Разпореждане по дело №114/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №29/05.03.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 320/2014 год.,Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Х. М. А. от Момчилград, с ЕГН * за невиновен в това, че на 17.09.2014 год. в с. П., общ.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „П.-*" с рег.№ X **** ВС и техническо средство - маркуч, направил опит-чрез източване на резервоар на МПС „К." с рег.№ К **** АК, да отнеме чужди движими вещи - 22.5 литра дизелово гориво на стойност 58.05 лв. от владението на ЕТ „Т. - Т. Ц. П." от с. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от извършителя обстоятелства - бил задържан от служители на МВР, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, предложение първо и второ, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 от НК.

Отнел е в полза на държавата веществените доказателства 1 брой пластмасова прозрачна туба с вместимост 10 литра с дизелово гориво, чифт червени ръкавици с черно гумено покритие, 1 брой пластмасова туба срязана във вид на фуния и 1 брой черна плетена шапка/маска/ с отвори за очи и устни, а веществените доказателства - 1 бр. пластмасова прозрачна туба с вместимост 11 литра с дизелово гориво и 1 брой черен гумиран маркуч е постановил да се върнат на ЕТТИС-Трендафил Пехливанов", а вещественото доказателство - 1 бр. празна бяла пластмасова туба с вместимост 25 литра е постановил да се върне на подсъдимия Х. М. А..

Въззивното производство е образувано по бланков протест на Районна прокуратура-Момчилград, с който присъдата се протестира като неправилна. В съдебно заседание прокурорът от ОП – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен и заявява,че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да потвърдят обстоятелството, че именно подсъдимия Х. М. А. на посочената дата и място е извършил опит за кражба.Моли съда да го признае за виновен и му наложи наказание, предвид изключително ниската стойност на инкриминираната вещ – 58 лева, под минимума от една година.

Ответникът по протеста–подсъдимия Х. А., в съдебно заседание заявява, че не е виновен. Защитникът му изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и постановена при липса на нарушения на процесуални правила и моли да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията и доводите, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Вечерта на 17.09.2014г. служители на РУП-Кирково са провеждали операция във връзка с предотвратяване на кражби на гориво от автомобили. Около 23.00ч. на горепосочената дата свидетелите А. К., В. М.,В. Н. и А. М., всички служители в РУП-Кирково са били в района на ж.п.гара с.П. В същия район се намирала и производствената база/дърводелски цех/ на ЕТ 'Т.-Т. П.", до която база е имало паркирани товарни автомобили собственост на фирмата. Около 23.20ч. свидетелите К. и Н. са били до производствената база на ЕТ 'Т.", когато на около 200-250метра от тях, в близост до дървена джамия спрял лек автомобил. Свидетелите решили да установят водача, но тръгвайки към автомобила забелязали подвижна светлина около товарните автомобили, които били паркирани на около 90м. от тях.Св.К. предположил, че се касае за кражба и по телефона извикал св.В. М. и А. М. Същите пристигнали след около 5 минути и св.К. им обяснил за местоположението на спрелия автомобил, след което последните двама се насочили към този автомобил, а свидетелите К. и Н. останали да наблюдават товарните автомобили.След малко свидетелите К. и Н. тръгнали към товарните автомобили и приближавайки забелязали силует, който загасил фенерчето и тръгнал да бяга. След като стигнали до автомобилите видели, че катинара на един от резервоарите е бил разбит, а до него имало туба с нафта.След малко чули викове „Стой, не мърдай, полиция" и тръгнали към посока на виковете. Междувременно, свидетелите В. М. и А. М. задържали подсъдимия, който бил до лек автомобил марка „П. *" рег.№Х****ВС.

От 01.39ч. до 02.00ч. на 18.09.2014г.бил извършен оглед на местопроизшествието, при който било установено, че резервоара на товарен автомобил марка „К." с рег.№К****АК е с отворена капачка, като планката която държи заключен катинара на резервоара е била счупена. На земята на около 0,60 м. от резервоара се намерила пластмасова туба с вместимост 10 литра, пълна до горе с кафеникава течност със силен мирис наподобяващ дизелово гориво.От 02.10ч. до 02.37ч. на 18.09.2014г. е било извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка „П. *" рег.№Х****ВС,при което в багажника на автомобила били намерени, описани и иззети следните вещи: празна бяла пластмасова туба с вместимост 25 литра, пластмасова прозрачна туба с вместимост 10 литра пълна с кафеникава течност с мирис на дизелово гориво и пластмасова туба с липсващо дъно. От тревната площ на разстояние 1 метър от задната дясна гума на автомобила се намерили и иззели чифт червени ръкавици с черно гумено покритие по пръстите, като ръкавиците били мокри и с мирис наподобяващ дизелово гориво. Под предния капак на автомобила, в близост до десния амортисьор намерили и иззели черна качулка/маска/ от плетиво, с изрязани зони за очите и устата. По отношение на тези вещи подсъдимият заявил, че само пластмасовата туба от 25л. е негова, но за другите вещи отрекъл да са негови.На същата дата от 12.03ч. до 12.20ч. отново е бил извършен оглед на местопроизшествието, при което на 15 метра североизточно от товарен автомобил с рег.№К****АК, върху купчина борови дърва се намерил черен гумиран маркуч с дължина 3,6 метра, като маркуча бил силно омазнен и с мирис на дизелово гориво.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 22,5 литра дизелово гориво възлиза на сумата от 58.05 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка е приета от съда, след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства - обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели- А. К., В. М., Т. П. и В. Н., както и от разпита и заключението на в.л. В.Д. по назначената съдебно-оценителна експертиза, от 2бр. протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства и др.

Логично и обосновано, първоинстанционния съд е приел, че не са налице достатъчно безспорни и категорични доказателства, за да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.Приел е,че от показанията на свидетелите К. и Н., които непрекъснато са наблюдавали товарния автомобил се установявало,че същите са видели единствено силует до товарния автомобил, но не могат да посочат, че това е именно подсъдимия. Също така не установявали да са видели лице, което да се придвижва от лекия автомобил към товарния автомобил, при положение,че се касае за поляна т.е открито място и за разстояние от около 150-200метра.Освен това липсвали данни за предмета, с който е разбито заключващото устройство на резервоара, като такива не били описани и в самия обвинителен акт. Въпреки положените усилия в хода на съдебното следствие не се установило и доказало, как една от тубите с дизелово гориво -нафта, която се претендира, че е предмет на престъпно посегателство от страна на подсъдимия се е оказала в багажника на управлявания от него автомобил. Същевременно безспорно било по делото, че тази туба е била открита именно в багажника при извършеното претърсване и изземване от лекия автомобил.Отбелязва се, че през цялото време полицейските служители са имали видимост, както към товарния, така и към лекия автомобил в очакване на „крадеца", но въпреки това такива действия от страна на подсъдимия не са установили. Свидетелят Н. в показанията си в съдебно заседание заявил, че подсъдимия е имал „..достатъчно време да пренесе нещо до колата си.", но съдът е приел,че предмет на доказване е не дали е имал възможност да извърши нещо, а дали го е извършил. Съдът не е кредитирал и показанията на св.М. в частта, в която твърдял, че при приближаване до лекия автомобил подсъдимият е носел туба с нафта, която хвърлил зад автомобила. Тези негови твърдения противоречали изцяло на другите доказателства, тъй като при извършените процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство такава туба до автомобила не е била открита. Освен това категорично било установено, че при задържането подсъдимият не е отварял лекия автомобил и не е поставял нищо в него, а откритите ръкавици при извършеното претърсване и изземване не могат по категоричен начин да се свържат с подсъдимия.Това било така, защото св.Мъсърлиев не сочил подсъдимият да е изхвърлял такива ръкавици на земята, а освен това същият е задържан от лявата страна на автомобила, а ръкавиците са открити до дясната задна гума.Данни относно съпричастността на подсъдимия към деянието не били събрани и посредством доказателствения способ оглед. При извършения такъв оглед на местопроизшествието на 18.09.2014г. от същото не били иззети дактилоскопни или други следи, които да сочели за присъствие на този подсъдим на местопроизшествието. Факта, че същият е задържан в района на местопроизшествието не го превръщало автоматично в извършител на деянието. По отношение на втория извършен оглед, при който в близост до товарния автомобил е открит 1бр. маркуч, съдът е съобразил, че след извършване на първоначалния оглед местопроизшествието не е било запазено, като освен това според св.Пехливанов този маркуч може и да е бил техен. Незапазването на местопроизшествието будило множество съмнения, тъй като след 02.37ч. на 18.09.2014г., когато е приключило претърсването на лекия автомобил до сутринта, когато св.Пехливанов е отишъл на работа, реално резервоара на товарния автомобил е бил отворен и какво се е случило през този промеждутък от време не е известно.

Освен тези изводи на съда, които се споделят и от тази инстанция,окръжният съд съобрази и следното:показанията от преразпита на свидетеля Масърлиев и тези от разпита на свидетеля М. не успяха да променят факта,че липсват категорични доказателства за съпричастността на подсъдимия, към вмененото му деяние.Да,той е бил там на въпросната дата, както са били там и четиримата полицаи.Дотук обаче свършват ясните и безспорно установени факти и обстоятелства.Показанията на свидетелите са противоречиви и не способстват за изясняване на случилото се.Въпреки опитите и на двата съдебни състава, не можа да се изясни, кое е наложило двама полицаи,отишли да предотвратяват престъпления, да викат помощ за нещо за което са там.Видели светлина, но не видели подсъдимия.Разстоянието между тях и свидетеля и между неговата кола и товарния автомобил са различни според всеки свидетел,Времето от идването на лекия автомобил до идването на втората двойка полицаи и задържането на подсъдимия, също е много различно.Никой не го е видял да носи каквото и да е, а още по-малко туба.Единия свидетел казва че е бягал, друг че е вървял.Никой не е чул шум откъм товарния автомобил,на който е разбита планката на капака на резервоара.Що се отнася до количеството нафта,то същото е определено доста произволно.По никакъв начин не става ясно, колко е имало в резервоара преди и след появата и залавянето на подсъдимия.Не е изяснен и въпроса,дали действително, течността в тубите е била дизелово гориво.Факта,че в тубите има кафява течност, със силен мирис, наподобяващ дизелово гориво,сам по себе си не е достатъчен за осъдителна присъда. Всичко това изгражда една неясна фактическа обстановка, в която обаче по безспорен и категоричен начин не можа/а, и не може/ да се установи, подсъдимия да е извършил опит за кражба. Никой от разпитаните свидетели не установява да е видял,подсъдимия да разбива резервоар, да точи гориво с маркуч или да пренася някакви туби.Абсурдно е, но четирима полицаи, свидетели-очевидци на станалото,не са видели нищо от изпълнителното деяние на престъплението и дават доста противоречиви показания относно времето и продължителността на случилото се.

На практика, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, в резултата на което е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод,че подсъдимия, както от обективна така и субективна страна, не е осъществил състава на предявеното му обвинение за престъплени по чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194 ал.1,във вр. с чл.18 ал.1 от НК. Това е така, защото не се установи по категоричен начин, той да е направил опит да открадне инкриминираното количество нафта.Безспорно, предявеното обвинение не е доказано по несъмнен начин и, на основание чл.304 от НПК, съдът правилно,обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал за това, че на 17.09.2014 год. в с. П., общ.Кирково чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „П.-*" с рег.№ X **** ВС и техническо средство - маркуч , направил опит - чрез източване на резервоар на МПС „К." с рег.№ К **** АК да отнеме чужди движими вещи - 22.5 литра дизелово гориво на стойност 58.05 лв. от владението на ЕТ „Т. - Т. Ц. П." от с. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от извършителя обстоятелства - бил задържан от служители на МВР.

Предвид изложеното, настоящият състав Ýамира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №29/05.03.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 320/2014 год.,по описа на Момчилградският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.