Решение по дело №404/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1408         Година  2022,  19.07.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав

 

   на 08.07.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 404 по описа за 2022 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез нейния председател д-р П.К.срещу Експертно решение/ЕР/ №0012 от заседание №003 от 07.01.2022г. на Специа­ли­зиран състав на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ по хирур­гични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания с искане да бъде отменено в частта му за срока на определения процент трайно намалена работоспосо­бност/ТНР/ – пожизнен.

Твърденията са, че същото е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се в тази насока, че увреждането на преосвидетелстваното лице не попада в хипотезата на чл.69 ал.4 по смисъла на §1 т.5 ДР на НМЕ/2017 за определяне на срок – пожизнен, тъй като при онкологичните заболявания след петата година не може да се очаква пози­тивна промяна, но рецидив и далечна дисеминация са възможни, т.е. възможна е негативна еволюция във времето.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия София чрез процесуален представител юриск.Г. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения са изложе­ни в писмен вид. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно при­зо­вана, не встъпва в процеса.

Заинтересованата страна Б.Ф.П. оспорва жалбата.

Останалите заинтересовани страни - Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, ТП на НОИ – Пловдив, Агенция за хора с увреждания, Регио­нална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и „Ванита Хоум“ ЕООД, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Х със­тав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено след­ното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съоб­ражения.

С ЕР №4186 от заседание №146 от 14.09.2021г. Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД е извършил преосвидетелстване на лицето Б.Ф.П., като за понесената левостранна хемиколектомия по повод доказан СА на колона по Забележка към Част VIII, Раздел ХII, са определени 50% ТНР за срок пожизнен, съгласно ПМС №225/12.07.2021г.

С Решение №09359 от заседание №468 от 20.09.2021г. Медицинска коми­сия при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.98 КСО, е разгледала посо­ченото по-горе ЕР на ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжалвано с мотива, че ТЕЛК определя 50% ТНР със срок – пожизнен за левостранна хеми­колектомия по повод доказан СА на колона – 2014г. по Забележка 1 към Част Осма, Раздел ХII от НМЕ/2017г., съгласно която всички онкологични заболя­вания, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща пет години, се оценяват с 50%, но липсва указание, че срокът следва да бъде пожизнен.

По жалбата на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив в НЕЛК – София е образувано административно производство, приключило с обжалва­ното в настоящото производство ЕР №0012 от заседание №003 от 07.01.2022г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено оспореното ЕР, като са възприети изцяло изводите на ТЕЛК. Допълнително е посочено, че съгласно разписаното в §1 т.5 ДР на НМЕ/изм. и доп. ДВ, бр.59 от 16.07.2021г./, дефинитивни състояния са състояния, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, поради което и в този смисъл състоянията след проведено лечение по повод на злокачествени новообразувания без данни за рецидив и дисеминация след петата година на активно наблюдение, са дефинитивни. При това положение и на основание чл.69 ал.4 НМЕ по Забележка от Раздел ХII на Част Осма – 50% е прието, че следва да се определят за пожизнен срок, с което се установяват по-благоприятни условия за оценка на увреждането. Решението на НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за устройството и органи­зацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/.

В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден в установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл.3 ал.2 НМЕ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза – „Злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон)“ с код по МКБ С18, в изпълнение на чл.49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател/чл.18 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ/. ЕР е постановено и при спазване на административно­производствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Спор по установените факти не се формира между страните.

Спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на забележката към Част Осма, Раздел XII от НМЕ/2017г. досежно срока на инвалидност за предвидените в нея 50% ТНР и по-конкретно следва ли този процент ТНР да бъде с пожизнен срок.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно Забележка/Изм. ДВ, бр.59 от 2021г., в сила от 16.07.2021г./ към Част Осма, Раздел XII от Приложение №1 на НМЕ/2017г., всички онкологични заболявания с код „С“ по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвиша­ва­ща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50%/не включва карциноми „ин ситу“ – код „D“ по МКБ/.

В конкретния случай безспорно заболяването на преосвидетелстваното лице е онкологично с код „С“, а именно С18 „Злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон)“ – състояние след лява хемиколектомия (29.01. 2013г.), състояние след АПХТ по схема MAYO, без данни за рецидив и дисе­минация след петата година, което обуславя приложение именно на цитира­ната забележка, както правилно е приел ответният административен орган.

Обсъжданата забележка не може да бъде прилагана изолирано от останалите отправни точки, относими за конкретното заболяване, каквато в случая се явява т.2.1.4 от Раздел VI „Болести на стомашно-чревния тракт“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ/2017г. Според тази отправна точка, след премахване на малигнен дебелочревен тумор за петата година след операция­та се следват 50 % ТНР, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се приеме, че след като за петата година след операция се определят 50% ТНР с пожизнен срок, то при преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след петата, срокът на инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би означавало всяко лице със същото заболяване и здравословно състояние, но с над пет години от хистологичната верификация към датата на приемане на ПМС №225/12.07.2021г. за изменение и допълнение на НМЕ, да бъде дискриминирано при преосвидетелстването чрез определяне на срок на инвалидност за конкретен период от време така, както предвижда чл.69 ал.1 НМЕ, а не пожизнено при условията на чл.69 ал.4 НМЕ във връзка с т.2.1.4 от Раздел VI „Болести на стомашно-чревния тракт“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ.

Все в тази насока следва да се посочи, че в чл.69 ал.4 НМЕ е предвидено при дефинитивни състояния, без възможност за пълно или частично възстано­вяване, да се определя пожизнен срок на инвалидността. От своя страна легална дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на §1 т.5 ДР на НМЕ, съгласно която, това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност сочи, че чл.69 ал.4 НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето и именно за тях е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Ясна е също така и волята и целта на законодателя - да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение, че не може да настъпи пози­тивна еволюция във времето.

Действително, в настоящия случай в състоянието на преосвидетелст­ваното лице може да настъпи негативна еволюция във времето/в каквато насока са твърденията на жалбоподателя/, доколкото дефинитивното състоя­ние не е константна величина, нетърпяща промяна. Евентуалното настъп­ване обаче на рецидив и далечна дисеминация, т.е. възможността от негативна еволюция във времето, би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето по негово желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно определен срок.

Отделно от изложеното е необходимо да се добави, че след като в отправна т.2.1.4 от Раздел VI „Болести на стомашно-чревния тракт“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ състоянието на преосвидетелстваното лице е определено от законодателя като дефинитивно, предвиждайки определяне на „50 % ТНР, с пожизнен срок“, то при липса на промяна през следващите години в здравословното му състояние, последното отново следва да се определи като дефинитивно.

При това положение, твърдението на жалбоподателя за срок на опреде­ления процент ТНР на Б.Ф.П. за конкретното заболя­ване, различен от този, определен с оспореното ЕР на НЕЛК, остана недока­зано в съдебното производство.

По отношение на останалите факти, които са от значение за законосъоб­разността на ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма при­чина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно устано­вени от административния орган.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в обжалваното ЕР на НЕЛК е прието, че са налице всички предпос­тавки за определяне на Б.Ф.П. именно на срок на опре­де­ления процент ТНР – пожизнен, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.3 АПК, на НЕЛК се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева, изчислени съгласно правилото на чл.27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основа­ние чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактичес­ката и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Х състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез нейния председател д-р П.К.срещу Експерт­но решение №0012 от заседание №003 от 07.01.2022г. на Специализи­ран състав на Национална експертна лекарска комисия по хирургични, орто­педични и сърдечно-съдови заболявания, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 да заплати на Национална експертна лекарска комисия с адрес град София, бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“ №15 сумата от 100/сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъщест­вената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: