№ 1770
гр. Варна, 26.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110203160 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. Н. К. против НП № 22-0460-000413/29.07.2022 г. на Началника
на група „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на
основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание“ Глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е необосновано и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила без да е изяснена
фактическата обстановка по случая. Излагат се доводи, че АНО е кредитирал изцяло
фактите, отразени в АУАН без да съобрази посочените от въззивника факти по случая.
Навеждат се твърдения, че както в АУАН, така и в НП не са изложени в пълнота
релевантните обстоятелства. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Димов при ВАК, който поддържа жалбата с наведените в нея основания.
Сочи, че нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП урежда предвидимата опасност, при която
има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът, следва да подбира
скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност.
1
Излага твърдения, че в случая конкретните фактори на пътната обстановка не са били
предвидими, тъй като е нямало обозначение, че е нарушена целостта на пътното
платно. Сочи се, като непълнота на обстоятелствената част на АУАН и НП, липсата на
конкретизирана скорост, която се възприема като съобразена. Иска се НП да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила ,
както и да бъдат присъдени в полза на въззивника направените от същия разноски за
адвокатко възнаграждение в хода на производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с
което се оспорва жалбата. Формира се извод, че административно-наказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно, като АУАН и НП отговарят на
формалните законови изисквания. Твърди се, че е налице пълно съответствие между
правно и фактическо описание на нарушението. Излага се становище, че нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
нарушения , поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а
от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да се присъди в полза на АНО
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, в случай, че бъде
уважена жалбата, се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.06.2022 г., в 16.07 часа възз. К. управлявал собствения си л.а. БМВ 320 Д с
ДК № Р 9983 КМ по ул. „30 -та“ в гр. Варна в посока към главен път І-9, придружаван
от свид. Р.И.. В указания пътен участък, пътната настилка била нарушена, като в
посоката на движение на въззивника се била образувала дупка на пътното платно с
приблизителни размери 40см/80см. Въззивникът не възприел препятствието,
вследствие на което предно и задно колело на управлявания от него автомобил
попаднали в дупката и била нарушена целостта им. Въззивникът сигнализирал
органите на реда за инцидента. На място пристигнал полицейски служител при Пето
РУ към ОД на МВР-Варна – свид. Н. Т.. Последният съставил на възз. Н. АУАН за
нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП поради това, че в процесното време и място при
управление на собствения си автомобил, поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия се блъска в предвидимо препятствие на пътя /дупка/, вследствие на
което настъпва ПТП с материални щети Срещу акта е постъпило възражение в
законоустановения срок, което не е уважено, поради което въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалб. К., като на същия е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
2
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя. По искане на процесуалния представител въззивника в качеството на
свидетел е разпитано придружаващото последния лице - Р.И.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 22-0460-000413/29.07.2022 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в Пето РУ при ОД на МВР – Варна , видно
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
издаденото НП се явява необосновано такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В хода на съдебното производство обаче, въз основа на
всички събрани и възможни доказателства не бе установена скоростта, с която се е
движил автомобила, като такава не е посочена и в обжалваното НП. За да е налице
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се установи по безспорен начин, че
водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретното препятствие по пътя.
3
Липсват каквито и да е доказателства по делото, че пътно-транспортното
произшествие , което е описано като навлизане в дупка на пътното платно, вследствие
на което са настъпили имуществени вреди за автомобила на въззивника, е вследствие
управление на същото с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движение по смисъла на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Същевременно от доказателствата по делото е видно, че същото е в причинна
връзка с навлизане на превозното средство в пътен участък, в който е било налично не
обезопасено и необозначено препятствие, представляващо дупка в пътното платно с
размери 40см/80 см. Посоченото обстоятелство се установява, както от изготвения
протокол за ПТП, находящ се към материалите по АНП, така и от показанията на свид.
Н., който в съдебно заседание заявява следното относно процесната пътна обстановка:
„Дупката беше без обозначения…Дупката беше до дървета, имаше сянка и е възможно
да не се види…Дупката се намираше на платното в лентата за движение….този участък
се пада след завой и дори и с 5 км/ч да се движи водача, пак може да не възприеме
дупката“. Цитираните гласни и писмени доказателства кореспондират и на показанията
на свид. Илиева, с оглед на което съдът кредитира последните като логични,
последователни и достоверни.
Същевременно в случая се касае за ПТП, възникнало на общински път съгласно
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, чието управление е възложено на общината, в случая
Община - Варна. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т. 19 от ДР на
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата "препятствие на пътя"
е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. От
обстоятелството, че на платно за движение, към момента на настъпване на ПТП е
имало необозначена и необезопасена дупка в пътната настилка, се налага извода, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. С
Съдът намира, че в случая пътно-транспортното произшествие е единствено в
причинна връзка с посоченото неизпълнение на задължението на конкретната община,
но не и на виновно противоправно поведение на възз. Н.. Това е така, доколкото не
може да се приеме, че наличната в пътното платно дупка е "предвидимо препятствие".
Според легалната дефиниция по § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП "препятствие на пътя"
представлява и всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо
4
това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
е необходимо и стопанисващото пътя лице да е изпълнило задължението си по чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя. В конкретния случай не
се установява в процесният участък да е бил поставен знак "А23" или "Г11", които да
предупреждава за възможни неравности или препятствия на пътя. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за препятствията по пътя води до извод, че за
водачът в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Същевременно предвид установените по делото факти, досежно пътната обстановка,
съдът намира, че въззивникът не е могъл да предвиди конкретното препятствие,
съобразно което са прецени подходящата скорост за управление на процесното МПС,
така че да предотврати настъпването на пътно-транспортно произшествие.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. Димов, видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в
размер на 300 /триста / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
5
случай, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300
/триста/лв. С оглед на изложеното, като взе предвид приложения по делото договор за
правна помощ, както и обстоятелството, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, съдът намери, че следва да присъди същото в
полза на жалбоподателя.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна Пето РУ при ОД на МВР-
Варна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да
бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган,
а именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0460-000413/29.07.2022 г. на Началника на група
„Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Д. Н. К. на
основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание“ Глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на възз. Д. Н. К. сумата от
300 /триста / лева, представляваща направените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6