РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500813 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на на А. А., *** гражданин, родена
на *** г. в ***, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника си Н.Г., със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Сливница“ № 26, ет. 2 против решение № 34 от 07.03.2022 г., постановено по
гр. дело № 558/2021г. по описа на РС- Поморие, с което е отхвърлен иска й срещу
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Поморие – сграда „А” /Алфа/, комплекс „Сънсет
Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І” № 219, представлявана от управителя
„ПОМОРИЕ МЕНИДЖМЪНТ 2 “ЕООД, ЕИК: *********, представляван от Владимир
Георгиев Д. за отмяна на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС като незаконосъобразни на
всички решения на проведеното на 22/23.06.2021 г. общо събрание на етажната собственост,
като ищцата е осъдена за заплати на ответника направените пред първата инстанция
разноски в размер на 950 лв
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
че същото е неправилно. Въззивницата изразява несъгласие с изводите на районния съд за
липса на нарушения по чл. 16, ал. 5 и чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, като счита, че такива са
допуснати и същите водят до незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, като в
подкрепа на доводите си излага подробни съображения. Сочи, че е неправилен се явява и
извода на съда относно структурата на бюджета в решението по т. 3 на ОС на ЕС, като
счита, че в нарушение на закона приходната част е формирана не от вноските на конкретен,
реален брой ползватели, а от предполагаем такъв и по този начин е определена годишната
такса за всеки отделен обект. Излага съображения, че независимо, че съдът няма
правомощия да контролира бюджета по целесъобразност, това не изключва задължението
1
му да извършва преценка за съответствието му с чл. 50 вр. с чл. 48 ивр. чл. 49 и чл. 51 от
ЗУЕС, тъй като приемането му пряко влияе на последващите решения на ОС на ЕС по чл.
11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС. На следващо място са наведени доводи за нарушение на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС, тъй като се определя годишна такса за управление и поддръжка за всеки
самостоятелен обект, а не се разпределя поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на
който живеят. Сочи, че неправилно съдът е приел, че някой от собствениците да възрази
против размера на таксата, по съображения, че ползвателите са по-малко от предварително
предвиденото, предвид липсата на такъв механизъм, приет с решение на ОС на ЕС. В
подкрепа на твърденията си се позовава на посочена в жалбата съдебна практика. Счита, че
районният съд е направил неправилен извод, приемайки за законосъобразни оспорените в
исковата молба решения на ОС на ЕС, който противоречи на императивните законови норми
на ЗУЕС, за което излага подробни съображения. Иска се отмяната на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да
бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание,
въззивницата чрез упълномощия си процесуален представител поддържа въззивната си
жалба и моли съдът да я уважи и да му присъди направените пред въззивната инстанция
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия -ответник ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Поморие – сграда „А” /Алфа/, комплекс „Сънсет Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул.
„Княз Борис І” № 219, представлявана от управителя „КОНДО МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД,
подаден чрез упълномощените му адвокатски представители е депозирал писмен отговор, в
който изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи, че районният съд е направил подробен, цялостен и обоснован анализ на събраните по
делото доказателства, без да е допуснал сочените в жалбата нарушения, въз основа на който
анализ е стигнал до правилния извод за законосъобразно провеждане на процесното ОС на
ЕС, на което са взети атакуваните решения. Излага доводи за неоснователност на
възраженията за нарушения по чл. 16, ал. 2 и ал. 5 от ЗУЕС. Счита, че притежаваните от
етажните собственици ид.ч. от общите части на сградата е видна от приложените по делото
нот.актове, които техни права съобразно тези документи са взети предвид при направените и
отразени в протокола на процесното ОС на ЕС. Сочи, че в случая при взема на решението
относно приемане на бюджета е спазено единственото законово изискване по чл. 11, ал. 1 т.
4 от ЗУЕС същият да включва приходна и разходна част, което води до извод за неговата
законосъобразност, а целесъобразността му не се включва в съдебната проверка. Излага
подробни съображения за правилност на изводите на районния съд относно приложение на
чл. 51 от ЗУЕС. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане
на разноски във въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемата ЕС, чрез
упълномощените си процесуални представители поддържа писмения си отговор и моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноските съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
2
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд – Поморие е образувано по
предявен от ищцата А. А. срещу ЕС на сграда „А” /Алфа/, комплекс „Сънсет Ризорт” гр.
Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2” ЕООД иск с
правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на
22/23.06.2021 г, като незаконосъобразни.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда А
/Алфа/ - в режим на ЕС, находяща се в комплекс „Сънсет ризорт“. Твърди, че на 22 и
23.06.2021г. е проведено ОС на ЕС на сграда А в процесния комплекс, чиято
законосъобразност оспорва, като иска отмяна на всички взети решения. Излага съображения
за допуснати нарушения при изчисление на процента на представените идеални части по
механизма на чл. 17, ал. 4 вр. с чл. 17, ал. 5, т. 2 и ал. 1 от ЗУЕС, както и, че на събранието са
присъствали лица, формирали посочения кворум от 24.15144% ид.ч. от общите части на
сградата. На следващо място се твърди, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй
като в протокола са посочен единствено процента при гласуване на решенията на дневния
ред, без посочване на лицата и начина, по който те са гласували – за, против или въздържал
се. Наведени са доводи, че ОС е проведено при неизяснен/неправилно изчислен кворум, по
съображения, че „Сънсет Къмършъл“ ЕООД е участвало в ОС с идеални части от обекти в
сградата, които според ищеца не представляват самостоятелни обекти, а общи части на
сградата. Излагат се съображения, че е определен размера на разходите за поддръжка и
управление на ОС на сградата по брой на стаи на апартамент и по методика, несъвместима с
правилата на чл. 51, ал. 1- ал. 6 от ЗУЕС, като се сочи и нарушение на императивната правна
норма на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, целящо заобикаляне на забраната за определяне на таксите
съгласно притежаваната площ.Твърди се също, че приетия на същото общо събрание
бюджет е незаконосъобразен, тъй като с приемане на бюджет за две години напред ОС е
надхвърлило своите правомощия по чл. 11 от ЗУЕС. Сочат се и доводи за
незаконосъобразност и на решението относно сроковете за плащане на годишните парични
вноски, по съображения, че броят обитатели във всеки СОС е прогнозен. Иска се отмяна на
всички решения на ОС на ЕС, взети на 22/23.06.2021г., а при условията на евентуалност –
само на решенията по т. 3, т. 4 и т. 5.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изложил съображения за
неоснователност на исковата претенция.
С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният съд е отхвърлил
изцяло иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като е приел, че не са налице допуснати съществени
нарушения при свикването и провеждането на процесното ОС на ЕС, които да водят до
незаконосъобразност на взетите решения. Що се касае до решението по т. 3 от дневния ред,
районният съд е счел, че изложените от ищеца съображения са целесъобразността на
оспореното решение и не подлежат на съдебен контрол. По отношение на решението по т. 4
е прието, че определянето на размера на таксата за управление и поддръжка според броя на
обитателите не е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 51,ал. 1 от ЗУЕС предвид
сезонния характер на сградата в ЕС и правото на всеки собственик да възрази пред
3
управителя с оглед обитателите в имота му и да иска корекция на вноската. Досежно
решението по т. 5 съдът е съобразил, че същото е прието в съответствие с разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. С
оглед доводите на страните и данните по делото и след като съобрази закона, въззивният съд
напълно въприема установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата
се базира на релевантните по спора факти, като споделя и изложените в
първоинстанционното решение изводи, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК,
като в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на
императивните законови норми, от правна страна намира следното:
Предявеният иск съобразно дадената от районния съд квалификация е с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда А /Алфа/, находяща се в комплекс „Сънсет Ризорт” гр. Поморие, която е
в режим на етажна собственост.
Представена е покана за свикване на 22.06.2021г. от 09.00 часа на годишно ОС на
собствениците в ЕС на процесната сграда на блок А /Алфа /, изходяща от избрания тогава
професионален управител на ЕС – „Поморие Мениджмънт 2” ЕООД, в която е отбелязано,
че е залепена на 21.05.2021г. в 11.30 часа. Същата съдържа уведомление до етажните
собственици за свикване от управителя на ЕС на годишно общо събрание на собствениците
при следния дневен ред: т.1. Избор на протоколчик за провеждане на ОС; т.2. Избиране на
управител за сграда /А/ „Алфа“ от комплекс „Сънсет ризорт“ за срок от две години - 2022г.
и 2023г.; т.3. Приемане на годишен бюджет на сграда сграда /А/ „Алфа“ за 2021 г. и 2022 г. ;
4. Определяне на размера на парична вноска за разходите за управление и поддържане на
обшщите части на сграда А /Алфа/ за 2021г. и 2022г.; и т. 5 Определяне на сроковете и
начина на плащане на годишната парична вноска за разходите за управление и поддържане
на общите части на А /Алфа/ за 2021г. и 2022г. Изрично са посочени датата, часът и мястото
на провеждане на общото събрание - на 0822.06.2021г. от 09.00 ч. в зала „Емералд”, на етаж
-1 /сутерен на сграда „Делта”. Видно от данните по делото поканата е изготвена освен на
български и на руски и английски език. Залепянето на поканата на входната врата на
сградата на посочената в нея дата е удостоверено с представен за това протокол от
21.05.2021г., подписан от представител на управителя на ЕС и един от етажните
собственици в процесната сграда.
Видно от протокола за процесното събрание на ОС на ЕС, същото е започнало на
обявената дата и част - 22.06.2021г. 09.00 часа, но поради липса на изискуемия кворум по чл.
15, ал. 1 от ЗУЕС е отложено на основание чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС с един час в 10.00 часа, в
който отново отново не е бил налице изискуемия кворум. Предвид това, провеждането на
събранието е отложено за следващия ден – 23.06.2021г. от 09 часа, когато са присъствали
собственици – лично и чрез техни пълномощници, които са формирали кворум от
24.15144% идеални части от общите части на ЕС при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС.
Изрично е отразено, че на събранието да присъствали двама преводачи на английски и руски
език. В протокола е вписано, че притежаваните от всеки етажен собственик ид.ч. са
прекалкулиране към кворум 100 %, след което на всеки присъстващ на събранието е даден
лист с посочване на сътветния притежаван от него процент, с който да гласува. Тези
прекалкулирани проценти са записани в протокола срещу името на всеки от присъствалите
собственици с отразяване кои са притежаваните от него СОС в ЕС и кои собственици се
представляват от пълномощници, като са приложени и дадените в писмена форма
пълномощни. След преценка за наличието на изискуем кворум по чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС в
4
протокола е отбелязано, че председателят на събранието е обявил, че събранието може да
заседава и да взема решения.
Видно от съдържанието на протокола на събранието са взети следните решения:
по т.1 от дневния ред е избран за протоколчик В. И. с мнозинство 100% ид.ч. от
общите части на сградата;
по т.2 досегашният управител „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД е избран за
управител на сграда А /Алфа/ от комплекс Сънсет Ризорт за срок от две години – 2022г. и
2023г. с мнозинство – „за“ от 84.69582 ид.ч. от общите части на сградата, с отразяване, че
„против“ са били 15.30418 ид.ч. от общите части на сградата, без гласували „въздържал се“;
по т. 3 е приет и одобрен годишния бюджет за приходите и разходите на сграда Алфа
за 2021 г. и 2022г. с мнозинство от 84.69582% ид.ч. от общите части на сградата, с
отразяване, че „против“ са били 15.30418 ид.ч. от общите части на сградата, без гласували
„въздържал се“;
по т. 4 е приета годишна парична вноска на сграда Алфа за управление и поддръжка
за 2021г. и 2022г. поотделно за всеки един самостоятелен обект в сградата, като същата е
определена в размера, посочен в приходната част на приетия бюджет, като приетите
годишни вноски са изготвени в табличен вид, представляващ неразделна част от протокола,
с мнозинство – „за“ от 84.69582 ид.ч. от общите части на сградата, с отразяване, че „против“
са били 15.30418 ид.ч. от общите части на сградата, без гласували „въздържал се“.
по т. 5 е взето решение с мнозинство – „за“ от 84.69582 ид.ч. от общите части на
сградата, с отразяване, че „против“ са били 15.30418 ид.ч. от общите части на сградата, без
гласували „въздържал се“ годишните парични вноски за 2021г. и 2022г. да се заплащат
съответно до 31.07.2021г. и до 31.07.2022г. по банков път по банкова сметка, за която ще
бъдат уведомени всички собственици изрично на предоставена от тях електронна поща;
Към протокола са приложени списъци на собствениците в ЕС, на които са отбелязани
срещу подпис тези, които са присъствали на общото събрание на 22.06.2021 и на
23.06.2021г., които списъци представляват неразделна част от протокола. Представени са и
копия от документите за собственост – нотариални актове на всеки самостоятелен обект в
процесната етажна собственост, в които са посочени в проценти съответните ид.ч. от
общите части на сградата. Идеалните части от правото на собственост на присъствалите
собственици в общите части на ЕС са прекалкулирани към 100%, като притежаваните от
всеки от тях проценти ид. части са сборувани и сборът е приет за 100%, като притежавания
от всеки съсобственик процент ид. ч. от общите части на сградата е отнесен към общия сбор
и така е определено за целите на събранието как следва да се цени гласът на всеки от
присъстващите. От заключението, извършено в първата инстанция е установено, че
притежаваните ид.ч. на собствениците, участвали в провеждане на ОС на ЕС са правилно
прекалкулирани, като констатираните отделни неточности са незначителни и не променят
изчислените така проценти.
По делото е представено и копие от съобщение с дата 02.07.2021 г. от
представляващия към този момент управителя на ЕС „Поморие Мениджмънт 2 “ ЕООД,
съдържащо уведомление до собствениците на ЕС, че протоколът от ОС, проведено на
23.06.2021 г. е изготвен и, че съобщение за това е залепено на входната врата на сграда
Алфа.
По делото не се твърди и липсват доказателства в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС
ищецът да е оспорил писмено съдържанието му, респ. достоверността на обективираните в
5
него решения.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на
ангажираните по делото доказателства, като същата се възприема напълно и от настоящата
инстанция. С оглед доводите на страните и като съобрази закона, въззивният съд напълно
споделя изложените в първоинстанционното решение доводи, към които препраща на
основание чл. 272 от ГПК, като в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания и
при съобразяване на императивните законови норми, от правна страна намира следното:
Предявеният иск съобразно дадената от районния съд квалификация е с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
По делото не се спори, а и от данните се установява, че към датата на провеждане на
процесното ОС на ЕС ищцата има качество на собственик на самостоятелен обект в
процесната ЕС, поради което същата се явява активно легитимирана да предяви иска по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това няма спор и, че искът е предявен в рамките на законовия
срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, поради което същият е допустим и следва да
се разгледа по същество.
В хода на делото, с решение на ОС на ЕС от 08.12.2021г. за управител на процесната
ЕС на сграда „Алфа“ е избран „Кондо Мениджмънт“ ЕООД.
Първото оплакване в жалбата касае доводи за неправилност на изводите на съда по
отношение на твърдението в исковата молба за допуснато нарушение на чл. 16, ал. 5 от
ЗУЕС:
В чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС са посочени изискванията към съдържанието на протокола,
в който се вписват датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред,
явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Законът не
поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се съдържа
изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни с предложените решения
и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на етажните собственици, гласували против
решенията, удостоверени с протокола, в т.ч. и полагане на подпис от всеки гласувал срещу
избрания от него начин на гласуване – „за“, „против“ или „въздържал се“. В случая
гласуването е надлежно отразено чрез вписване на процентът гласове, гласували „за“,
„против“ и „въздържал се“, като самият жалбоподател не оспорва процентът, с който е взето
всяко от гласуваните решения, респ. не твърди, нито ангажира доказателства самия
протокол да е оспорен от него в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, което означава, че отразените
в него обстоятелства се считат за извършени, така, както са посочени в него.
По гореизложените съображения, тъй като процесният протокол съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС законови реквизити, възражението за нарушение
по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС се явява неоснователно, както правилно е приел районния съд.
По отношение на доводите за незаконосъобразност на решението по т. 3 от
дневния ред:
На първо място в жалбата са изложени съображения, че същото е
незаконосъобразно, тъй като касае бюджет за две години в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 от
ЗУЕС, която норма сочи, че се приема бюджет за една година. Това възражение въззивникът
обоновава с разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, която сочи, че ОС се свиква най - малко
един път годишно, както и с разпоредбите на чл.23, ал.2 от ЗУЕС и чл.24, ал.5 от ЗУЕС,
които изискват управителния съвет, респ. управителят се отчита ежегодно и в края на
мандата си пред общото събрание, а контролният съвет, респ. контрольорът извършва
проверка на касата най - малко веднъж годишно.
Районният съд, тълкувайки посочените в исковата молба норми е стигнал до извода,
че горните разпоредби не ограничават правото на ОС да приема бюджет само за текущата
6
година, като е изложил съображения, че приемането на бюджет за две години не отменя
необходимостта от ежегодно одобряване на годишните отчети на управителя и на
контрольора, както и свикването на ОС най-малко един път годишно, ежегодната отчетност
на управителя, както и ежегодната проверка на касата на ЕС. Настоящата инстанция споделя
така направеното тълкуване и направения въз основа на него извод на първоинстанционния
съд. Тъй като единственото изискване, за което съдът следи за решението по т. 3 е дали
приетият бюджет съдържа приходна и разходна част, а в случая това изискване е спазено,
следва, че неоснователно се явява оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 4 от ЗУЕС.
Що се касае до оплакванията, касаещи същото решение на ОС по т.3 от дневния ред
относно вида на включените в разходи, настоящата инстанция намира, че този въпрос е
извън предмета на съдебен контрол, както правилно е приел районния съд. Какви по вид и
размер са приходите и разходи ще бъдат включени в бюджета на ЕС е въпрос на оперативно
решение по целесъобразност, чиято преценка е само от компетентността на общото
събрание на ЕС. Контролът за законосъобразност от съда досежно бюджета на ЕС /при
условия, че няма процедурни нарушения по ЗУЕС, какъвто е и процесния случай/ се
ограничава само в проверката дали бюджета включва приходна и разходна част, а това
условие в случая е налице.
По отношение на оплакванията досежно решението, прието по т. 4 от дневния ред:
Според чл. 51, ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на
който живеят.
Нормата е императивна и изисква всеки от собствениците, обитателите и
ползвателите да плаща разходите за управление и поддръжка на общите части в сградата в
режим на ЕС по равно.
В случая с решението, прието по т. 4 е определена годишна такса за един обитател в
размер на 665 лв., която съгласно опита и практиката в комплекса е посочено, че се определя
по прогнозен брой обитатели, по следния начин: за едно студио – двама обитатели, за
апартамент с една спалня – три обитатели, за апартамент с две спални – четирима обитатели,
за апартамент с три спални – петима обитатели и за апартамент с четири спални- шестима
обитатели. В таблица, представляваща неразделна част от протокола срещу всеки
самостоятелен обект е посочена дължимата според прогнозния брой обитатели годишна
такса за управление и поддръжка.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че така определена,
таксата не нарушава нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като е спазено изискването да
бъде разпределена според броя обитатели в ЕС. Действително броят обитатели на всеки
самостоятелен обект е прогнозен, като същият е определен на базата на опита и практиката
в този вид ваканционни обекти със сезонен характер. Затова доколкото се касае за такъв вид
комплекс, в който обектите се ползват освен от собствениците и от членове на
семействата/домакинствата им, в т.ч. и от други обитатели – наематели, както и поради
обстоятелството, че по т. 5 е взето решение за ежегодно авансово плащане на текущата
годишна такса в целия й размер, определянето й по посочения начин на базата на прогнозен
брой обитатели, не е в нарушение на закона. Още повече, че съгласно Правилника за
вътрешния ред на сградата е предвидено изрично задължение за регистрация на всеки
собственик, ползвател или обитател да регистрира на рецепцията на сградата колко души
ползват обекта, т.е. прогнозата е за брой обитатели, а не върху площта на обекта или броя
помещения в него. Затова настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в
тази връзка оплаквания в жалбата,че таксата практически е определена на кв.м. площ на
всеки обект, с което се твърди, че се заобикаля закона. На следващо място, както правилно е
7
отбелязал районния съд самата ищца не твърди, че притежавания от нея едноспален
апартамент се обитава от по-малко от прогнозните трима обитатели. По отношение
доводите, че решението е незаконосъобразно, тъй като независимо от броя на обитателите,
за които се дължи вноската за годишната такса, тя практически следва да се заплаща от
собственика/ците, съдът намира, че това задължение произтича по силата на закона – чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС, тъй като законодателят е преценил, че всеки собственик на СОС сам следва
да реши колко обитатели следва да допусне да ползват имота му, тъй като именно според
броя им зависи какъв ще е размер на дължимата такса за управление и поддръжка.
Що се касае до оплакванията, че решението по т. 4 противоречи на нормата на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС, установяваща императивното правило, че разходи за управление и поддръжка
на общите части на етажната собственост не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
следва да се отбележи, че в текста на решението липсва съдържание, което да създава
пречки или ограничава предвидената в горепосочената разпоредба възможност на етажните
собственици в случай, че не ползват имота си за повече от 30 дни да се освободят от
задължението за плащане на годишната такса за поддръжка и управление. Освен това
нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е приложима не по решение на ОС на ЕС, а по заявление на
съответния етажен собственик, който реши да се възползва от нея, за което същият следва да
уведоми писмено УС или управителя на ЕС.
Досежно доводите, че с решението по т. 4 е нарушена и нормата на чл. 51, ал. 3 от
ЗУЕС, съгласно която общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части
от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече
от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50% от
разходите за управление и поддържане по ал. 1 от чл. 51 от ЗУЕС, следва да се отбележи, че
подобно предложение не е било част от дневния ред на ОС на ЕС, поради което липсва взето
решение по този въпрос.
По гореизложените съображения, настоящата инстанция счита, че липсват
нарушения на ЗУЕС, водещи до незаконосъобразност на процесните решения на ОС на ЕС,
което води до извод за неоснователност на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата
ЕС следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 34 от 07.03.2022 г., постановено по гр. дело №
558/2021г. по описа на РС- Поморие.
ОСЪЖДА А. А., *** гражданин, родена на *** г. в ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие – сграда „А” /Алфа/, комплекс
„Сънсет Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І” № 219, представлявана от
управителя „КОНДО МЕНИДЖМЪНТ“ЕООД, ЕИК: *********, представляван от Манол
8
Радостинов Манолов на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК направените пред въззивната
инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
400лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9