Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.
П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 631 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
подадена искова молба от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „В.”, ж. к. „М. Д.“, ул. „Р. П.-К.” № *, чрез
процесуалния си представител адв. М. Х., против М.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 03.07.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
между "Ф. С." ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „К. К.”
ЕАД/ в качеството на кредитодател и М.М.Б., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил
на длъжника потребителски кредит в размер на 400,00 лева. Кредитополучателят се
е задължил да възстанови получената в кредит сума чрез 6 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 115 лева. Съгласно погасителният план,
първата погасителна вноска е дължима на 02.08.2014 г., а последната е с падежна
дата на 02.01.2015 г. Съгласно погасителен план и условията на договора,
лихвите и таксите по заема са разсрочени за периода на кредита и са включени в
размера на погасителната вноска. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията
си за плащане на месечните си вноски, съгласно договореното, като не е заплатил
на кредитодателя нито една погасителна вноска. В резултат на това по процесния
договор за кредит е останал непогасен остатък в размер на 400 лева - главница и
190 лева - договорна лихва.
Твърди се, че на 22.12.2015 г., е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Ф. С."
ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „К. К.” ЕАД/ и „Е. М.” ЕООД, с
ЕИК *********, по силата на който задълженията на М.М.Б., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № ********* от 03.07.2014 г., били изкупени от
„Е. М.” ЕООД. Към датата на сключване на договора за цесия задължението е било
изцяло и окончателно падежирало. „Е. М.” ЕООД е придобило от „Ф. С." ЕАД /с
предишно наименование „К. К.” ЕАД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, на 25.06.2019 г. на посочения в договора за кредит
постоянен адрес ***, е изпратено писмено съобщение за извършената цесия от
пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“. Със същото писмо на длъжника
е изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за
кредит. Писмото е връчено лично на ответницата М.М.Б. на 26.06.2019 г., което
се удостоверява от приложеното към настоящата искова молба известие за
доставяне на пощенски оператор „М и БМ Експрес“ ООД с номер на товарителницата *************.
С оглед гореизложените обстоятелства, ищецът счита, че М.Б. е уведомена за
извършеното прехвърляне на парични вземания, поради което договорът за цесия я
е обвързал с правните си последици и кредитор спрямо нея, е именно ищецът „Е.
М.“ ЕООД.
Твърди се, че липсата на доброволно изпълнение
или на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение, е
мотивирало новия кредитор „Е. М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на
вземането си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Луковит
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано
ч.г.д. № 527/ 2019 г. по описа на Районен съд гр. Луковит. С подаденото
заявление в съда, „Е. М.“ ЕООД е претендирало сумата от 400 лева - непогасена
главница, 102,47 лева - договорна лихва за периода 03.07.2014 г. /падежна дата
на първа погасителна вноска/ до 02.01.2015г. /окончателна дата на падеж на
договора за кредит/ и 187,53 лева мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 03.01.2015 г. (ден, следващ окончателния падеж на договора за
кредит) до 14.08.2019 г.(дата на изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК).
Срещу издадената Заповед за изпълнение ответникът подал възражение, за което
ищецът бил надлежно уведомен със съобщение, връчено ни на 17.09.2019 г.
Сочи се, че неплащането на парично
задължение обуславя приложимостта на нормата на чл. 86 от ЗЗД, предоставяща на ищеца
правно основание и правен интерес да претендира и лихва за забава, изчислена
като нормативно определена ставка върху просрочената главница. В тази връзка се
твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението на М.М.Б. не е
осъществено, поради което ищецът има правен интерес да предяви иск за
установяване на вземането си по договора за кредит за сумата от 400 лева - представляваща
непогасена главница и сумата от 121,77 лева - мораторна лихва за забава по чл.
86 от ЗЗД върху главницата от 400 лева за период 14.08.2016 г. - 14.08.2019 г.,
като от страна ищеца не се претендира първоначално заявената със заявлението -
102,47 лева - договорна лихва и лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 03.01.2015
г. - 14.08.2016 г.
Отправя се молба, съдът да постанови
решение, с което да признаете за установено, че ответникът М.М.Б. дължи на „Е.
М.” ЕООД гр.С., сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - непогасена главница,
посочена в заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на PC -
Луковит, дължима по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014
г., сумата от 121,77 лева (сто двадесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки) - мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 14.08.2016
г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Моли се ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на PC Луковит,
представляващи държавна такса в размер на 25,00 лева, както и разноските по
настоящото производство.
Отправя се молба да приемете като
писмени доказателства представените с исковата молба: Пълномощни; Договор за
потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г.; Погасителен план и Общи
условия към Договора за кредит; Искане за отпускане на потребителски кредит от
02.07.2014 г.; Стандартен европейски формуляр; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.12.2015г.; Конкретен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (Цесия) от 22.12.2015 г. и Приложение № 1, № 2 и № 3
към него; Уведомление за цесия и съобщение за доброволно изпълнение; Известие
за доставяне от „М и БМ ЕКСПРЕС“ ООД с номер на товарителница № *************;
Извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „Е. М.” ЕООД;
Удостоверение за актуално състояние на „И. и Д. - Адвокатско дружество”, както
и да се изиска и приложи по делото – ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на
Районен съд гр.Луковит.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника, чрез своя процесуален представител – адв. Р.М., е подаден отговор
на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове, по основание
и размер, като се излагат твърдения, ответницата, няма и не е сключвала и
подписвала процесния договора с „К. К.” ЕАД /с настояще наименование „Ф. С.“
ЕАД/, от който да се пораждат претендираните вземания от страна на ищеца.
Твърди се, че ответницата не е била
страна и не е била кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г., като не е подписвала такъв договор и съответният погасителен
план към него, както и искане за процесния кредит. Твърди се, че в
действителност М.Б. е била кредитополучател по договор за потребителски кредит
с кредитодател „К. К.“ ЕАД, който договор е предхождал по време посочения в
исковата молба и задължението по него е изцяло изплатено и в срок от Б.. Сочи
се, че във връзка с договора, който е предмет на настоящето дело, е проведено
разследване от компетентните органи, като ответницата е давала показания по
отношение на договора, тъй като тя и други хора са станали жертва на
противоправни действия от страна на представител на кредитния посредник – „Хенди-Тел“
ЕООД.
По реда и в срока на чл. 193 от ГПК,
с отговора на исковата молба изцяло се оспорва истинността на подписа на
ответницата по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г.,
както и върху всички останали документи представени от ищеца по делото, а
именно: погасителен план към Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г. и искане за предоставяне на кредит, както се оспорва и самото
изписване на имената в документите.
В открито съдебно заседание страните се
явяват с процесуални представители, като поддържат изразените становища.
Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са представени писмени
доказателства и е приложено ч. гр. д. № 527/ 2019 г. на Районен съд - Луковит.
Видно е от приложеното ч. гр. дело, че в
производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена Заповед № 361 за изпълнение
на парично задължение на 19.08.2019 г. срещу М.М.Б. да заплати на кредитора “Е.
М.” сумите: 400.00 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г.; 102.47 лв. – договорна лихва за периода от 03.07.2014 г. до
02.01.2015 г.; 187.53 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 03.01.2015
г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25.00
лв. разноски по производството за заплатена държавна такса. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Договорът за
потребителски кредит № *************, общите условия и погасителният план към
договора, както и искането за кредит № ****** от 02.07.2014 г., представени по
делото са оспорени от ответника, като по отношение на тях е открито
производство по чл. 193 ГПК.
По делото е
допусната, изслушана и неоспорена съдебно графическа експертиза, по което
вещото лице след графическото изследване на представените документи, е дало
следните отговори на поставените задачи: Подписът положен в статуса
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ срещу името на М.М.Б. в Договор за потребителски кредит № *************
от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД, е изписан от лицето М.М.Б.; Подписът положен в
статуса „КЛИЕНТ“ срещу името на М.М.Б. в „Общи условия“ на „К. К.“ ЕАД към
Договор за потребителски кредит № ************* от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД
е изписан от лицето М.М.Б.; Подписът положен в статуса „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ срещу
името на М.М.Б. в „Погасителен план“ към договор за потребителски кредит № *************
от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД е изписан от лицето М.М.Б.; Подписа положен
срещу името на М.М.Б. в „Искане за кредит“ № ****** от 02.07.2014 г. на „К. К.“
ЕАД, е изписан от лицето М.М.Б..
По
делото е допусната, изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Д.Ц.П.-Н..
На
поставените задачи вещото лице е отговорило, че кредитът отпуснат на основание
Договор за потребителски кредит № **********от 03.07.2014 г. в размер на 400.00
лв. е усвоен от М.М.Б. на 03.07.2014 г. в магазин „Handy“ в гр. Луковит.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, с подписването му, кредитополучателят
получава сумата по кредита в пълен размер. Към 29.06.2020 г. /датата на която е
изпратен отговор от „К. К.” ЕАД до вещото лице/ М.М.Б. не е правила плащания по
Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г. Непогасените
задължения на М.М.Б. по Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г. - главница, възнаградителна лихва, неустойка, такса са както
следва: Главница - 400,00 лв.; Договорна лихва - 210,02 лв.; Еднократна такса
за усвояване - 79,98 лева. Общата сума на непогасените задължения на М.М.Б. по
Договор за потребителски кредит е в размер на 690,00 лева. М.М.Б. не е
заплатила нито една погасителна вноска по Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г.
На
поставените допълнителни задачи по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице
е отговорило, че осчетоводяването, което е направил „К. К.” ЕАД по повод
усвоения от М.Б. кредит на 03.07.2014 г. е по дебита на счетоводна сметка 5411
„Отпуснати заеми на физически лица” и по кредита на счетоводна сметка 4631 -
„Разчети с Хенди-Тел”.
При
изготвяне на експертизата, вещото лице е посочило, че от „К. К.” ЕАД не са
предоставили исканите от експертизата съставени счетоводни документи при
първоначалния кредитор по повод предоставената на ответницата сума по кредита.
Вещото
лице обаче е установило, че на стр. 2 в Договора за кредит М.Б. е подписала
декларация, с която заявява, че е получила сумата в брой в обект на Хенди -
това е разписката, която удостоверява, че парите са изплатени в брой. Сумата се
предоставя на кредитополучателя, чрез посредничеството на „Хенди-Тел“, като
кредита е потребителски, а не стоков кредит.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
За
възникване на претендираните от ищеца вземания е необходимо да са осъществени
следните юридически факти: сключването на валиден договор за заем между цедента
и ответника, по силата на който кредиторът да е предоставил на длъжника сумата
в размер на 400 лв., ведно с мораторна лихва при условие, че е настъпила
предсрочната изискуемост на претендираните вземания поради неизпълнение от
страна на ответника и обявяване на предсрочната изискуемост от кредитора на
длъжника, прехвърляне на спорните вземания от първоначалния кредитор на ищеца.
Съдът
намира за установено, че първоначалното правоотношение е възникнало по силата
на сключен на 03.07.2014 г. договор за потребителски кредит № *********от „К.
К.” ЕАД и ответника М.М.Б., по силата на който кредиторът „К. К.” ЕАД е
предоставила на Б. кредит в размер на 400 лв. която сума ответника е получил на
03.07.2014 г. в магазин на „Хенди-Тел“ ЕООД в гр. Луковит при сключване на
потребителския договор.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **********, „К. К.” ЕАД
предоставят на М.М.Б. потребителски кредит, както следва: Размер на кредита:
400 лв.; Срок на кредита: 02.01.2015 г.; Начин на усвояване: еднократно при
подписване; Еднократна такса за усвояване: 79,98 лв.; Общия размер на всички
плащания: 690,00 лв.; Годишен лихвен процент: 162,89%; Годишен процент на
разходите: 629,35%.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, за това, че не е била страна
и не е била кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г., като не е подписвала такъв договор и съответния погасителен план
към него, както и искане за процесния кредит. Неоснователни са и твърденията на
ответната страна, че се касае за измамни действия от страна на представителя на
„Хенди-Тел“, срещу когото е водено и досъдебно производство за престъпни
действия с такъв характер.
Съдът
съобразявайки заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа
експертиза, счита, че истинността на четирите изследвани документа се
установява и същите не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото.
В
подкрепа на тези съждения са данните изложени в изисканата и приложена по
делото Докладна записка изготвена от служител на РУ – Луковит, от които става
ясно, че по повод образувани преписки срещу служител на магазин на „Хенди-Тел“ М.М.Б.
не е разпитвана, респ. няма образувани преписки по повод на нейни жалби срещу
служител на „Хенди-Тел“.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, за това, че заемната сума не
е била предоставена на кредитополучателя.
По
силата на писмените доказателства – договора за потребителски кредит, се
установява, че първоначалното правоотношение е възникнало по силата на сключен
на 03.07.2014 г. договор за потребителски кредит № *********от „К. К.” ЕАД и ответника М.М.Б., съдът приема, че кредиторът
„К. К.” ЕАД е предоставила на Б. кредит в размер на 400 лв.
По
делото се установява, че предоставянето на сумата е удостоверено от длъжника с
полагане на подпис в погасителния план към договора.
Установява
се още, от приетите заключения на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитът в размер на 400.00 лв. е усвоен от М.М.Б. на 03.07.2014
г. в магазин „Handy“ в гр.Луковит. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, с
подписването му, кредитополучателя получава сумата по кредита в пълен размер.
Според вещото лице, към 29.06.2020 г. М.М.Б. не е правила плащания по договора
за потребителски кредит, като непогасените задължения по договора са: главница
- 400,00 лв.; договорна лихва - 210,02 лв.; еднократна такса за усвояване -
79,98 лева. М.М.Б. не е заплатила нито една погасителна вноска по договора за
потребителски кредит. Пак според вещото лице, осчетоводяването в „К. К.” ЕАД по
повод усвоения от М.Б. кредит на 03.07.2014 г. е по дебита на счетоводна сметка
5411 „Отпуснати заеми на физически лица” и по кредита на счетоводна сметка 4631
- „Разчети с Хенди-Тел”.
Съдът
приема за установено и прехвърлянето на вземанията по договора за кредит на
ищеца по силата на представения договор за цесия. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.12.2015 г. “К. К.” ЕАД е прехвърлил
на ищеца “Е. М.” ЕООД възмездно /срещу възнаграждение/ вземанията по договор за
потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г., описан в Приложение № 1 към
договора - л.14-18.
От Приложение № 1, представляващо
неразделна част от цесионния договор, се вижда, че по силата на Договора за
цесия вземането на “К. К.” ЕАД от ответницата е прехвърлено на “Е. М.” ЕООД,
като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор. Съгласно
нотариално заверено пълномощно от 28.12.2015 г. предишният кредитор /дружеството
цедент/ е упълномощил цесионера-ищец да извърши от негово име и за своя сметка
уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците, чиито вземания са
предмет на сключения между двете дружества договор за цесия.
Видно от представените по делото писмо от 25.06.2019
г. и известие за доставяне (л.20-21), ответницата е била надлежно
уведомена на 26.06.2019 г. за извършената цесия, както и че “Е. М.” ЕООД встъпва
в правата на кредитор срещу нея. Поради това и на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на
ответницата.
От страна на ищеца се претендира сумата от
121,77 лева, представляваща мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху
главницата от 400 лева, за период 14.08.2016 г. - 14.08.2019 г., като не се
претендира първоначално заявената със заявлението - 102,47 лева - договорна
лихва и лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 03.01.2015 г. - 14.08.2016 г.
При така установените данни по делото и с
оглед съществуващата безспорност от фактическа страна относно дължимостта на
исковата сума, съдът намира, че искът по чл. 422 ГПК следва да се уважи, като
се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите: 400.00
лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *********от
03.07.2014 г.; 121,77 лева - мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 25.00 лева разноски по ч. гр. д. № 527/ 2019 г. на Районен съд - Луковит.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да заплати на ищеца 375.00 лева разноски за настоящото производство за
платена държавна такса в размер на 25.00 лева и 350.00 лева депозит за вещо
лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД съществуването на вземането на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ж. к. „М. Д.“, ул. „Р.
П.-К.” № 5, към М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите: 400.00 лева
- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014
г., както и 121,77 лева - мораторна лихва за забава за периода от 14.08.2016 г.
до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.08.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
М.М.Б., с горната самоличност, да заплати на „Е. М.” ЕООД сумата 375.00 лева
разноски по делото, както и сумата 25.00 лева разноски по ч. гр. д. № 527/ 2019
г. по описа на Районен съд - Луковит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: