Р Е
Ш Е
Н
И Е
№462/21.3.2018г.
Година 2018 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд двадесет и трети
състав
На
деветнадесети март Година
две хиляди и осемнадесета
В
публичното съдебно заседание
в
следния състав : Съдия :
Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
Прокурор Милена Неделчева
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 1176 по
описа за 2018 г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.24а от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е инициирано с
предложение на МКБППМН при Община Варна, Район „Вл.Варненчик”, взето с решение по тяхно възпитателно дело № 6
по описа за 2018 год. за налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН, а именно “Настаняване във възпитателно училище- интернат” на К.Р.М. - ЕГН **********.
В съд.заседание представителя на ВРП
пледира предложението на МКБППМН при Община Варна, район „ Вл.Варненчик” по тяхно възпитателно дело № 6/2018 год. за
налагане на възпитателна мярка “Настаняване във възпитателно училище интернат”
на К.М.
да бъде уважено, като сочи че към момента тази мярка е адекватна и законосъобразна.
Представителите на Дирекция”Социално
подпомагане” при Община-Варна - Б.Б. и К.Ф., в качеството им на представители по смисъла на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето,
изразяват становище, че е в интерес на детето да бъде настанено във
възпитателно училище с цел да бъде превъзпитано.
Процесуалният представител на малолетния
К.М. - адв. Ст.И., моли съда да разгледа в цялост
поведението на малолетния, положителната
промяна в него и изразеното желание да продължи образованието си .Поради тези
съображения моли да бъде наложена мярка, различна от предложената, а за нейния
вид предоставя решението на съда.
Малолетния К.М. разказва за извършената от
него противоправна проява.Той обяснява , че е
участвал в побоя над К.К., но твърди, че му е нанесъл
само няколко удара в областта на краката , а останалите травми са му били
причинени от другите момчета. Заявява, че е осъзнал грешката си и моли да не бъде настаняван в интернат.
След преценка на доводите
на страните и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
К.М. е роден на *** ***. Същият живее с родителите си- св.Р.А. и св.Н.А. ,
които имат деца от предходни връзки,
като той е най-малкия.Жилището е общинска собственост, като семейството
плаща наем за него.За М. са били полагани адекватни грижи в семейна среда.През
периода 2014г.-2016г. той учил в ОУ
„Св.Патриарх Ефтимий“.На 07.09.2016г. му било
издадено удостоверение за преместване в СУ „В. Левски“-гр.Долни Чифлик, като
към момента е отпаднал от системата на образованието, тъй като не е бил записан
в ново училище. К.М. не е бил воден на отчет в ДПС и спрямо него не са били
налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.
На 16.01.2018г. около 14.00ч. в жк.“Вл.Варненчик“, пред пункт за
вторични суровини, между К.М.,
непълнолетния Д.Ж. и К.К.-на 53г., който бил
бездомен, възникнал конфликт, свързан само с размяна на обидни реплики.На следващият
ден- 17.01.2018г., двете момчета отново видели К. и в близост до контейнери
намиращи се в близост до детска градина „Маргаритка“ го настигнали.Тогава К.М.
и Д.Ж. започнали да му нанасят удари, като Ж. бил по-активен.В последствие
следите от осъществените удари по ръцете им били възприети от П.П.- собственик на магазин за хранителни стоки в квартала.
На 20.01.2018г. около 18.00ч. К.М. и
непълнолетния Д.Ж. отново се срещнали в центъра на ромската махала в
квартала.Към тях се присъединили и други деца- св.А. И. и св.В. М., като всички
отишли до пазара, където се разхождали известно време.Около 20.30ч. М. и
останалите решили да се прибират.Когато минали покрай бараки, намиращи се до
бл.20, малолетния предложил да потърсят К., тъй като знаел, че той спи в една
от бараките със счупени прозорци.Мъжът действително бил в една от бараките и
спял.Тогава М. и Ж. се „ похвалили“ на
другите две момчета-И. и М., че това е мъжът, на когото са нанесли побой
няколко дни преди това.М. и Ж. влезли в бараката, махнали одеялото на К. и му
казали да става.Другите две момчета останали пред бараката, като през счупения
прозорец виждали всичко, което се случва вътре.Те видели как М. и Ж. започнали
да нанасят удари на К. с ръце и крака.След известно време започнали да наливат
алкохол в лицето на мъжа, при което той започнал да се дави.Двамата уринирали
върху него.След това накарали К. да
излезе пред бараката, където продължили да му нанасят силни удари с юмруци в
областта на лицето и с ритници в областта на тялото.В следствие на това мъжът
паднал на земята, а двете момчета се засилвали и скачали върху тялото му.К. ги
молел да спрат, но те продължавали.Междувременно Ж. накарал И. да снима с
телефона си случващото се.Въпреки, че момчето не искало, се съгласило и
започнало да снима продължаващият върху К. побой.След един от ударите мъжът
паднал настрани и И. спрял камерата.Ж. изправил мъжа и го подпрял го на
стената.В това време К. се задушавал и хриптял.Тогава
Ж. му дал да изпуши една цигара, която според него щяла да му помогне.След като
цигарата била изпушена, М. и Ж. продължили да бият К..След известно време четиримата
си тръгнали, но М. и Ж. се върнали
отново при К..По предложение на малолетния мъжът бил съблечен от него и от Ж.
гол, въпреки молбите му и въпреки ниските температури на вън.Побоят върху К.
продължил около час –час и половина, след което
момчетата си тръгнали.
На 21.01.2018г. К. бил открит починал в района на пазара.
По този повод било образувано ДП № 11/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Варна за престъпление по чл.115 от НК.В хода на
разследването се установило, че извършители на деянието са Д.Ж. и К.М..Била
изготвена експертна справка по СМЕ № І-1782018г., в която били описани
установените по тялото на К. увреждания, а именно черепно-мозъчна и лицева
травма, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, двустранен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядания и ожулвания на лицето; гръдна травма,
изразяваща се в напречно счупване на гръдната кост и ребра в дясно от ІV до VІІ
с разместване на фрагменти и в ляво ІІІ и ІV по средната лопатъчна
линия, кръвоизлив в дясна гръдна половина 500мл. ; оток на мозъка и белите
дробове, обусловили остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, както и
ожулвания и кръвонасядания по ръцете и краката.Според вещите лица смъртта на К.
се дължи на травматичен кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка, който е довел
до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен произход, които
са и непосредствен механизъм за настъпване на смъртта.Всички тези увреждания са
били получени при нанасяне на удари с или върху твърди тъпи предмети.Според
вещото лице смъртта на К. е настъпила сравнително бавно.Оставянето му в
безпомощно състояние и без дрехи след нанесения побой при ниски температури
допълнително му е причинило страдание.Счупването на ребрата с разместване на
фрагменти е довело до силно болезнени и мъчителни усещания при всяко дихателно
движение.
С постановление Ж. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че в
периода 17.01.2018г.-20.01.2018г., в гр.Варна, като непълнолетен, но след като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие с К.М., умишлено умъртвил К.К.,
по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като деянието е
извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.1 от НК.
С Постановление от 01.02.2018г. прокурор при ВОП е отказал да образува
досъдебно производство и да проведе разследване по отношение на К.М. поради
това, че същият е наказателно неотговорен по смисъла на чл.32 ал.1 от НК, и изпратил материалите на МКБППМН - район „ Вл.Варненчик”.
За извършената противоправна проява било
образувано възпитателно дело 6/2018год. В хода на същото се установило, че К.М.
е извършил противообществена проява по смисъла на чл.49 „а“ ал.1 от ЗБППМН,
което от обективна страна е осъществило признаците на престъпление по чл.116
ал.1 т.6 и т.11 вр. чл.115 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, а именно умишлено умъртвяване на К.К.
по особено мъчителен начин и с особена жестокост, по хулигански подбуди , в
условията на съучастие с непълнолетния Д.Ж. като съизвършител. На
основание чл.21 ал.1 т.2 от ЗБППМН възпитателното дело приключило с решение от 09.03.2018
г. да бъде направено настоящото предложение до ВРС за настаняване на К.М. във Възпитателно училище интернат.
След извършеното деяние М. е бил настанен в ДВМН, като в условията на
институцията не е показал признаци на вина за стореното от него.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава със събраните в
хода на производството доказателства- отчасти от показанията на К.М., св.Н.А. и
св.Р.А., както и от писмените
доказателства по делото- материалите по
Възпитателно дело № 6 /2018г. на МКБППМН
при Община-Варна, район „ Вл.Варненчик”.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена с горепосочените
доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:
К.М. е малолетен. Той е извършил противообществена
проява – деяние обявено от закона за противоправно и наказуемо по смисъла на НК,
което е обществено опасно и е свързано с отнемане на човешки живот по хулигански подбуди , по особено жесток и
мъчителен за жертвата начин ,извършено в съучастие с непълнолетния Д.Ж..Видно
от приложените по възпитателното делото доказателства е, че М. не познава добре
общоприетите норми за поведение в обществото и че отношението му към нравствените
норми не е достатъчно устойчиво.Той не е могъл да даде обяснение за мотивите за
проявата си и няма разбиране за последствията от поведението си.От показанията
на А. И. и В. М., събрани в хода на воденото досъдебно производство се установява,
че двете момчета не са били провокирани от поведението на К., а при нанасяне на
ударите не са били ядосани, а са се „ хилили“. Извършената от М.
противообществена проява е била съпроводена с изключителна бруталност, той е
бил равноправен участник в причиняването на телесни увреждания на К., проявил е
пълна незаинтересованост към отправените молби за преустановяване на побоя и на
оказване на помощ, бил е активен при даването на идеи за извършването освен на
физическо посегателство върху възрастния мъж, а и за осъществяването на
унизителни действия спрямо него, свързани с уриниране върху него , събличането
му чисто гол и скриването на дрехите му
въпреки ниските външни температури.
Малолетния е
проявявал физическа агресия и преди извършване на деянието, докато е учел в ОУ
„Св.Патриарх Ефтимий“, което се установява от
приложената по делото психологическа
характеристика.От нея е видно, че М. е влизал в системни конфликти със
своите съученици, че са постъпвали оплаквания от него, че ги е привличал към
тоалетните на етажа за да ги сплаши и да се саморазправя с тях.Проявявал е
липса на чувство за страх от наказание.Той е проявявал склонност да се
оневинява в заучена „ етническа уязвимост“, като е бил подкрепян от баба
си.Прояви на агресия е имало и от страна на негови роднини, които по повод
инцидент с кисело мляко, са нахлули в училището с цел да се
саморазправят.Поради това и е бил направен извод, че М. расте в среда с
агресивни подражателни модели, които разгръщат чувство за безнаказаност,
превъзходство на силата и агресия като компенсация на интелектуален дефицит. От
това може да се направи извод, че е налице съществен риск от нови агресивни
прояви от страна на М..
На следващо място
съдът съобрази и степента на
обществена опасност на деянието, която е изключително висока.Касае е за
отнемане на човешки живот с особена жестокост и с висок интензитет на
причинените на пострадалия преди да почине физически болки и страдания.Съдът
съобрази още, че побоя над К. е бил продължителен като време и окончателно
преустановен не по волята на извършителите, а поради появата на мъж с куче, за
който едно от другите момчета им е казало, че се обажда в полицията.
Съдът взе предвид
и събраните доказателства за това, че родителите на М.- св.А. и св.А., полагат
грижи за него.Той, видно от приложения по преписката социален доклад, е
отглеждан в семейна среда от двамата си родители в разширен семеен
кръг.Родителите му са успявали своевременно да задоволят основните му потребности,
като са полагали адекватни грижи за него.Цялото семейство на малолетния е
сплотено и поддържа близки взаимоотношения, като получава пълна подкрепа от
близките си роднини и приятелския си кръг.Те обаче не са проявили необходимата
заинтересованост синът им да продължи образованието си, като не са положили
достатъчно усилия в тази насока и по отношение и другите отгледани от тях
деца.Това на свой ред допринася за формиране на дефицит у М. да разбира и
зачита общоприетите правила за поведение и най-вече да зачита човешкия живот и
телесната неприкосновеност. Проявяваното от малолетния чувство на безнаказаност
при предходни негови агресивни прояви е било подхранвано от обстоятелството, че
той е бил оневиняван за тях от роднините си, което е възпрепятствало
възможността да осъзнае последствията от
постъпките си. Поради това съдът споделя извода на комисията, разгледала
възпитателното дело, че семейството няма необходимия ресурс да осигури
подходящи условия за възпитателно-корекционна дейност
спрямо М..
При произнасянето
си съдът взе предвид и личните си възприятия от М..Същият формално изрази
съжаление за постъпката си, но от дадените от него обяснения е видно, че омаловажава
личното си участие в деянието.В тази връзка съдът съобрази , че съгласно
приложеното по делото психологическо изследване малолетния е
със средно ниво на интелектуални възможности, с нисък диапазон на активно
внимание, със слаба ориентация в проблемни ситуации, ниско ниво на езикова и
писмена култура. В емоционално-волевата сфера е импулсивен и неуравновесен, със
слаби волеви задръжки и внушаем.Установена е повишена
степен на тревожност и вербална агресия, както и че е формално критичен към
проявите си.
Поради изложеното до тук
съдът намира че са
налице предпоставките на чл. 13 ал.1 от
ЗБППМН за налагане на възпитателна мярка по отношение на К.М.. Той е малолетен,
навършил е 8 години , извършил е противообществена
проява и до момента спрямо него не са
налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.При обсъждане на въпроса коя мярка е
адекватна на извършеното деяние и като взе предвид данните за личността на М.,
съдът съобрази, че в чл.13 ал.1 от ЗБППМН изчерпателно са
изброени всички възпитателни мерки, които могат да бъдат налагани спрямо малолетни и непълнолетни , извършили
противообществени прояви, като тези предвидени в чл.13 ал.1 т.6-т.10 от ЗБППМН
са неприложими в случая, тъй като се отнасят до непълнолетни лица, а М. е
малолетен.Спрямо него възможните за налагане мерки са тези, визирани в чл.13
ал.1 т.1-т.5 и т.11-т.13 от ЗБППМН, а именно
предупреждение ; задължение да се извини на пострадалия ; задължаване да
участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението ; поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за
полагане на засилени грижи ; поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател ; настаняване в СПИ ,
предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца и
настаняване във ВУИ.В голямата си част обаче тези мерки са обективно
неприложими, като задължението да се извини на пострадалия , а останалите не са съответни на обществената опасност на
извършеното деяние и с тях не би се постигнал нужния превъзпитателен ефект
.Поради това и съдът намира, че единствената адекватна мярка, която би могла да
се наложи на К.М. е „ настаняване във ВУИ“.Действително, това е най-тежката
предвидена в закона възпитателна мярка, но само чрез нейното прилагане би могъл да се постигне необходимия корекционно-възпитателен ефект по отношение на М., свързан
с промяна на поведението му в съответствие с изискванията на моралните и правни
норми на обществото. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след
настаняването му в ДВНМН М. е отбелязал положителен напредък , свързан с
образованието му и се е адаптирал към реда в институцията.Поради изложеното до
тук съдът, намира, че единствената мярка, която е съответна на обществената
опасност на деянието и дееца и която ще доведе до превъзпитание на малолетния в
спазване на правилата за поведение чрез развиване на волеви качества у него и
постигане на резултати в обучението му е, настаняване във възпитателно
училище-интернат.
Водим от горното и на основание чл. 24”а „ ал.4 т.1 от ЗБППМН , съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА във възпитателно училище-интернат малолетният К.Р.М. - ЕГН **********.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ съобщение за изготвеното решение на МКБППМН при Община – Варна,
Район „ Вл.Варненчик” и
страните.
След влизане в сила на решението,
ведно с възпитателното дело да се изпрати на МКБППМН при Община Варна,
Район „ Вл.Варненчик” , за изпълнение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: