РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. ХАСКОВО, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря С.Г.Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на В. Т. З. и М. П. З.,
двете от гр. ***.
С Решение № 160 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д. № 682 по описа за 2021 г. ,
РС Димитровград е допуснал да се извърши съдебна делба между Л.П. Н. от гр.*** , В. Т. З.
и М. П. З., двете от гр. ***, на недвижим имот с административен адрес гр. ***,
представляващ апартамент с площ от 100.82 кв.м, ведно с избено помещение № 5 с площ от
20,59 кв.м. и таванско помещение № 5 с площ от 20,32 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата при квоти : 1/6 идеална част за Л.П.Н. , 4/6 идеални части
за В. Т. З. и 1/6 идеална част за М. П. З..
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците В. Т. З. и М. П. З.,
които обжалват в срок. Твърдят,че постановеното от РС Димитровград решение е
неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон. Неправилно първоинстанционният съд не уважил направеното възражение за изтекла
придобивна давност в тяхна полза. Неправилен бил и изводът на съда,че ищцата Л.Н. узнала
за смъртта на общия наследодател през 2020 г. От събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установявало,че ищцата е контактувала с втората ответница и много преди
това узнала за смъртта на баща си, както и че същият е придобил приживе апартамент.
Безспорни били гласните доказателства и досежно това,че считано от 2007 г. двете
ответници непрекъснато и безспорно владеят процесния имот, като демонстрират волята на
1
единствени собственици. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението
на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли
предявения иск за делба. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Й., пълномощник на Л.П.Н., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. С. поддържат
подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.Молят да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С писмена молба вх. № 1633/01.03.2022 г. адв. Й. поддържа подадения писмен
отговор. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Димитровград и присъдени
разноски във въззивното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от РС Димитровград решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 360
лв., съгласно фактура от 13.01.2022 г. и разписка от 31.01.2022 г.
РС Димитровград е сезиран с иск за делба, предявен Л. П. Н. от гр.*** против В. Т. З.
и М. П. З., двете от гр. ***.
При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от
страните и съотносими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за
основателност на предявения иск за делба, които настоящата инстанция споделя.Правилно
съдът е индивидуализирал имота предмет на делбата и страните, между които следва да се
извърши, квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Правилно съдът е приел за
неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване по давност правото
на собственост върху процесния имот.
Между страните няма спор относно възникването на съсобствеността между тях и
притежаваните от всеки един от тях квоти в тази съсобственост. Основното възражение,
наведено пред първоинстанционния съд и поддържано пред въззивната инстанция от
въззивниците В. Т. З. и М. П. З.,е че те са придобили по давност правото на собственост
върху процесния имот, поради което предявения иск за делба е неоснователен и следва да се
отхвърли. За да се приеме за основателно това възражение следва да се установи по
безспорен и категоричен начин,че ответниците са осъществили фактическа власт върху
целия наследствен имот повече от 10 години необезпокоявано от никого и че са отблъснал
владението на другия наследник, ищцата Н., като са манифестирали ясно пред нея
намерението си да владеят целия наследствен имот за тях. В трайно установената съдебна
2
практика се приема, че когато съсобствеността произтича от наследяване собственикът,
който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва
да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват
отричането на владението на останалите. Завладяването на частите на останалите
сънаследници следва да се манифестира явно,чрез действия, установяващи своене.
Презумпцията на чл.69 от ЗС е неприложима, когато съсобствеността произтича от
наследяване/ ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК/. Събраните по
делото писмени и гласни доказателства категорично не водят до извода, че ответниците В.З.
и М.З. са осъществили трайна фактическа власт върху идеалните части на другия
сънаследник повече от 10 години, необезпокоявано от никого, а още по-малко дават
възможност да се направи извода,че те са извършили по отношение на него действия, които
по явен и недвусмислен начин да показват отричането на владението му. Такива действия
биха представлявали например декларирането на имота като свой, което обаче следва да е
станало известно на останалите, защото само тогава би представлявало действие на
отричане на правата на останалите наследници. Извършването на ремонтни дейности в
имота не следва да се цени като действие, което да отрича владението на един от
наследниците, освен ако се установи ,че е заявено,че действията се извършват именно
защото считат имота за свой.
Общият наследодател на страните П.Н.З. е починал на 29.10.2006 г., видно от
представеното удостоверение за наследници № ***/10.09.2020 г. и оставил наследници:
съпруга В. Т. З. и дъщери – Л. П. Н. и М. П. З.. Приживе, по време на брака си с В. Т. З.
наследодателят е закупил процесният недвижим имот / договор от 08.04.1993 г./. От
събраните по делото гласни доказателства се установява,че в този имот е живял
наследодателят на страните със съпругата си В.З. и дъщеря си М.З.. След неговата смърт в
имота останали да живеят съпругата му и дъщеря му М.- св.Г.И. Според показанията на тази
свидетелка В.З. не е споделяла имота, че имота е съсобствен и че е говорила с другата
дъщеря на починалия П.З. Свидетелката също така твърди, че когато починал П. не са
могили да открият дъщеря му от първия брак / ищцата Л.Н./. Според показанията на св.
Х.С.М. разбрала след смъртта на баща си,че има сестра. Веднъж била отишла на морето,
където живеела Л., но не посочва кога е станало това. Свидетелката твърди,че разбрала за
тези срещи от М., която й показала и снимки. Твърди,че не е виждала Л. да посещава
апартамента и не й било известно тя да има претенции. Или от така събраните гласни
доказателства се установява, че от 1993 г. двете ответници и общият наследодател на
страните са живели в процесният апартамент и че ответниците продължават да живеят в
него и след смъртта му. Това обаче само по себе си е недостатъчно, за да се приеме,че
ответниците са владели имота като свой, още по-малко установяват,че те са демонстрирали
пред ищцата Л.Н. намерение да владеят целия имот като свой и от кой момент. Ето защо
следва да се приеме,че те не са установили трайна фактическа власт и не са придобили по
давност собствеността.
Без значение е кога точно е узнала ищцата,че баща й е починал и че оставил в
3
наследство процесния недвижим имот- дали това е било по-рано, както твърдят ответниците
или е станало 2020 г., когато е получила съобщение за дължими данъци, както твърди
ищцата. От значение е от кой момент ответниците са манифестирали ясно пред ищцата Н.
намерението си да владеят целия наследствен имот за тях. А както вече се посочи гласните
доказателства не дават основание да се направи извод,нито,че те са владели целия
наследствен имот за тях, още по-малко,че са демонстрирали това си намерение явно и
недвусмислено пред ищцата.
Извод в подкрепа тезата на ответниците не може да бъде изведен и от представените
от тях писмени доказателства – удостоверение № *** г., издадено от ПК „ Съгласие“. Видно
от цитираното удостоверение е,че ищцата в качеството си на наследник има право има
право да получи 1/3 част от индивидуалните осигурителни партиди, но че същата не е
предявила тези права и не ги е получила към момента.Т.е не се установява по-ранен момент,
от който ищцата е узнала за възникналите в нейна полза права. От друга страна това
удостоверение преценено в съвкупност с представеният от ищцата акт за установяване на
задължения по декларация *** г. и покани, връчени на В.З. и М.З., чрез ЧСИ З.Запрянов,
води до извода,че ищцата е узнала за оставения в наследство недвижим имот през 2020 г., от
който момент, дори в полза на ответниците да се приеме, че са демонстрирали пред ищцата
намерение за своене, то до момента на подаване на исковата молба – 28.04.2021 г.,не е
изтекъл предвидения в закона десет годишен срок. И на последно място следва да се
отбележи и това,че в акта за установяване на задължения по декларация *** г. е
посочено,че за имота са подадени декларации с вх. № *** г. и че не е плащан данък от този
момент. Тези декларации не са изискани и събрани като доказателство по делото, но
наличието им е индиция,че ответниците не са считали целия имота за свой, а ако са го
декларирали като свой – то от този момент до подаването на исковата молба отново не е
изтекъл изискуемия десет годишен срок, за да се приеме, че са придобили по давност
припадащата се на ищцата част от недвижимия имот.
С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният иск за делба е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. До този извод е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160 от 26.11.2021 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 682 по описа за 2021 г.
ОСЪЖДА В. Т. З., ЕГН ********** и М. П. З., ЕГН **********, двете от гр. *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Л. П. Н., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 360 лв. направени по делото,
пред въззивната инстанция, разноски.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5