№ 995
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203301 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, чрез
представляващия – *, с посочен съдебен адрес: *, чрез адв. И. Ч. – САК, против Наказателно
постановление № ДДГ-10/17.08.2022 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция
„Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и на основание чл. 52 от същия закон, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Заявява се, че органите на ДАМТН са извършили две проверки на
процесния продукт – Смарт контакт (Smart Socket) – НР-04 от марката „НOMA“. Застъпва
се, че в хода на първата проверка пред служители от гр. Варна вече е била представена ЕС
Декларация за съответствие на продукта, като незаконосъобразно проверяващите по
настоящата проверка са отказали да я зачетат с обяснението, че е издадена през 2021 г.
Посочва се, че това е така доколкото се касае за актуализирана декларация, съгласно чл. 17,
ал. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
радиосъоръженията (Наредбата), както и че дружеството разполага и с по-стара декларация
от 2018 г., която прилага към жалбата. Посочва се също така, че дружеството е производител
на продукта, съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 13 от ДР на Наредбата, за което
обстоятелство контролните органи са били известени преди издаването на НП с писмо от
29.07.2022 г., но което обстоятелство не е било взето предвид от тях.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
1
Ч. – САК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че
АНО не е предприел действия по установяване на това дали жалбоподателят не е
производител по смисъла на закона, поради което и неправилно се е стигнало до
санкционирането му. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище
(л. 153-157) се изразява позиция за неоснователност на жалбата. Застъпва се, че
дружеството, в качеството му на вносител, не е изпълнило задължението си да представи
пред контролните органи ЕС Декларация за съответствие на продукта, поради което и
правилно е било санкционирано по реда на чл. 26, ал. 2 ЗТИП. Развиват се подробни
съображения за правилност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за
потвърждаване на НП изцяло и присъждането на разноски в полза на АНО. Под
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 54 гръб - НП е
връчено на представител на дружеството на 24.08.2022 г., а жалбата е депозирана на
31.08.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 26.01.2022 г., при извършена планова проверка в търговски обект: „Строителен
маркет“, намиращ се в *, стопанисван от „*“ ЕООД, св. Д. Г. – гл. инспектор в ДАМТН
констатирала, че се предлага за продажба следният продукт:
1. Smart Socket (смарт контакт) - марка „Ноmа“, модел НР-04.
Продуктът представлявал „смарт контакт“, бяла пластмаса, с едно гнездо. Опаковка -
картонена кутия. Производител - за „Ноmа“.
Провереният продукт бил радиосъоръжение и попадал в обхвата на Наредбата.
При проверката проверяващите констатирали, че описаният по-горе продукт се
предлага без да се придружава от ЕС Декларация за съответствие или опростена ЕС
Декларация за съответствие, в която е посочен интернет адресът, на който е достъпен
пълният текст на ЕС Декларацията за съответствие.
Във връзка с констатираното и с цел проследяване придобиването на продукта и
отговорните икономически оператори по веригата на разпространението му с писмо изх. №
81-00-269/09.03-2022 г. на ДАМТН от управителите на „*“ ЕООД била изискано да
предоставят заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или други книги и
документи (фактури, митнически декларации и др.), относими към проверения продукт.
В отговор с писмо вх. № 81-00-269-1/01.04.2022 г. на ДАМТН, от „*“ ЕООД,
представили копие от фактура № **********/06.11.2019 г., за закупуване на проверения
продукт от „*“ ООД с ЕИК: *.
С писмо изх. № 81-00-444/04.04.2022 г. на ДАМТН от управителите на „*“ ООД, ЕИК
* било изискано да предоставят заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или
други книги и документи (фактури, митнически декларации и др.), относими към
проверявания продукт.
В отговор с писмо вх. № 81-00-444-1/14.04.2022 г. на ДАМТН от „*“ ООД били
предоставени следните документи:
2
1. Commercial Invoice № JX09-20190725/ 25.07.2019 г., с доставчик Shenzhen Core
Image, Co., Ltd, Bldl, Huafeng High-Tech Park, Dongfang Commununity Songgang, Baoan Dist,
Shenzhen City, China, получател „* “ ООД;
2. Митническа декларация № 19BG005808017492R3/13.09.2019 г., с продавач
Shenzhen Core Image, Co., Ltd, Bldl, Huafeng High-Tech Park, China, получател „* “ ООД;
3. Paking List, BILL OFF LADING..
След като анализирал предоставените документи, актосъставителят констатирал, че
видно от предоставената Митническа декларация №19BG005808017492R3/13.09.2019 г., „*“
ООД, ЕИК * е „вносител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителни разпоредби на
ЗТИП.
С писмо изх. № 81-00-444-2/18.04.2022 г. на ДАМТН (получено на 27.04.2022 г.) св.
Г. изискала от „*“ ООД в срок от 15 (петнадесет) дни от получаване на писмото, да
предостави в ГДНП, РОНИ, ЮИБ, на адрес: *, ЕС Декларация за съответствие за проверения
продукт, издадена от производителя и превода й на български език, отговаряща на
изискванията на чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във връзка с чл. 17, ал. 7 от НСИОСР.
На 16.05.2022 г., актосъставителят разгледал преписката, свързана с гореописания
продукт и установил, че до 12.05.2022 г. (включително) - датата, на която изтича срокът,
определен с писмо изх. № 81-00-444-2/18.04.2022 г. на ДАМТН, дружеството „*“ ООД, не е
предоставило в ГДНП, РОНП, ЮИБ, на адрес: *, изисканите с посоченото писмо документи,
а именно: ЕС Декларация за съответствие, издадена от производителя и превода й на
български език, отговаряща на изискванията на чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във връзка с чл. 17,
ал. 7 от НСИОСР.
Св. Г. преценила, че с бездействието си дружеството е осъществило нарушение на чл.
26, ал. 2 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във връзка с чл. 17, ал. 7 от
НСИОСР.
Във връзка с констатираното нарушение управителите на „*“ ООД били поканени с
писмо с изх. № 81-02-333/13.06.2022 г. на ДАМТН за съставяне АУАН на 11.07.2022 г.
Писмото било получено на 16.06.2022 г.
На посочената дата представител на нарушителя не се е явил, поради което в
условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН св. Г. съставила срещу дружеството АУАН № ДДГ-
10/11.07.2022 г. и го изпратила с писмо изх. № 81-02-333-1/11.07.2022 г. до кмета на общ.
Стара Загора за връчване на нарушителя.
С писмо вх. № 81-02-333-3/22.07.2022 г. актът бил върнат в РОНП ЮИБ подписан и
връчен на 15.07.2022 г. срещу разписка на Петя Д.а, упълномощен представител на
нарушителя.
Жалбоподателят упражнил право си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да възрази срещу АУАН,
като подал писмено възражението с вх. № 81-02-333-2/19.07.2022 г., на ДАМТН.
Във възражението „*“ ООД посочил, че актът е съставен в нарушение на
материалните и процесуални норми, като не било взето предвид, че изисканите документи -
ЕС Декларация за съответствие вече били предоставени на ДАМТН, ГДНП, с писмо изх. №
921/21.04.2022 г. до проверяващ главен специалист - *, по повод предходна проверка
(извършена на 13.01.2022 г., в търговски обект - Хипермаркет Кауфланд Добрич) на същия
продукт - Смарт контакт (Smart Socket), НР-04. Т.е. по предходно искане и преди изтичане
на срока за предоставяне на документи по писмо изх. № 81-00-444-2/18.04.2022 г., ЕС
Декларацията за съответствие на продукта, вече е била предоставена на ДАМТН, ГДНП.
Изходящото писмо на ДАМТН, ГДНП, РОНП, СИБ, на главен специалист - * било с № 81-
00-495/11.04.2022 г. и изх. № 921/21.04.2022 г. на „*“ ООД, за което обстоятелство „* ООД,
било уведомило актосъставителя в хода на настоящата проверка, с писмо изх. №
933/14.06.2022 г.
Св. Г. се запознала с приложените при колегата й – гл. специалист * документи, но
3
въпреки това преценила, че те не променят извода за извършено нарушение по настоящата
преписка, доколкото представената декларация пред * била от 2021 г. и въпреки, че касаела
същият продукт /марка, модел, характеристики/, нямало как да се приложи към
проверявания контакт, който според документите бил внесен в страната през 2019 г.
Въз основа на АУАН на 17.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във
връзка с чл. 17, ал. 7 от НСИОСР, поради което и на основание чл. 52 от ЗТИП, наложил на
дружеството „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Гореописаната фактическа обстановка като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. При така
установените факти съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, по смисъла на чл. 54, ал. 1 и ал. 2
ЗТИП, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № А-
219/05.04.2022 г. и Заповед А-274/26.04.2022 г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в случая НП е издадено
при нарушение на материалния закон и като такова се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Това е така по следните съображения:
Търговецът е санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗТИП, съгласно която -
когато производителят не е установен на територията на ЕС и няма упълномощен
представител, вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на българския
пазар са длъжни при поискване от органите на надзор на пазара да представят копие от
декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие в срок, не по-дълъг от 15
дни от датата на получаване на искането.
Видно е, че въпросната разпоредба се прилага спрямо вносителите или търговците,
които са пуснали продуктите на българския пазар, само тогава, когато производителят не е
4
установен на територията на ЕС. Едва в такъв случай за тях възниква задължение да
представят копие от съответната декларация. В конкретния случай актосъставителят и АНО
са приели, че дружеството „*“ ООД е вносител по смисъла на §1, ал. 1, т. 5а ДР ЗТИП
(„вносител“ е физическо или юридическо лице, което е установено в Европейския съюз и
което внася продукти от трети държави на пазара на Европейския съюз), поради което и са
ангажирали отговорността му по реда на чл. 26, ал. 2 ЗТИП. В действителност обаче „*“
ООД се явява производител на процесния контакт по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 ДР ЗТИП
(„производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за
проектирането и производството на продукт и за съответствието му с изискванията на
закона с оглед пускането му на пазара и/или пускането му в действие от негово име или
което променя, съществено модифицира и преправя продукта или го произвежда за
собствени нужди) и по смисъла на §1, ал. 1, т. 13 ДР Наредбата ( „производител“ е всяко
физическо или юридическо лице, което произвежда радиосъоръжение или което възлага
проектирането или производството на радиосъоръжение и предлага това радиосъоръжение
на пазара със своето име или своята търговска марка), което безспорно се доказва от
приложените към жалбата документи за поръчка, от които е видно, че дружеството е
възложило проектирането и производството на радиосъоръжението, след което е започнало
да предлага това съоръжение със своята търговска марка „Hama”.
В случая АНО и актосъставителят неправилно са приели, че дружеството е вносител,
когато в действителност то е производител на процесния контакт, а от там и неправилно са
ангажирали отговорността му по реда на чл. 26, ал. 2 ЗТИП.
Следва дебело да се подчертае и че, видно от показанията на актосъставителя пред
съда – документите, доказващи качеството на производител на жалбоподателя са били
налични към преписката в гр. Варна и тя се е запознала с тях, но: „ …не съм длъжна да се
съобразявам с тази преписка, тя се води от друг инспектор…“, т.е. – св. Г. е знаела за
представените от дружеството документи, легитимиращи го като производител, но по
необясни ми за съда причини е решила да не се съобрази с тези документи и поради това е
приела, че жалбоподателят е вносител. Този подход се намира от настоящия състав за
погрешен и крайно формалистичен, поради което и не може да се сподели. Щом
актосъставителят е знаел за съществуването на документи, които са относими и към
„неговата“ преписка и дори е бил запознат с тяхното съдържание, то той е следвало да вземе
предвид тези документи или поне да ги изиска/приобщи към преписката, за да може
проверката да приключи законосъобразно. В случая св. Г. е решила да пренебрегне
документите, поради което и неправилно е приела, че дружеството е вносител на контакта, а
не негов производител, а от там неправилно е била ангажирана и отговорността на „*“ ООД
по посочената разпоредба на закона.
С оглед горното съдът счита, че в случая издаденото НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
5
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото са приложени платежни
документи (л. 173-174), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер
на 696 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в редакцията към
сключване на договора за правна защита) предвижда, че за защита по дела с определен
интерес при интерес от 1000 лв. до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. – т.е. в конкретния случай минималното
възнаграждение е в размер на 580 лева. Заплатеният хонорар не надхвърля значително
минималното възнаграждение за конкретното дело, като съответства на фактическата и
правна сложност на казуса и на извършените от адвоката действия, поради което и съдът
счита, че искането за намаляването на възнаграждението е неоснователно.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДДГ-10/17.08.2022 г., издадено от Главния
директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което за нарушение на чл.
26, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите и на основание чл. 52 от
същия закон, на „*“ ООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000
лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „*“
ООД с ЕИК: * сума в размер на 696 (шестстотин деветдесет и шест) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7