Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
06. 01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен
съд в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 21 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Исковете са с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./.
Постъпила е искова молба от Н.Ш.И. и М.Ю.З.,*** против ЗАД
„Армеец“ АД гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
техния внук и брат М.Ю.Р.в
размер на по 50 000 лв. за всяка една от тях със законната лихва, считано от увреждането.
Ищците твърдят, че на 02. 05. 2014 г. Е.Б.Х. при
управление на МПС – автомобил „Алфа Ромео 147” с д. к. № РР 6924 АТ е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП, при което е причинил
смъртта на техния внук и брат М.Ю.Р.По
този повод е било образувано нохд № 44/ 2015 г. по описа на ОС Разград и
Юсеинов бил признат за виновен да е извършил описаното увреждане. Към момента
на извършване на деянието Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по полица № 11113002556310/ 25. 10. 2013 г.
със срок на валидност, считано от 25. 10. 2013 г. до 24. 10. 2014 г. , което
ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение. Ищците твърдят, че вследствие на увреждането са им причинени
неимуществени вреди.
Постъпил
е писмен отговор от ответника „ЗАД
Армеец” АД гр. София. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. По същество излага становище, като оспорва иска по основание и
размер и твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Пострадалият е бил без поставен или с неправилно поставен предпазен колан, с
което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Качил се е при водач
в МПС, за когото е знаел, че е употребил алкохол и/или друго упойващо вещество,
с което сам е поставил живота и здравето си в риск. Излага довод, че липсва
дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и пострадалия , а възможността
за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/ 1961 г. и ППВС № 5/ 1969
г. се допуска само по изключение, когато болките и страданията надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Алтернативно излага становище, че иска е прекомерно завишен по размер, предвид
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение, че съгл. § 96
от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5 000 лв. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията по главния иск за присъждане на обезщетение
и по отношение на акцесорния за заплащане
на законна лихва.
В
допълнителна искова молба ищците
оспорват твърденията на
ответника. Заявяват, че са от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди. Налице била силна и дълбока емоционална връзка между ищците и
пострадалия, което е довело и до продължителни болки и страдания от неговата
смърт. Неоснователно е възражението на ответника за заплащане на суми по
5 000 лв. По отношение на процесното застрахователно правоотношение следва
да се прилагат правилата на част Четвърта от КЗ /отм./, които не предвиждат
лимити на обезщетенията за неимуществени вреди. Дори и да се приеме, че
разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ е приложима за всички претенции,
независимо към кой момент е възникнало застрахователното събитие, същата
противоречи на чл. 1, §2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. Неоснователно е възражението за изтекла
погасителна давност.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията
си.
Третото лице – помагач Е.Б.Х. счита, че
исковете са неоснователни. Възразява, че е причинил ПТП след употреба на
алкохол.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 44 / 2015 г. по описа на РОС, с Присъда № 25/ 31. 03.
2015 г. подсъдимият Е.Б.Х. е признат за
виновен в това, че на 02.
05. 2014 г., около 02. 20 часа, по път II-49, км 76 + 820 м, в землището на с.
Задруга, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Алфа Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. №
РР 69 24 АТ, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и чл. 73 , ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, извън населено място,
водачът на пътно превозно средство от категория „В” е забранено да превишава 90
км/час”, като е управлявал автомобила със скорост около 127 км/ч., в тъмната
част на денонощието, в извън населено място и с още четирима пътника и по
непредпазливост е причинил: смъртта на Мертан Ю. ***, настъпила в резултата на
съчетана травма, довела до травматични увреждания на вътрешните органи и
аспирация на хранително съдържимо; средни телени повреди на три лица: на Шенер
Шурай Исмет на 17 год. от гр. Кубрат, изразяваща се в контузия на главата и
мозъчна контузия: счупване на черепните кости в дясната челнотеменна област,
счупване на дясната скулова кост, голям епидурален хематом в дясно челно/
хематом между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка/, извършена операция -
трепанация на черепа и евакуация на големия епидурален хематом, кръв и въздух в
десните синуси, хематоми около двете очи, с голям оток на меките тъкани на
лицето, които са довели до разстройство на здравето с временна опасност за
живота; на Сали Ердинч Сали - на 23 год. от гр. Кубрат, изразяваща се в
контузия на дясна лакътна става, със счупване на олекранона и дясна лакътна
кост /израстък на костта в областта на лакътната става/, мозъчно сътресение
леко изразено по тежест, без изпадане в безсъзнателно състояние, довели до
трайно затруднение движението на дясната ръка; на Светослав Сергеев Калев - на
17 г. от гр. Кубрат, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно - контузна
рана в дясната слепоочна област, мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно
състояние, които с довели до разстройство на здравето с временна опасност за
живота, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б” във вр. с чл. 343, ал. 4 НК
и чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 58а НК и чл. 54 НК е осъден на четири
години и шест месеца лишаване от свобода, което и намалено с 1/3 и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на
осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от четири години.
Според материалите по приложеното дознание въз основа, на което е образувано и нохд № № 44 / 2015 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на
автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за
настъпване на ПТП са обстоятелствата, че водачът на лекия автомобил „„Алфа
Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. № РР 69 24 АТ Е.Б.Х. около
02. 20 часа на 02. 05. 2014 г. по път II-49, км 76 + 820м в землището на с.
Задруга, обл. Разград, обв. Х. управлявал автомобила в посока към гр. Кубрат,
на прав хоризонтален участък от двупосочно платно с ширина 6, 60 м. и лек
наклон на изкачване от 3 %, едрозърнест асфалт, на места мокра настилка. Автомобилът
се движел със скорост около 127 км/ч. в тъмната част на денонощието. Внезапно
на пътя излязло куче, което било забелязано от водача Х.. За да избегне удара, Х.
предприел маневра, при което рязко извил волана и загубил контрол над автомобила.
Пътната настилка била мокра в този участък, автомобилът загубил устойчивост и
преминал към левия банкет, ударил се в крайпътно дърво с предната си дясна
част. След това се наклонил наляво, изминал около 11,40 м. и се ударил в група
дървета, завъртял се по таван и изминал около 4,70 м. Скоростта на автомобила в
момента на удара била около 79 км/ч. При
произшествието, момчетата пътували в автомобила, измежду които и Мертан Рамис получили различни наранявания. На място
пристигнали служители на полицията и екип на ЦСМП гр. Кубрат, който установил,
че М.Ю.Р.е починал. Причината за настъпването на смъртта била съчетаната
травма, довела до травматични увреждания на вътрешните органи и аспирация на
хранително съдържимо.
Назначената по
делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е дала
заключение, че пострадалият М.Ю.Р.при настъпване на ПТП е седял на предната
дясна седалка на автомобила. След удара в резултат на инерционните сили, тялото
му е имало посока и скорост на движение, еднаква с посоката и скоростта на
движение на автомобила преди удара. Автомобилът „„Алфа
Ромео147" 1,9 ЖТД, с peг. № РР 69 24 АТ,
в който е пътувал пострадалият Мертан е бил оборудван с предпазителни колани и Мертан
Рамис при настъпване на ПТП е бил с поставен предпазителен колан. Въпреки
поставения колан, при конкретния вид удар със скорост 127 км./ч., коланът не би
могъл да предотврати нито по вид, нито по степен настъпилите вредоносни
последици.
По
делото са разпитани като свидетели Гюлтен
Хюсеин Исмаил и Ремзи Халил Исмаил – съседи на ищците. Според показанията и на двамата
свидетели, ищците Н. – баба на пострадалия Мертан и М., негова сестра, много
тежко понесли загубата му. Тримата били
много близки. Преди смъртта на Мертан, живеели в едно домакинство, в една къща.
Мертан учел през седмицата в техникум в гр. Русе и в петък вечерта се прибирал
в селото. Баба му Н. всяка петъчна вечер
го чакала на улицата или на входната врата да се прибере, приготвяла му
любимата храна. Сестрата М. била много привързана към Мертан, защото имали
разлика във възрастта 10 години и тя се грижела от малък за него. След като се
омъжила в съседно село, всяка седмица за по 2- 3 дни се прибирала в дома си при
родителите и брат си. Към момента на произшествието М. живеела в Германия, но
често пъти през годината си идвала в България и стояла по един месец. Н. и
досега не можела да преживее загубата му. Изведнъж отпаднала и все плачела.
Всеки ден или през ден ходела на гробищата. М. след смъртта на брат си родила
дете и му дала името Мертан.
По
делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, която дава заключение, че
вследствие травмиращото събитие и при двете ищци се наблюдава хронично стресово
състояние, нарушаващо емоционалния баланс, което не е тревожно-депресивно или
друг вид личностово разстройство, но е с достатъчна степен на силен емоционален
оттенък, водещ до значима промяна в семейното функциониране. И двете ищца са
преминали през фазите на скръб и траур,
но се наблюдават симптоми /емоционални реакции/, вследствие на травмата от
загубата на Мертан, които остават непреработени и водят до емоционален
дисбаланс, наличие на лека депресивност и повишена тревожност, така, че да нарушават в някои аспекти
обичайното социално функциониране. Непреработването на емоционалните реакции се
дължи на голямата емоционална
привързаност на ищците с техния брат и
респ. внук. Ищцата М. все още е в състояние на лека депресия, свързана с
преживяването на травмата. Имали са
силна емоционална връзка с брат си, тъй като ищцата, предвид разликата във
възрастта им, се е грижила за него като майка, учила го е на навици, на основни
социални умения, учила го да пише, да чете, гледала го е и възпитавала като
свое дете. Фиксирала се върху грижите за новопоявилото се дете, което нарекла
Мертан. При нея травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур,
довело до хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, оказва
негативно въздействие върху връзката със съпруга й, което довело до разпад на
семейството й. При ищцата Н. са налице
симптоми на затруднения в обичайното функциониране в ежедневието. Предвид традициите на патриархалната общност
в която живее и с които е силно свързана, тя е възприемала внука си, като
наследник на родовото право, който трябва да продължи рода, което рязко се
прекъсва от внезапната му загуба. Той е бил смисълът на живота й, тъй като го
отгледала от малък. След произшествието и двете ищци са приемали медикаменти.
Ищцата М. е посещавала психиатър и приемала антидепресанти, ищцата Н. и досега приема
лекарства, подпомагащи безсънието.
Страните
по делото не спорят, че виновния за ПТП водач на автомобила към момента на
причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 11113002556310/ 25. 10. 2013 г.
със срок на валидност, считано от 25. 10. 2013 г. до 24. 10. 2014 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: Безспорно се установява от
събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че М.Ю.Р.– брат
на ищцата М.Ю. и внук на ищцата Н.И. е пострадал на 02. 05. 2014 г.
от ПТП, причинено от Е.Б.Х. при управление на МПС – автомобил
„Алфа Ромео 147” с д. к. № РР 6924 АТ. С
Присъда № 25/
31. 03. 2015 г. по нохд № 44/ 2015
г. по описа на РОС, Е.Б.Х. е
признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил смъртта на М.Ю.Р.Според чл. 300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Липсва
спор между страните, че към 02. 05. 2014 г. Е.Б.Х., водач
на лекия автомобил „Алфа
Ромео 147” с д. к. № РР 6924 АТ е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ / отм./ при
застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с
иск по чл. 226 КЗ, е
предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата
иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищците
са избрали защита на накърненото им право чрез прекия иск против застрахователя
по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./. Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно
правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия
причинител-застрахован.
При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
С ТР № 1/21.06.2018г. по т.
дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания. Братята и сестрите, внуците
са част от най - близкия родствен кръг,
според българските традиции.
Не се събраха убедителни доказателства
по делото в подкрепа на твърденията на ответника, че е липсвала дълбока и
трайна емоционална връзка между ищците и пострадалия, извън обичайните,
нормални отношения на обич и привързаност между тях, както и че болките и
страданията, преживени от ищците не надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Безспорно се установява от
гласните доказателства, че ищците и пострадалия, който е брат на ищцата М. и
внук на ищцата Н. са живели в едно домакинство. Пострадалият Мертан
учел през седмицата в гр. Русе, но всяка седмица в петък се завръщал и баба му Н.,
която го отгледала от малък, го очаквала с нетърпение на улицата или на
входната врата. И двете ищци се грижели с много любов и всеотдайност за него
през целия период на физическото и психическото му израстване, тъй като
родителите му работели. Предвид разликата
от 10 години във възрастта между М. и Мертан, М. полагала грижи за него като
свое дете. Учела го да пише, да чете,
възпитавала го и го учела на основни социални умения. Двамата продължили да
поддържат връзка и след като ищцата М. *** след като заминала в Германия. Явно е, че макар и да не са
живели съвместно към момента смъртта на Мертан, двамата са имали много силна
емоционална връзка, създадена в детството им, били са силно привързани един към
друг, което е показател за една
установена във времето изключителна близост и съпричастност, която ищцата М. е
загубила със смъртта на пострадалия. Ищците
преживели много тежко смъртта на Мертан.
Отразила се негативно, както на физическото им здравословно състояние, така и
психически. Тези факти съдът приема за установени от показанията на св. Гюлтен
Хюсеин Исмаил и Ремзи Халил Исмаил, които са последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги приема за обективни, както и от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, чието заключение кореспондира с гласните
доказателства. Според заключението на вещото лице, интензитетът на връзка между
ищците и пострадалия Мертан бил толкова силен, че при ищцата М. травматичното събитие с последвалите фази на
скръб и траур, довело до хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния
баланс, което оказало негативно
въздействие върху връзката със съпруга й и което довело до разпад на
семейството й. При ищцата Н. са налице и
досега симптоми на затруднения в обичайното функциониране в ежедневието. Съобразявайки
тези факти, относно емоционалните отношения между ищците и пострадалия и че интензитетът
на търпените болки и страдания от тях надхвърля нормалните за родствената им
връзка, съдът намира, че справедливото
по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за ищците възлиза на 30
000 лева за всяка, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на ответника, че съгл.
§ 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5 000 лв.
Към момента на извършване на
деянието Х. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по полица № 11113002556310/ 25. 10. 2013 г. със срок на
валидност, считано от 25. 10. 2013 г. до 24. 10. 2014 г.
Според § 22 от ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на КЗ, се прилага част Четвърта от КЗ
/отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. /, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ, каквито данни в случая няма. По тези съображения, при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими
нормите на част Четвърта от КЗ /отм./, където не са предвидени лимити на
обезщетенията за неимуществени вреди под размера, определен с § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ
(отм.), който в случая е 5 000 000 лв.
Съдът в настоящият си състав
споделя и формираната съдебна практика, че невъзможността обезщетението за
неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни
стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, от
които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие
смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на
прокламираните в Конституцията на РБ
основни права на гражданите – чл. 56 от КРБ -
всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на
държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност. Правото на
ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за
неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО
на Е. П. и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Г. О. "
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни
суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност ".
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно
увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените
минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО
и Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/.
Според чл. 9, ал. 2 от Директива
2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат
преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да
приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите,
предвидени в първа алинея. Не на последно място в случая приложение намира и
разпоредбата на чл. 633 от ГПК,
регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно -
решението на Съда на Е. О. е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.
Б.. Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се съдържа
в решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12/***, постановено по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
съд от *****. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението, чл. 3, пар. 1 от Директива
72/166 и чл. 1, пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Г. О. " при използването
на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора
директива 84/5.
Съдът приема, че направеното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е неоснователно. Твърди се, че
пострадалият е бил без поставен или с неправилно поставен предпазен колан, с
което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Качил се е при водач
в МПС, за когото е знаел, че е употребил алкохол и/или друго упойващо вещество,
с което сам е поставил живота и здравето си в риск.
Установено е в хода на
наказателното производство, че причина за ПТП е управлението на лекия автомобил
от Е. Юсеинов с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост и със
скорост по-голяма от разрешената в ненаселено място. Данни по наказателното
производство, както и повдигнато обвинение на водача за управление на МПС след
употреба на алкохол, няма.
От заключението на комплексната
СМАТЕ, назначена по настоящото дело, се установява, че пострадалият М.Ю.Р.при
настъпване на ПТП е седял на предната дясна седалка на автомобила. Автомобилът „„Алфа Ромео147" 1,9 ЖТД, с
peг. № РР 69 24 АТ, в който е
пътувал е бил оборудван с предпазителни колани и Мертан Рамис при настъпване на
ПТП е бил с поставен предпазителен колан. Въпреки поставения колан, при
конкретния вид удар със скорост 127 км./ч., коланът не би могъл да предотврати
нито по вид, нито по степен настъпилите вредоносни последици.
Неоснователно е възражението,
че главните искове са погасени по давност. ПТП е настъпило на 02. 05. 2014 г.,
а исковете са предявени
в 5-годишния давностен срок, според чл. 110 ЗЗД пред СГС на 16. 11. 2018 г.
Според чл. 118, ал. 2 ГПК, делото се счита, че е висящо от момента на подаване
на молбата пред ненадлежния съд. Възражението за изтеклата погасителна давност по отношение на
акцесорните вземания на ищците за изтекли лихви е основателно, съгл. чл. 111,
б“в“ ЗЗД. Лихви следва да се дължат върху главното вземане от 03. 05. 2017 г.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявените от ищците искове за
неимуществени вреди следва да бъдат уважени до размера на 30 000 лв. за
всяка от ищците, ведно със законната лихва от 03. 05. 2017 г., а до първоначално
предявените размери от 50 000 лв. са неоснователни и недоказани.
На
страните се дължат разноски, съобразно изхода от спора.
Ищцата
М.З. е направила разноски в размер на 2 000 лв. за заплатена държавна
такса. Ищцата Н.И. е освободена от
заплащане на такси и разноски. В процеса са били представлявани безплатно на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. П.К., която претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение с ДДС. 400 лв. са платени от бюджета на съда по СПЕ. Ответникът
е направил разноски в размер на 400 лв. – депозит за възнаграждение на вещо
лице по СМАТЕ.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1200 лв. върху уважения размер на предявения
иск от Н.И., 240
лв. разноски по делото. Ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищите адв. П.К. на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1430
лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска на за
всяка една от ищците, както и по 286 лв. ДДС върху определеното възнаграждение.
Според § 2а от ДР на Наредба № 1/2004
г. дължимото адвокатско възнаграждение за регистрираните по ЗДДС
адвокати следва да се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
поради което е неоснователно възражението на ответника, че адвокатското
възнаграждение не се дължи с ДДС. Ответникът дължи на ищцата М.З. разноски по
делото в размер на 1200 лв. , според уважената част от иска за заплатена
държавна такса.
Ищците
следва да заплатя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1624
лв., според отхвърлената част от исковете.
Ответницата
М.З. следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд разноски по делото
в размер на 80 лв.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”
АД гр. София, ЕИК ********* да заплати на Н.Ш.И., ЕГН ********** и на М.Ю.З.,
ЕГН **********,*** сумата 30 000 лева на всяка една от тях поотделно,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
застрахования по „Гражданска отговорност” Е.Б.Х. от
настъпило ПТП на 02. 05. 2014 г. и
последвала смърт на внука на първата от тях и брат на втората Мертан
Ю. Рамис, за което с Присъда № 25/
31. 03. 2015 г. по нохд № 44/ 2015
г. по описа на РОС г. Е.Б.Х. е
признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 03. 05. 2017 г. до
окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ и ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 50 000
лв. , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Разградския окръжен съд сумата 1200 лева държавна такса върху уважения размер
на иска, предявен от Н.И. и сумата 240
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК ********* да заплати на адвокат П.К. от
Адвокатска колегия – София сумата 3430
лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”
АД гр. София, ЕИК ********* да заплати на М.Ю.З., ЕГН ********** сумата
1 200 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
М.Ю.З., ЕГН ********** да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата
80 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Н.Ш.И., ЕГН ********** и на М.Ю.З., ЕГН ********** да заплатят на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК *********
сумата 1624 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието
на трето лице – помагач на ответника Е.Б.Х.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: