№ 20434
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110133142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 137337/16.04.2025 г., подадена по пощата
на 14.04.2025 г. от адв. П. И. П., като процесуален представител на ищеца С.
Н. И., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
4240 от 12.03.2025 г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено
присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ от 200
лв. на 390 лв. Излага съображения, че присъденото с решението адвокатско
възнаграждение е неразумно, непропорционално и несправедливо, т.е. не
съответства на принципите, заложени в практиката на СЕС. Няма основание
за такъв нисък размер на възнаграждение.
Ответната страна по молбата „Изи Финанс" ЕООД, чрез юрк. . взема
становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по
делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правна сложност на
делото и положения от адвоката труд в подготовката на делото. Излага, че адв.
П. не е представлявал страната възмездно, което означава, че не действа в
конкурентна среда. Именно затова и защитавайки конкуренцията на
адвокатите при равни условия съдът, определяйки разноските е защитил
конкуренцията между адвокатите. Счита и че по делото не е имало никакъв
спор по фактите, както и не се е налагало събиране на други доказателства,
например експертизи.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
както и при наличен списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски, т.е. молбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна,
по следните съображения.
С решение № 4240 от 12.03.2025 г., съдът е признал за установено между
страните, че С. Н. И. не дължи на „Изи Финанс" ЕООД сума в размер на 792
лв., представляващи неустойка, поради нищожността на клаузата по чл. 3.1 от
Договор за паричен заем № 420528, сключен с „Изи Финанс" ЕООД на
16.01.2023г., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
1
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. По
отношение на разноските съдът е намерил, че с оглед този изход на делото
разноски се следват на ищеца в размер на 50 лв., представляващи държавна
такса, а предоставилият безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА адв. П. И. П., член на Хасковска АК с л. № . със съд. адрес гр.
., сума в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на С. Н. И. по
договор за правна помощ от 12.07.2023 г. В мотивната част съдът е намерил за
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца в отговора на исковата молба в размер на
претендираните 400 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, признанието на иска, макар и в първото по делото заседание,
проведеното едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението
следва да бъде определено и заплатено под минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията, дадени с Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се
присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е
възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г.
по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че и в хода на настоящото производство горепосочения
извод остава непроменен. Това е така, защото в случая е налице признание на
иска, макар и в първото по делото заседание, делото не представлява
фактическата и правна сложност на делото, цената на иска е ниска. Съдът
съобразява и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца
адв. П. процесуални действия, изразяващи се единствено в изготвяне и
депозиране на искова молба и молби по хода на делото (без участие в открито
съдебно заседание), поради което определения размер на адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. е справедлив и обоснован. В тази насока
съдът намира за напълно неоснователно твърдението в молбата, че
определеното възнаграждение било неразумно, непропорционално и
несправедливо, тъй като то е предвидено и от законодателя, макар и уредено в
по – различна хипотеза, а именно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
2
предвиждаща възнаграждението на особения представител на ответника /т.е.
намаление на възнаграждението до 200 лв., според действащата Наредба №
1/2004 г./.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението
в частта за разноските основателна, поради което следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 137337/16.04.2025 г.,
подадена по пощата на 14.04.2025 г. от адв. П. И. П., като процесуален
представител на ищеца С. Н. И., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение № 4240 от 12.03.2025 г. в частта за
разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ от 200 лв. на 390 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3