О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ БОГОЕВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Савова
в.ч.гр.д.№118 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК: ********,
представлявано от Н.Г.С и А.Ч.Д., действащи чрез пълномощника юрисконсулт С.Р.Р.,
насочена срещу разпореждане №304/21.01.2020 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по ч.гр.д.№96/20 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен
акт първоинстанционният съд е оставил без уважение заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение против Ф.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично вземане в
размер на *** лева – главница, дължима по Договор за потребителски
кредит №********** от 23.06.2018 г., съгласно извлечение от счетоводните книги
към 08.01.2020 г., 128.29 лева – договорна лихва за периода 25.11.2018 г. –
25.12.2009 г., 160.77 лева – обезщетение за забава за периода 25.11.2018 г. –
08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски в размер на ** лева платена
държавна такса, както и ** лева юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е указал на
заявителя, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
За да постанови обжалвания акт, заповедният
съд е приел наличието на вероятна неравноправност на клаузи от приложения към
заявлението договор.
Частният жалбоподател
обжалва постановеното от РС – Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за
неговата неправилност.
На първо място
изтъква, че процесният договор за кредит е в пълно съответствие с изискването
на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Не се
споделя становището на заповедния съд относно приложения погасителен план и
вероятната неяснота за това как се формира сумата по всяка месечна погасителна
вноска, в т.ч. какъв е размерът на главницата, на лихвите и на допълнителните
разходи. Посочва, че доколкото при процесния договор е приложим фиксиран лихвен
процент за целия период, изискването за посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, в това число –
главница и лихва, е неприложимо. Твърди, че ако за длъжника съществува някаква
неяснота същият има право безвъзмездно да получи подробна информация за размера
на погасената сума и оставащите за плащане такива.
По същество моли
съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за цялото претендирано вземане.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в
частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е заявено искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение против Ф.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично
вземане в размер на ** лева – главница, дължима по Договор за потребителски
кредит №********** от 23.06.2018 г., съгласно извлечение от счетоводните книги
към 08.01.2020 г., ** лева – договорна лихва за периода 25.11.2018 г. –
25.12.2009 г., ** лева – обезщетение за забава за периода 25.11.2018 г. –
08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението, до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски в размер на ** лева платена държавна такса, както и ** лева
юрисконсултско възнаграждение.
В т.12 от заявлението е посочено, че документът, от който
произтича вземането, е извлечение от счетоводните книги към 08.01.2020г.по
партида Договор за потребителски кредит №**********/23.06.2018г.; респ.към
заявлението са представени извлечението от счетоводните книги на заявителя за
процесното вземане, договор за потребителски кредит №**********/без нот.заверка
на подписи/, застрахователно удостоверение по групова застрахователна полица и заявление
– декларация за установяване на договорни отношения.
Съдът с разпореждане № 304 от 21.01.2020 г., постановено
по ч.гр.д.№96/2020 г., е оставил искането без уважение, констатирайки вероятна
неравноправност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Приел
е, че доколкото погасителните вноски, описани в погасителния план, са посочени
в общ размер, то може да се приеме вероятна неяснота за това как се формира
сумата по всяка месечна погасителна вноска, в това число какъв е размерът на
главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.
ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът с разпореждане № 304 от 21.01.2020 г., постановено
по ч.гр.д.№96/2020 г., е оставил искането без уважение, констатирайки вероятна
неравноправност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Приел
е, че доколкото погасителните вноски, описани в погасителния план, са посочени
в общ размер, то може да се приеме вероятна неяснота за това как се формира
сумата по всяка месечна погасителна вноска, в това число какъв е размерът на
главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.
ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена
срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалване.
По същество
въззивният съд счита, че атакуваният съдебен акт не следва да бъде отменен.
В заповедното производство съдът извършва преценка дали е
дължимо претендираното от заявителя вземане срещу длъжника. Отделно от тази
преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не
противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на
закона, съдът следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В изпълнение на посочените правомощия и
след запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата към него,
съдът намира, че заявлението
е подадено от
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
според която норма финансова институция е лице, различно от кредитна
институция(банка) и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване
на една или повече от дейностите: по придобиване на участия в кредитна
институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. За извършване на част от горните дейности по занятие, включително и
тази по чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗКИ - отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, следва
дружеството да е вписано в публичен регистър на БНБ, ако тя е съществена за
него.
От справката в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ,
съдът констатира, че „Ти Би Ай Банк“ е вписано в него, поради което е финансова
институция, а не кредитна институция(банка), т.е. заявителят по процесното заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение за спорното вземане не е кредитор, притежаващ особено качество по
чл.417, т.2 ГПК, а издаване на такава заповед в полза на кредитор, който не притежава такова
качество би довело до нарушение на закона, предоставящ
облекчен ред за събиране на вземането само по отношение на посочената в него
категория кредитори.
Поради изложеното отказът на първоинстанционния съд да
издаде заповед по чл.417,т.2 от ГПК в полза на посочения заявител се явява
законосъобразен като краен резултат и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №304/21.01.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№96/2020 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.