РЕШЕНИЕ
№ 2780
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110114969 по описа за 2024 година
Ищцата М. Г. Х. сочи, че е страна по Договор за кредит с
№MAX500070787 от 11.01.2024г. сключен с ответника „Би енд Джи кредит“
ООД. Съгласно чл.5 от договора за кредит тя е трябвало да върне сума по
кредита в размер на 7699.12лв. при сума на получаване 2500лв., при ГПР
45.98%, годишен лихвен процент 39.58% и срок на кредита от 22 месеца.
Съгласно чл.9 от договора ищцата трябвало да заплати допълнителни услуги
наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на
1657.70лв. и „Динамично плащане" в размер на 2486.44лв. Счита, че Договор
за кредит с №MAX ********* от 11.01.2024г. е нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
На първо място, сключеният Договор за кредит с е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
1
Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание
за недействителност на Договор за потребителски кредит Съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва обаче, каквото и
да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.
Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни
услуги. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За
да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателя ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в
размер над 1400лв. се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
допълнителен пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
2
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Освен това дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко
свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на
договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. В
условията на евентуалност счита, че клаузите регламентиращи допълнителни
услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и
„Динамично плащане" регламентирани в чл.9, ал.1 и ал.2 от договора са
нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП,
съображенията и за това са следните:
Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателката с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че клаузите съдържащи се
в чл.9 от договор за кредит са нищожни като противоречащи на добрите нрави
и неравноправен по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумите които се
претендират чрез тях не са включени в годишният процент на разходите. В
договора за кредит, ГПР е в размер на 45.98%, а чрез включването на
възнаграждението предвидено по допълнителните услуги, действителният
годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които
3
ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този
процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са
включени в него. Също така, предвидените възнаграждения по
допълнителните услуги представляват скрит добавък към възнаградителната
лихва и като такива е следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент
и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на възнаграждението по допълнителни услуги в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Сочи също така, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов
- ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги
по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от
възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава. Сочи, че
4
с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
предварително от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост - да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват.
Моли, да се приеме, че Договор за кредит №МАХ_500070787 от
11.01.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите
регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на
искането за кредит" и „Динамично плащане" регламентирани в чл.9, ал.1 и
ал.2 от договора за кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави
/чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 от ЗЗП и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в който
сочи, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, сама
изрично е пожелала да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие,
което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога
допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане
на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т.е. договорът за кредит е
можел да се сключи и без него. Двете действия присъстват в Стандартния
Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се твърди, че ищцата
не е разбрала за тях. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът,
че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че
клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по
смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Сочи, че с клаузите на чл.9, ал.1 и 2 от договора
не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети
житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като
дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен
режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се
гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за
доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 ЗЗД
договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи,
които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези
принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради
противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Твърди, че неправилно се възприема, че двете действия „Бързо разглеждане" и
5
„Динамично плащане" са свързани с усвояването и управлението на
процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане" като време
предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната
сума на ищеца) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това
дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното
действие „Динамично плащане" също не следва да се счита, като действие
свързано с управлението на кредита. Понятието „управление на кредита",
използвано в чл.10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия,
извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението
на които се счита и за неизпълнение на договора. В случая „Динамично
плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът,
че той определя начина по който ще се осъществи, безспорно го изважда от
обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е
изцяло в сферата на клиента. Що се касае до т.9 на чл.11 от ЗПК, то годишният
лихвен процент (ГЛП) е посочен в чл.5, ал.7 от договора за кредит и е 39,58%.
В СЕФ е посочена лихвата за всяка една вноска по кредита. Ищецът е получил
СЕФ, което обстоятелство доказваме, чрез приложения СЕФ за процесния
договор за кредит с положен подпис от ищеца. Видно от договора лихвеният
процент е определен като фиксиран процент от дължимата сума и в никой
момент от срока на договора той не се променя, т.е. Дружеството не прилага
референтен лихвен процент в своите правоотношения. При малко по-
задълбочен анализ на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК става ясно, че
методика за изчисляване на референтния лихвен процент се посочва, съгласно
чл.33а ЗПК. Чл.33а, ал.1 ЗПК указва, че кредиторът прилага референтен
лихвен процент по определена от него методика, т.е. съдържанието на
методиката е в пряка зависимост от начина на прилагане на референтния
лихвен процент. В случай, че не се прилага референтен лихвен процент, няма
как отделно и самостойно в договора за кредит да присъства и методика за
неговото изчисляване. В заключение прави извод, че методика за изчисляване
на референтен лихвен процент е задължителна от формална гледна точка само
в случаите, в които кредиторът прилага референтен лихвен процент в своите
правоотношения.
Моли съда, да отхвърли като неоснователни всички твърдения на
ищеца, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски,
вкючително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
6
На 11.01.2024г. М. Г.Х. сключил с „Би енд Джи кредит“ ООД Договор за
кредит с номер МАХ_500070787, с който с ответника е предоставило на
ищцата кредит в размер на 2 500лв., а тя се е задължила да върне
предоставения кредит в срок от 22 месеца. Страните са уговорили договорна
лихва в размер на 39,58% на годишна база, ГПР в размер на 45,98% и обща
сума за плащане, включваща главница и лихва, в размер на 7 699.12лв. В чл.9,
ал.2 от процесния договор за кредит е посочено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично
плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от условията на договора.
Паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 2 486.44лв.
и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план. Страните по делото не
спорят, че т.7.4. oт условията предвижда при ползването услугата динамично
плащане кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава
настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане (не по-късно от датата на
падежа).
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният иск за нищожност намира правното си основание в
разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Наведените от страна на ищеца пороци, обуславящи нищожност на
клаузата, обективирана в чл.9, ал.2 от процесния договор, следва да бъдат
разгледани, като се започне от най-обременителното от тях, а именно:
нищожност, поради противоречие със закона. Императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 ЗПК предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Като съобрази уговореното между страните с договора за кредит и
приложимите към него ОУ, съдът намира, че услугата „динамично плащане“
няма характер на допълнителна такава по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК,
доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по кредита.
Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни
референции и т. н. Уговорената в чл.9, ал.2 от договора услуга „динамично
плащане“ е пряко свързана със самото задължение по кредита, тъй като нейна
съществена характеристика е извършване на действия по предоставяне на
заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита, доколкото
чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му
7
задължение по договора. Затова начисляване на възнаграждение за
извършване на такива действия под каквато и да било форма или
наименование, противоречи на закона и заявителят няма право да изисква
заплащането му. Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се
обоснове и с довода, че услугата е предоставена, защото това би означавало
доставянето да се признае за правно основание, въпреки изричната забрана на
закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на
кредита. Освен това възнаграждението за тази „услуга“ се дължи
предварително и е включено в погасителния план като част от месечната
вноска.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че клаузата в договора,
уреждаща заплащането на такса за услугата „динамично плащане“ се явява
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, т.е. поради противоречие със закона.
Съдът намира, че не следва да излага мотиви по останалите твърдения за
нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на
евентуалност, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от
едно основание. След като клаузата е недействителна, ищецът не дължи на
ответника такса за „динамично плащане“. По изложените съображения
исковата претенция с правно осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ответното дружество предвид уважаването на иска и това, че ищцата е
освободена от такси по делото следва да бъде осъдено да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна в размер
на 307.97лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на
1 284лв. по неизвестен осъдителен иск, които да бъдат присъдени като
адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.38,
ал.2, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, видно от който адв.М. е предоставил правно съдействие и защита
на ищцата в производството при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на
страната – подаване на исковата молба, на уточняващи молби към нея и на
молба по хода, предявения иск с цена от 7 699.12лв., неявяването на
процесуалния представител в открито съдебно заседание без посочване на
уважителни причини и действащата към момента на уговарянето между
страните редакция чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че справедливото
8
възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на сумата от 600лв.,
която се дължи на адв.М.. Така в тежест на ответното дружество следва да
бъде възложена сума в общ размер на 600лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД сключеният
между ищцата М. Г. Х. ЕГН********** от гр.Варна, *** и „Би енд Джи
кредит“ ООД, ЕИК201513004 със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Изгрев, ул.“Незабравка“ №25, ет.5 договор за кредит
МАХ_500070787/11.01.2024г. сключен между страните.
ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК *********, ЕИК201513004
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.“Незабравка“
№25, ет.5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Варна сумата от 307.97лв. дължима се държавна такса.
ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК *********, ЕИК201513004
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул.“Незабравка“
№25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА адв.М. В. М. от гр.Пловдив, *** сума в размер на
600лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на
М. Г. Х. ЕГН********** по гр.д.№14969/2024г. на ВРС безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9