№ 7
гр. Провадия , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
Секретар:И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100979 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
4764/28.10.2020 г., подадена от С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и
настоящ адрес: ******* против Т. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, с
която първоначално са предявени искове за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, гражданският брак между
страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се
произнася по въпроса за вината, с който, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск
с правна квалификация чл. 53 от СК за фамилното име на ищеца след развода.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Страните са сключили граждански брак на 29.05.1993 г., от който нямат ненавършили
пълнолетие деца. Съпрузите са живели в ***** в дома на родителите на ответника, който
ищецът напуснала преди повече от 17 години. През тези години страните не поддържали
отношения като съпрузи. Ответникът живеел с друга жена, а ищецът – с друг мъж. Твърди,
че брачната им връзка е само формална и не съответства на закона. Между съпрузите
липсвала взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен и не било възможно да се възстановят нормалните съпружески
отношения между тях. Моли съда да допусне развод с ответника поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между страните, без да се произнася по въпроса за
вината. Моли също съдът да постанови след прекратяване на брака ищецът да възстанови
предбрачното си фамилно име – Н.. Заявява, че не претендира издръжка.
В уточнителна молба с вх. № 4764/28.10.2020 г., подадена в изпълнение на указанията
на съда, заявява, че съпрузите нямат семейно жилище. Къщата, в която са живели в *****
1
преди 17 години, не била придобита по време на брака и ищецът не претендира ползването
на жилището. Заявява също желанието си да се премине към развод по взаимно съгласие.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за допустимост на предявения иск по чл. 49, ал. 1 от СК. Твърди, че в
началото на фактическото им съжителство, както и след сключването на брака, когато
детето им било съвсем малко, стрраните са живели в дома на неговите родители в *****.
Признава факта, че с ищеца са разделени повече от 17 години, когато съпругата му
напуснала семейното жилище и се установила да живее с друг мъж. Твърди също, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен. Брачната им връзка била изцяло лишена от
съдържание, страните са се отчуждили напълно един от друг и съпружеските им отношения
вече не могат да се възстановят. Бракът им съществувал фиктивно, което било неоправдано
както от лична, така и от обществена гледна точка. Заявява, че съпрузите нямат разкрити на
свое име банкови сметки за общи депозити, не са придобивали движимо и недвижимо
имущество, за което да спорят, нямат семейно жилище, както и че ответникът няма
регистрирани на свое име търговски дружества и не участва в такива, не притежава дялове и
акции в търговски дружества. Заявява също, че не претендира издръжка от съпругата, че не
желае съдът да се произнася по въпроса за вината и че желае да се премине към
производство за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
В съдебно заседание съпрузите се явяват лично, а ищецът и с процесуалния си
представител. Ответникът потвърждава подадения от негово име отговор на исковата молба.
Страните заявяват, че са постигнали споразумение. Молят съда да допусне развод по
взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение, като заявяват, че
желанието им да бъде прекратен техният брак е окончателно, сериозно и непоколебимо.
С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е постановил на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството от исково по чл. 321 ал. 1 ГПК, вр. чл.
49, ал. 1 от СК продължава по реда на чл. 330 ал. 1 ГПК, вр. чл. 50 от СК за прекратяване на
брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото между
страните споразумение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0005/29.05.1993 г. от Община **** и
направени служебно справки в НБД „Население”, се установява, че страните са съпрузи,
предвид сключения от тях граждански брак на 29.05.1993 г. в с. ****, община ****, област
*****, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0005/29.05.1993 г. от Община
****. Страните имат родено по време на брака си едно дете – М.Т.С., ЕГН ******, която е
пълнолетна.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането
си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК
– налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, чийто параметри бяха посочени в съдебно заседание и потвърдени от
съпрузите. Същото не противоречи на закона и добрите нрави. Споразумението урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните отношения
между съпрузите след прекратяване на брака, както и относно разноските, направени в
настоящото производство.
2
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът
определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от
която към настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и
доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да
бъдат осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в *****, община ****, област
***** на 29.05.1993 г. между Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******** и С. И. С., ЕГН
**********, с адрес: *******, за който е съставен акт за сключен граждански брак №
0005/29.05.1993 г. от Община ****, на основание чл. 50 от СК, поради постигнатото между
тях взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
Съпрузите заявяват, че нямат семейно жилище.
След развода бившите съпрузи няма да си дължат издръжка един на друг.
След прекратяване на брака жената ще възстанови предбрачното си фамилно име – Н..
Съпрузите заявяват, че не са придобивали недвижими имоти и движими вещи,
подлежащи на делба.
Разноските по делото се поемат от страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ********, да заплати в полза на РС –
Провадия държавна такса в размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати в полза на РС –
Провадия държавна такса в размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3