Р Е Ш Е
Н И Е
260083/15.2.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№16 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание, с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени и осъдителни
искове, с правно основание чл. чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулт
И.Н., излага, че по ч.гр.д.№2292/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, за сумите
както следва: 10 398.98 лева -
представляващи главница от 103 броя неплатени погасителни месечни вноски по
Договор за потребителски паричен кредит №2759006, сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено
на ищцовото дружество, които вноски са за периода от 21.11.2017 г. до
21.05.2026 г., /на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от общите условия към
договора е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.06.2018 г./; 596.90 лева - възнаградителна лихва за
периода от 21.11.2017 г. до 20.06.2018 г.; 788.98
лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.08.2019 г., като е присъдена и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът
предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 07.06.2017 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски паричен
кредит №2759006, по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника
заем в размер на 10 500.00 лева, с насрещното задължение на последния да
върне така получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
възлизаща на сума в общ размер на 5 640.96 лева. Страните били постигнали
съгласие, че главницата по кредита е 10 815.00 лева, която представлявала
сборът от предоставената в заем парична сума от 10 500.00 лева и такса за разглеждане
на кредита в размер на 315.00 лева. Ответникът се задължил да върне сумата по
кредита чрез 108 равни месечни вноски. Между страните било постигнато и
съгласие, кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която
била договорена застрахователна премия в размер на 990, 36 лева, чието
заплащане също било разделено на 108 месечни вноски, дължими на падежните дати
на съответните месечни погасителни вноски. Уговорено било, че ако длъжникът не
заплати текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж, както и след
изтичане на едномесечен гратисен период, застрахователното покритие се
прекратява автоматично. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне чрез 108 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка по 161, 54 лева,
била 17 446, 32 лева. Падежът на първата бил на 21.06.2017 г., а на
последната-21.05.2026 г. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
задължението си да заплаща в срок погасителните вноски, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. На 27.06.2018 г., между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., по силата на
който вземанията на първото дружество срещу ответника по посочения по горе
договор, ведно с всички привилегии и обезпечения, били прехвърлени на ищеца.
Ищецът, по силата на предоставени му от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД пълномощия,
направил опити да уведоми длъжника за настъпилата цесия и за упражняване
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, но писмата се
връщали в цялост. Ищецът заявява, че длъжникът следва да се счита уведомен с
настоящата искова молба, към която са приложени уведомленията за настъпилата
цесия и предсрочна изискуемост на вземанията. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми: 10
398.98 лева - представляващи главница от 103 броя неплатени погасителни
месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит №2759006, сключен на
07.06.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, което
вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество, които вноски са за
периода от 21.11.2017 г. до 21.05.2026 г., /на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“
от общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от
20.06.2018 г./; 596.90 лева -
възнаградителна лихва за периода от 21.11.2017 г. до 20.06.2018 г.; 788.98 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
01.08.2019 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. При условие, че установителните исковете бъдат
отхвърлени, ищецът предявява, в условията на евентуалност, осъдителни искове, с
правно основание чл. чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, с искане в случай, че съдът отхвърли исковете, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, да се осъди
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 10 398.98 лева – главница от 103 броя неплатени погасителни месечни
вноски по Договор за потребителски паричен кредит№2759006, сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество, за периода от 21.11.2017 г. до 21.05.2026
г.; 596.90 лева - възнаградителна
лихва за периода от 21.11.2017 г. до 20.06.2018 г.; 1 139.40 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за допустимост на исковете, но счита същите за
неоснователни, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Позовава се
на нищожност както на целия договор за потребителски кредит, така и на отделни
клаузи от него.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2292/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 10 398.98 лева
- представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2759006,
сключен на 06.06.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника,
което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 596.90 лева - възнаградителна лихва за
периода от 21.11.2017 г. до 20.06.2018 г.; 788.98
лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.08.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че на 07.06.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит
№2759006, по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника паричен
кредит в размер на 10 500.00 лева, с насрещното задължение на последния да
върне така получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В
договора е посочено, че размерът на главницата по кредита се равнява на сума от
10 815.00 лева, която представлява сборът от предоставената в заем парична сума
от 10 500.00 лева и такса за разглеждане на кредита в размер на 315.00
лева. Ответникът се задължил да върне сумата от 17 446, 09 лева, включваща
главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия. Уговорен е годишен
лихвен процент /9, 99%, определен от фиксирана надбавка от 9, 89% плюс 0, 10 %
/тримесечен софибор/. Връщането на сумата било уговорено да става чрез 108 месечни
вноски, всяка в размер на 161, 54 лева. Първата погасителна вноска е следвало
да бъде платена на 21.06.2017 г., а последната-на 21.05.2026 г. В договора е
предвидено, кредитополучателят да заплаща застрахователна премия в размер на 9,
17 лева месечно. От приетото по делото заключение по извършената СГЕ, допусната
по повод възражението на ответника за нищожност на договора, поради неспазване
на предвидения в закона /ЗПК/ размер на шрифта, с който следва да е написан
договора, се установи, че договорът и общите условия към него, са написани с
безсерифен /наборен/ Hebar Double CondensedCYR, размер 12. Съгласно
текста на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят по вид, формат
и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от
страните по договора. В разглеждания казус, безспорно се установи, че са
спазени изискванията на цитираната разпоредба, поради което възражението на
ответника е неоснователно. Няма спор, че длъжникът е спрял плащанията по
договора. От приетото по делото заключение по изготвената ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че с подписване на настоящия договор, ответникът е погасил
съществуващо към кредитора задължение в размер на 6 812, 11 лева, като на
07.06.2017 г. е получил, по банкова сметка, ***, 89 лева /10 815 лева-315.00
лева- 6812, 11 лева/. Постъпилите по договора суми са в общ размер на 962, 34
лева. С получените плащания са погасени, както следва: главница в размер на
416, 02 лева, договорна лихва, в размер на 491, 20 лева, застраховка, в размер
на 55, 02 лева и просрочена лихва в размер на 0, 10 лева, като са изплатени пет
пълни погасителни вноски и част от шестата, като от последната е останала
неизплатена сума от главницата в размер на 7.00 лева. Последното плащане по
договора е извършено през месец ноември 2017 г. Застраховките след този месец /ноември
2017 / са премахнати, поради допуснато просрочие над 91 дни. Вещото лице
посочва, че размерът на непогасената главница от седмата месечна погасителна
вноска до 108-та месечна погасителна вноска плюс частта от 7.00 лева
/неизплатената част от шестата погасителна вноска/, възлиза на сума от
10 398, 98 лева, като към датата на цесията /20.06.2018 г./ непогасената
просрочена главница е в размер на 407, 51 лева, а остатъкът от редовната
главница е в размер на 9991, 47 лева. Размерът на възнаградителната лихва към
20.06.2018 г. е 596, 90 лева. С оглед забавата на длъжника и съобразно
договорките между страните, на ответника му е начислявана и лихва за забава,
като за процесния период размерът на обезщетението за забавено плащане е 788,
98 лева. Съобразно договора и предвид факта на неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя да изплаща, по начините и сроковете
задължението по договора, ищецът, действащ като пълномощник на кредитора, е
уведомил ответника, че при неизпълнение на задълженията му, в допълнително
предоставен 15-дневен срок, ще пристъпи към принудително събиране на цялото
задължение по договора. Уведомлението е връчено на ответника чрез негов родственик
на 20.03.2019 г.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за кредит,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2018 г., се
установи, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички,
дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми вземания, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От частно заверен препис от
Приложение №1 към този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това приложение
ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора,
размера на заемната сума и общото задължение по договора, към датата на
приложението. На основание чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето на вземането. По делото е представено уведомление,
коментирано по- горе, връчено на родственик на ответника на 20.03.2019 г., от
което се установи, че ищецът, действащ в качеството си на пълномощник на
първоначалния кредитор, е уведомил ответника за прехвърляне на вземанията по
договора. Ето защо приема, че в случая длъжникът е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и смяна на кредиторите. На следващо място, съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да
уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо
/няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането
го позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем
е ищеца.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение и
изискуемостта на същото, съдът счита, че ответникът дължи връщане на предоставената
в заем парична сума, като се съобразят извършените до датата на приключване на
устните състезания плащания по договора. Както е посочено по- горе, не се
спори, че плащанията по договора се равняват общо на сума от 962, 34 лева. По
отношение на сумите от 55, 02 лева, платени от длъжника и отразени от кредитора
като сума за застраховка, съдът счита, че тази сума следва да се приспадне от
дължимата от ответника възнаградителна лихва, тъй като по делото не са
представени доказателства за надлежно възникнало застрахователно правоотношение
/няма данни за изплащане на твърдяната застрахователна премия от кредитора на
застрахователя/. Следва да се приспадне от размера на дължимата главница и
сумата от 315.00 лева, посочена в договора като „такси за разглеждане на
кредит“. Съгласно текста на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че горепосочената такса е
свързана с действия по усвояване на кредита, тъй като липсва изрично посочване,
че същата е уговорена и дължима за предоставяне на някаква друга, допълнителна
услуга, свързана с договора. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената ССЕ, съдът счита,
че ответникът е останало да дължи за главница по договора сума в размер на 10 083,
98 лева, а за възнаградителна лихва- ответникът е останало да дължи сума в
размер на 541, 88 лева. По отношение изискуемостта на вземанията, с оглед на безспорния
факт за спиране на плащанията по договора и уведомяване на длъжника за
упражненото право на кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо, заключава, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, вземанията по договора са предсрочно изискуеми. Съгласно договора, при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена вноска. Ето защо и с оглед възможността, дадена
от разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на обезщетението за
забавено изпълнение в размер на 788, 98 лева, считано за периода от 21.11.2017
г. до 01.08.2019 г. /за процесния период/. За изчисляване размера на законната
лихва съдът използва общодостъпните в интернет пространството електронни
калкулатори. Поради изложеното стига до извода, че искът за главница следва да
бъде уважен за сумата от 10 083, 98 лева, като за останалата част, до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Искът за възнаградителна лихва
следва да бъде уважен за сума от 541, 88 лева, като за остатъка се отхвърли, а
искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен до размера на 788, 98
лева.
Предвид факта,
че съдът уважи главните искове, счита, че не дължи произнасяне по евентуално
заявените осъдителни искове, тъй като условието, при което са предявени
последните не се е сбъднало.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 1 791, 44 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Шумен и сума в размер на 60.00 лева, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на ВЛ по приетата СГЕ, допусната по
искане на особения представител на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н., сумите, както следва: 10 083, 98 лева /десет хиляди осемдесет и три лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща главница от 103 броя неплатени погасителни
месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит №2759006, сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, което вземане в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия; 541, 88 лева /петстотин четиридесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки/, възнаградителна лихва за периода от
21.11.2017 г. до 20.06.2018 г.; 788.98 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/–
обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 01.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми са присъдени по ч.гр.д. №2292/2019 г. по
описа на ШРС, като отхвърля исковете за главница по договора за кредит и възнаградителна
лихва по същия договор в останалата част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н., сумата от 1 791, 44 лева
/хиляда седемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство,
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен и сума в
размер на 60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща заплатено от бюджета на
съда възнаграждение на ВЛ по приетата СГЕ, допусната по искане на особения
представител на ответника
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: