Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV – 45 19.02.2020 град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На десети февруари, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 101 по описа за 2020 година
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К.Н.П. *** – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №3144/21.11.2019г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№6088 по описа за 2019г., с което са отхвърлени
исковете на въззивника за осъждане на
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №
46, да му заплати сумата от 1492.30 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 216.22 часа, положен в периода 26.07.2016
год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 184.75 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане и въззивникът е осъден
да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР деловодни разноски в размер на 100
лв. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Според въззивника, решението противоречи на практиката на съдилищата, на
практиката на БРС и на предходната практика на състава. Извършва се анализ на
нормите на ЗМВР, регламентиращи работното време и трудовото възнаграждение на
държавните служители в системата на МВР, както и специалните подзаконови
нормативни актове, действали към процесния период - Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-592/25.05.15г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Твърди се, че неправилно е отхвърлена претенцията на ищеца,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Излагат се съображения че в
случая е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане на
осн. чл.67, ал.3 ЗДС към Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове -
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж, Наредба за работното време, почивките и
отпуските.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен
на ответника ГД „Гранична полиция“
при МВР, чрез процесуален представител юк.Иванова. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Не се спори, че ищецът, в изпълнение на задълженията си на длъжност „командир
от на кораб над 100 бр.тона от 02гр. В БГПК – Созопол, при РД „Гранична полиция“, към
ГД „Гранична полиция“ на МВР, в периода 26.07.2016г. – 26.07.2019г. е полагал труд на 12-часови смени по
график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при
сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за
всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 216.22 часа
извънреден труд, получен при преизчисляване с коефициент 1.143, за който не му
е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му
го заплати, в размера на исковата сума от 1492.30 лева.
Според ответника, положеният от ищеца труд е
надлежно начислен, отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият
му е заплатен своевременно в съответствие с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. И
Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
Видно от извършената съдебно - икономическа
експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени в МВР Бургас,
протоколи за отчитане на работното време между 22,00 часа и 06,00 часа,
седмични графици и заповеди на министъра на МВР, за исковия период ищецът е
отработил общо 1512часа нощен труд, които, приравнени с коеф. 1.143 съставляват
1728.22 часа. Налице е разлика от 216.22 часа, за които дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 1492.30
лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в
МВР подневно и на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките преди и през време и след процесния
исков период от 26.07.2016г. – 26.07.2019.
са действали както следва: Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. Наредба №8121з-1059/26.09.2019 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби
липсва такова изрично правило.
Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за
държавния служител, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с норедба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ
дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2
от КТ. Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при
сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя
е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата
редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове,
посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее съобр. чл.67,
ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време - 1,143
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7
часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове.
При субсидиарното приложение на трудовото
законодателство, следва да се съобрази следното: На 01.01.2018 г. е влязла в
сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.)НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни;
с § 3 от Постановление на
Министерския съвет №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно приложимостта на
трудовото законодателство по отношение на положения от ищеца труд, в часовете
между 22.00 – 06.00 часа, с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., следва да се извърши преизчисляване
с коефициент 1.143. Надвишаването на нормалната продължителност следва да бъде
заплатено като извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд следва да се
отчете, без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от
НРВПО. ( ДВ, бр. 41 от 2017 г.).
В настоящия случай, видно от извършената съдебно –
икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени общо 254
часа нощен труд, които при преобразуване стават 292.61 часа, т.е. налице е
разликата от 36.61 часа. Тази разлика следва да се отчете като положен труд, но
не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но
не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. От графи 3 и
4 на заключението се установява нетното възнаграждение на час без увеличение и
това – с увеличение от 50%. Всяка от разликите за този период следва да се
умножи по разликата между часовете на фактически положен и приравнен труд
(стойността в колона 4 минус стойността в колона 3, умножена по стойността в
колона 8). За получената сума от 92.34 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Искът е основателен за 1339.96 лева; за горницата
до пълния предявен размер от 1492.30 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Разноските, направени от страните следва да бъдат
възложени съразмерно: ищецът е заплатил за две инстанции 550 лева адвокатско
възнаграждение. По съразмерност му се следват 516 лева.
В полза на ответника, съразмерно с уважената част
от иска следва да бъде присъдено възнаграждение. На осн. чл.78, ал.8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено възнаграждение, в размер на 200 лева за всяка инстанция; съразмерно
му се дължи сумата 24.58 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 109.69 лева,
представляваща държавна такса и 187.71 - поети от бюджета на съда разноски за
експертиза.
В полза на Бургаски окръжен съд, ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата 54.85 лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3144 от 21.11.2019г. по гр.д.№6088/19г. по описа на Бургаски районен
съд, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 1339.96 лева, както
и в частта, с което ищецът е осъден
да заплати на ответника 100 лева – съдебно – деловодни разноски, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.Н.П. ЕГН********** ***, сумата
1339.96 лева /хиляда триста тридесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 174.05 лева, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд
за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва
върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с което искът е
отхвърлен над 1339.96, до предявения размер от 1492.30 – главница и над 174.05
лева до предявения размер от 184.75 лева – мораторна лихва.
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.Н.П. ЕГН********** ***, сумата 516.00
лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Н.П. ЕГН********** *** заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня
Мария Луиза” № 46, сумата 24.58 лева, съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати по сметка на Районен съд Бургас,
сумата 109.69 лева – държавна такса и сумата 187.71 лева – поети разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас,
сумата 54.85 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1.
2.