Определение по дело №4551/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2018 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330104551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №3055/13.11.2018г.Г.

 

                                              13.11.2018 г.                                                      гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 –ти състав

в закрито заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д. № 4551 по описа на ЯРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по молба на А.А.М. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 9,ет.1, чрез адв.Ваклена Кънчева-ЯАК, с искане за допускане на обезпечение на предявените срещу „М Х-Мариана Димитрова“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ж.к. „Васил Левски“ бл.1,вх.Ж,ет.2,ап.4,представлявано от  Мариана Димитрова Видева  ,  осъдителен иск, с правна квалификация  чл. 228,ал.1,вр.чл.237,ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати  сумата от 505,23 лв. представляваща разликата между договорения в чл.3 от договора наем за всичките 87.494 дка земеделски земи в землището на с.Недялско за стопанската 2017-2018 г.,както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите , чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника „М Х-Мариана Димитрова“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ж.к. „Васил Левски“ бл.1,вх.Ж,ет.2,ап.4,представлявано от  Мариана Димитрова Видева в УниКредит булбанк,Банка ДСК ЕАД,Обединена българска банка АД,Юробанк България АД,Райфайзенбанк /България/ ЕАД,Сосиете Женерал Експресбанк АД,Алианц Банк България АД,Банка Пиреос България АД,Ти Би Ай Банк ЕАД,Първа инвестиционна банка АД,СИБАНК ЕАД,Търговска банка Виктория ЕАД,Българо-Американска кредитна банка АД,ПроКредит Банк /България/ ЕАД,Търговска банка Д АД,Токуда Банк АД,Инвестбанк АД,Централна кооперативна банка АД,Общинска банка АД,Българска банка за развитие АД,Интернешънъл Асет Банк АД,Тексим Банк АД,ИНГ Банк Н.В-клон София,Ситибанк Европа АД-клън България,БНП Париба С.А.-клон София,Ишбанк АГ-клон София,ТеДже ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София до размера на предявения иск в размер на 505.23 лв. в български лева. 

         Молителя твърди, че ищеца чрез разпоредителни сделки обективирани в нотариални  актове за дарение на недвижим имот,чрез покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя,за покупко –продажби на недвижими имоти придобил собствеността на земеделски земи,находящи се в землището на с.Недялско,община Стралджа,обл.Ямбол.

            На 11.06.2015 г. Стоянка Колева Димова отдала под наем на ответното дружество придобитите от ищеца земеделски земи с договор за наем,с нотариална заверка на подписите с рег.номер 3422/11.06.2015 г.,акт №  52,т.5,общ.рег № 3422,надлежно вписан в Агенцията по вписванията на 11.06.2015 г. с вх.№ 4525/2015 г.,парт.№ 4,стр.2.В посочения договор било уговорено заплащане на наемна цена в размер на 10 % от следния добив на дка или паричния им  еквивалент,платим на 31.10 за всяка стопанска година.След като придобил собствеността ищеца твърди,че уведомил затова управителя на ответното дружество,че е едноличен собственик на земеделските земи,предмет на договора за наем съгласно разпоредбата на чл.237,ал.1 ЗЗД за стопанската 2017/2018 г. На 01.11.2018 г. ищеца получил превод от ответното дружество за сумата от 735,00 лв.с основание на превода,че сумата представлява наем за притежаваните от него земи в размер на 87.5 дка,като с тази сума му бил платен наем по 8,40 лв. на декар. Ищеца се опитал до говори със законния представител на ответното дружество,но същата не пожелала комуникация. В тази връзка ищеца счита,че ответното дружество му дължи за стопанската 2017/2018 г. сума в по-голям размер,отколкото му е изплатена. След приспадане на платения наем в размер на 735,00 лв.,имал да получава още сумата от 505,23 лв. която се явявала разликата между дължимия му наем съгласно уговореното в чл.3 от посочения договор за наем и въпреки настояването му същата не му била изплатена от ответното дружество

         Излагат се твърдения, че с оглед изложеното на исковата молба,за тях възниквал правен интерес и обезпечителна нужда,да се осигури възможността да осъществят правата си по бъдещо решение на съда,което щяло да придобие изпълнителна сила в един предстоящ момент,като към този момент не било ясно дали имуществото на длъжника щяло да бъде достатъчно,за да осигури изпълнение на правата на бъдещото съдебно решение. В този смисъл се твърди,че без обезпечаването на иска би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата им по решението.

            Считат,че са налице изискванията на чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете им.

         ЯРС, след като обсъди исканията на молителката, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, счита молбата за  основателна.

            За да се допусне обезпечение на предявения иск трябва да са налице всички изискуеми от закона  предпоставки-предявения иск да е допустим,че е вероятно основателен  и е налице обезпечителна нужда.

            С оглед очертания в исковата молба спор настоящия състав намира,че първата от изброените предпоставки за допустимост е налице. Иска чието обезпечение се иска,е осъдителен,с правно основание чл. 228,ал.1,вр.чл.237,ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати  сумата от 505,23 лв. представляваща разликата между договорения в чл.3 от договора наем за всичките 87.494 дка земеделски земи в землището на с.Недялско за стопанската 2017-2018 г.,както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,като такъв иск е процесуално допустим.

            Налице е и вероятна основателност на иска,тъй като исковата молба е подкрепена с достатъчно убедителни писмени доказателства.В същност в обезпечителното производство вероятната основателност не е свързана с преценка съдебно заявената претенция.Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК законът презюмира писмени доказателства,когато претенцията е подкрепена с убедителни писмени доказателства / в случая доказващи факта,пораждащ претендираното право /. В производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в изцялост фактическата и правна страна на спора,нито да навлиза в очертания от исковата молба спор  по същество,поради което преценката за вероятна основателност на иска е обща,съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.В настоящия случай представените нотариални актове и договор за наем за земеделска земя от 11.06.2015 г., са убедителни писмени доказателства,обуславящи допускане на обезпечението.

            Налице е и третата предпоставка-обезпечителната нужда,т.е.,че ако не се допусне обезпечение,за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително осъществяване на правата на едно бъдещо позитивно за него решение.Последната предпоставка произтича от целта на обезпечението,а именно-отнемане възможността на ответника да предприеме действие с имуществото си и наличните парични средства през времетраенето на процеса,които да накърнят правата на ищеца.Обезпечителната нужда винаги е налице или най малко се предполага тогава,когато се претендира от ответника заплащането на значителна сума пари,както е в настоящия случай.

            По тези съображения съдът намира,че обезпечителната нужда е налице и искането за налагане на обезпечителна мярка- чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника до сумата  от 505,23 лв.  е подходяща по вид,за да обезпечи тази нужда.

           Предвид особеността на конкретните взаимоотношения между страните обаче и нуждата от събирането на различен вид доказателства, с оглед изясняването на спорните факти по делото, ЯРС счита, че писмените доказателства по делото сами по себе си създават убеждение за вероятна основателност на иска в пълния му или в конкретно определен частичен размер / във връзка с разпоредбата на чл.394 ГПК/.

         Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато при задължаване на ищеца да внесе парична гаранция по реда на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.

         Размерът на гаранцията следва да покрива евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника в случай на неоснователност на предявените срещу него искове, като с оглед стойността на исканото обезпечение и срока, в който вероятно би приключил съдебния спор между страните , ЯРС намира, че размерът на преките и непосредствени вреди би бил в рамките считано от настоящия момент до приключване на делото, поради което определя гаранция в размер на 50.23 лв.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С

 

                                                         

                                                         О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА  обезпечение на  предявените от А.А.М. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 9,ет.1, чрез адв.Ваклена Кънчева-ЯАК,срещу „М Х-Мариана Димитрова“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ж.к. „Васил Левски“ бл.1,вх.Ж,ет.2,ап.4,представлявано от  Мариана Димитрова Видева  ,  осъдителен иск, с правна квалификация  чл. 228,ал.1,вр.чл.237,ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати  сумата от 505,23 лв. представляваща разликата между договорения в чл.3 от договора наем за всичките 87.494 дка земеделски земи в землището на с.Недялско за стопанската 2017-2018 г.,както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите , чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника „М Х-Мариана Димитрова“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ж.к. „Васил Левски“ бл.1,вх.Ж,ет.2,ап.4,представлявано от  Мариана Димитрова Видева в УниКредит булбанк,Банка ДСК ЕАД,Обединена българска банка АД,Юробанк България АД,Райфайзенбанк /България/ ЕАД,Сосиете Женерал Експресбанк АД,Алианц Банк България АД,Банка Пиреос България АД,Ти Би Ай Банк ЕАД,Първа инвестиционна банка АД,СИБАНК ЕАД,Търговска банка Виктория ЕАД,Българо-Американска кредитна банка АД,ПроКредит Банк /България/ ЕАД,Търговска банка Д АД,Токуда Банк АД,Инвестбанк АД,Централна кооперативна банка АД,Общинска банка АД,Българска банка за развитие АД,Интернешънъл Асет Банк АД,Тексим Банк АД,ИНГ Банк Н.В-клон София,Ситибанк Европа АД-клън България,БНП Париба С.А.-клон София,Ишбанк АГ-клон София,ТеДже ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София до размера на предявения иск в размер на 505.23 лв. в български лева.  , срещу представянето от молителя на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД .

         ОПРЕДЕЛЯ размер на гаранцията в размер на 50,23 лв.

Да се издаде обезпечителна заповед на А.А.М. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 9,ет.1, чрез адв.Ваклена Кънчева-ЯАК,след надлежно удостоверяване на внасянето на определената от съда гаранция.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок, който за молителя тече от съобщението на съда, а за ответника - от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: