Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, вр. с чл. 149 и сл. от АПК

Образувано е по жалба на ..... [населено място], в качеството й на пълномощник на „ДЕА“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Заповед №РД 09-220/08.03.2023г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрени окончателен специализиран слой „физически блокове“ за кампания 2023г. в частта, досежно парцели с идентификатори 67475-115-4-3; 67475-115-5-1; 67475-115-6-1; 67475-115-7-1; 67475-115-9-1; 67475-606-3-2; 67457-649-1-1; 67457-649-2-1; 67457-649-3-1; 67457-649-4-2; 67457-649-5-3; 67457-653-2-3 и 67457-654-1-1 в землището на [населено място], обл. В. Търново.

Жалбоподателят твърди, че оспорваният административен акт не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като липсват мотиви и правни основания, въз основа на които същият е издаден. Посочва, че дружеството е подало възражение срещу посочените като недопустими за подпомагане парцели в издадената Заповед №РД 09-82/30.01.2024г. на МЗХ за одобряване на проект на специализиран слой „физически блокове“, което възражение не е било взето предвид при издаване на оспорвания административен акт. Твърди, че заповедта на МЗХ е издадена в противоречие с критериите за допустимост за подпомагане, предвидени в приложимото материално право. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмено становище. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните по делото не е спорно, че дружеството жалбоподател е регистрирано като земеделски стопанин с УРН 700364, като е заявило за подпомагане за Кампания 2023г. 126 парцела. Със Заповед №РД 09-82/30.01.2024г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба №105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол е одобрил проекта на специализирания слой "Физически блокове", като част от СИЗП, обновен за кампания 2023г./стр. 37 от делото/. В раздел IV от нея е посочено, че на земеделските стопани се дава възможност да се запознаят с този проект и в срок до 16.02.2024г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателят е подал възражение с рег. №ПО-14-11 от 09.02.2024г. срещу заповедта на министъра, с която е одобрен проектът на специализирания слой по отношение на 13 от заявените парцели. С оспорваната заповед №РД 09-220 от 08.03.2024г. на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба №105, министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Физически блокове" за кампания 2023г. От окончателния специализиран слой са бил изключени заявените от „ДЕА“ ЕООД парцели с идентификатори 67475-115-4-3; 67475-115-5-1; 67475-115-6-1; 67475-115-7-1; 67475-115-9-1; 67475-606-3-2; 67457-649-1-1; 67457-649-2-1; 67457-649-3-1; 67457-649-4-2; 67457-649-5-3; 67457-653-2-3 и 67457-654-1-1 в землището на [населено място], обл. В. Търново.

Оспорената заповед е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 27 от 29.03.2024г. Жалбата срещу заповедта е подадена директно в Административен съд В. Търново на 10.04.2024г. и заведена с вх. №1607/10.04.2024г. по описа на съда. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От този преглед на нормативната уредба следва, че Заповед №РД 09-220/08.03.2024г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед в оспорената й част е надлежно мотивирана, като в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрираните самолетни снимки и в протоколите от специализираните теренни проверки на процесните площи и в придружаващите ги снимки. С оглед спецификата на оспорената заповед – одобряване на окончателния специализиран слой за територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният слой, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. В конкретния случай допълнителни мотиви са изложени и в писменото становище на директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ при МЗ, стр. 24 от делото, където са посочени основанията за изключване от специализирания слой на заявените от дружеството жалбоподател парцели. Направена е препратка към фактите, установени в резултат на извършени терени проверки/съдържащи се в електронен вид и приети по делото на цифров носител на информация/, където са отрези състоянието на парцелите и са посочени отделно изискванията, на които не съответстват за подпомагане, за всеки един ПИ поотделно. Изрично се посочва в съставените протоколи от теренни проверки, че 13 бр. парцели, които са изключени от допустимия за подпомагане слой, са определени като неземеделски площи поради несъответствие с изискванията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба №3/10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, издадена от министъра на земеделието. Посочените обстоятелства, на които се позовава ответникът, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняване на правото на защита на земеделския стопанин, съответно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта.

Твърдяните нарушения на изискванията по чл. 34 от АПК не водят до извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорваната й част. Неспазване на изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК, не може да се приеме като абсолютно или съществено процесуално нарушение в случая, когато органът действа при условията на обвързана компетентност и фактите в производството се установяват служебно и без намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено от административният орган от фактическа страна се основава на доказателства, които се представят от други органи, а не от жалбоподателя или от трети заинтересовани лица, поради което и при активното участие на жалбоподателя тези факти не биха били променени. По тези съображения съдът преценява като неоснователни и оплакванията за нарушения по чл. 34 от АПК.

Не представлява и съществено процесуално нарушение изричното непосочване на мотиви, досежно невъзприемането на доводите на жалбоподателя в подаденото от него възражение в срока, посочен в Заповед №РД 09-82/30.01.2024г. на МЗХ. Фактическите констатации, на които се е позовал административния орган, се базират на установени при извършени теренни проверки обстоятелства, които не са оспорени изрично с възражението, нито са посочени нови доказателства. В конкретния случай наличието или липса на възражение не би променило релевантния извод на органа от фактическа страна и изричното обсъждане на такова възражение не би променило начина на произнасяне.

Не води до друг извод и обстоятелството, че същите парцели са били заявявани и включвани в слоя, допустим за подпомагане за предходни кампании. Както вече се посочи, изводите на административният орган се базират на данните, установени по реда, посочен в чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП. Съгласно посочените текстове за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в СИЗП ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране /компютърно подпомогнато разчитане/ на актуалната цифрова ортофотокарта/ЦОФК, и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Министерството на земеделието и храните създава в СИЗП специализиран слой, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в Наредба №2. Така е процедирано и в настоящия случай, като данните са установени посредством извършване на теренни проверки/чл. 33, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП/ и са актуални към момента на издаването на заповедта. Състоянието на парцелите за предишни кампании и произнасянето на органа съобразно тогавашни данни не е относимо в случая.

Следва да се посочи, че нито ЗПЗП, нито в издадената от МЗГ въз основа на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП Наредба №105/22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол визират изрично срок за произнасяне от ответника при издаването на заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредба №105/22.08.2006г. Те визират специфична процедура, включваща множество отделни процесуални действия с различна продължителност, която следва да се спази преди издаването на заповедта. В конкретния случай тези процесуални изисквания са били спазени, като периодът на продължителност на административното производство не оказва влияние върху законосъобразността на административния акт.

Не се установяват и допуснати нарушения на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба №3/1.03.2023г. на МЗ трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от компактно разположена дървесна и храстовидна растителност с единична площ над 100 кв. м. При извършване на теренни проверки на заявените от дружеството жалбоподател ПИ са били установени компактно разположени дървета и храсти, попадащи на площ от над 100 кв.м. за всеки един от изключените от подпомагане парцели, като констатациите на проверяващите са били обективирани в съставени Протоколи с №, № 1/ФБл: 67475-115; 1/ФБл: 67475-649; 1/ФБл: 67475-653 и 1/ФБл: 67475-654. Съгласно отразеното в протоколи с №, № 1/ФБл: 67475-115; 1/ФБл: 67475-649 и 1/ФБл: 67475-653 като недопустими за подпомагане са отразени ПИ или части от ПИ, представляващи изоставени земеделски площи, а като основание за недопустимост е посочено чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба №3/1.03.2023г. Съгласно констатациите от Протокол 1/ФБл: 67475-654 с него на се отразени недопустими за подпомагане площи. Протоколите от извършени теренни проверки са налични по делото в електронен вид на технически носител/CD/.

По делото е допусната комплексна съдено-техническа експертиза, чиято задача е била да се установи какъв е размерът на заявената за подпомагане площ, какви проверки са извършени на заявените и отказани за подпомагане парцели, какви са установените причини за недопустимост за подпомагане и какво е състоянието на парцелите.

В заключението на експертизата, прието в с.з. на 09.09.2024г., се посочва, че частите от ПИ, които са определени като недопустими за подпомагане, са с обща площ от 10,12 ха с културен вид „площ с угари“, които в по-голямата си част от 7,15 ха, представляват храсти и затревени територии. В недопустимите за подпомагане площи се съдържат материали от изкореняване на предишни лозови насаждения, растителен материал и дървесна растителност, което дисквалифицила терените като „площи с угар“.

Възражението на пълномощника на жалбоподателя срещу констатациите на експертизата не представляват оспорване на това заключение от страна на жалбоподателя по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, като не е поискано изслушване на повторна СТЕ. Съдът приема, че даденото заключение съответства на приетите по делото доказателства и може да послужи при обосноваване на извод от фактическа страна по отношение на състоянието на парцелите, заявени за подпомагане.

Следва да се отбележи, че съгласно отразените в протоколите за теренни проверки констатации и изводите на приетата СТЕ, изключени от слой за подпомагане са площи, заявени като „угар“, а не такива с насаждения „мека пшеница“, което се установява от Протокол №1/ФБл: 67475-115. Поради това са неотносими към предмета на спора възраженията на оспорващия досежно състоянието на парцелите, с култура „мека пшеница“. Тези ПИ не са посочени като недопустими за подпомагане и респ. не са предмет на делото.

По такъв начин от кореспондиращите помежду си изводи на контролните органи на ответника и вещите лица може безпротиворечиво да се приеме, че парцелите са трайно неподходящи за подпомагане земеделски площи, поради наличието на условията, визирани в чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба №3/10.03.2023г. на МЗ. Съобразно приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени в цитираното становище на ответника и заключението на СТЕ, които кореспондират с приетите писмени доказателства, съдът приема, че правилно са изключени от специализирания слой съответните парцели, които не се поддържат в състояние, подходящо за подпомагане.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора и с оглед направеното искане, съдът на основание чл. 143, ал. 4 от АПК присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на „ДЕА“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Заповед №РД 09-220/08.03.2023г. на министъра на земеделието и храните, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „физически блокове“ и „площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2023г. в частта, досежно парцели с идентификатори 67475-115-4-3; 67475-115-5-1; 67475-115-6-1; 67475-115-7-1; 67475-115-9-1; 67475-606-3-2; 67457-649-1-1; 67457-649-2-1; 67457-649-3-1; 67457-649-4-2; 67457-649-5-3; 67457-653-2-3 и 67457-654-1-1 в землището на [населено място], обл. В. Търново.

ОСЪЖДА „ДЕА“ ЕООД от гр. В. Търново, [улица], ЕИК .... да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.