№ 3964
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100507545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20021380 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. №
29214/2020 г. на Софийски районен съд, 59 състав, е признато за незаконно
уволнението на Д. В. В. с ЕГН ********** и е отменена заповед № 21099 от
04.05.2020 г. на "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ с ЕИК ****, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ е прекратено трудовото
правоотношение, като работникът е възстановен на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност "старши стюард" в "У.Е.Б. Црт. - клон
България" КЧТ и работодателят е осъден да заплати на Д. В. В. сумата в
размер на 10 318,32 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.05.2020 г. -
05.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването
на исковата молба - 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че заповед № 21099 от
04.05.2020 г. е незаконосъобразна поради липсата на извършен подбор. В
тази насока се посочва, че районният съд незаконосъобразно е отказ да
извърши разпит на свидетели за установяването на извършения подбор.
1
Излагат се съображения, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивира и законосъобразна. Изтъкват се редица
съображения за и неправилно изчислено и завишено обезщетение по чл. 225
КТ. В тази връзка се посочва, че в базата за формиране на това обезщетение
неправилно са включени месечни плащания (комисионни, секторни плащания
и дневни), които не са с постоянен характер. Моли се да се уважи въззивната
жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а предявените искове
бъдат изцяло отхвърлени. Прави се и искане за присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - Д. В. В., действащ чрез процесуалния
си представител, я оспорва с писмен отговор. В него се твърди, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира се
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необхоД. да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че не е доказано
от страна на работодателя, че е извършен подбор, както се твърди от него,
поради което и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен.
Пред районния съд са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ:
за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна заповед №
21099 от 04.05.2020 г. на ответника, с която ТПО е прекратено на основание
2
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ—
„съкращаване на щата“; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност "старши стюард" в "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ и за
осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
след прекратяването на ТПО в размер на 10 318,32 лева за шест месечен
период, считано от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда - 06.07.2020 г., до окончателното
заплащане на задължението.
Видно е от протокол от 12.04.2020 г., че У.Е.Б. Црт. - клон България"
КЧТ, представлявано от законния си представител С.Д., утвърждава ново
щатно разписание на длъжностите в клона съгласно Приложение №1,
представляващо неразделна част от същия протокол. С него е наредено също
така да бъдат прекратени трудовите правоотношения на длъжностите, които
са съкратени съгласно новото щатно разписание. От сравнение между
действащото щатно разписание на клона към 09.04.2020 г. и новото такова в
сила от 14.04.2020 г. става ясно, че са съкратени 11 щатни броя от длъжността
"старши стюард/стюардеса".
По делото не се спори, че със заповед № 21099 от 04.05.2020 г.,
подписана от О.Ч. като пълномощник на законния представител на У.Е.Б.
Црт. - клон България" КЧТ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ
вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ— „съкращаване на щата“ е
прекратено, считано от 04.05.2020 г. трудовото правоотношение с Д. В. В.,
заемащ към този момент длъжността „старши стюард/стюардеса“ по
безспорен трудов договор и с място на работа – София. С цитираната заповед
е поставено на служителят да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за периода на неспазено предизвестие. За безспорно е прието
между страните с нарочно определение от 01.10.2020 г. на съда, че като
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ на Д. В. В. е
изплатена нетна сума в размер на общо 4082,36 лева.
Районният съд с разпореждане от 10.09.2020 г., в което е обективиран
доклада по чл. 146 ГПК вр. с чл. 312, ал. 1 ГПК, след разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, е указал на ответника да представи в
първото съдебно заседание по делото цялото трудово досие на ищеца, ведно с
преписката към процесната заповед № 21099 от 04.05.2020 г. В проведеното
съдебно заседание на 01.10.2020 г. са приети като доказателства
представените от ответника документи, които са копия от трудовото досие на
ищеца. С нарочна молба от 21.10.2020 г. са представени във връзка с дадена
допълнителна възможност още документи от неговото трудово досие.
Съгласно заключението на приетата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и
обективно изготвена, последният отработен пълен месец от Д. В. В., който да
послужи за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е месец юли
2019 г. Изчисленият размер от вещото лице на брутното трудово
възнаграждение е 3037.16 лева за месец юли 2019 г., което е получено на две
3
вноски по банков път от работника. Всички суми, които формират този
размер са с постоянен характер според вещото лице, защото се дължат след
извършен труд или спрямо отработено време, а не по преценка на
работодателя, като се заплащат задължително всеки месец (постоянно). На Д.
В. В. през м. май и м. юни 2020 г. е изплатено обезщетение в размер на
4082,36 лева, представляващо сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на 3601,77 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1200,59
лева.
На първо място въззивният съд намира, че при преценката за
законосъобразност на процесната заповед в процесното производство по чл.
344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, следва да бъде проверено обстоятелството дали тя е
издадена и подписана от надлежен представител на ответника на „У.Е.Б. Црт.
- клон България" КЧТ. Към момента на издаване на заповедта (04.05.2020 г.0
негов законен представител е С.Д.. Процесната заповед е издадена и
подписана от лицето О.Ч., действаща като пълномощник на законния
представител на „У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ. В хода на
първоинстанционното производство не е представено пълномощно за уредена
представителна власт в полза на О.Ч.. Районният съд изрично е указал на
ответника със свое разпореждане от 10.09.2020 г. да представи пълната
преписка по издадената заповед № 21099 от 04.05.2020 г. Въпреки тези
указания пълномощно за представителство на О.Ч. не е представено, ето защо
въззивният съд приема, че процесната заповед е издадена от лице без
представителна власт, което я прави незаконосъобразна. В гражданското
право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице може да бъде
представлявано от друго дееспособно лице по волята на представлявания,
освен когато законът изрично забранява това (при сключване на брак,
извършване на завещание и др.). При доброволното (договорното)
представителство пълномощието трябва да бъде извършено предварително
във формата, която се изисква за сделката (когато изискваната форма е
нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и евентуално на
съдържанието) или правните действия в упражнение на представителната
власт. За сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът
изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за
валидност на пълномощието от работодателя. В разглеждания случай,
въпреки изричните указания на районния съд, не са представени документи
по издаването на заповед № 21099 от 04.05.2020 г., включително не е
представено и пълномощно от работодателя в полза на представителя О.Ч..
Друго основание за незаконосъобразността на процесното прекратяване
на трудовото правоотношение е липсата на осъществен подбор по смисъла на
чл. 329, ал. 1 КТ, който в разглеждания случай е било задължително да бъде
извършен поради съкращаването само на част от щатната бройка за
длъжността "старши стюард/стюардеса". В чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото
на работодателя чрез подбор, в интерес на производството или службата, да
уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават, за да
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-
добре. По аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ следва, че когато се извършва
4
уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването на щата засяга една
или повече, но не всички щатните бройки за длъжността, подборът е
задължителен. Липсата на подбор, когато той е задължителен, води до
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Доказателствената тежест за доказване извършването и законосъобразността
на подбора е на работодателя. Спорен в настоящото производство на първо
място е дали въобще е осъществен подбор от работодателя. В отговора на
исковата молба от него се твърди, че е осъществен подбор, за което е
назначена нарочна комисия съгласно заповед и е съставен протокол за
резултатите от подбора. Документи в подкрепа на тези твърдения не са
представени и след изричните указания на районния съд ответникът променя
твърденията си, като заявява, че документи за подбора не са съставени, като
за доказването му желае допускане на разпит на двама свидетели в режим на
довеждане. Такива са допуснати, но не са доведени от работодателя, като
след отлагане на делото на няколко пъти за тяхното довеждане, е променено
искането, като ответникът е поискал разпит на един свидетел – Томаш Ковач
пред компетентния съд в Република Унгария по реда на чл. 614 ГПК. Това
доказателствено искане първоначално е уважено от районния съд, като
впоследствие по реда на чл. 253 ГПК е отменено определението за неговото
допускане. Въззивният съд намира, че описаното процесуално поведение от
ответната страна в първоинстанционното производство представлява опит за
злоупотреба с процесуални права и е довела до шиканиране на процеса.
Действително в по-новата си практика ВКС без колебание прима, че
законът не предписва начина и формата на извършване на подбор и това е
въпрос на работодателска преценка. Извършеният подбор следва да бъде
доказан в съда и това може да се извърши с всички доказателствени средства.
Това обаче са само принципни постановки, като допустимите
доказателствени средства следва да се преценяват във всеки конкретен
случай. Ето защо, в разглеждания случай след като работодателят твърди, че
разполага с писмени доказателства за подбора (заповед за назначаване на
комисия и протокол за резултатите), то същият следва да представи тези
документи, като свидетелските показания биха били допустими в подкрепа на
тяхното съдържание или за неговото опровергаване. Промяната на неговите
твърдения за наличие на писмени доказателства и искането да бъде допуснат
разпит по делегация на един свидетел са проявление на злоупотреба с
процесуални прави, което е отчетено от въззивния съд, който също е оставил
без уважение направеното пред въззвината инстанция искане в тази насока.
Освен това чрез запит на един свидетел е невъзможно в случая
установяването при условията на пълно и главно доказване на осъществен
подбор, критериите за подбор на лицата, обхванати от него (в случая 71 броя
служители) и резултатите от този подбор. Житейската и правна логика
изключва изначално и обективно възможността чрез разпита на един свидетел
да бъдат установени изброените обстоятелства. За липсата на осъществен
подбор в разглеждания случай е показателна и липсата дори на твърдения
какви са били критериите, по които е извършен подбора, от кое лице/лица е
осъществен, кои служители са били обхванати от подбора и какви са
5
резултатите от него. С оглед на всичко гореизложено уважаването на
искането и допускането на разпит по делегация на посочения свидетел би
довело до напълно излишно забавяне на съдебното производство и би било
пример за формално правораздаване.
Поради всички изложени съображения за липсата на упълномощаване
на издалия заповедта за уволнение от страна на работодателя и липсата на
извършен подбор, уволнението, извършено с процесната заповед, е незаконно
и правилно е било отменено от районния съд.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
правилно е уважен от районния съд и обусловеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност.
Във въззивната жалба са налице оплаквания относно фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд по иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което същите са предмет
на въззивната проверка.
По делото е безспорно доказано, след извършване на констатация по
трудовата книжка, че ищецът е останал без работа по трудово
правоотношение през периода от уволнението - 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г.
Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ -
ищецът е претърпял вреди от оставането си без работа в рамките на
законоустановения 6-месечен срок в размер на неполученото брутно трудово
възнаграждение. Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
прието в първоинстанционното производство, което въззивният съд
кредитира, размерът на обезщетението за шестте месеца следва да бъде в
размер на 18 222,96 лева или по 3 037,16 лева месечно. Неоснователни са
възраженията на въззивника за неправилно изчислен размер на брутно
трудово възнаграждение в процесния случай. Според въззивния съд в базата
за формиране на размера на брутното трудово възнаграждение правилно са
включени и месечни плащания (комисионни, секторни плащания и дневни),
които са с постоянен характер на допълнителни трудови възнаграждения по
смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Същите се дължат след извършен труд или
спрямо отработено време, а не по преценка на работодателя, като се заплащат
задължително всеки месец (постоянно). Действително възможно е разлика в
техния размер за всеки отделен месец, но тази разлика не ги превръща в
допълнителни трудови възнаграждение с временен (непостоянен характер).
Цитираната и представена от въззивника съдебна практика в обратната
насока е с незадължителен за съда характер и не се споделя от настоящия
въззивен състав.
В разглеждания случай от страна на ответника е било направено
своевременно евентуалното възражение за прихващане на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с негово насрещно вземане за платени
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие
и оставане без работа. Районният съд правилно е разгледал и уважил това
6
възражение за прихващане. Обезщетенията за неспазено предизвесите и
оставане без работа са дължими при законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение. С признаване на уволнението за незаконно и с
отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на посочените
обезщетения, поради което и ищецът следва да ги върне – в този смисъл
решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2011 г., ВКС, ІІІ г. о.; решение №
432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. и др. Следователно
налице са предпоставките за уважаване на заявеното от ответника възражение
за прихващане с негово насрещно вземане за връщане на полученото от
ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ. По делото се
установява, че на ищеца са изплатени 4 082,36 лева, която и сума подлежи на
връщане. Ето защо от вземането на ищеца за оставане без работа (18 222,96
лева) законосъобразно са приспаднат платените му обезщетения (4 082, 36
лева), като в резултат се получава остатък на дължима сумата в размер на 14
140,60 лева. Уваженото възражение за прихващане обаче обосновано не се е
отразило на реално присъдения размер на обезщетение от чл. 225, ал. 1 ГПК
от 10 318,32 лева, предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на
искане по чл. 214 ГПК за увеличаване на размера на иска по чл. 225, ал. 1 КТ.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273
ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20021380 от 15.03.2022 г., постановено по
гр. д. № 29214/2020 г. на Софийски районен съд, 59 състав.
ОСЪЖДА "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ с ЕИК **** да заплати на
Д. В. В. с ЕГН ********** сумата от 850 лева, представляваща разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от
получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8