдържа информация за разположението на пчелните семейства по кметства и
данни за собствениците им.
В решението са развити
съображения, че нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в
неуведомяване на пчелините в района за извършеното третиране с хербици, като
липсата или наличието на настъпил вредоносен резултат не влияе на
съставомерността на деянието, защото това не е елемент от фактическия състав на
нарушението.
Изложени са доводи, че
разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 13/26.08.2016г. за мерките за опазване
на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на
растителна защита, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, сочи срока и реда,
по който се уведомяват собствениците на животновъдни обекти (пчелини), а именно
в срок от 3 дни преди датата на третирането, като уведомяването е лично, както
и чрез уведомително писмо до кмета на населеното място. Изразено е становище, че
липсата на каквито и да е уведомления за извършеното третиране с хербицид не
представлява маловажен случай с оглед на обстоятелството, че са третирани около
и над 200 дка пшеница в близост до пчелин. По отношение на наложеното наказание
е прието, че правилно наказващият орган го е определил в законоустановения
минимален размер, като е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път.
Въз основа на тези свои изводи
районният съд е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, в
резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното съдебно
решение е правилно и законосъобразно. ТРС е предприел необходимите действия за
разкриване на обективната истина, като е събрал и оценил всички относими и
допустими доказателства по делото и е отговорил на всички възражения, които
имат значение за решението на делото. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи,
които съответстват на материалния закон и данните по делото.
По делото не е имало спор по
фактите. От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят в
качеството на земеделски производител, употребяващ продукти за растителна
защита, не е предприел никакви мерки да уведоми лично собствениците на пчелни
семейства, разположени в землището на кметството по местонахождение на площите,
които ще бъдат третирани, както и собствениците на пчелни семейства,
разположени в граничещите землища, за датата и часа, в който ще се извършва
прилагането на процесните продукти за растителна защита, с което е нарушил императивната
разпоредба на чл.112 от ЗЗР.
Правилно районният съд е
отхвърлил възражението на жалбоподателя, че е бил поставен в обективна
невъзможност да изпълни законовото си задължение за уведомяване, тъй като ОДБХ
не му е предоставила данни за контакт със собствениците на пчелини. Действително
в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 13/26.08.2016г. е предвидено за
целите на уведомяването ОДБХ да предоставя на лицата, които извършват или
възлагат растителнозащитни дейности, данни за връзка със собствениците на
пчелини, но това задължение е търсимо и възниква само ако съответните лица са
поискали неговото изпълнение. Жалбоподателят не е твърдял, нито е представил
доказателства, от които да се установи, че преди да предприеме третирането на
площите е поискал от ОДБХ – Добрич да му предостави необходимата информация за
собствениците на пчелини в района и тя му е отказала съдействие за това. Правилно
е становището на районния съд, че при наличните възможности за ползване на общодостъпната
информация от регистрите на БАБХ и кметствата, за жалбоподателя не са
съществували никакви обективни пречки или затруднения да изпълни задължението
си по чл.112 от ЗЗР и неполагането на дължимата грижа да се снабди с данни за
собствениците на пчелини и пчелни семейства в района не го оневинява за
неговото противоправно бездействие.
Не се споделят възраженията в касационната
жалба, че неправилно районният съд е отказал да приложи чл.28 от ЗАНН, както и че
е нарушил принципа за съразмерност и пропорционалност. Правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че третирането на 200 дка пшеница в
близост до пчелин не може да се квалифицира като маловажно нарушение. Неоснователно
е становището на жалбоподателя, че площта на третираните земи няма отношение към
преценката за маловажност на нарушението, защото колкото по-голям е размерът на
третираните площи, толкова по-висок е рискът от отравяне на пчелите и пчелните
семейства, които се намират в близост до тях. От публичните регистри на БАБХ и
община Тервел е видно, че в землището на гр.Тервел има регистрирани множество
пчелини и пчелни семейства, поради което степента на застрашеност на
животновъдните обекти е много по-сериозна и мащабна. По делото липсват каквито
и да е данни, които да навеждат на извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което да
прави неоправдано третирането му като нарушение и да изключва санкционирането
му. Обстоятелството, че третирането на площите е извършено с разрешени за
употреба в ЕС препарати за растителна защита не може да обоснове извод за
маловажност на нарушението. Не са представени доказателства в подкрепа на
твърденията в жалбата, че използваните от ЗП препарати са негодни да причинят
смърт на пчели. Самият факт, че жалбоподателят е имал задължение да уведоми за
третирането на площите, показва недвусмислено, че използваните от него
препарати носят риск от отравяне на пчелите и пчелните семейства, а дали след
уведомяването техните собствениците са щели да предприемат мерки за опазването им
е без правно значение за степента на обществена опасност на деянието и
преценката за неговата малозначителност. Действително не са налице данни по
делото да са настъпили някакви вредни последици от извършеното нарушение, но
липсата им не може да бъде единствена предпоставка за квалифициране на деянието
като маловажно. С оглед на конкретните обстоятелства по извършване на нарушението
и цялостното поведение на жалбоподателя, който за разлика от редица други ЗП в
района не е изпратил дори уведомително писмо до кмета на общината за
предстоящото третиране с препарати съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба № 13 от 26.08.2016г., както и с оглед на важността
на охраняваните обществени отношения, свързани с прилагането на мерки за опазване
на пчелите и поддържането на биологичното разнообразие и екологичното
равновесие, правилно и законосъобразно наказващият орган, а след това и
районният съд са отказали да приложат разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не
може да се приеме, че налагането на процесната санкция надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
законодателя цели. С оглед на изпълнение на генералната и личната превенция по
чл.12 от ЗАНН не съществува друга по-подходяща и пропорционална мярка от
налагането на предвидената в чл.144, ал.1 от ЗЗР глоба. Отправянето на
предупреждение вместо санкция е приложимо само в случаите на маловажни
нарушения, какъвто не е налице, поради което не е нарушен принципът за
съразмерност и пропоционалност. Наложеното наказание е определено в неговия
минимален по закон размер, поради което не е нито прекомерно, нито явно
несправедливо.
Не може да се сподели и
възражението за нарушение на правото на равно третиране и принципа на недискриминация,
тъй като липсват доказателства за това, че наказващият орган е санкционирал
само жалбоподателя, а не и другите земеделски производители от този район, които
също са пръскали с препарати през процесния период, нито за това, че тези
земеделски производители са нарушили задълженията си по чл.112 от ЗЗР. Дори
напротив, от неоспорените показания на една от разпитаните по делото свидетелки
се установява, че в резултат на извършените проверки са съставени три АУАН на трима
различни земеделски производители, един от които е и жалбоподателят.
С оглед на изложеното
касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като
правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 39/24.07.2019 г. по НАХД № 76/2019 г. на РС - Тервел.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: