М О Т И В И
към Присъда № 5/27.01.2009г. по НОХД № 12/2009г.
Царевска районна
прокуратура обвинява А.С.И. в това, че:
На
24.01.2009г., около 15.00 часа в гр.Царево, обл.Бургаска, във вилна зона
"Север", от бунгало в почивна станция "Кръвопреливане"
гр.София, отнел от владението и собственост на св.К.С.Я., движими вещи: 1бр.
мобилен телефон марка "Нокия" модел 1100 на стойност 57.00лв., 1бр.
Сим карта на М-тел на стойност 9.99лв., 1бр. мобилен телефон марка
"Нокия" модел 5070 на стойност 85.50лв. и 1бр. Сим карта на "Вивател" на стойност 5.00лв., всичко на обща стойност
157.49лв., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено от обвиняемия в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б"
от НК.
По искане на защитника, както и на подсъдимия и
направено от него признание на фактите по обвинителния акт, съдът проведе
съкратено съдебно следствие.
Участващият в производството прокурор
поддържа обвинението, което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира на
подс.И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия, като счита, че
обвинението е доказано, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размера предложен от прокурора.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
обвинение.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Св.К.С.Я. работел
във фирма "Електроизграждане", гр.Бургас и
през м. януари 2009г. участвал в полагането на кабели в гр.Царево. Той бил
настанен на квартира в бунгало, в почивна станция "Кръвопреливане"
гр.София, намиращо се във вилна зона "Север", гр.Царево.
На
19.01.2009г. подс.А.С.И. пристигнал със свои познати в гр.Царево и започнал
работа като общ работник към същата фирма, като копаел трасетата на ел.кабелите
в града. Подсъдимият също бил настанен на квартира в бунгало в същата станция.
На
23.01.2009г. подсъдимият и работниците от бригадата му тръгнали от гр.Царево със
служебен микробус на фирмата до гр.Бургас за да получат заплатите си. След като
получил заплата си, тъй като нямало къде да отиде подс.И. отново се върнал с
микробус в гр.Царево и се прибрал в бунгалото.
На следващия ден в
около 09.00 ч. св.Я. видял в района на базата подсъдимия, двамата се заговорили
и тогава свидетелят узнал, че И. също работил към фирма "Електроизграждане". Двамата отишли до гр.Царево,
разхождали се и около 13.00ч. се върнали в почивната станция. Св.Я. влязъл в
бунгалото си и започнал да се храни. След няколко минути при него отишъл подс.И.,
който видял поставени на табуретка в близост до леглото на свидетеля 3бр.
мобилни телефони – служебния му телефон марка "Нокия" и личните му
мобилни телефони - 1бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 1100 на
стойност 57.00лв., 1бр. Сим карта на М-тел на стойност 9.99лв., 1бр. мобилен
телефон марка "Нокия" модел 5070 на стойност 85.50лв. и 1бр. Сим
карта на "Вивател" на стойност 5.00лв.,
всичко на обща стойност 157.49лв., съгласно оценъчната експертиза. Подс.И. попитал
свидетеля дали нямал телефон за даване и свидетелят му подарил мобилния телефон
марка "Сименс", който не работел, ведно със Сим карта на биканект "Глобул". Подсъдимият взел подарения му
телефон с картата и излязъл от бунгалото.
В около
13.30ч. св.Я. легнал ла спи, като не заключил входната врата. След като
свидетелят заспал, подсъдимият влязъл в бунгалото и извършил кражба на мобилния
му телефон марка "Нокия" модел 1100, Сим картата на М-тел, мобилния
телефон марка "Нокия" модел 5070 и Сим картата на "Вивател". Веднага след това, подсъдимият отишъл в
гр.Царево, срещнал неустановено в хода на делото лице и заменил мобилния
телефон марка "Нокия" модел 5070 за мобилен телефон марка
"Нокия" модел 6610 и сумата от 20.00лв.
Около
15.00ч. св.Я. се събудил от сън, потърсил телефоните си, за да проведе разговор
и установил, че двата му лични мобилни телефона били отнети. Веднага се
усъмнил, че най-вероятно извършител на кражбата е подс.И. ***, като дал
описание на извършителя.
След
получения сигнал, подс.И. бил намерен по описание от св.Г.П.,*** в около
20.05ч., в заведение, намиращо се на ул.Грънчар в града.
Тъй като
подсъдимият нямал документ за самоличност и давал грешни лични данни, бил
заведен от полицаите до ползваното от него бунгало, където им предал
удостоверение за изтърпяна присъда от Затвора Бургас и картон за регистрация от
Затвора Бургас /л. 23/.
С протокол
за доброволно предаване от 24.01.2009г. подс.А.И. предал на органите на РУ на
МВР-гр.Царево 1бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел 1100
/веществено доказателство № 1/, 1бр. мобилен телефон марка "Нокия",
модел 6610 /веществено доказателство № 2/ и 1бр. Сим карта на биканект "Глобул" /веществено доказателство № 3/.
Подсъдимият
А.С.И. е българин, български гражданин, с основно образование, който е осъждан
общо тринадесет пъти, както следва:
1. Присъда по НОХД №
106/1981г. на РС-Карнобат, влязла в сила на 08.10.1981г. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.З и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК е осъден на 2год. ЛОС при общ
режим.
2. Присъда
по НОХД № 1998/1981г. на РС-Варна, влязла в сила на 17.12.1981г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.З от НК е осъден на 3год. ЛОС ефективно.
3. Присъда
по НОХД № 69/1984г. на РС-Бургас, потвърдена с Решение № 293/1984г. на БОС,
влязла в сила на 04.10.1984г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 29,
ал.1, б."а" от НК е осъден на 3год. ЛОС.
4. Присъда
по НОХД № 119/1987г. на РС-Карнобат, влязла в сила на 04.11.1987г., за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1,
б."а" от НК е осъден на 4год. ЛОС и задължително заселване за срок от
3год.
5. Присъда
по НОХД № 144/1987г. на РС-Айтос, влязла в сила на 09.12.1987г. за престъпление
по чл.346, ал.1 от НК е осъден на 1год. ЛОС.
6. Присъда
по НОХД № 84/1990г. на ОС-Ямбол, влязла в сила на 19.10.1991г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.26, вр. чл.29, ал.1, б."а" и
"б" от НК е осъден на 6год. ЛОС и задължително заселване за срок от
три години.
7. Присъда
по НОХД № 352/1995г. на ОС-Бургас, влязла в сила на 31.01.1996г. за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.18 от НК е осъден на 7год. ЛОС и
задължително заселване за срок от три години.
8.
Споразумение по НОХД № 240/2003г. на РС-Айтос, влязло в сила на 09.10.2003г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б?" от НК е осъден на 6мес. ЛОС.
9.
Споразумение по НОХД № 143/2004г. на РС-Айтос, влязло в сила на 26.05.2004г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК е осъден на 1год. ЛОС.
10.
Споразумение по НОХД № 14/2006г. на РС-Айтос, влязло в сила на 24.01.2006г., за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК е осъден на 1год. ЛОС.
11.
Споразумение по НОХД № 24/2006г. на РС-Айтос, влязло в сила на 06.02.2006г. за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.”а" и
"б" от НК е осъден на 2год. ЛОС.
12.
Присъда по НОХД № 153/2006г. на РС-Айтос, влязла в сила на 21.06.2006г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК е осъден на 5мес. ЛОС.
13.
Присъда по НОХД № 2/2007г. на РС-Айтос, влязла в сила на 19.03.2007г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.З, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК е осъден на 1год.
ЛОС.
С определение № 150/2007г. по НЧХД №
84/2007г. на РС-Айтос, влязло в сила на 14.05.2007г. му у определено общо
наказание измежду наложените по НОХД № 14/2006г., НОХД № 153/2006г. и НОХД №
2/2007г. в размер на 1год. ЛОС.. Постановено е
отделно изтърпяване на наказанието 2год. ЛОС.,
постановено по НОХД № 24/2006г.
Подс.И. е бил освободен от
Затвора гр. Бургас на 22.08.2008 год. по изтърпяване.
Правна квалификация:
При така установената фактическа обстановка,
която се доказа от показанията на свидетелите, справката за съдимост, протокол
за доброволно предаване, писмените доказателства и признанието на подсъдимия,
съдът намери, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК при
формата на вината пряк умисъл, а именно на 24.01.2009г.,
около 15.00 часа в гр.Царево, обл.Бургаска, във вилна зона "Север",
от бунгало в почивна станция "Кръвопреливане" гр.София, отнел от
владението и собственост на св.К.С.Я., движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка
"Нокия" модел 1100 на стойност 57.00лв., 1бр. Сим карта на М-тел на
стойност 9.99лв., 1бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 5070 на
стойност 85.50лв. и 1бр. Сим карта на "Вивател"
на стойност 5.00лв., всичко на обща стойност 157.49лв., без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено от
обвиняемия в условията на опасен рецидив.
Установи, че деянието е извършено от
подсъдимия в условията на опасен рецидив, предвид предходните му осъждания.
МОТИВИ: стремеж към лично
облагодетелстване, ниска правна култура и трайно изградени престъпни навици.
Определяне на наказанието:
Съдът предвид направеното
от подсъдимия в съдебно заседание цялостно признание на фактите по обвинителния
акт, съобразявайки се с разпоредбите на 373, ал.2 от НПК и на чл.55, ал.1, т.1 НК, трябва да наложи на подсъдимия наказания под най-ниския предел на
наказанието определено в закона. Освен това съдът извърши преценка на основните
фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието съдът намира за сравнително невисока за
състава – отнети са два телефона на ниска стойност, като преди това пострадалия
сам е подарил трети телефон на подсъдимия. Съдът не отчете като отегчаващо вината
обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, тъй като то е елемент
от фактическия състав на престъплението – извършено в условията на опасен
рецидив. Не отчете като смекчаващо вината обстоятелство и признанието, тъй като
то е отчетено с приложението на разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, но отчете, че
подсъдимият доброволно е предал на органите телефоните и сим картата, с което е
възстановил част от нанесените щети.
Предвид
изложеното и съобразявайки с целите на наказанието по чл.36 НК, съдът прецени,
че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде в размер
на една години лишаване от свобода, заради посочената невисока стойност на
отнетото имущество. Съдът счете, че това наказание отговаря по тежест на
извършеното престъпление и с оглед направеното признанието пред съда би
мотивирало подсъдимия да спазва законите на страната, ще въздейства
предупредително върху него, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, като ще отнеме
възможността на подсъдимия за определен период от време да извършва други престъпления..
Веществените доказателства – 1бр. мобилен телефон марка "Нокия", модел 1100
/веществено доказателство № 1/ и 1бр. Сим карта на биканект
"Глобул" /веществено доказателство № 3/, следва да бъдат върнати на
собственика им – св.К.Я., а мобилния телефон марка "Нокия", модел
6610 /веществено доказателство № 2/, следва да се върне на лицето което представи
документ за собственост на телефона.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: