№ 328
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело
№ 20231200500328 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд-Благоевград и Районен съд-
София, относно определяне на компетентния съд, който следва да разгледа молба относно
искане за разкриване на банкова тайна по чл.62, ал.6, т.4 вр. с ал.2 ЗКИ и по чл.133 от
ЗППЦК вр. с чл.115 ЗПКОНПИ, подадена от директора на Териториална дирекция - София
на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество, за разкриване на банкова тайна по отношение на следните лица: В. Н. И., с ЕГН
**********, за периода от 15.12.2012г. до 22.09.2017г., както и за свързаните с нея лица К.
Д. И., с ЕГН ********** - за периода от 15.12.2012г. до 22.09.2017г., „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
за периода от 02.02.2022г. до 15.12.2022г.; „ Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, за периода от
20.08.2021г. до 15.12.2022г. и „Д.А.“ ЕООД, ЕИК ***, за периода от 18.09.2019г. до
15.12.2022г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Молбата е подадена от директора на ТД на КПКОНПИ гр.София пред Районен съд-
София и въз основа на нея е било образувано гр.д № 8826/2023г. по описа на същия съд. С
определение № 6992/21.02.2023г. Районен съд-София е приел, че не е местно компетентен
съд да разгледа и да се произнесе по искането като се е мотивирал, че местно компетентен
да разгледа и да се произнесе по искането е съдът по постоянен адрес на проверяваното
лице. Съдът е приел, че искането за разкриване на банкова тайна представлява
подготвително действие и способ за събиране на доказателства в изпълнение на
правомощия на Комисията, насочени към евентуална намеса в чужда правна сфера, в
случай, че се установят данни за незаконно придобито имущество и като такова по
отношение на него са приложими нормите за местната подсъдност на общия исков процес.
Изтъкнато е, че производството е гражданско и по отношение на него по аналогия са
приложими разпоредбите на общия исков процес по избор на местна подсъдност. Въз основа
на тези съображения е направил извод, че в случая местно компетентен да разгледа искането
е Районен съд-Благоевград, тъй като лицето, по отношение на което се иска разкриване на
банкова тайна е с постоянен адрес на територията на гр.Благоевград.
При тези мотиви с цитираното определение производството по делото пред СРС е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд - Благоевград.
С определение № 453/17.03.2023г., постановено по гр.д. № 549/2023г. по описа на
1
Районен съд - Благоевград, съдът е повдигнал пред Окръжен съд- Благоевград препирня за
подсъдност между Районен съд-София и Районен съд-Благоевград. РС Благоевград е приел,
че не е местно компетентен да разгледа молбата, като е изложил съображения, че местно
компетентен да разгледа и да се произнесе по искането е съдът по седалище на молителя -
ТД на КПКОНПИ-София, поради което е прекратил производството и е изпратил делото на
Окръжен съд-Благоевград. В мотивите на определението подробно е аргументирано
становището, че по отношение на производството следва да се приложат правилата на
охранителните производства по реда на чл.530 и сл. ГПК, чиято компетентност се определя
по постоянния адрес на молителя.
По същество на спора настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно ЗПКОНПИ комисията и директорите на териториалните дирекции могат да
поискат от съда разкриване на банкова тайна, когато това е необходимо за постигане целта
на закона. Съгласно ЗКИ, районният съдия се произнася по искането за разкриване на
сведения съставляващи банкова тайна с мотивирано решение в закрито заседание.
В специалния закон липсва регламентация на местната подсъдност относно
произнасянето по исканията на ТД на КПКОНПИ за разкриване на банкова тайна, поради
което и тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по
аналогия.
Производството по ЗПКОНПИ е специално, с елементи на едностранно охранително
такова, и цели предоставяне от съда на съдействие във връзка с правомерно упражняване на
граждански права. Това дава основание да се приеме, че производството е гражданско и
охранително такова. По аналогия на чл.531, ал.2 от ГПК молбата се подава до районния съд,
в чийто район е постоянният адрес на молителя. Тази подсъдност по характера си е местна и
е предвидена за улеснение и удобство на молителя.
В охранителното производство няма ответник, а подсъдността е уредена в полза на
молителя и при съответно прилагане на общите правила на исковия процес - чл.119, ал.1 и
ал.2 вр. с чл.540 от ГПК.
В случая няма основание за прилагане по аналогия на подсъдностите в
обезпечителното и исково производство по ЗПКОНПИ. В тези производства засегнатите
лица имат право да обжалват постановения акт, като в исковото производство засегнатото
лице има право и да участва, поради което и при тях установената в Закона подсъдност
отговаря на нуждата да бъде определена съобразно местожителството на проверяваното
лице.
Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна по реда
на ЗПКОНПИ принадлежи единствено на КПКОНПИ и на директорите на териториалните й
дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако
молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган.
Вида на производството не се определя от вида на субекта, който го инициира, без
значение е дали е субект на публичното или на частното право, а се определя от
съдържанието на искането за защита, отправено до съда и от съдържанието на
процесуалните разпоредби, по които следва да се реализира това искане.
Както в исковото, така и в производството по спорна съдебна администрация има
насрещна страна, на която активно се предоставя правото да участва и да упражнява правата
си, вкл. и на жалба. Дори да се приеме, че са приложими общите разпоредби на исковия
процес или на спорна администрация по тези производства местната подсъдност е
относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка , за приложението на която съдът
следва да се произнесе, само по изрично възражение от насрещната страна и няма основание
служебно да я прилага при липса на изрично възражение за това.
В случая в настоящото производство няма насрещна страна, а производството е
едностранно, безспорно, не възниква и не предизвиква правен спор.
С оглед на изложеното, съдът приема, че местно компетентен в случая да се
произнесе по молбата на директора на Териториална дирекция на КПКОНПИ-гр.София за
разкриване на сведения по реда на чл.115, ал.1 от ЗПКОНПИ е съдът по седалище на
молителя, а именно Районен съд-София.
2
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба с искане за разкриване на банкова тайна
по чл.62, ал.6, т.4 вр. с ал.2 ЗКИ и по чл.133 от ЗППЦК вр. с чл.115 ЗПКОНПИ, подадена от
директора на Териториална дирекция - София на Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, за разкриване на банкова тайна
по отношение на следните лица: В. Н. И., с ЕГН **********, за периода от 15.12.2012г. до
22.09.2017г., както и за свързаните с нея лица К. Д. И., с ЕГН ********** - за периода от
15.12.2012г. до 22.09.2017г., „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, за периода от 02.02.2022г. до
15.12.2022г.; „ Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, за периода от 20.08.2021г. до 15.12.2022г. и „Д.А.“
ЕООД, ЕИК ***, за периода от 18.09.2019г. до 15.12.2022г., във връзка с извършване на
проверка за посочения в искането период за наличие на имущество, придобито от престъпна
дейност, е Районен съд-София.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-София по компетентност.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд- Благоевград за
сведение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3